http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-37813509

 

 

Как беше натрупан външният дълг на България

 

Как беше натрупан външният дълг на България

С кредити от западни банки комунистическа България е финансирала обречени проекти в страни с диктаторски режими на три континента. Изследване разкрива стопанските авантюри на режима на Тодор Живков в Третия свят.

Bulgarien Nationalfeiertag (picture-alliance/United Archives/TopFoto)

Генерал Иван Михайлов, Тодор Живков и Георги Трайков махат от трибуната на мавзолея на манифестация за 9 септември

Някой да е чувал за българо-етиопския завод за танкове? Или пък да д.знае нещо за българо-венецуелското предприятие „АЛУСУР" за производство на алуминий, натрупало за няколко години милиони долари загуби за българската страна, но наляло огромни комисионни в джобовете на неговите инициатори? Още по-малко се знае за катастрофалното, за българския външен дълг, военно-техническо сътрудничество с топ-длъжниците на НРБ – режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.

За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг повечето българи разбират на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят специалисти говорят под сурдинка за провалите на големите далавери на НРБ, на които те са неволни свидетели: харизан на Ирак огромен мост - заради неприети от проектанта „икономии“ при изграждането му; за фалирал завод за преработка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна - поради щетите от паразитите по добитъка; за щедро финансирани от НРБ губещи концесии за нефт и газ в Либия; за добив на дървен материал в Габон...

РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА

Как съветските колхози съсипаха българското село

Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация. (26.02.2017)

 

Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

 

Как НРБ крадеше интелектуална собственост

 

"Какво има, другарю Георгиев?"

 

Защо диктаторът Живков и свитата му са виждали в стопанските далавери с „колегите“ от  Третия свят панацея срещу провала на плановата икономика в НРБ? Отговор на този въпрос дава обширно изследване за историята на българския външен дълг до 1990 г., публикувано на сайта на Българската народна банка.

Глад за „твърда“ валута

Да се подобри нерадостният платежен и търговски баланс на НРБ чрез увеличаване на експорта на слабо конкурентните български стоки и технологични услуги към Третия свят - това изглежда стои в основата на действията на Живков и близкото му обкръжение, смятат изследователите Даниел Вачков и Мартин Иванов. Всъщност, идеята не е изглеждала никак зле на фона на наложената от СССР тогава ангария по линия на СИВ  – задължителни доставки срещу неконвертируеми соцвалути, които не са били в състояние да задоволят нарастващия глад за западни стоки и технологии.

Провалят се и надеждите, че по-лесно достъпните за НРБ западни кредити - след подписването на Хелзинкските съглашения през 1975 г. - ще могат да вдъхнат живот на лишената от пазарни механизми социкономика. Оказва се, че заемите от западните банки нарастват три пъти по-бързо в сравнение със слабите темпове на увеличение на производството на стоки и услуги. През 1980-те години България е на косъм от провал, подобен на този на Чаушеску в съседна Румъния: почти всички приходи от износ на българска продукция през втората половина на 80-те години принудително се пренасочват към покриване на нарастващите плащания по главницата и лихвите по кредитите от западни банки. Това води до допълнително орязване на, и без това, мизерното вътрешно потребление. Изключение, разбира се, правят доставките за трапезите и домовете на комунистическата номенклатура и апарата на Държавна сигурност. Привличането на директни западни инвестиции в българската икономика като начин за спасяване на платежния баланс пък е тема-табу за правоверния висш ешелон на компартията.

Ялови се оказват и капиталовложенията в международния туризъм – ако през 60-те години всеки седми турист по българското Черноморие е носел конвертируема валута, то примитивната организация и калпавото обслужване влошават това съотношение до 1 на всеки 17 задгранични туристи в края на 80-те години. На този фон Третият свят става все по-привлекателен за ЦК на БКП заради илюзорните представи, че там може да се направят „големите удари“, които да извадят плановата икономика от състоянието на ступор.

Наивници в джунглата или престъпници?

Bulgarien Fabrik für Rüstungsgüter in Sopot (BGNES)

Износът на оръжие и военно оборудване е трябвало да направи възможна стопанската експанзия на България при Живков

Като всяко гениално хрумване, идеята за стопанска експанзия на НРБ в Третия свят е повече от елементарна: да се изнася главно оръжие и военно оборудване, изработени по съветски лицензи и с материали от съветския лагер, с което да осигуряват постоянни във времето приходи в конвертируема валута. Висшият функционер Гриша Филипов докладва на върхушката в БКП, че подобен износ носел 140% възвращаемост. Никой обаче не се вслушва в предупрежденията, че партньори в сделките са или държави в технически фалит, като Нигерия, Етиопия и Йемен, или пък разорени от продължителни войни държави, като Ирак, Ангола и Мозамбик.

Специален случай е режимът на Кадафи, който, въпреки приходите си от нефт, изпада все повече в международна изолация. Миражът за потоци от лесно спечелени петродолари кара Тодор Живков и обкръжението му с лека ръка да одобряват отпускането на огромни заеми за Ирак и Либия - в размер на над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват договорения за погасяването на кредитите износ на нефт за НРБ. През 1988 г. външният дълг надхвърля 8 млрд. долара.

„България е сред най-изпадналите длъжници в соцлагера със значително надхвърлящи експорта задължения“, алармират западни банки и спират отпускането на кредити. Москва пък вече не вярва на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен резерв, за да погасява дълговете си. В края на 1989 г. валутните запаси на страната се стопяват до 600 милиона долара, от които до пълното фиаско на плановата икономика - в края на март 1990 г. - остават едва 300 милиона долара. В същото време предстоят нови  падежи за над 1 милиард долара и правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията.  

Bulgarien Museum in Russe (BGNES)

Някои от дефицитните стоки в НРБ днес могат да се видят в русенския Музей на социализма

Според авторите на изследването, изпадането на НРБ в неплатежоспособност е можело да бъде смекчено, ако управляващата върхушка е била предложила на кредиторите на страната да изкупят по занижени цени - чрез цесии - натрупания огромен дълг на развиващите се страни към България. Но това не се случва.

Цената на авантюрите

Сред стопанските авантюри на НРБ в 42 страни в Третия свят се откроява абсолютно безответното наливане на около 150 млн. долара в колабиращото стопанство на тогавашната „братска“ Никарагуа, от които българските данъкоплатци не получават нито цент обратно. Огромни за мащабите на България финансови щети носят изключително зле обслужваните или изцяло необслужвани валутни кредити за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен. Една от редките компенсации за България, след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на народни пари в Третия свят, се случва през 2007-ма, когато - с помощта на международната коалиция, свалила режима на Саддам Хюсеин - България успява да си върне 360 млн. долара от иракския дълг.

„Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика. Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но всъщност се случва точно обратното - обедняват“, обобщава трагичните резултати от стопанските авантюри на НРБ икономистът Красен Станчев.

РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА

 

 

Как Брежнев "надари" НРБ

Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП.

default

Живков и Брежнев на X-ия конгрес на БКП през април 1973 г. в София

Николай Цеков потърси отгворите в обнародваните архиви на БНБ.

Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в "буржоазна отживелица", твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждаждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.

„До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата“, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.

Bulgarien Todor Jivkov Plakat

Зад "фасадата" стоят подчинение, заробване и безогледно съсипване на "Майка България"

Къде потъна българското злато

Принудена да финансира цели губещи отрасли, БНБ се превръща в мълчалив хроникьор на провала на централизираната икономика от съветски тип. „Най-големи са загубите в кооперативния сектор, където под натиска на мощно лоби се изливат огромни средства, покриващи безстопанственост, документни измами (например фалшиви фактури) и откровени кражби“, твърдят анализаторите на архива на БНБ от онези години. Дупките се запълват с „братската помощ“. Резултатите не закъсняват – първият фалит на НРБ заради огромната задлъжнялост към СССР настъпва още в края на 50-те години. Дружбата си е дружба, ама сиренето е с рубли, обявяват наследниците на Сталин. Оправянето на кривите сметки за безвъзмездната съветска помощ започва с пладнешки обир, в който участват и задгранични банки със съветски капитали.

През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. „До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения.

През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ. Дали този грабеж, след който България е принудена отново да събира златен резерв, всъщност не е първата стъпка към обявения от Живков при закрити врати през декември 1963 г. курс на присъединяване на НРБ към СССР като 16-та република?

Flash-Galerie 2011 Jahresrückblick national Deutschland

26 тона български златни резерви тайно са изнесени в Москва

Провал след провал

Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата. „Ето защо на 11-тия конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята. „Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

Bulgarien - Schild aus den kommunistischen Zeiten

Обикновеният българин бива "захранван" с патриотизъм, а "небивалото благоденствие" реално се изразява в затъването и фалитите на НРБ

Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва. „Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.

Вечният мит за добруването на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц. „Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България.

През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ѝ твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

 

http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D1%80%D0%B1/a-18184071

Дългото сбогуване с НРБ

През 2015 българските данъкоплатци ще погасят докрай натрупания от комунистическия режим в НРБ дълг за около 10 млрд. щ. долара. Н. Цеков потърси мнения за цената на комунистическото управление и последвалия го преход.

default

Режимът на БКП оставя след себе си 10,3 млрд. долара външен дълг и близо 400 външнотърговски фирми, създадени с цел да го “усвояват”. През месец март 1990 г. правителството на Андрей Луканов налага мораториум върху изплащането му с тежки последици за финансите и икономиката на страната. През 1994 г. София сключва споразумение с частните кредитори на България от Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на държавния дълг и той е заменен с Брейди облигации на стойност 5,1 млрд. долара. Десет години по-късно правителството на Симеон Сакскобургготски нарежда предсрочно изкупуване на част от облигациите и обръщане на дълга в евро.

Борчовете на комунизма

Икономистът Красен Станчев пресмята, че в крайна сметка външният дълг на комунистическа България ще бъде изплатен до края на 2015 година. „През последните две десетилетия изплащането на този дълг премина през трансформации и правене на нови дългове. Исторически погледнато обаче става дума точно за погасяването на задълженията в конвертируема валута, която режимът на Живков взе от западни банки в края на 70-те и през 80-те години на миналия век“, уточнява Станчев.

Експертът по стопанска история Румен Аврамов има отговор защо тези банки са отпускали заеми на нескопосаната и задъхваща се от провали „планова“ българска икономика. „Те са виждали зад пропадащата стопанска система на НРБ дългата сянка на СССР. Били са сигурни, че в случай на банкрут съветската страна щяла да поеме пасивите на своя сателит. През 70-те години режимът на Живков успява да убеди кредиторите си, че с помощта на СССР наистина може да избегне фалит. По време и след глобалната криза на пазара на течни горива и свързаното с нея шоково нарастване на цените им, НРБ прибира милиарди долари, като препродава част от внасяния уж за вътрешни нужди съветски петрол. Тази далавера спасява страната от втора поредна стопанска катастрофа след 1944 г.“, допълва Аврамов. „Гяволъкът“ обаче си има цена и тя е продължаващата десетилетия почти пълна енергийна зависимост от някогашния „Голям Брат“.

За какво са харчени валутните борчове?

Bulgarien Kommunismus Denkmal

Един от символите на комунистическа България - паметникът на връх Бузлуджа

Красен Станчев е убеден, че тежкият преход към пазарна икономика и трудното преориентиране към истинските пазари са цената, която българският народ е заплатил за стопанските авантюри на комунизма. Към сметката трябва да се прибавят щетите от стихийната и самоцелна индустриализация, от съпровождащите я колективизация на селското стопанство и панелна урбанизация. „България беше принудена да поддържа обречено на постоянни загуби присъствие по рафтовете на съветския лагер. Принципите на тогавашната „социалистическа“ търговия бяха също антипазарни и нанесоха огромни щети на НРБ “, твърди Станчев. За да поддържа наложената ѝ „специализация“ в рамките на СИВ, страната е трябвало да взема заеми и в твърда валута. Голяма част от заплатените с дългове пред Запада безумни градежи на „тежка“ индустрия, като например Заводът за тежко машиностроене в Радомир, са вещаели огромни загуби още преди да са се появили.

Професорката по история в Американския университет в Благоевград Евелина Келбечева напомня, че в края на 50-те години ЦК на БКП взема решение за изграждането на „Кремиковци“ с основен мотив „подобряване на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София. Пренебрегнат бил и фактът, че металургичното чудовище било отдалечено на стотици километри от пристанищата за внос на горива и щяло да използва най-лошокачествената желязна руда в света.

Лъжата за безплатните „грижи“

Wirtschaftsexperte Krassen Stanchev Bulgarien

Икономистът Красен Станчев

Според Красен Станчев, вакуумът в знанията и уменията за правене на истинска икономика и предприемачество е сред най-тежките наследства от времето на комунизма. Този вакуум прозира и в рекламираната понастоящем идея за “реиндустриализация на България”. Според известния икономист, крайната цел е да се използват парите на данъкоплатците за съживяване на пропаднали предприятия от времето на социализма, които след време трябва да се озоват в ръцете на “приятели”. „Но в страната постепенно се утвърждава и успешна предприемаческа култура. И няма как да е иначе, защото сега и най-големият „тъпанар“ в икономиката е по-успешен бизнесмен от който и да е стопански „деятел“ от обкръжението на Тато. Някои български производства, основани на местни ресурси, вече са конкурентоспособни на световните пазари“, твърди Станчев.

Професор Евелина Келбечева поставя мита за „безплатното“ образование и здравеопазване под номер едно в класацията за най-късогледите (“най-глупавите“, по нейните думи – б.а.) притчи за комунизма. „Този мит може да се сравни единствено с примитивната представа, че без комунизъм в България нямало да има телевизия. За жалост нашите анкети показват, че и досега много българи вярват, че образованието и медицинските грижи в НРБ са били безплатни. Те не отчитат, че тези „екстри“ на соца са им били удържани от данъци и тегоби, като позорния „ергенски данък“ например. Сравненията между началото и края на диктатурата на БКП недвусмислено сочат, че за 4 десетилетия равнището на плащаните от обитателите на НРБ данъци е нараснало цели 8 пъти“, аргументира се професор Келбечева.

Другарки и другари, дайте да дадем!

"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от България: (14.07.2016)