Aз и другото ми не-Аз
by Erin Robsan

Full version

Descartes “I think, therefore I am.”

Aristotle “Свободата е основата на демократичната държава. Happiness is the ultimate purpose of human existence.”

Ленин, последовател на Маркс “Човешкото съзнанието е огледален образ на действителността.” Егати!

Маркс, последовател на Хегел , Кант и Платон  “Алчността в капитализма е основният стимул на хората във всички сфери на живота.” Егати!

Schumpeter “Oсновният фактор за ръста на производителността и конкуренцията са предприемачите”

Лудвиг фон Мизес – за Държавата и за Икономиката: Социализъм, Либерализъм, Либертарианизъм, Капитализъм.

Адам Смит „Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря,

а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес.

Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие,

 и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи.”

Томас Джеферсън „Ние приемаме тези истини за самоочевидни: че всички хора са създадени равни,

 а техният Създател ги е надарил с някои неотменими права,

 измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.”

Хенри Хазлит „Ключът към икономиката се състои в това да се виждат не само непосредствените,

а и дългосрочните резултати от всяко действие или политическа програма;

да се следят последиците от тази политика не само за една, а за всички групи.”

Ерих Фром „Величието на Фройд е, че той изобрети метод за достигане до истината отвъд онази,която

индивидът вярва, че е истината:

 начинът на лечение лежи в прозрението в собствената умствена структура на човека

 и следователно в обратния процес на потискането (на съзнанието).Истината освобождава и лекува.”

Айн Ранд „Моралната обосновка на капитализма не почива на алтруисткото твърдение, че

той е най-добрият начин за постигане на „общото благо”.

 Моралната обосновка на капитализма се основава на факта,

 че това е единствената система, която е съвместима с рационалната същност на човека.” Право в десетката!

Фредерик Бастиа „Законът е колективна организация на индивидуалното право на законна защита;

той заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да действа в сферата,

 където те имат право на действие, за да прави онова, което те имат право да вършат,

за да бъде гарант на Личностите, Свободите и Собственостите.”

Джон Лок „В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки:

 и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него,

 че понеже всички са равни и независими,

никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек.”

Фридрих Хайек „Тоталитаризъм е дума, която възприехме, за да описваме неочакваните, но неизбежните проявления на това,

 което на теория наричаме социализъм”

Андрю Бърнстийн „Критиците на капитализма го атакуват главно с морални, а не с икономически аргументи,

 на базата на дълбоко погрешен жертвен морален кодекс,

който неизбежно ги прави слепи за множеството добродетели на капитализма.

Най-голямата битка на капитализма
е,
била е,
и винаги ще бъде,
битката за фундаменталните морални принципи.” Така е.

 

 

 

            ОТДЕЛИ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, lovely Josephine,
            за ДА ОБМИСЛИШ и (да можеш) TO RESEARCH някой широк & ВАЖЕН ФИЛОСОФСКИ ВЪПРОС, (разумът ти да дръзне да опознава!)
            например:
                        Съществува ли ДЕЙСТВИТЕЛНОСТта (= the objective REALity)?
                        Съществува ли SuperNatural БОГ - някаква свръхестествена сила или НЕ?
                        Какво е СВОБОДА? А СПРАВЕДЛИВОСТ? Кои (хора living in) държави са свободни и кои НЕ, НЕ, absofuckinlutely НЕ, а?
                        Какво е TO BE(come) INNOVATIVE & PRODUCTIVE човек? А икономически ПАРАЗИТИзъм?
                        Ти, lovely Josephine, ЕГОист ли си, или пък АЛТРУИСТ, а?
                        Имаш ли (МОРАЛНО) D-U-T-Y, lovely Josephine,
                        to SACRIFICE (some of) your VALUEs (понякога и ЖИВОТА си) to an INDIVIDual И(ЛИ) to the “Humanity” (= The Common Goodness), a?
                        Притежава ли ЧОВЕК истинска свободна ВОЛЯ или НЕ?
                        Трябва ли да приемаме нещата чрез (using dogmatic) ВЯРА или да ги (волево) смисляме с РАЗума ни; или и двете, a?
                        Какво е собственост и от къде, от какво произходажда собствеността? Кое прави едни хора и държави БОГАТИ, а други – БЕДНИ?
                        Каква социално-икономическа (идеологическа) СИСТЕМА
                                   е подходяща и полезна за просперитета на the individual(s) и как да бъде (справедливо, а не по уелферски) ОРГАНИЗИРАНА;
                                    възможна ли е да бъде конструирана и поддържана НОРМАЛНО РАБОТЕЩА от хората (на практика!), a?
                        Дали, както казва (the philosophical идеалиста) Хегел, СЪЗНАНИЕТО ни определя социалните отношения?
                        Дали, производствените отношения, могат да се сблъскат с политическата структура на социалната формация и тогава да настъпи диалектика?
                        Защо the majority of хората НЕ харесват организацията на Света, в който живеем?
                        Какво е (any version of the dogma of) МИСТИЦИзъм?
                                   Какво е the philosophy & ideology of ТОТАЛИТАРИЗЪМ?
                                   Какво е (any version of dogmatic) РЕЛИГИЯ?
                                   Какво е (the dogma of) Марксизъм, ДиаМат, ИсМат?
                        Какво означава TO (want to) BE(come) ИСТИНСКИ (по-по-най-)ПРОДУКТИВЕН (honestly surviving) Ч-о-в-е-к!
                        Какво означава to (регулярно) APPLY (productivity-based лични) EFFORTS? Какво означава ДА (искаш да) ИМАШ КАРИЕРА?
                        Какво е страх?
                        Какво е desire?
                        Какво е pleasure и какво щастие? Any difference? What is to [achieve to] be a REALLY happy персона?
                        Как се формират our (individual & social) BELIEFS, илюзии или (смъртоносни) delusions?
                        Какъв е процеса на мисленето ни, thoughts, къде и защо могат да бъдат допускани грешки?
                        Могат ли тези грешки да бъдат “хванати” или отстранени?
                        What in principle do you, lovely Josephine,  think of the (WO)MAN?
                        etc.

            По всички такива REALLY TIMELESS (ШИРОКИ И) ВАЖНИ (PHILOSOPHY-BASED!) ВЪПРОСИ,
            които хората са си задавали и са търсили отговори ОТ ВЕКОВЕ,
            ще срещнеш НЕсъгласие, спорове – хора с противоположни мнения или антигонистични позиции! ОК?

 

СЪЩЕСТВУВАТ  САМО FOUR  (versions of)  Е-Т-И-К-И!
[Well, lovely Josephine, there exist only THREE, in FACT only TWO-
GOOD or BAD/EVIL  ЕТИКИ, които DEFINE СЪОТВЕТНИТЕ
ИДЕОЛОГИИ, ПОЛИТИКИ & ИКОНОМИКИ! Yes, absolutely]

 

            Ала, в областта на ЕТИКАТА, МОРАЛА,
                        – кое е добро и кое лошо; какво означава да си добър или лош; има ли правилни и погрешни choices –
            то, в тази ПО-ПО-НАЙ-ВАЖНАТА област, lovely Josephine,
            съществува уникален [pragmatic] КОНСЕНСУС сред огромното МНОЗИНСТВО от (BG) хората:
            Да бъдеш МОРАЛЕН означавало, ти да видиш, баси,
                        да си ... НЕегоистичен [и НЕегоцентричен], a САМОПОЖЕРТВУВАТЕЛЕН;

                        да НЕ поставяш личният си интерес над интереса на други(те) хора,
                        да бъдеш солидарно социален [социално (business) отговорен]!
            ТОВА, omfg, е the МОРАЛният стандарт на Обществото, и почти навсякъде по Света, днес! Баси!
            THE ONLY STANDARD IN THE PUBLIC DOMAIN –
                        от (БГ) интелектуалците, през журналисти и писатели, училища и университети, приятели, родители, роднини и познати,
                        та чак до – масовия (БГ) човек! Баси!
            Почти няма изключение от тази irrational позиция, която е de facto - базисната обществена норма. The (prevailing) social norm.
            А ако някой се опита, lovely Josephine,
            случайно, просто да дръзне да зададе въпроса:
                        дали, ЕГОизма е възможно да бъде REAL морална [= rational] ДОБРОдетел – то, е все едно да попита дали Земята се върти или не около Слънцето и оста си!
            Такава позиция се смята за ABSOFREAKINLUTELY АБСУРНА! Немислима! Вулгарна! Не, не, не допустима! Проява на НЕправилно, ЛОШО мислене!

            Доказателство за горното – може да бъде наблюдавано навсякъде today (in BG).
            Например,
            всеки, който изрази открита АМБИЦИЯ И PASSION да търси и преследва ЦЕЛта, lovely Josephine:
                        да (иска да) стане заможен (или богат) ПРЕДПРИЕМАч [competitive capitalist], основано на собствените му идеи, възможности, способности и рационалност,
                        да (иска да) просперира в икономически план,
                        да притежава отлично благосъстояние -
            ще му бъде absofreakinlutely лепнат етикета „себичен и алчен индивидуалист”,
            ще бъде absofuckinlutely заклеймяван като „себелюбив егоист”,
            ще бъде absolutely сочен с пръст като „лошият пример”, като „пример of злото”. Етикиране, through the (irrational) social norm.
            Би бил човек, lovely Josephine,
            който не отчита нуждите
                        на „не-толкова способните”,
                        на „социално онеправданите”,
                        на “the less fortunate”,
                        на “the less able” –
            за които трябвало, lovely Jos,
            бил си ДЛЪЖЕН (възниква duty) да се жертваш - за да не нараниш чувствата и личното им (човешко) достойнство!
            Това било - обществената, моралната отговорност! Баси!

*

            На политикo-икономическo равнище, lovely Josephine,
            (BG, EU) Държавата, Парламента, Правителството
                        ти казват, задължават, принуждават и коват закони (не ги ли спазваш – наказания, глоби, съд, затвор),
                        които утвърждава този [absofreakinlutely irrational] принцип –
            щом си productive,
            you MUST ОСИГУРЯВАШ И СЕ ГРИЖИШ ЗА NON-PRODUCTIVE! That’s your (сошъл) duty, (обществено) obligation! Баси!

*

 

Да поставяш (нуждите на) ДРУГИТЕ ABOVE you(r own needs)!
Общ(ествени)ят МОРАЛЕН дълг…за общ(ествен)ото благо…

Oh, that [“goodness” of] АЛТРУИЗЪМ! To give, give, give…

To (coercively!) GIVE AWAY (some/all of)
your honestly earned values – to the others!

            На социално равнище, lovely Josephine,
            акo really (здраво) работиш, ако си really (високо) продуктивен (, а не паразит),
            you must осигуряваш и заделяш (50% и повече) от онова, което си изкарал с твоя честен и упорит труд
            за да го предоставиш на the unemployed, както и на public service’s administration

            [a ако не искаш да го сторваш доброволно, то we shall coerce you, we shall make you do it! And you must obey us!];
                        ако си здрав – за болните [healthcare];
                        ако си образован – за невежите [education];
            you must също pay и -
                        за родилките,
                        за майчинство,
                        за цигани,
                        за „онеправданите”,

                        за паразити и мошеници,
                        за държавни детските градини и all kinds of държавни училища,
                        за автомобили,
                        за (пенсиите & all привилегии of the) пенсионери,
                        заради държавно-общинска собственост (и хората работещи in the държавния сектор),
                        заради лошо управление на public property & funds [държавна администрация, agencies § институции],
                        заради това, че печелиш,

                        заради начислявани дивиденти,
                        за болука, which you have not created,
                        за недвижима и всички други собствености, които сам си си изработил и притежаваш, etc!
            За това, че ако притежаваш нещо (really) стойностно (of value) -
                        си длъжен  [a half of it] да го (по)ЖЕРТВАШ за [споделиш с] онези, на които то им липсва [lack it],
                        защото нямат способности (не могат) сами да си го изработят и честно заслужат!

            You MUST subsidize them all! It’s your (сошъл) duty [и тяхно сошъл право],
                        съгласно обществения [етатистки] морал на(лаган by) мнозинството! Баси!

            Защо?

            Защото бил си бил МОРАЛНО ЗАДЪЛЖЕН да жертваш ЛИЧНИЯ СИ ИНТЕРЕС –
                        в името (за нуждите)
                        на (the misfortune) другиго,
                        на the public interest,
                        на „Обществото”,
                        на Държавата,
                        на „хумани(тари)зма“!
            ОЦЕЛЯВАНЕТО и ЖИВОТА на другите било [по-висок] приоритет, по-важен от твоя собствен такъв! Баси!

*

 

   


 

 

            We, the (мнозинството of) people, the Government, the Society – say so! И Ние знаем най-добре! Oh, yes, we do! Only we know [best]!
            You- must obey (us), because we are the majority and we got the power & the force! To force you! Oh, yes, we will! Only we can [do it]!
            And We know (much) better (than you do)! We’ve always known (better than you) – for many centuries.
            We, the majority tell you -
                        this is not а destruction of your (the) self, rather - this is creativity, the nature of human things, the way to prosperity;
                        the right way for reaching the aim - the Welfare society, for all people.
            The (bad) psychology of (public) (алтруистка) morality. The State, the society, the majority call it, define it as - human(ism)! Баси!
            Ала it is in fact, lovely Josephine, мистицизъм – which заменя справедливостта [truth] with dishonesty.
            Oh, those ла гранде „хуманитаристи“, oh, those (сошъл) “do-gooders”! SJW. They are absofreakinlutely crazies [алтруисти]! Dependent ppl!
            It’s the principle of destructiveness! Of coercive destructiveness.

 

*****

 

 

 

            Когато участвам в някаква (fundamentally важна) тема, сред добри познати (приятели, роднини), lovely Josephine,
            аз (когато съм решил да участвам) не се съобразявам
                        дали мнозинството или малцинството,
                        дали този или онзи,
            имал някакво мнение по темата - правилно или не (толкова)!
            Просто изказвам [може и чрез using irony or сарказъм] моето RATIONAL убеждение,
                        базирано на факти & взаимовръзките им
                        и разбира се след това,
                        правя гласно по-подробен обективен анализ, (а, 'ората си искат по-накратко, с по-малко думи)
                           произтичащ от фактологичната информация и нейните атрибути,
                        а не от това дали ми харесва или не сам за себе си анализът [ми].
            Дали ми харесва или не - е отделна тема; ако желая говоря и по тази друга тема, ако не - не говоря.
            Не изпитвам никакъв (ни открит, ни вътрешен, ни никакъв) страх, lovely Jos,
                        някой си дали ще се съгласи или не с моето мнение,
                        ала чувам и ясно разбирам [right or wrong] мнението на другия. ( if, дълговременно съм го оценил, като разумен, интелигентен, свободен и независим)
            Безпокойство, страх? За какво?
            При дискусии, обсъждания, общуване:
            really разумният човек е необходимо да "влиза" и да изразява свободно,
                        с уважение и добронамереност, (поне такива от общ характер; спазване на благоприличие)
            своята позиция - спрямо другите участници.
            Ала, само ако другите са също разумни и интелигенти хора;
            и само докато те, като човеци, (потенциална ценност) заслужават такова отношение (такава ценност) –
                        това е толерантност [да (ought to) tolerate толерантното, да НЕ толерираш НЕтолеруемото].
            Aкo открия (presumably, още в самото начало на темата)
                        грешни фундаментални принципи (или дори само един)
                        на някой мой опонент, който именно на тях базира тезата, която защитава,
            то (почти) всичко което казва този опонент е НЕправилно –
                        остава ми само да му покажа (ако желая) и да докажа (ако желая) грешните му фундаменти.
                        Ако ли не желая – занимавам се с нещо си друго. Even - drifting away; it can be an enjoyment, too.
            Всяка тема (всеки казус) е необходимо да бъде разумно сведена
                        до основния и елемент;
                        до същността й;
                        до важното, основано на принципното в нея;
                        до конкретиката й, ала не чрез опростачено опростяване!
            Стремя се да не позволявам по-маловажното, детайлите, lovely Josephine,
            да ме отклоняват от основното [the essential]. (Лесно е да усложниш нещата, ала трудното е да ги фрагментираш рационално, на по-малки и по-лесно смисляни и смилаеми части)
            Аз [have taught myself to] (с)мисля – в рационални (морални) принципи
                        [ала, не и прагматично! (както, например, UN винаги е работило; а днес и ЕС следва кофтият му пример)],
                        и йерархично - образно-визуално & вертикално.
            Гледам в цялостната перспектива, като се старая постоянно и дългосрочно да дисциплинирам и усъвършенствам (раз)ума си.
            Универсалните обобщения и постулатите,
            като например,
                        "детайлите са важни, най-важни" и
                        "малките камънчета обръщат каруцата"
            могат и да бъдат валидни само и единствено в конкретен контекст & конкретно време и място & конкретни предпоставки;
                        но могат и да не са верни. И в повечето случай - не са!
            Те са достатъчното условие, ала не първично необходимото.
            Концентрацията ми, lovely Josephine, е върху концептуалната същност на дълбочината на темата - и в непосредствен, и в дългосрочен план.
            Ако нещо си ме накара да преместя акцента си върху някакво следствие, а не принципната причина -
                        то, тогава заблудата ми, lovely Jos, би била сигурна & множествена.
                        И метода на логиката ми [i.e. на начина на мисленето ми] - би бил погрешен! Absolutely!
                        И изводите ми - биха били неверни & НЕистинни.
                        А, решенията ми? А, изборите ми? Ами действията ми?
                                   Постигането на целите ми?
                                   Удовлетворението и самоуважението ми?
                                   Радостта и щастието ми?

*

            От близки хора често съм получавал (силни) удари с плоското на сабята, lovely Josephine;
                        тогава, след подобен удар, страстно и разпалено (ала аргументирано) се защитавам, lovely Jos,
                        и решително отстоявам, (моите разбирания, убеждения; моята етика и морал)
                        и не ме интересува дали съм кротък или не в другите очи!
            Аз никога не съм бил кротък, по принцип - от малък съм НЕкротък, дързък, НЕпослушен и НЕплашлив!
                        [казваха ми, lovely Jos,
                              че се absofuckinlutely налага да усмирявм мойте амбиции за "успех и лидерство",
                              че трябва да се уча на „търпение и толерантност” (да бъда „по-търпелив и по-толерантен”),
                        че трябва to be more temperate and more gentle,
                              защото life + обществото го били изисквали, за да бъда better off, за да бъда “greater in excellence and higher in quality”]
               За ударите и раните - юнак без рана не може. Инак не е никакъв юнак! А, само юнаците не позволяват да ги мачкат! Другите - търпят и се снишават.
            Аз мога да бъда смирен само пред истинността и фактите от действителността - независимо дали ми харесват или не! OK? Get that?
            Мнението си променям (или корегирам) само ако целта на темата не е била ясно дефинирана
                        или с недостатъчно ясни променливи параметри,
                        или на база недостатъчно факти & предпоставки, (ако не съм ги видял; ако съм ги пропуснал)
            но понеже нормалното за мен, lovely Jos,
            е предварително да съм мислил, да съм вниквал и да съм смислил дълбочинно в (много и разни) теми (преди да говоря),
            то в повечето случай е малка вероятността да го променя,
            защото няма реално разумно основание за такова действие. ( би било ирационално; що тогава да го правя?; щото повечето така правят? )
            Повечето хора, в повечето случай, lovely Josephine,
            разполагат с повърхностни факти, знания, способности, логика, рационалност за участие на дълбоко в пълният контекст на темата -
                        но това хич не им пречи, баси,
                        да се изказват ( и викат, плачат) много „компетентно” и абсолютно „сигурно”, "експертно";
            обикновено заблудени, с много грешки или напълно сбъркани принципи;
            управлявани главно от емоционално-интуитивното, от инстинкти, страсти и прищявките си;
            прегръщат популярният [but absofreakinlutely wrong] постулат,
                        че всичко било субективно,
                        че всеки си имал субективно мнение,
                        което за него си било вярно и правилно...
            та, нема нищо, де....
            немало абсолюти,
            немало нищо обективно и всичко било въпрос само на компромиси и толерантност - това било правилният модел на общуване и държание.
            Затова, пък, като компенсация, приказки, думи, емоции и страсти - има бол, на килограми, с фадрома да ги ринеш.
            Ама, ако всичко е субективно и всеки си е прав за себе си, lovely Josephine,
                        то тогава - и аз съм прав за себе си, нали?
            И ти - за тебе си. И всеки - за себе си. Значи няма проблем? Или има много проблеми? Или някой си може да е по-прав субективно от друг?
            Субективно, по-субективно, най-субективно, мега субективно.
            Просто нямало нищо обективно, нямало абсолюти, нямало правилна обективна: етика, политика, икономика, социални отношения. А?! Ти да видиш!
            Oh, that subjectivism!

*

            По-късно, в хода на темата,
            аудиторията започва да се гледа подозрително, снизходително и/или агресивно -
                        шобикновено разделена на 2 лагера; винаги има и някой "помирител", "разумен", "мъдър", дет' бил за "средното положение" т.е. ни за едното, ни за другото]
               в търсене на виновен, а не на истината, на правотата, на НЕзаблудата.
            От давна съм разбрал, че при липсата на "явен" такъв (виновник),
            от мен се изисква да заставам в тази роля и при това ми е „вменено” + било мой дълг, мое задължение!
            Освен ролята на "виновен" трябва(ло), lovely Josephine,
            да демонстрирам чувство и поведение,
            което показва, че се намирам за реализиран и добре в тази „кожа” -
                        "по-умният, по-можещият, по-разумният трябвало да отстъпва на другите;
                        да се снишава;
                        да не бъде толкова самоуверен в собствените си способности"!
            Егати удоволствието, егати удовлетворението, егати щастието, егати тежката глупост - се проповядва! А ?!
            Ай, сиктир, бе!
            А къде да захвърля моят ("субективен") морал, мойте ("субективни") ценности, мойто ("субективно") себеуважение ? На боклука?
            Не съществува (изключая рационалният разум и неговата цел) по-висока ценност от самоуважението! Ресто!
            Трябвало да уважавам
                        оня, lovely Josephine, който бръщолеви глупости и дърдори неверни неща,
                        оня на който му липсват базисни знания и умения (ала чувствал точно обратното),
                        оня който ме оценял като "не достатъчно адекватен, ала себе си обратното",
                        оня който реално не е създал сам нищо в живота си,
                        който съм издържал десетилетия,
                        който се държи снизходително или нагло с мен от висотата на собствената си заблуда,
                        който изисква от мен да бъда по-интелигентен и по-благороден! Баси!
            Недостатъчно съм се бил жертвал,
                        още по-ларш трябвало бъда,
                        по-толерантен, по-умерен, по-разбиращ околните, по-диалогичен, по-търпелив, по-съгласен,
                        още по-мъжкар, още повече съм длъжен да давам, още по-незнам-си-кво-си! Баси!
            И да му се надупя още повече?! Щот’ такъв бил приетият обществен морал.

            Ами, ако "системата" е сбъркана? Негативна и отричаща? Заблудена?

            Субективно невъзможно, а? Не!
            Ирационалното е невъзможното; aко един идеал е невъзможен (Utopia), то той по необходимост е ирационален.

            Възможно ли е да има практичен морал?
            Yes, разбира се!
            Моралното може да бъде практично - ако ideas, идеалите ти са рационални (идеалист) & принципите ти са основани на действителността (практик)!

            Ама, ако, съвсем случайно,
            някой си е ирационално субективен - отде да го узнае, или усети? Как да стане? Чрез (some kind of) божествено просветление? Чрез talking?
            Хората love talking, small talking – and they practice it a lot! Most of the time. Most of them.

            Субективно-социални мнения, по разни (основни) теми, lovely Josephine,
                        стъпили на готин 'риаш ли „обществен” морал! Баси!
            Ето какво опитва „Обществото” да ми внушава -
            че aз, който чесно съм се трудил и достигнал със собствени си способности, lovely Jos, висок материален статус,
                        трябвало да съм придобил следните “ценности”:

• Аз съм (бил) имал дълг, нечии нужди и искания да покривам;
• Било моя отговорност, нечии желания да задоволявам;
• Изисквало се (било) моя саможертва и толерантност, заради нечие си благо;
• Аз съм бил алчен деспот, а друг някой е свободолюбив и независим;
• От мен се изисквало готовност за себеотрицание, в името на нечие благополучие;
• Аз съм с някакви си ангажименти, някой е с не по-малко;
• Аз съм бил насилник, някой e хрисим, готин и добронамерен;
• Аз съм бил нагъл, някой с много добродетели;
• Аз съм имитирал и подражавал, някой е оригиналът с иновативни идеи;
• Аз съм нямал собствени, а съм бил участвал в чужди проекти;
• Аз се мотивирам от колективното, а не обратното;
• Аз съм бил средното, обикновеното и съм допринасял малко за public domain, а не изключителното от което всъщност съм се бил страхувал;
• Аз съм постигал обикновени резултати, някой големи успехи – които ме хранят и издържат;
• Аз съм гледал назад или пред носа си, някой напред, бил виждал по-надалеч;
• Аз съм бил дървен философ, някой си е по-знаещ и по-можещ;
• Аз съм имал лош имидж сред Обществото, някой си много го харесват;
• Аз съм бил егоист, някои си бил благороден, ларж и широко скроен;
• Аз съм бил НЕблагодарен на съдбата и случайността, някой си разбирал действителността, кое било причината и кое следствието;
• Аз съм бил себичен, някой е хуманист;
• Аз правя много и често грешки, някой е логичен, практичен и рационален;
• моя комплексарщина и субективизъм, нечий обективизъм и разум;
• Аз не мога на нищо да се (за)радвам, друг е щастлив;
• мои трудно и честно изкарани пари с мойте способности имат задължение (цял живот), нечии (високи) разходи да покриват; дълг било; така трябвало; това било нормалното, социалното; това било моралното, баси!
• Аз трябвало да бачкам до кръв, припадък или даже (ако требе) да умра от изтощение в гърч, щот така било прието, друг да се чуди как да НЕизкарва нищо, да ми пречи, да паразитира, а и същевременно да ме учи к'во и как да правя по-правилно и риаш'ли за по-доброто; в името на всички ни; солидарному;
• Аз съм тотално отвратителен материалист и паразит, друг е по-духовен естет; щот двете не можело никогда да се вържат в едно цяло; камо ли аз да мога да го постигна;
• друг акъл да ми дава, щот моят не бил (вече) (толкова) достатъчно в "новите" времена, ала да иска да си харчи и преразпределя (изкараното от мен), колкото си му требело (съгласно неговите си обективни нужди и стандарти); така било честно и (социално) справедливо; всички достойни хора, „мислели” и правели така.

            Инак – някой си, lovely Josephine,
                        ще ми (би) бил много обиден, ужасно огорчен и адски разочарован,
                        щото аз не съм (бил) оправдавал негови очаквания?! Аз съм бил придерчив и язвителен! Баси!
            Щото аз, видите ли,
            аз не ‘моа да гледам толкова извисено,
                        като на общ отбор,
                        колективна работа,
                        екипно,
                        социално -
            ала съм,
                        видите ли,
            бил един себичен нарцис, зъл индивидуалист! Баси!
            И аз съм си го бил,
                        ‘риаш ли,
            бил избрал, сам - така съм си бил устроил самият аз живота (си).
            Такъв окончателен избор съм бил направил аз самия!
            Всичко било просто субективно, въпрос на гледна точка -
                        на дивака от Зимбабве,
                        на президент Обама,
                        на средностатистическия гражданин на (народна) република N. Корея,
                        на приятели,
                        на роднини,
                        на...все едно, ...било.
            А?! Нормално?! ОК?!
            Дали пък не е инверсното?
            Що за absofreakinlutely "правилна житейска" философия е това, баси?!

 

**********

          Ето моята теза. Анти теза на горното.
            Общественият социално-етичен стандарт, lovely Josephine,
            сочи, че
                        да се (по)жертваш (готовността за саможертва превърната в duty) за други хора е морална добродетел, а
                        да отказваш такава жертва е недостатък, порок. Добре, де!
            Аз не приемам нуждата и необходимостта, lovely Josephine,
                        като основание за искания (или повод за саможертва);
                        като the universal moral standard - това намирам за сбъркано т.е. immoral!
            Ако приемам обратното - би означавало да приемам НЕсвободата, зависимостта като ценност!
            Някой си, който има някакви нужди – aз, to (be obliged to) pay and fulfill those needs (and necessities)?!
            The moral doctrine of today [ЕС, БГ] =
                        Kойто НЕ работи, (може и) ТРЯБВА да яде! =
                        тривиална максима =
                        колхозния морал =
                        social benefits =
                        колективизиранини ценности =
                        социалната отговорност =
                        солидарност =
                        рекетирай работещия и предприемача, за да хрантутиш паразита и мързеливеца (мошеника)!
            Нечия нужда не бива да се счита за достатъчно условие, lovely Jos,
            което да поражда обстоятелства и отговорност,
            които да принуждават някой друг човек да изпълнява принудително нещо си - това би било условие за налагане на власт от човек над човек, НЕсвобода!
                        [Чия отговорност? За сметка на кого? Колко струва? Със закон да я въвеждат?!
                              Да я етикират като цивилиовано милосърдие, compassion, помощ, грижа за ближния, любов към хората, реализъм, солидарност, социално duty, човещина, humanity?!
                              Да я наричат „право” на „нормално съществуване” - в целият ЕС – някой да има „право”, което да произтича от задължението на някой друг?!
                              И за чия сметка е всичко това?
                              Да задължават и налагат принуда чрез закон - някой да работи за някой си друг?!
                              Не е ли точно това НЕморалното, разврат? Робство или справедливост? И кое – за кого? Приемливо? За кого?
                              Кой разплаща и колко струва тази Utopia, която корумпира, демотивира и разрушава хората?]

            I agree to challenge този absofreakinlutely морал,
                        да не го поддържам,
                        to choose different,
                        да мисля различно, rationally,
                        to behave & действам different – because I (also) have the right of my own life and convictions, нали? Какъв човек съм аз, що за човек? And you? Who is JfG – you can be good, you can be shit - can you be both, at the same time? Да, разбира се – a good shit!

            Do you ought to be a loser, (climb down the social ladder, or just never bother to climb up, in the first place)
                 to learn how to lose,
                        to arrive on the ground, and laugh about it; it won’t hurt much?
            Do you motivate yourself to be an average man? Do you really know thyself?Are you able to be in peace with the self?

 

 

 

            Аз аплодирам поговорката, която е вярна и логична (ала Парламента, Правителството, Синдикатите, Обществото и демокрацията не мислят, милите, така) -
                        “Който НЕ работи, НЕ трябва да яде!”
                        т.е. никой не е длъжен да работи за да издържа и хрантути някой си паразит! OK?
            Нещо повече - този wrong moral принцип of today,
                        Kойто НЕ работи, трябва ДА (му се регулярно & системно дава да) яде!
                        applied all over in EU, BG, баси,
            е възможно да просъществува само временно - в дългосрочен план, този irrational принцип, lovely Jos,
            води до колапс т.е. не е правилен „принцип” на действие т.е. не е обективен (practical) принцип! No, it is not!

*

            Който волево желае (и има способности) да е свободен и независим човек, lovely Josephone,
            трябва сам [да умее] д
                        а се справя - за да (happily) оцелява;
                        да разчита сам(o) на себе си – за [honestly achieving] всичко (важно) в (one’s own) живота! OK? Get that?
            А, не, не, не [to rely on] на някой си другиго – на мама, татко, б(р)атко, lovers, etc.;
                        или да иска да получава от някой си НЕзаслужени възнаграждения,
                        въпреки волята и убежденията на този някой си.

                        Not to be a dependent (wo)man!
                        Not to be a SJW!
                        Not to be a parasite!
                        Not to be a поетеса!
            OK? Get that?
            Желанието е подсъзнателен или съзнателен стремеж, копнеж по нещо хубаво; нещо, което би ни доставило удоволствие или радост.
            Желанието, обаче не е воля, нито пък Природата е еманация на волята (анти теза на един философ).
            Чрез желанието не можеш да промениш нито себе си, нито околния свят,
            ала чрез волята можеш,
                        защото е насочена към някакво наше действие, което бихме могли да извършим
                        т.е. да се самоопределим (self-identification).

*

            Волята е предшественик на рационалния избор и рационалното действие.
            Волята се кове от индивидът (и тя няма нищо общо с "Божията воля", което е противоречиво словосъчетание),
                        а не - зад гърба му (oт някой си другиго).
            Тя обитава съзнанието на индивида и изисква да е честен със себе си.
            Желанието е само необходимата предпоставка, волята е второто необходимо условие. Обективното знание приложено практично о’време, в контекстта на фактологичната информация, чрез (интелигентна) рационална логика (на причинно-следствената връзка) е вече достатъчност – за правилен choice & action на всяко вземано от човек решение. И съгласно йерархията на приоритизираните ценностите, които този човек е формирал и притежава!
            Подходящият метод за преценка на това,
            кога или дали човек трябва да помогне на друго лице, lovely Josephine,
            е да се objectively (honestly) разгледат:
                        личният (рационален) интерес и
                        личната йерархия на ценностите -
                        времето, парите, усилията (ресурсите), които този човек влага и рискът който доброволно поема -
            all of these трябва да са (право или обратно?) пропорционални на ценността на лицето, което е свързано с неговото собствено щастие!
            Помощта трябва да е осъзната и основана на доброволност, а не на задължение (за помощ)!
          Порядъчността е вярност към собствените (rational) убеждения и ценности!
                        Тя е политика на съответсвие
                        на действията ни,
                        на собствените ценности,
                        на тяхното изразяване;
                        на последователното ни придържане към тях;
                        на превръщането им в практическа реалност.
            Ако your приятел е в затруднение, you би следвало да предприемеш доброволни действия, за да му помогнеш, lovely Josephine,
                        с всички подходящи за целта НЕсаможертвени средства, ако (if) реално можете да си го позволите.
                        Това е акт на порядъчност, това е да си морален.

            Аз не приемам, намирам за сбъркана концепцията:
                        чрез рекет, власт или сила - да наказващ читавото (можещото, способното, креативното),
                        като принудително отнемаш от него и го даваш за възнаграждение на НЕчитавото! (както и на още други, който администрират нечитавото)
                        Това е акт на съзнателно деморализиране, lovely Jos,
                        както на читавото, (винаги ще му отнемат чрез принуда поне половината! от онова, което е често изкарано)
                           така и на нечитавото; (знае, че винаги някой е длъжен и ще му дава - за да покрива нуждите си)
                        предпоставка за съзнателно налагане на антигонистични отношения;
                        формиране на групи, възникване на „групови права и задължения” – разделяй и владей (групите).
            Да утвърждаваш тази концепция в правило, право, норма и принцип, lovely Josephine,
                        върху които да изграждаш политико-юридико-социално-икономическите отношения и политико-юридико-социално-икономически институции! Баси!
            Да наказваме способния и да възнаграждаваме НЕспособния -
                        т.е. мързеливия, НЕефективния, НЕпрактичния, паразита, НЕкреативния,
                        който отказва (достатъчно и дълговременно) да мисли или да се труди за да оцелява сам – това ‘риаш ли, било социално-доброто и справедливото!
                        Той (бил) имал нужди и ти (способният) трябвало, длъжен си - да му ги осъществяваш и разплащаш – for ever, as a principle!
                        Ти, принудително (а, не доброволно) (и било) трябвало по този принцип да действаш,
                        инак ще те вкарат в затвор, защото който нарушава тази принуда е criminal – това е колхозническата социално-икономически manifesto на „справедливост и солидарност”.
            Хора, нали уж, всички знаем, че всяка една поддържана зависимост, води до следваща зависимост, а не до лекуване на първата такава. Същото важи и за заблудата.
            Независимостта е много, мнооого трудно постижимо нещо, lovely Josephine,
                        от което обикновените хора изпитват боязън или страх (защото е свързана с носене на отговорност),
                        ала независимостта си струва - до последното усилие;
                        дава свобода (повечето неща зависят само от мен - от моят (рационален) разум, мойте choices, мойте actions),
                        срещу другата алтернатива – робството! (нищо не зависи от мен, всичко е съдба, всичко е предопределено)
               Изборът трябва да е индивидуален и въпрос на реални възможности, съгласно индивидуалните способности; интелектуална борба - формира степени на свободата.
            Така, че без свободата не е възможна, lovely Josephine,
                        нито любовта,
                        нито благордаността,
                        нито красотата,
                        нито удовлетворението,
                        нито щастието
            т.е. свободата е изначалната предпоставка за всички други неща!
            Новото, по-прогресивното в света и духа (т.е. разум) на индивида, lovely Jos,
                        може да дойде единствено чрез свободата и независимостта.
                        Дори рационалната критичност е нов прилив на свобода.
                        Когато справедливо и основано на фактологична истина критикуваш нещо, просто тестваш границите на валидност на това нещо и такова поведение е really ОК.
                        Когато, обаче, критиката съдържа (прикрита) злонамереност или НЕистинност,

                        и цели да подцени и омаловажи нечии си обективно добри достижения, и по този начин НЕзаслужено (dishonestly)
                        да нарани или потисне положителния емоционален статус на този някой си (practical in IHS terms) winner -
                        то, такъв критикуващ човек е голям субективистичен (ирационален) нарцис, lovely Jos,
                        който страда от невроза или параноя и може да разболее ума си до състояние на психоза – living in a Hell! Yes!  

            Който независим и разумно- рационален човек, lovely Josephine,
            се е научил обективно само със собствени ресурси,
                        by using his own rationality [i.e. practicality],
            сам и по честен начин да успява,
            той е, lovely Josephine,
            НЕвъзможно да изпитва истински

                        завист, хейтърство,
                        или злоба,
                        или неприязън,
                        или хронично безпокойство
            към други независими (практични) хора,
            постигнали също по честен път и също самостоятелно (,based on their own abilities and actions) подобни на неговите (или по-големи) успехи!
            Такъв човек се конкурира и сравнява с другия,
            ала обективно вижда, оценява & признава на другия независим, сходните на неговите (или по-големите) му постижения,
            когато те са фактологична инфо, част от действителността. Радва им се, чувства другия съмишленик, приятел, а когато успехите на другия са значително по-високи, то откровенно им се възхищава, мотивират го още повече, нахъсват го положително и допълнително го вдъхновяват - и всичко това е нов източник на продуктивна енергия за ума и духът, за такъв човек. (Не е толкова важно, когато постиженията на такъв човек и на някой друг са много сходни, дали вроденият умерен & доброкачествен човешки егоизъм у такъв човек ще наделее и успее да го убеди, че неговото собствено постижение е по-голямото от това на другия.)
            Такъв човек умее, lovely Josephine,
            да objectively оценя и изпитва чувство на гордост,
            както от собствената си добре свършена & ефективно резултативна работа, така и също - от сериозните постижения и на другия (practical) човек.
            Необходимо е, обаче, обективно да можеш да се докажеш пред себе си до една определена (latest by the late 40’s) възраст, lovely Josephine,
            съгласно и според твойте собствени способности & възможности.
            Обществото, както винаги, не харесва много "различните" - “Ама, че ЕГО!” (има този успешен човек) –
                        the really practical индивидуалистите, lovely Jos,
                        са сочени със пръст, като лош пример, като неприемливи, като неадекватни.
            Трябвало било да сме, да бъдем
                        по-еднаквички,
                        по-равнички,
                        по-колективистичнички,

                        по-average,
                        по-умеренички,
                        по-толерантнички,
                        по-смиренички и с по-ограничени желанийца, с не много големи амбиции –
            трябвало около „златната” среда да се придържаме!
                        „Ми, нали всички ще умрем, така или иначе ?!”
                        По-спокойничко (с по-глуповато добродушие, и по-ирационалничко)
                        да живеем на таз земя, пък след туй – шъ видим?!
            Страхът от свободата е страх от това да бъдеш аз!
            Ала преди да можеш да кажеш "Аз мисля ", lovely Josephine,
                        трябва да се научиш, да можеш да rationally казваш (както е редно, както е morally to be) - Аз.
                        [, а не само да сме овладели дателен падеж падеж - иска ми се, случва ми се, харесва ми се...]
               Аз-ът (ти), lovely Jos, е really & always важен! Absolutely!         

 

************

 

I.

 

          Now.

            Световният въпрос, вечната тема, безкрайният спор - (базата)
                        за неравенството, несъгласието, различността и заблудите между хората;
                        за (false) необходимостта от преразпределяне на „колективната” баница,
                        за (false) социалното и солидарното;
                        за (the God of) Обществото/мнозинството;
                        за (really productive) индивида и неговата absolutely жизнеутвърждаваща енергия и сила;
                        за (сошъл) "справедливостта";
                        за обективната човешка същина -
            една толкова позната на всички историйка за наложени и приети (мистични) етични норми и стандарти!
            Ето го (irrational) „мисленето” (и етатиския манталитет) на демократичното (БГ) мнозинство,
                        неговото „Аз”;
                        (анти-тезата на моята теза):

________________________

            @
            Аз съм вече достатъчно пораснал;
                    голям съм;
                    зрял, свободен, демократично мислещ и дееспособен човек съм аз.
          Аз съм поне средно амбициозен human.
            (Обаче! Дателен падеж:)
          Дай ми готина къща и ми я готино обзаведи и я подържай готино,
          дай ми готина кола и я подържай готино,
          давай ми готини пари,
          давай ми готини средства за да инвестирам готино,
          давай ми готини средства за да се забавлявам готино и сам готини гаджета да си намирам; донеси ми биберона, щото ми се яде!
          Давай ми, трябва, длъжен си (ми) да даваш!
          Искам [и твой дълг е] да ме финансираш [повечко] (ти нямаш представа днес, колко е скъпо всичко!),
                    ала pls не ми говори за материалното
                    'щот аз съм много духовен естет (ала ти не разбираш от тия работи)!
          Няма никакво значение на колко години съм Аз или на колко години си ти,
                    колко аз зная,
                    какво аз приказвам,
                    какви ги върша аз, в какво вярвам, какво ми е отношението към теб и другите.
          Не виждаш ли ти, че аз съм чудесен, прекрасен, независим, свободен и обективен; аз съм еталонът.
          Аз вярвам, че знам и мога - затова имам собствено мнение по всякакви си въпроси и въпросчета!
                    То е правилното, вярното, съвременното, актуалното; (почти) всичко ми е ясно.
                    A ти - давай!
          Няма значение на колко години си ти - давай!
          Аз си имам мой си стандарт да подържам, мой си собствен имидж (и твоят трябва да крепя)!
          Трябва, длъжен си
                    ти да бачкаш (колкото повече, толкоз по-добре за мен),
                    ти да изкарваш (колко кеш имаш, а?; к'во друго притежаваш, а?; К'во още имаме?) и
                    ти да се жертваш заради мен (това би било твоя добродетел). Why?
                    В името на моето благо т.е. да ми служиш за мойте си цели и да подчиниш съществуваването си на тях.
          Трябва ти да бъдеш по-отговорен, по-толерантен, и да се гордееш с мен - това е също добродетел.
          Всичко това е етичното - културата "да даваш " на другите;
                    това е моралното - да бъдеш по-малко (pro) self и повече (pro) selfless;
                    това е практичното - прието от Обществото/majority;
                    това е нравственото - да се грижиш първо за нуждите на другите. Ти това трябва да адмирираш, да му се възхищаваш, да уважаваш! ОК?
                    Това те кара ти да се чувстваш удовлетворен и да изпитваш удоволствие!
                    Това означава ти да бъдеш в състояние на щастие! И аз, също.
          Защото това е социална справедливост и
                    така (should) правят мнозинството хора (от много векове) - всички, които имат правилната (солидарна) ценностна система!
          И не ми дръж сметка, щото аз съм голям, свободен и независим. Мога да си правя каквото си реша, каквото аз си искам ! Нема нужда ти да се нервиш, въобще, всъщност ти мен изнервяш!
            Аз вярвам, че моето (което не съвсем сам съм си изкарал, не съвсем със собствен труд и не съвсем със собствените си способности ),
                    си е мое; и ти трябва да се грижиш за него.
          Ала, твоето е общо, на всички ни, колективизирано; и пак ти трябва да се грижиш за него!
          Нали сме партьори в живота, в Обществото,
                    за какво иначе си го създал твоето?!
                    [и в крайна сметка, никой сам не е могъл и няма да може, нищо сам да си изкара;
                        един по-рано, друг по-късно; един повече, друг по-малко подкрепа и помощ получава - к'во толкова;
                        годините и възръстта т.е. времето - не е от абсолютли никакво значение; споко, relax; I know]
          И ако евентуално и случайно ти решиш да правиш нещо, с нещо си твое,
          то по логиката на предходното,
                    ти си длъжен да ни питаш дали и ние сме съгласни или не - нямаш право на твой си някакъв си избор или действие, щото сме колективни партьори и трябва да си общуваме, да си хортуваме, трябва ти да ме харесваш и приемаш такъв какъвто съм, да го съвместно обсъдим, разбира се.
                    Инак ти си саможивец, единак! Кофти (алчен, егоист) човек т.е. анти-социален елемент! Гад!
          Аз вярвам, че съм демократична - активна и дейна - личност, както е мнозинството (general public),

                    а не, не, не пасивна, НЕконформистка,
                    не short-term енергетична – аз съм дръзка личност.
          Това съм аз -
                    с мой си вътрешни и лични възгледи, интерпретации и мнения, които ми въздействат основно емоционално;
                    вярвам много в интуицията си, в усета си;
                    разчитам на инстинктите си – I go by the heart! Това означава да съм истински, истинен! Истински човек, real хумани(тари)ст!
          Това съм аз!         
          Ако срещна някоя си сродна душа [от противоположният пол] (ама не конвенциална),
                    която (сякаш) ми ги въплащава (инстинктите ми),
                    то романтиката между нас пламва;
                    следва - страст, action и любов голяма.
          Това съм аз!         
          Не е възможно, ей тъй, просто (нескопосано) аз да си проектирам собствените нужди, желания, прищявки и копнежи!
                    Че кой въобще може да бъде застрахован от това?
                    Никой.
                    Нима продават такава застраховка някъде по Света?
                    Ми, не!

*

            Ей, няма твое, няма мое - всичко е общо, наше, колективно!
          Така аз и ти, заедно - сме си го избрали и сме се разбрали, договорили, нали?
          Следователно,
          имаме, полага ни се от всичко колективно и по равно; или (още по-добре) съгласно нуждите на всеки - социално. А, не, не, не толкова - съгласно (способностите и) приноса на всеки. Това да не е бизнес, я - там важат съвършенно други правила! Които usually нямат нищо общо with morality!
          ТУК, никой на никого не може и не трябва шеф да бъде! Имаме демокрация. Няма ти на Господ да се правиш, я!
          Защото всички сме свободни, равни, независими, разумни (и рационални) в равна степен.
          Няма, и не може да има нищо индивидуално; нали е демокрация, нали сме демократи, нали важи принципа на мнозинството.
          Всичко е колективно, горе-долу процентно равно - солидарно.
          Полага ми се по рождение, а не заради някакви си мой качества, и не ако ти решиш!
          Не е необходимо да разменяме някакви си ценности помежду си,
                    ала просто трябва
                    да си се (more) харесваме,
                    да си (more) прощаваме и
                    да си се (more) обичаме [любовта е, казват, над всеки и над всичко - заслужена или не, тя е просто любов; all you need is love, love is all we need; and faith],
          като всички да правим компромиси [ама не и с (my own) мат'риалното, please]!
                    Любовта (и обичта) е просто ценност, която си съществува просто, ей тъй, като даденост - в определен обем и количество.
                    Та, стои си тя, статично "в склада" и чака да бъде разпределена.
                    Тази най-висша ценност (като всяка друга) не е динамична;
                    не трябва да се залужи continuously от някого, а просто трябва само да се поиска от този някого, one time.

                    Love is unconditional! Ми, да! И тя ще спаси света!         
          Това тук е друго, много по-друго, коренно различно нещо от бизнеса;
                    абсурдно НЕсъпоставими; съвсем противоречиви са тези две неща!
          Ти ще (трябва да) носиш, вечно, материалното, а аз пък ще допринасям - с другото! ОК?
          Както виждаш сме си разделили и приноса, и задълженията - хем честно, хем по равно, демократично и (сошъли) солидарно!
          Защото ти си малко по-бедничък откъм духовното и нямаш някакъв съществен принос,
                    ала аз съм духовен естет (разбирам ги тия работи) и
                    следователно огромния принос е мой, (почти) интелектуалец съм!
          Следователно, така е честно(то), така е (сошъли) справедливото,
                    това е да имаш чувство за практическа реалност - за всички ни – for the people, by the people.
                    Фазата на (пре)разпределението на колективизираното имане, за която тъпо говориш,
                    e валидна само в твоят си измислен свят, светът на фантазийте ти, на НЕреалността ти...
          И стига вече, стига ти си ми говорил за някакви си там:
                    разум, воля, рационалност, цел,
                    себеуважение, рационален ЕГОизъм,
                    любов, постижения, гордост, способности,
                    щастие, свобода, доброволност,
                    морал, почтеност, справедливост, доблест,
                    честност, права, private property и комунален дух! Стига!
                    Мнозинството хора знаят и добре разбират тези нещица, аре сега, стига, да не би да не е така?
                    Никой няма никаква си нужда, допълнително от твоята яснота!
                    Пък и с този твой често сбъркан тон, назидателно морализиращ ! Не приемлив и дори агресивен!

                    Нема нужда, остави ме, аз (and we the majority) си най-добре зна€м!

                    We live in a (сошъл) Democracy. Затова, дайте си ни социала! Да бъдеш социален (in thought & action), не, не, не е (сошъл) популизъм!
          Ти просто, трябва да искаш да жертваш себе си заради мен,
                    макар,че аз не желая (ама може да поискам някога) да жертвам и аз себе си за теб (или за някой друг) !
          Ти тотално бъркаш алтруизма с добротата, с добронамереността, с доброжалателността и с необходимото уважение което ти дължиш към другите - това са първични фактори, причини, ала не обратното, аз ти казвам! Това е толкоз просто и логично!
          Аз-ът винаги е рефлексивен ( елитарна проблематика),
                    а етико-моралните ценности не са индивидуални, ами колективни - моралният императив от ancient times известен и прилаган.
          Аз вярвам, че Истината е волята на мнозинството – the will of Обществото, of (the соц or) социалната Държава!
          Аз вярвам, че това е практично, а не идеологично-квадри-апокалиптично-идеалистично;
                    не полит-административно-бюрократ-конспиративно;
                    НЕцинично, а регулативно;
                    свободно, независимо и доброволно;
                    аз съм просто практик в три-измерния релеф на public домейна!
          Аз вярвам, че лесей-капитализма е сбъркана и експлоататорска система,
                    срещу обикновения човек насочена,

                    в името на печалбата на алчно микро малцинство към което ти принадлежиш.
          Аз вярвам, че богатия е лош и затова е богат!
                    За това богатия трябва да бъде презиран.
          Аз вярвам, че доброто, духовното, възвишеното намира убежище в отхвърлянето на богатите.

***

       Това¹ е „социалната“ [марксистко-ленинската колективистична] е(сте)тика -
       философия, lovely Josephine,
                        основна (подпомагана от смесен тип, pseudo-капитализъм ) философия,
            базирана на етика (моралния Кодекс), lovely Josephine,
            която утвърждава в политико-икономическите отношения, като добродетел –
                        [100%] ЦЕНТРАЛИЗИРАНО (икономическо) ПЛАНИРАНЕ и ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ,
                        обществена (колективна) собственост върху всички средства за производство,
                        както и върху всички ресурси и целият продукт на това производство
                        т.е. отричане на индивидуалните права и осъществяване на

                        солидарна и СОЦИАЛИЗИРАНА КРАЖБА на частна собственост (и интелектуални права),
                        прикрити чрез лозунги:
                        „В името и за благото на всички – социално-обществено преразпределение чрез принцип на „солидарност”;
                        „Общо благоденствие и социално равенство” (еманацията достига при Комунизма).
                        За „добруването на Обществото и общото благополучие” – социална справедливост и дълг.
                        „В името на народа – колективна (социална) правда и вярвания.”.
            Ала, всъщност, на практика малка група политици, lovely Josephine,
            са се превърнали в Господ,
                        [т.е. макар, че уж са атеисти по своите убеждения, то социалистите, lovely Jos,
                        са мистик-идеалисти по своята същност
                        т.е. проповядват видоизменена мистична етика, както родоначалника Платон]
            играят го God в своя групова полза, за сметка именно на народа (данакоплатецът);
            насилствено преразпределение на „обществени” блага и ресурси от Държавата и политиците,
                        чрез прилагане на принципът на мнозинството – погазвайки тотално (чрез прилагане на сила) правата на индивидът
                        т.е. диктатура на Държавата (State-ism) по пътят на НЕсвобода, НЕнезависимост, принуда.
            Диктатура (на пролетариата), the “new” democracy, the “new” beginnings.
            Всяка диктатура е най-ефективното средство (оръжие, tool), lovely Josephine,
                        за (физическа) принуда (или заплаха от принуда),
                        за унищожаване на свободата на индивида!
                        Превръща в норма и изискване – (само)жертването на човек в името на друг човек (хора) + на Държавата;
                        Лесей-феър-предприемача,
                        който сам, индивидуално и честно изкарва (икономически) материалното (т.е. one’s own profit; one’s own earning),
                        е преврърнат от всяка диктатура в „алчен и себичен материалист”,
                        който Обществото отрича, псува и гледа изпод вежди (долен богат капиталист),
                        ала полит-предприемача (мошеникът) е защитен от Държавата и просперира.
                        Държавата + Обществото заместват Действителността – Държавата е всичко, индивидът е (почти) нищо !.
            „Колективизирани права” елегантно (in fact, lovely Jos, irrationally) заместват индивидуалните права; и стават основен принцип.
            Колхозничеството става манталитет на Обществото.
            A индивидът съществува заради Държавата, а не обратното, а?!
            What a morality! Absofreakinlutely irrational!       

*

            Централизираното (държавно) планиране, lovely Josephine,
            е невъзможно, поради факта, че наборът от възможните решения, choices и действия е безкраен и динамичен.
            Следователно,
            ирационално е,
            защото absofuckinlutely НЕвъзможно е, lovely Jos,
                        на практика, in principle,    
            да има един общ, централизиран, всеобхватен, глобализиран и цялостно интегриран икономически („петилетен” ) държавен план,
            който, ти да видиш,
                        стъпка по стъпка,
            да „намери (equaly)” вярното (икономическо) решение във всички области, сектори и дейности на икономиката – за всички (activities of) the ppl in a nation/регион/world!
            Това е absofuckinlutely НЕздрав идеализъм, произволна и недостижима фантазия, Utopia (наречена Демократичен Социализъм).
            Това не, не, не е възможно и не трябва въобще да бъде „задача” на някаква група хора, или на Държавата, или на Правителството!
            Сбъркано е - още на фундаментално, принципно равнище!
            Следователно, не може никога да „(про)работи”.
            Необходима е друга, съвсем различна идея, базирана на съвсем различен и верен (рационален) принцип на работа и действие!
            Това е задача за индивида, на отделния човек, на всеки човек -
                        той (сам) да планира,
                        той (сам) да си прави choices,
                        той (сам) да си взима решения,
                        той (сам) да си извършва действия (ала НЕмошенически, като нарушава или погазва индивидуалното правото на друг човек)!
                        Той (индивидуално) трябва да постига и консумира резултатите и да си носи отговорността - успехите и неуспехите (си)!
                        Сума сумарно от (стойността на частната собственост и благосъстоянието на) индивидите, lovely Josephine,
                        е (благосъстоянието, благополучието, благоденствието на) Обществото. И, точка.
                        [а, не политици, Правителство от време на време да си осигуряват легитимност „чрез народния вот”,
                              като автоматично бъдат „освобождавани” от отговорност (на извършени огромни кражби и далавери) от същият този вот?!]

            Соц-етиката си затваря, lovely Josephine,
            напълно очите (и отрича, до последно),
            че целият съвокупен (соц) народ, при соц режима, краде колективно – кой каквото може и що докопа от колективизираната собственост! Помните ли или как?
                        Арогантно, агресивно и всеобхватно (100%) бюрократично управление of all the ppl’s activities, е absofreakinlutely наложено, lovely Josephine,
                        като (централизиран държавно-партиен) стил и метод,
                        като фундаментален управленски принцип, баси!
                        Политбюро [of Компартията] е the one and only Бог [, който е юбер алес] –

                                   който всичко и всеки, може (всякак) да издигне или (всякак) да накаже,

                                   а никой обикновен смъртен не може нищо да предскаже;
                        ЦеКа (с предимство, с незаслужена помощ, с връзки - най-лошите, най-неспособните, пердетата, seltakis, конформистите, популистите достигат „върха”)
                                    е Наместникът на Бог – в Соц държавата, в социалните соц отношения и в соц икономиката, във всичко (соц);
                        Райкомът е местен феодал – ръкоположен от Наместникът;
                        партийният boss е върхът на копието, където лежи справедливостта; СССР, големият кораб – е вселената;
                        соц икономиката е изворът на всеселенска мантра, чудото;
                        петилетката и преизпълнението й - е лавровия венец!
                        A, отрудения (соц) труженик е – работлив, упорит, отговорен и честен! И верен на Партията-Бог!

                        Баси! 
            Едно готино socially справедливо, социално Oh_бщество?
            Раят – Социализъм, конструиран от КомПартията (на интер-национал-социалистите) –
            е „Солидарен” и „Справедлив”
                        т.е. SS , „Сътрудничество” и „Доброволност”
                        т.е. SD ?
            Е, социализЪма само може да изглежда (за утопист-идеалистите, невежите или заблудените) социално справедлив, lovely Josephine,
            но де факто и де юре, lovely Jos,
            не е [, ако приемаш свободата, независимостта, възможността за собствен избор - като най-висока добродетел]!
            В соц „реалността”, lovely Jos,
            там всичко има – тотален стоков (и морален) дефицит и НЕсвобода, и к’вото Партията - рече и отсече.
            А, индивидът ?
            Него кучетата да го ядат, a?!

*

      Да потретя за привържениците на социализма – за ла гранде колективистите:
      Аз не приемам, намирам за absofuckinlutely сбъркана концепцията:
                   чрез рекет, власт или (coercive) сила, lovely Josephine,
                   да наказваш читавото (можещото, способното, креативното),
                   като принудително отнемаш от него и го (раз)даваш за възнаграждение на НЕ(толкова)читавото (както и на още други, който администрират нечитавото) –
                   това е акт на съзнателно деморализиране,
                   както на читавото (винаги ще му отнемат чрез принуда поне половината! от онова, което е често изкарано),
                   така и на нечитавото (знае, че винаги някой е длъжен и ще му дава - за да покрива нуждите си);
                   предпоставка за съзнателно налагане на антигонистични отношения;
                   формиране на групи, възникване на „групови права и задължения” – разделяй и владей (групите).
       Да утвърждаваш тази концепция в правило, право, норма и принцип, lovely Jos,
                   върху които да изграждаш политико-социално-икономическите отношения и политико-социално-икономически институции. That’s stupidity!
       Да наказваме способният и да възнаграждаваме НЕспособният (мързеливия, или неефективния, или паразита, или некреативния),
                   който отказва (достатъчно и дълговременно) да мисли или да се труди за да оцелява сам – това ‘риаш ли, било социално-доброто.
                   Той имал нужди и ти (способният) трябва, длъжен си - да му ги осъществяваш и разплащаш, вечно!
                   Ти принудително (а, не доброволно) трябва по този принцип да действаш,
                   инак ще те вкараме в затвор, защото който нарушава тази принуда е criminal – това е колхозническата социално-икономическата „солидарност и справедливост”.
       Защо?
       Защото мнозинството, голямото мнозинство от хората, lovely Josephine,
       винаги, е

                   по-неспособно,
                   по-мързеливо,
                   по-неинтелигентно,

                   паразитно-зависимо (по-малко допринася, повече получава) и
                   по-мрънкащо от малцинството; от най-малкото малцинство – the (productive) individual.
       А, принципа на мнозинството е наречен (и прилаган във всички области и дейности) (liberal) демокрация!
       Управлението му е (сошъл) демократично.
       И действа като а „Demo” партия -
                   чудовищно сбъркана интелектуална група от хора-демагози,
                   добре организирана,
                   добре образована,
                   многобройна и добре платена,
                   умели оратори-конформисти,
                   амбициозни полит-кариеристи,
                   теоретици на колективисткото колхозничество, без реални базисни икономически познания -
       която се опитва да адвокатства и продава „анти-капитализъм” [, ведно със анти-westernism]-
                   пакетен 2 в 1 продукт (смесен),
                   който уеднаквява икономическата и политичеката власти,
                   с цел да се престави на широката публика като „компромат” -
       attacking моралните основи на свободното общество и свободния пазар,
                   като ги превъплащават в „обекти” със absofreakinlutely съмнителна репутация!
                   [за съжаление, трябва да призная, че Demo, lovely Jos, са добри и имат успех в масовката, която извършват – основно за хората от масовия public domain,
                        което означава, че Demo задачата, сама по себе си, е от ниска степен на сложност,
                        защото песиместичното, една негативна философия, една отрицателна цел (сравнена с положителна)
                        е винаги много по-лесното, което да бъде „автоматично и инстинктивно” (емоционално-интуитивно) избрано от мнозинството,
                        който избор да го сплоти в единство;      
                        една положителна философия е по-трудното и може да бъде избрана само от (разумно-рационално) малцинство;
                        тя - положителната философия, цел - по необходимост изисква свобода, независимост и избор да мислиш.
                        А, този избор, сам по себе си, е труден избор, който изисква long term усилия, воля и фокусиране на съзнанието.]

       Лозунгите им са:
                   „Гладният не вярва на сития!”;
                   „Дали те яздат социалисти, комунисти или капиталисти – все лошо е положението на народа!”;
                   „Капитализмът е по природа анти-социален т.е. НЕсправедлив за народа, НЕморален!” или
                   „Капитализмът не може теоритично да съществува (по принцип)!”;
                   „Правителството не като благотворителност, а като социално задължение!”;
                   „Човекът не е измислил нищо по-добро от демократичното управление!”;
                   „Право на работа, право на образование, интеграция на малцинствата и социална защита за онеправданите!” (т.е. раздаване пари на калпак)”.

       Повечето (наивни) (невежи) (обикновени) хора, lovely Josephine,
       купуват този продукт –
                   с неговата лековерна двусмислица,
                   което е тотално подменяне на истината,
                   чрез извъртане, изкривяване и „подмяна” на различните properties на две съвсем различни концепции - скриват кое е причината (политико-държавна намеса и регулация) и кое е следствието (икономика, която е НЕсвободна);
                   синтезиране на „нов” продукт, който е НЕдефинируем (и трудно диференцуем от обикновения човек) и заблуждаващ, по неговата „цялост” и същност.
                   Mixed политико-социално инженерство, което създава и продава смесени продукти (democracy + pseudo капитализъм).
       Какво става, lovely Josephine,
                   когато несигурността, безпокойството, паниката и страхът подчиняват ежедневието на обикновения -средностаистическият- човек?
                   Когато съзнанието на масата хора е подведено и „разстроено”?
                   Когато виждат заможни и богати хора наоколо? Социално-обществена, „криза”? Зависимост? Фобия?

       Разликата между политическа влас, lovely Josephine,
                и всяка друга „социална” власт (между Държава и всяка друга частна организация)
                е the fact, че всяка
                Държава (Правителство) държи и осъществява (в смесен тип капитализъм – сбъркано)
                легален монопол на употребата (използване) на физическа сила ( МВР, специални служби, secret agencies)!

                   Пакетните продукти (2 in 1, 3 in 1, 5 in 1) са любима техника за разни „интелектуални доказателства”, на разни групи хора, ползвана за всички области на човешкия бит – философия, познание, етика, политика, социология, икономика и естетика. Каква е целта на тези смесени продукти? Да обвържат, да накарат повечето хора да „мислят” за капитализма, да го асоциират с лъжа, измама, лошотия, неморалност. Как, с какви средства се опитват да постигнат тази цел? Чрез технология на мултиплексия (комутиране) на социални ключове, по начин, чието превключване, чрез метода на доминото, да постигне състояние на заблуда, избягване на реалността (чрез размиване, замъгляване, размазване и подмяна на истината) - “компроментиране” на истината. Първата паднала жертва на тези инженерни пакетни продукти е винаги свободата (+ индивидуалните права). И на нейно място - насаждане на концепцията за групи и „групови” права (НЕсвобода)!

         Този морал, по дифолт, отнема свободата и независимостта на индивида. А всъщност, политическата свобода е необходимо да се основава на (неприкосновеността на) частна собственост, свободна пазарна икономика, много ограничени пълномощия на Държавата, при спазване и защита на индивидуалните права. Liberty does not need a license! Only non-liberty does. Leave (it) alone, let (it) be - laissez-faire капитализъм, а не mixed type (който също е (сигурен и „мирен”) път към диктатура)! Hey you – don’t let them…don’t allow them ...франкенщайство, ...за твоя сметка т.е. което ти да разплатиш! Такие, брат, дела...

 

 *******

________________________

 

 

 

 

II.

 

        @

Слушай,
          такъв е редно,
                    трябва,
          да бъде твоят живот, вервай ми, I know, my friend!
          I know -
                    това е формата на твоето себеуважение, твоя имидж, твоето добруване.
          I can tell you -
                    това е правилния и съвременен модел; разбери го, най-после, ти; хайде, опитай + бъди малко по-intelligent ти.
          Не е възможно да си по-често и повече прав, отколкото не си - обратното е; винаги, и за всички ни! Няма знам повече, няма знам less - просто всеки е такъв какъвто е! Защо ти е на тебе нужно - погрешно да се самоизтъкваш, а? Relax. Стига, ти си манифестирал твоето примитивно психологическо ниво с “everyday psychological” анализи! Твоята "работа" (production, ideas and creativity) не трябва да бъде above всичко друго! No, no, no! Тя не е основния (ти) фундамент, ти не черпиш твойта енергия, мотивация и сила точно от нея; тя не ти носи толкова удовлетворение и не допринася чак пък толкова за материалното [& psyche] ти благосъстояние; не трябва да й позволяваш да ти се натрапва! Рилакс. Бъди по-общителен, по-търпелив, по-толерантен и по-социален, ти.
          Ти погрешно и ненужно натоварваш
                    с някакъв си филосовски смисъл
          основните неща и (психо-социал) въпросите възникващи в живота на всеки индивид!
          Ти погрешно имаш особени и високи expectations към хората,
                    [да притежават идеи, визия, амбиция, long term постоянство, способности и интелект много над средното ниво, ала не пасивност]
          които смяташ за твои friends - колкото по, толкова по! (и ако "не" - да питаеш разочарования и като следствие да спираш да ги уважаваш толкова)
          Ти погрешно и съвсем не-необходимо се стремиш да (пре)мислиш повечето обективно важни неща; обсебен си, изискванията, които ти налагаш (към себе си и други хора) са нереално high! Защо ти трябва? Нима е нужно?
          Ти по грешен начин (почти налудничево, хладно, познавателно и не-интуитивно) се опитваш да (се) (с)мислиш чрез някакви си абстракции, perceptions, концепции, принципи и дедуктивни дърдории, като нижеш думи в разни силогизми. You do not believe in отколешните постулати! Грешно вярваш, че нещото, трябвало да се формулира + да означава точно и единствено еди-кво-си, и притежавало точно и единствено еди-кви-си properties, и то, точно и единствено в еди-къв-си context!
          Ти казваш, че имало било - само бяло и само черно; само something и само nothing; само true и само false; само нули и само единици. Possible ли е това?! Само presence и само absence in a given context? No, no, no, it is not!

*

          Аз знам, че е абсурдно,
                    absofuckinlutely НЕвъзможно е,
          само от двоичното да се получи мега пъстротата, хипер цветността и супер разнообразието
                    на всичко друго (on Earth),
                    на целият живот,
                    на цялата (безкрайна) Вселена !
          Who въобще, би могъл да бъде сигурен в каквото и да е?!
          Как може някой въобще, да знае толкова си нещо, пък и то да бъдело и верно?! Не, не, не! That’s impossible!
          Аз вярвам,
                    че всичко, simply е много субективно, относително, винаги според зависи! Relatively, чак релативистично, пич!
          Аз вярвам,
                    че това е реалността - релативистична, за всеки е (absofuckinlutely) very различна!
          Всичко, което аз правя е правилното, защото аз съм избрал така;
          всичко, което Обществото избере да направи е правилното, защото Обществото е избрало така.
          Аз вярвам, че liberty не може да се загуби, когато е налице (сошъл) демократично управление,
          защото (либерал) демокрацията assures,
                    че волята на народа will prevail – това е свободата, щом democracy e на лице, значи хората могат да sleep спокойно;
                    че народа е добре когато имаме изградена социална държава – the Welfare state.
          Ако по някаква причина не се изпълни някое мое желание, означава, че интересите ми са пожертвани.
          Мойте friends (, пък и not only friends) трябва да се отзовават на мойте needs и искания, that's what friends are for, aren't they?
          Аз искам да постигам мойте цели, независимо от фактите на действителността!
          Аз знам, че Тhe laws of logic are not truth & facts about reality.
                    Истината е only въпрос на гледна точка - няма правилни и неправилни решения, choices и действия;
                    има множество различни такива и всеки, субективно, може да реши кое такова е по-доброто [за него си]!

             There are no absolutes!
       Как мога аз,
          например,
          да знам
                    коя е правилната религия,
                    кой е правилния политико-икономически строй,
                    коя е правилната икономическа и социална организация,
                    коя е правилната етика – когато има толкова много такива?!
              Всичко е субективно и всеки е субективен.
       Ето например,
                    в капитализма има нещо сбъркано макар, че има може би, и нещо правилно;
                    ала и при социализма е така;
                    следователно, трябва ни нещо по средата!
          Сега, ако в живота ми се случи тъй,
                    че стана някак си случайно капиталист,
                    то тогава аз приемам, че капитализма е относително не-чак-толкова-bad;
                    аз съм прагматик, ала ти си или социален Дарвинист, или се опитваш да „конкурираш” Ницше! OK?
          Платон – the first planner, in philosophical terms - още in ancient time го е казал,
                    [по-късно Томас Мор въвежда Utopia концепцията, Бейкън - икономическа система the NewAtlantis ,
                        а Кант, Хегел и “гениалния” Маркс установяват догмата на социалистическата nationalization,
                        фундамента на на “класовия” Свят и диктатурата на управляващия пролетариат –
                        Държавна намеса, планиране и контрол на всички човешки activities – от памперса до гроба; antithesis of the ideal, който приема,
                        че индивидът трябва да е архитект и организатор на собствения си живот]
          че човешките качества, способности и възможности се онаследяват - всичко е кодирано в гените, в ДНК-то; no choice;
          ето защо всичко (property, material assets, labour, prices, prestige, trust, rewards)
          се определя (според нуждите на индивида) и решава от управляващите (the wise men, the welfare State and the nationalized production & materials & finance ), свързаните с тях, и тяхните (grand-)деца – бъдещи управляващи!
          Трябва да се жертва

                    съвсем мъничко от свободата (и от доброволността) на хората,
                    съвсем мъничко restrictions да се въведат -
          в името на, за сметка на

                    повече ред и повече спокойствие на цялото Общество.
                    Аз казвам, че това [this idea(l)] въобще не е the National Zoo,

                    a просто the социализъм и the капитализъм могат да co-exist,
                    и може да се вземе доброто от всяка от двете (не толкова сами по себе си good) системи, идеологии!

                    Трябва ни really нещо по средата – „златната“ среда, in the polit spectrum!     

***

          Това² е субективистично-уелферистката е(сте)тика –
          философия, lovely Josephine, базирана на integrated mixed -правилни и неправилни- принципи.
          В политиката¹ - смесена и основна роля на Държавата, а не на индивидът;
          в социалното² -„хибридна социална” организация;
          в икономиката³ - смесени „малко” капитализъм и „повече” социализъм (или обратното), повече „ред и дисциплина” -
                    утвърждаване на the Welfare State, НЕсоциализъм,
                    ала социална Държава,
                    споделяне, че принципът на мнозинството е the good,
                    споделяне, че е необходима активна намеса и правене на „социална Държавна” политика,
                    чиято цел е именно тя да се грижи за „създаване” на „повече средна класа” (т.е. „за” класовост на Обществото, съгласно кои философи, политолози и социолози?) -
                        над 50%-60% от хората т.е. отново в името на мнозинството чрез политико-икономически Statism;
            или другата форма - политиките на Консервативнитe партии (които създадоха проект – да пренапишат Библията! А?!).
            В етиката⁴ – mixed, НЕсистематизирани, НЕйерархични, НЕприоритизирани ценности,
                        следователно, вътрешно „се бият” ценности при взимане на решения, правене на избори, извършване на действия
                        т.е. НЕподреденост, НЕупорядъчност и следователно напрежение и безпокойство
                        т.е бъркане на причина със следствие и обратното
                        т.е. нанасяне на самовреди и щети на the self
                        т.е. доминантно emotional state of лутане, колебания, НЕудовлетвореност, НЕjoy, НЕhappiness, lovely Josephine,
                        маскирани чрез обществено употребявани постулати
                        „We must enjoy life! We should be happy! Life is short! We must be grateful – look at what we’ve achieved! Живот и здраве, другото...съдба и благосклонност (и „мъничко” мрънкане, мърморене?) ! Има къде, къде – по-зле, много по-зле (от нас) ! Relax! Be happy.” …

***

            Субективистът, да, ама – не.

          Колкото повече човек лежи върху сигурността, lovely Josephine,
                        толкова по-сигурна е вероятността да падне, а не обратното – както е традиционният постулат!
            Демокрацията, сама по себе си, не може да гарантира свобода.
            Точно обратното е - това вярване на хората е голямата заблуда и най-голямата опасност за свободата.
                        Справка - историята. Древна Гърция, Рим, първата и третата Френски република, Ваймарската република в Германия и Италия разкриват, lovely Jos,
                        колко unreliable са такива очаквания и надежди – как свободата се стопява, загубва и изчезва „по мирен и демократичен начин” и се замества от някаква форма на тоталитаризъм, диктатура, авторитаризъм. Власт, придобита дори с демократични средства и по демократична процедура - също може (и ние всички го виждаме на практика, нали?) да се превърне в произволие при употреба на тази власт, във вреда на всички хора, във деспотична и еднолична власт.
            Ето защо всяка власт и най-вече Държавната Власт, lovely Josephine,
                        трябва да се ограничава, колкото е възможно повече - до степен на пределна необходимост (за защита и гарантиране на индивидуалните права)
                        т.е. very limited правомощия на Държавата. И никаква централизация на икономиката, или пък регулагии и управление на същата!
            Индивидът знае повече и по-добре; индивидът го може най-добре! Yes, it’s all about individual моженето – each according to his abilities!
            Всяка диктатура (дали на пролетариата, или някаква си друга „демократична” такава), lovely Josephine,
                        destroys личната freedom, точно колкото и всяка автокрация!
                        Дали някой ще я обосновава и аргументира,
                        дали ще адвокатства за Социалната Държава или The Welfare State e все тая - индивидуалната (икономическа) свобода не може да се примири с върховенството на една единствена цел, на която цялото „Общество” да бъде подвласно. Фразите, че ограничаваме (малко) свободата в името на (повече) „ред и сигурност”, в името на „мирът” са подвеждащи и ирационални т.е. противоречиви словосъчетания т.е. untrue, false. „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ – says Бенджамин Франклин.

            Субективистът, да, ама – не.

          Нима не можем да видим същото и днес в БГ (или ЕС) – с нашата представителна форма на демократично управление, републиканско?
            Управление чрез принципа на мнозинството – the will of the majority of people - в Парламента, в Правителството, в политиката, в социалното, в икономиката, в Обществото, в мисленето. Система, която утвърждава групи, групиране, групови (политически и икономически) интереси като фундамент на социалните отнощения. Просто трябва да погледнеш, lovely Josephine, вестниците или новините и ще видиш ежедневно десетки доказателства.
            Само защото мнозинство иска нещо, не означава, че „по-голямото добро” е наистина обслужено
            т.е. НЕсвобода е да разглеждаш този принцип, като избор на „по-малкото зло” – the greater good, for the greater numbers (of people). Този принцип не води автоматично до устойчивост of the process of making the правилни choices при democracy. Напротив. Това е in favour of статуквото т.е. ограничаване и задържане на иновативното и прогресивното.

            Субективистът, да, ама – не.

          Remember, lovely Josephine,
            ако някакво действие, нарушава свободата на индивида – няма значение кой, как и защо го е извършил, или кой, как и защо го е овластил за това му действие!
            2 principles: principle of the individual rights + principle of НЕнасилието.
            Freedom, liberty е правото на индивида, lovely Jos,
                        да прави онова, което му диктува неговата воля, неговото съзнание –
                        според неговите знания и способности, включително правото да греши и да търпи последствията от грешките си.
                        Да прави онова, което желае (право, right),
                        а не онуй, което другите му казват или мислят, че е правилно (задължение, duty, принуда, obligation)!
            Държавата трябва да е само и единствено инструмент, „маша на народа”
                        т.е. да охранява чрез МВР, армията и съда – правата на индивида. И нищо повече
                        т.е. трябва да стои далеч от икономиката
                        т.е. феър рефер, който съблюдава правилата, а не играч; правилата са индивидуалните права.
                        Инак – свободата се превръща в робство, авторитарно управление, power(force)
                        [master, monarch, фюрер, генерален секретар, председател на, президент – все едно как се самонарича] –
                        форма, степен на зависимост; анархия; тоталитаризъм; социализъм; фашизъм – формализация на government authority, която прави легални (узаконява) действията на някои си „управляващ(и)”.
                        Гражданите на “the democracy” създават, държат в ръцете си средствата, с които сами да се самозаробят – и когато „му дойде времето” му казват, че само bloody революция може да го спаси! Powerful illusion, spelled and spelled, more and more, by more and more people, че democracy и liberty са едно и също нещо. Политическо, социално и икономическо самоубийство т.е убийство на pursuit of happiness т.е. убийство на човекът, т.е. убийство на животът. Non-owners are able to control, force and overpower owners – въпросът за private property, the source of sources, of all other individual rights. Хората нито се раждат, нито придобиват равни (всякакви) способности и възможности. Те са със, и винаги ще имат много различни такива – физически, интелектуални, практични...много ниски, средни, високи, много високи...
                        Рационалното трябва да бъде (разглеждано като) необходимото (изначално условие). Think!
            Политико-икономическата свобода се базира на natural laws:
                        частна собственост, свободни лесей-феър пазари, принципа на индивидуалните права
                        [а, не „societal”; не „групови”; антипод на принципа на мнозинството; Does God(majority) loves the good, because it is in fact good or is something good, because God loves it? ]
                        и Ltd. Government!

            Насилствената глобализация на световната (или регионална) икономика, lovely Josephine,
            подпомагана от лобизма на държавно-политическото съсловие
                        [анти-пазарната държавна намеса, единни „правила и нормативи” на разни Съюзи и други групи,
                        хилядите НЕправителствени организацийки и корумпирани институционални „полит-предприемачи”]
            потиска, пречи и руши (по нелоялен и непазарен принцип) локалните икономики
                        [за които възникват дълг и задължения да се съобразяват с условията на групата; инак - следват принуда, отнемане на „групови права” и наказания].
            Такъв централизиран социален проект (на „големите и силните”),
                        чието „управление и регулиране” цели подчинено глобализиране на световната икономика,
            ако продължава да се развива по такъв начин (както в последните десетилетия),
            може не след още много дълго време да бъде разглеждан,
            като проект сходен по своя контекстуален характер с централно планирана (социалистически тип) икономика,
            където absofreakinlutely отсъства принципа на конкуренцията (на пазарния ред)
            и на неговото место (неприкосновенност на private property и съблюдаване на individual rights), lovely Josephine,
            е присаден принципа на бюрократично управление.
            Ако това окончателно се случи с икономиката на Света – ясни са какви ще бъдат резултатите, нали?
            Total социална и икономическа disintegration!
            И за да сме наясно -
                        това няма нищо общо с идеята на Марксовия (ИСМАТ) детерминизъм, или изначален песимизъм, или теория на конспирацията!
                        Има общо с преобладаващите днес - ирационални „сили”,
                        настроения и не достатъчната независима и свободна воля на обикновените хора, както и на intellectuals.
            Ала и в предходни векове се е случвало (кофтито), lovely Jos,
            но по-късно хората отново са намирали верния път - към прогреса, новото и по-доброто! Yes!
            И досега винаги човечеството [of the world], lovely Josephine,
                        е вървяло силно напред & нагоре (за да се убедите е необходимо само да сравните днешния век, с които изберете от предходните векове) -
                        към по-високо благосъстояние, по-добър комфорт и повече благоденствие!
                        И естествено -
                        към все по-висок, по-добър стандарт и качество на човешкия живот, при все повече и повишени изисквания, стремежи, копнежи и искания от човека.
            Но това, както всяко друго нещо, lovely Josephine,
            (си) има цена, която е необходимо да плащаме за да се случва -
                        повече усилия да се влагат,
                        още повече смисляне, още повече свободна воля, още по-голяма производителност (ефективност)
                        и все повече рационалност и НЕколективистичен манталитет;
                        много повече НЕresentment, НЕпречене и респект към the (domain of) Читавото (повече знаещите, по-способните, по-можещите, по-разумно-рационалните).
            Целта?
            Да си заслужи, lovely Jos,
            да бъде човек и децата му tomorrow,
            още повече better off (ала, според прага на възможностите си),
            както е било досега през вековете,
            ала по възможност, това да бъде придружено и синхронизирано от много по-малко (неизбежно съпътстващи) болка, нерадост, ирационалност, неудовлетвореност, откровенно мрънкане и стотици пъти по-малко (от наличното днес) завист и зло.

*

 

Колко mixed може да бъде нечия си субективистична етика, морал, понятия?
Или това не е субективен морал – добро, лошо; плъзгач на степени?
[ 1 2 3 4 5 ]

 

      Субективистът.
       Цял живот неговата етиката му насажда и внушава,
                   че всичко което го заобикаля,
                   че всички факти, че действителността – е плод на всечие си субективно и НЕрационално съзнание!
                   Следователно, въпрос на субективен (си) анализ, интерпретация и тълкуване; няма (и не може изобщо да съществуват) абсолюти!
       Той приема и утвърждава – с изборите и действията си –
                   като the best fundamental principle на всяко (си) semi-rational, semi-irrational (колебливо) съзнание: принципът на релативното или полу-йезуитското.
       Първата паднала жертва на субективизма, lovely Josephine,
                   е фактологичната истина,
       а втората свободата – коeто прави път на насилието и страхът;
                   Бенджамин Франклин: ”Този, който е готов да пожертва свободата заради сигурността, не заслужава нито едно от двете”.
       Морал, който по дифолт отрича действителността!
       Може ли човек да не бъде (да престане да бъде) субективист?
       Yes, of course!
       Човек, по принцип, може да се willfully change, да се смисли. Yes!
       Able and ought to - за да не бъде comfortably numb!
       За да може да се научи свободно да прави [логични и рационални] choices,
                   базирани на знанието, което притежава, оценка на реалността и собствения си (индивидуален) интерес.
                   Без да нарушава този на другите хора.
                   За да бъде обективно и рационално морален.

*******
________________________

 

 

III.

 

 

       @

И накрая, нека аз ти кажа още нещо.
      Бог и хората са simply не, не, не съизмерими - това е откровението. Tова е истината!
      Истината е една! И любовта! И силата! И справедливостта! И мъдростта! И смисълта!
      Триединството - Бог, Син и Дух! Това е истината! (- нима някой някога е доказал, че триединството не съществува, a? Не, не е !)
      Само вярата (в кого?) е достатъчна и необходима!
      Какъв, иначе, би бил смисълът на човешкият живот?
      Та той – human life - е толкова релативно различен, малък и жалък - за всеки!
      Човек е грешен още с раждането си;
                дошъл е на тази земя за да се мъчи,
                защото има и трябва грехове да изкупува,

                защото е немощен и ограничен!
      Съмнявай се във себе си, отричай & hate материалното, love anti-материалното,
                защото си част от неизбежното;
                ала не смей да се съмняваш
                във вярата си,
                във your вярвания (в какво?),
                във вярванията на огромното majority of хората,
                във хуманността и правотата на Обществото; не смей да се съмняваш в нечие "образ и подобие" - това, всъщност означава да си пълноценна личност и добър индивид. Иначе - си ужасно краен, ужасно абсолютен; ужасно неприемливо непоследователен и много заблуден! Сбъркан индивид, мръсен материалист, ала само тук, на този жалък и кофти свят!
      Там горе в Другият, паралелният свят - ще гниеш в Ада! (защото не си готов да се (само)жертваш; и не се боиш; и не изпитваш страх)
      Харесва ли ти, все пак, идеята за Рая? А?
      Милиарди хора, lovely Jos, я споделят на Света!
      Mилиони - добре платени (от кого?) земни посредници -
                разясняват, утвърждават, разпространяват и проповядват религия - за жалките и малки хора на обречеността!
                И хич, ама хич не ги използват за това или онова.
      А, науката и научните доказателствата - са само (човешка) суета и доказват ограничеността (му)!

***

Това³ е религиозно-мистичната е(сте)тика –

философия, lovely Josephine,
                        доминираща философия,
            beautifully списана, базирана на и практикувана [от многомилионна (платена) армия] чрез етика (моралният Кодекс), lovely Josephine,
            която отрича човешкия разум и рационалност като (основно) средство за дългострочно оцеляване и the ability of man for дългосрочно pursuit of щастие;
            утвърждава, lovely Jos,
                        the pain, страданието, неспособността, fear, мъката и саможертвата на човек като добродетели;
                        свръхестественото като действителност;
                        догматичната вяра (и вярвания във виртуалното) като основен принцип;
                        послушанието, смирението и покорството като главни предпоставки за „добър” и духовен живот. Баси!
            The first паднала жертва на мистицизма, lovely Josephine,
                        е човекът - оня който го приема!

„На тази земя няма свобода, има илюзия, че може да съществува; това е "...истината, която ще ви направи свободни. - Йоан 8:32 - Свободни от този грешен във всяко отношение свят, където свобода е дума лишена от съдържание.”

    Морал, който по дифолт отрича действителността, свободата, независимостта, ненасилието, възможността за (дългосрочно) изпитване на радост и щастие.
       Философия на отрицанието,
                               на uploading of колебанието, несигурността, раздвоението, страха, the bad and evil into a man.
       Negative philosophy (of the inevitable) – NEGinevitable –
                   the all pessimistic everyday philosophy and (“social”, “business”) psychology -
                   of the fatal end,
                   чиято цел е да дискриминира, lovely Jos,
                   изпитването на радости, удоволствия, удовлетворения и щастие (психология на личността, на семейството). Личностна и социална психопатология.
       Целта?
       Follow (only me), worship (only me), love (me), imitate (only me), подчинявай (ми) се,
                   защото ти човеко,
                   си absofreakinlutely ограничен (ум) and you should not ask yourself: Who you are?
       Ти, човеко,
                   не трябва, нито можеш да си сигурен в каквото-и-да-е, и най-вече в себе си. Стюпидити!

*

    Аз пък си задавам от години точно този въпрос, lovely Jos!
       За да се (yet better) self identify. And I did and I do so - all the time.
       The simple answer, (but very very deep answer i.e. the true answer), lovely Jos,
                   is that I am a mankind, the (hi)story of mankind! OK?
                   Притежавам разум, могa да смислям и ти -oh, that mystic (and non-reasonable) ethics-
                   не, не, не си ми необходима през това хилядолетие за да мога да изживея остатъка от my life, както аз избера.
                   Няколко хилодолетия ти стигат, може би. I despise you, because you are bad and your dream is over - an absence of rational evidence.

       На тази философия по повод смъртта, lovely Josephine, мога да кажа:
                   It is an absolute, which I despice! So, what?
                   I am not afraid (не experience-вам fear) за моята собствена смърт.
                   Изпитвам страх от това да не загубя близките хора (докато съм alive), които I really value much
                   т.е. да не заgубя висока (за self) value.
                   In the mean time - Welcome to the human race!
       I’ll try and make so
                   to fucking enjoy my life,
                   to experience радост, desire, passion, pleasure, pride, admiration, love, sex and satisfaction –
       I’ll fight, not to suffer, not to be in pain (of the body or the mind)! I don’t buy it!
       I am only a reasonable and rational human, who is able, can tell the difference.
       Welcome to life!
       I absolutely (passionately) love my life, I do not hate it! I want to survive – this is the love of my life, of life.

       Моята осъзната цел е to live (as much as) happily в настоящето, lovely Josephine,
                   като се грижа да to rationally plan едно добро бъдеще,
                   за себе си [and if possible – за the ones that I care and value a lot] –
                   as much as I understand it;
                   as much as I am able to;
                   as much as I am alive – according to my values and convictions!
       Аз избирам развод с догматичната [мистичната] „вяра и вярвания”, а не да се профанатизирам; профан + фанатик!
       ОК? Get that?

*****

          @
          Аз знам, че
                    нищо не е и не може да бъде въобще, въпрос на твоето (разумно и рационално) оцеляване;
                    както и факта, че това оцеляване не се определя въобще от твоята (човешка) nature!
          На кой му пука за твойте субективни патологични разбирания, разни притчи и грешни убеждения! Тhey are all, simply, not true!
          Истината е това, което аз искам да видя¹, което аз чувствам², в което аз вярвам³!
          Защото аз съм правилото, а ти си просто обикновенното изключение.
          Ти си много обективно лош, а аз, ние, сме добри!
          И сме мнозинство(то)! [, което има материално, психологическо и интелектуално превъзходство над другите!]
          Аз вярвам, че
                    живота на индивида не е цел за самосебе си,
                    действителността може и да е виртуална,
                    а причинно-следствената връзка не, не, не е абсолют - има изключения!
          Аз вярвам, че просто няма (не съществуват; и не могат да съществуват) абсолюти!

 

________________________________________

____________________

________________________________________

 

Conclusion on the(se) mainframe 3+ етиките

            А?! Какво?! Верно?! По какви стандарти?

            Защо огромната част от хората, lovely Josephine,
            the many [ppl],          
            днешния, обикновения човек,
            е придобил своята лична философия,
            като смесица от различни количествено-качествени характеристики на тези 3 absofuckinlutely морални стандарти, разгледани по-горе?
            Не е ли горния обобщен морал (всъщност 3 на брой) тотално сбъркан? Голяма заблуда?
            Защо и трите са absofreakinlutely основани, lovely Josephine,
                        на недоверието в човекът,
                        на отрицанието,
                        на негативното,
                        на свръхестественото,

                        на виртуалното?
            Защо на колебанието и субективното,

                        като се absofreakinlutely отрича съществуване на обективното, добродетелта на риска & решимостта и валидността на действителността?
            Защо в полза на колективизираното, като се удря по индивидуалното - което се олицетворява като зло?
            Защо социално справедливото трябва да е основано на принуда и насилие, а не на доброволното и индивидуалните права - на природната ни същност?
            Защо не борба за рационално оцеляване и живот, ами война, колапс и разруха?
            Защо виждаме и обсъждаме (в краткосрочен план) следствията, а не търсим, слепци сме за причините им?
            Защо да утвърждаваме нечитавото, злобата, завистта и омразата, а не да поощряваме – читавото, практичното, рационалното, доброто?
            Защо водещи да са мъката и болката, ала не – радостта и щастието (ни)?
            Negative vs positive,

                        (по-)лесното вместо (по-)трудното,
                        статичното вместо динамичното,
                        ирационалното вместо рационалното,
                        принципът на мнозинството вместо принципът на индивидуалните права,
                        колективната собственост вместо private property,
                        централизиранaта командно-планова (държавна; inefficient; unsustainable) икономика вместо свободна (пазарна; efficient; sustainable) икономика,
                        принудата вместо доброволната свободна воля,
                        избора на мнозинството вместо индивидуалния избор,
                        „сплотеното единство” (колективното) вместо индивидуалното разнообразие,
                        социализъм (Социална Държава, Велфаре стейт) вместо лесей-феър!

            Не трябва ли да е всичко точно на обратното,
            не трябва ли да се основаваме на положителното - за да бъдем всички better off,
                        за да просъществуваме въобще,
                        за да to be?

          Ако се отнася за взаимоотношения между разумни, рационални и свободни хора -
                        морала (ценностите) е необходимо да бъде really рационален!
                    Не може да бъде едновременно и субективен, и/или мистичен, и/или социален – в контекста на горните три етични системи!
            Защо?
            Съгласно законът of identity.
            Смесен морал означава НЕустойчива система!
            Неустойчива(та) система е проблемна система: произвежда не-ефективност, производствения брак е голям т.е. производителността е ниска! Проблемите, рано или късно – сриват цялата система, не може да съществува т.е. (it is) negative т.е. смърт т.е. липса т.е. наличие на НЕсъществуване!

            И, да, lovely Jos, (стронг) емоциите са също много важни (и са присъщи properties за човек)!
Обективният рационален морал е the практичен, lovely Josephine,
            основан е на идентифициране на действителността,
            като съчетава действия на здрав разум за да генерира добър емоционален статус. Две в едно. Едно цяло.
            Едно добро цяло основано на причинно-следствена връзка.
            Тогава рационалния човек, който не е на тази земя, lovely Jos,
            просто за да извърши саможертва (или НЕдоброволно да задоволява нуждите на други; или желанията и капризите на паразити, мързеливци и лентяи),
            то този човек придобива естествена потребност (причина), lovely Jos,
            да види и други рационални хора (техни избори и действия) да просперират (а, не да им завижда тайничко или отрича публично) –
            формира го като добродетел и ценност у себе си,
            които му носят радост, удовлетворение и удоволствие. Дори – вдъхновение, гордост и възхищение ( и от постиженията на други хора)!

***

            Аз като човек, който се стреми към рационален морал, (за „ужас” на Ницше, мистиците, колхозниците и мнозинството)
            чиято „религия“ е – познания, смисляне и science; свещеник на реалността, (do physics, man; it is – logic; derive the metaphysics from the physics – than you’re in the “credibility” game)
            който разчита на себе си, на принципите които съм избрал,
            и на способностите които притежавам - избирам да absofuckinlutely отбягвам хора (no matter if роднини или не),
            които не отговарят на горните ценности! A, понякога направо прекратявам отношенията с такива хора! (дори с дългогодишни X приятели)
            В днешния интелектуален хаос, lovely Josephine,
            това, което е субективизма в областта на етиката (морала, психоепистемология т.е. философия и психология),
            това, което колективизма е в областта на политиката (властта, Държавата и социално-икономическата система, социално-политическия фактор т.е. политология и социология);
            а, мистицизма (т.е. религия) е simply връо на сладоледа! Баси!

*

            Нищо не е предизвестено, нищо не е априори предрешено, нищо не е предначертано от Съдбата! That’s the (objective) reality!
            Не вярвам в исторически детерминизъм или исторически материализъм,
            защото I believe in man –
            че (истинския) човек, lovely Josephine,
            може да се научи да действа рационално [i.e. разумно i.e. практично i.e. морално],
            волево (анти-детерминизъм) да фокусира съзнанието си!
            Защото, възможно е чрез публична акустика да се прави пазарлък с истината, lovely Jos,
            ала не и с действителността;
            на действителността „не й пука”,
                        нито „се съобразява”,
                        нито „се синхронизира” с нечий си емоционално-психологични състояния, желания, амбиции, нужди, искания, choices или планове!
            I believe (and live) in the big reality – the Universe, while the small reality (part of the big) - is the Earth.
            Всеки от човеците живее според choices, които той сам прави (или онези, които той е позволил на другите да правят вместо него?!) -
                        неговият собствен свят на хилядите разклоняващи се пътеки.
                        Има главни пътеки (направо магистрали),
                        има пътища,
                        има второстепенни и “n”-степенни пътища,
                        има пътеки, пътечки и пътеченца. Има и патки!
                        Някои от тези отварят направо „нови Светове“, други не чак толкова нови, трети - не отварят, ала могат и тупик да са! Reality.

            Внимание, please, lovely Jos,
                        фокусирай ума си now:
                        необходимо ми е да бъда (one) логичен, (two) рационален + (three) “left”-minded!
                        Yes – “left”! No mistake! You read it correctly.
                        Physically, biologically, psychologically.
                        I am (and need to be) “left”-minded, ала не ми допадат леваците, нито колхозниците! Необходимо, но не достатъчно.
                        Затова, за да стане и real достатъчно – аз също grasp и от the „right”!
            The point, which I try to make clearer is that it – the best place to be – is to be whole-brained.
                        Тоест, нито доминиращо „ляво”, нито доминиращо „дясно” – на равнище thoughts, смисляне
                        i.e. meditate “left” and meditate “right” –
                        I see the bigger perspective,
                        I see the big picture from up above (the big World) and than
                        I do what I got to practically do in the (small World)!
                        Ляво и дясно – в малко съревнование помежду си,
                        ала integrated into едно цяло (psycho killer; Quoi de neuf ),
                        което балансирам (с разумът ми) in the long term!
                        Otherwise – I will be restricted and constrained
                        i.e. I live in the big reality, като по-точната ми текуща позиция е в small действителността.
                        Милиони хора разполагат с (correct and wrong) pieces of the answer, but cannot get to the whole true answer! Баси!
                        There’s only one reality, there’s only one truth. And many non-truths i.e. one false.

            That’s all, folks.

 

*****************************

            Именно материалното богатство (wealth), lovely Josephine,
            което огромното majority хора изначално са научени,
            че е     нещо лошо,
                        нещо което "добрия, възвишен и извисен" човек не трябва(ло) да си поставя за цел,
                        нещо към което не трябва да се стреми,
                        трябвало да бъде above онова"егоистичното" нещо,
            ала именно то -the wealth- e in fact добро и полезно нещо!
            Материалното богатство е средство да се подържа човешкия живот (nothing is FOC; you must work to get and achieve препитанието си),
                        така, че да се подпомага задачата за търсене на индивидуалното щастие (не съществува щастие, по принцип),
                        а не на НЕщастието, на мъката (ирационалното, анти-обективното)!
            Без изграждане на [really достатъчно] голямо индивидуално материално богатство,
            живота на an individual е really скучен, безинтересен и много труден! (лутащо се обикновен или посредствен)
            В този смисъл индивидуалното материално богатство (придобито без мошеничество, базирано на собствените способности)
            е основната предпоставка за (по-добър) индивидуален живот; of one’s own life(time). Your own lif, lovely Jos.
            Твоят живот, това което и доколкото има значение за теб самия, твойте цели и твойте действия – (are and should be put by thyself) in the first място! OK?
            И след това, като последствие - за други хора, за по-други, за най-другите; при спазване на принципът на индивидуалните права!
            (себе)Заблуда би било, (само)измама, lovely Josephine,
                        ако живееш на първо място за друг някой си човек и за неговия по-добър емоционален статус!
            Никой (really) интелигентен, (functionally) образован, (really) разумен и в достатъчна степен себеуважаващ се човек, lovely Jos,
                        не, не, не трябва да живее за [или чрез] някой друг човек, (за или чрез чужди разбирания & убеждения)!
            Моделът „Майка Тереза”, lovely Jos,
                        е absofuckinlutely сбъркан начин да изживееш your own живот!
            Ала всичко е въпрос на your own, индивидуален избор - така е. To think, or not to think - morally & rationally; independently & individually; прецизно, НЕзаблудено и бързо, в сериозна дълбочина на контекста; freely, factually & reasonably - according to your aims, in search of your own happiness, as long as you are alive. That is the right (moral) choice. И, да - всеки заслужава неговото (самоуважение)! К'вото и да е, неговият си избор; без обаче да пречи или да го налага на другиго ( някой си, който е свободен, независим, free will човек). Смайващо, по детски, а?!

*

            Но това няма ли да доведе до сблъсък на противоположностите? До конфликт на "интереси"?
            Материалното и духовното (ценностите), lovely Josephine,
                        са единно цяло,
                        са една монета състояща се от two absolutely неделими страни - нито могат, нито трябва да се разделят,
                        макар мнозинството (general public) да правят irrational опити точно за това,
                        като ги противопоставят на "добро и зло", съгласно масовите философии изградени с цел да държат ума (и следователно човекът) в подчинение.
            За да развиваш обективно индивидуалните си духовни интереси,
            за да обогатяваш интелектуалните си познания и потребности -
                        първо е необходимо, lovely Jos, да решиш absolutely прилично задачата за своята материална свобода и независимост (комфорт, не като самоцел, а като необходимост; (запазването на животът на) човекът (изисква да) може да живее и оцелява само чрез произвеждане на материални стоки!).
                        И след това вече, се прилага достатъчнността на предпоставката за изграждане на цялото – духовното.
            Why?
            Диалектика на материалното и духовното в 21 век –
                        да предлагаш размяна на ценности е единственият ефективен и рационален начин да получавяш доброволно ценности от другиго
                        т.е. social общуване through exchange of values.
            Всички really разумно-рационално същества, lovely Jos,
                        търсят да (целево) постигнат, придобият и разменят (материални и духовни) (non-contradictory & consistent) ценности,
                        ала без принуда или употреба на сила (т.е. доброволно, through a voluntary choice)!
            Всяко нещо, което доставя удоволствие & удовлетворение или задоволява нужди & потребности, lovely Josephine,
            е (real i.e. rational) ценност,
            ала всяка ценност трябва да бъде обективно, consiously & честно заслужавана [by an individual]!
            Life is the ultimate value за всеки разумен човек!
            Човек must value себе си, рационално.
            Радостта, pleasure & удовлетворението –happiness & earned self-esteem-, lovely Josephine,
            са психо-emotional rewards от (НЕпринудително & доброволно постигане или exchange of рационални) ценности!
            Материалното богатство не, не, не е игра с нулев резултат –
                        факт е, че световното материално богатство grows absolutely значимо през последните два века!
            Материалното богатство,
                        само и единствено,
            ако бъде разглеждано в много тесен ( и ограничен; простоват) смисъл, може (, ала не трябва) да бъде (и обикновено е) фетишизирано, (дори шизофренирано) от мнозинството обикновени хора.
            Материалното богатство трябва да бъде създавано чрез НЕмошеничество, lovely Josephine,
            и базирано само на собствените способности; с точни сметки.
            Богатството, само по себе си,
            не, не, не (трябва да) е самоцел,
            не е категоричен или безусловен признак на притежание на морална ценност или морална стойност!
            Ала, (production на) материалните ценности, lovely Jos,
            са the primary means of задоволяване на човешките нужди & потребности,
                        on a far greater scale, отколкото който и да било друг метод за оцеляване!
            Богатството не бива да бъде условие за (намерение за) придобиване или получаване на власт, или други привилегии, облаги или предимства!
            Ако the wealth се превърне на някого в самоцел, lovely Jos,
            то това е началото на краят на този някой -
                        е престанал да бъде разумен & рационален (или никога не е бил) -
                        променил е набързо-набързо морала си,
                        а следователно характера, разбиранията и манталитета си,
                        макар, че дори в този случай, lovely Jos,
                        той има право да мисли и се разпорежда със своето богатство (ако не е придобито чрез мошеничество) - така както той иска и както той намери за добре!
            Ако ли пък богатството стане условие за придобиване на власт (от човек над човек), lovely Jos,
            то това е изграждане на (inter-)(национал-)социализъм, диктатура, тоталитаризъм, робство!
            Всяко принудително (пре)разпределяне на богатства от някаква си група хора, lovely Jos,
            е отнемане на (индивидуалната) свобода & права!
                        [от същите тези хора от групата, на онези - заработили богатствата - каквато е ситуацията днес в БГ, ЕС, УСА..., каквато е фундаменталната конструкция при социализма и комунизма -
                              т.е. пряк път към заробване]
            Но,
            материалното богатство е the basis of всяко благосъстояние & благополучие & благоденствие & благодобруване -
                        на човек,
                        на семейство,
                        на нация,
                        на всяко организирано от humans Общество.
            И следователно е от първостепенна и at root необходима важност за всеки човек.
            То е компас за the right жизнена посока и барометър за интелигентността, рационалността, success, достойнствата и добродетелите на всяко Общество -
                        т.е. за степента на съществуване на обективни и правилни ценности и права между индивидите, които живеят организирано и заедно.
            Ясно е, че absolutely огромното мнозинство от хората, lovely Josephine,
            са наемни работници, и/или такива, които не могат да създават много значимо, много сериозно като количество материално богатство за себе си! (тезата им е - искам да имам не много, ала достатъчно за да живея нормално, прилично ; акцентът е върху думата” искам”)
            Същото това мнозинство разглежда другата част –the (small) minority–
                        като хора, които са длъжни (понеже имали били НЕприлично много; или повече)
                        да дават, дават, дават (под най-различни форми) част от своето богатство към мнозинството (general public);
                        така трябвало, било повече от хуманно, било (социално) справедливо!
            Претенциите им, всъщност, lovely Josephine,
            са социализирана принудителна приватизация, кражба и рекет (на някаква група за натиск)
                        -на изкараното от друг-
            в посока от малцинството към (в полза на) мнозинството (general public).
            В по-голям ущърб на кого?
            На онзи, който повече е допринесъл в общият публичен фонд!
            С какво право?
            Когато Обществото, или някоя група, или някой си, lovely Josephine,
            надава голям вой, плачейки (като грозно ви обижда и нечестно атакува, ала не престава да си иска и капризничи),
            че твоето individual материално богатство, което сам ти честно си създал,
                        благодарение на твоите способности, умения, талант и действия,
            трябвало да бъде общо, колективно притежание
            и да се absofreakinlutely преразпределя съгласно нуждите или исканията на други,
                        било то по братски или еди-как-си,
            то, тогава, lovely Jos,
            този някой изисква, по същество,
                        да има обществена (collective) собственост върху ума ти и върху всички продукти на ума ти!
            Това винаги става чрез натиск; принуда, заплаха от налагане на (физическа) принуда; упражняване на (физическа) сила -
                        прикрита зад ла гранде irrational доктрината за общия интерес:
                        „в името на общото благо, в името на доброто (на всички), в името на свободата и равенството”,
                        ала малко със сопата. Со кротце, со благо, со малко кютек – наложен (by the “Elite”) върху the private property и индивида.
            По какви принципи?
            Същността на многобройните passive people
                        - copy-paste имитатори, паразити, соц колхозници -
            в обществото е да са винаги недоволни [& to play it жертви],
            защото не били получавали достатъчно ( от материалното! ) съгласно нуждите, необходимостите и исканията им;
                        винаги мрънкат, плачат или крещят,
                        винаги твърдят разпалено, изискват, ругаят и убеждават наред,
            че моят активен мозък, създаденото от мен (което било невероятен мой късмет, a chance), моят живот (онова, което ми остава) -
            че всичко им принадлежи, трябва да се collectively (национализира и/или) преразпредели;
                        така било феър;
                        това било справедливо;
                        това било моят (обществен, group) дълг! Баси!
            А аз съм бил задължен (obliged)
                        да бачкам,
                        да „снасям” и
                        да си мълча,
            като по-често трябвало да се съгласявам (agree) (с тезите) на другите!
                        (независимо от нивото на знанията им, уменията им, опитът им, компетентността им, интелигентността им, или празната им риторика)
            И в никакъв случай да не се гордея
                        с (my personal) постиженията си,
                        със себе си,
                        с активността и постоянството си -
            което определят, ти да видиш,
                        като фукльовщина, горделивщина, показност, самоизтъкване, (себе)obsession, нарцисизъм и egoism; за което съм бил направо "за pity", дори.
                        Това бил (неписан, обществен, "морален", сошъл) договор, сключен между мен и паразитът - за цял живот! Баси!
            Аз, пък си мисля, че това е нечий absofreakinlutely дефицит! Moral дефицит - в буквалния смисъл.
            Ала този същият човек-паразит, lovely Jos,
                        притежава и излишък - от завист, гневна злоба, хипер конформизъм и огромна неприязън! (особено към "по-успелите и по-можещите" = "жизнерадостно превъзходство"; такива хора все гледат да се (само)convince, говорят loudly и настойчиво, че и те са поне толкова "амбициозни, последователни, качествени, разумни, рационални и способни хора, long-term решителни хора на смисълта и действието") Мда.

*

            Защо хората не могат да "видят" и усетят практическата необходимост от НЕгрешни принципи?
            Защо хората не могат да открият какво отговаря на истинските им interests? Кое ги ощетява?
            Защо, по същество, действат against себе си?
 Ако човек не е много сляп за да разглежда и observe животa на Обществото, lovely Josephine,
            ще really забележи, че обикновените хора
                        - онези с ordinary възможности и average способности -
            които формират majority във всяко Общество или група,
            тези хора (особено с трупане на години към ЕГН-то си) почти неусетно (за тях), lovely Jos,
                        ала съвсем сигурно,
            се превръщат в добродушни глупци или в бъбриви завистливци,
            които когато има кой да им слуша брътвежите (small talk),
                        усилено и постоянно,
            с много енергия адвокатсват винаги полуприкрито, ала често нагло - "за" колективизма! (социалната етика; нивото на компетентност на тази етика, като норма, е невероятно ниско)
               This de facto е насочено срещу интелигентността, рационалността, разумността, оригиналността, изобретателността, амбициозността, long term последователността, упоритостта на всеки човек, който обективно се е доказал като по-способен да се реализира (камо ли ако е и по-заможен, и/или по-удовлетворен) от тях!
            Защо?
            Защото обикновените хора, lovely Josephine,
            от една страна винаги „симпатизират” на по-бедните и по-нямащите, като проявяват "заложена" (всъщност придобита) склонност към социалистически алтруизъм,
                        ала същевременно се стремят да увеличават благосъстоянието си чрез придобиване на повече money (и други мат’риални активи);
            от друга страна не харесват по-заможните и/или по-богатите от тях хора
                        т.е. онези хора притежаващи повече money, които тези обикновени хора често заклеймяват като себични егоисти, алчни, non-хуманни и зли!
            Това същностно вътрешно противоречие,
                        което неизменно присъства в профилът на ordinary човек,
            произхожда именно от нестабилната и неструктурирана етична система, която (s)he (semi-автоматично и не съвсем осъзнато) притежава (чрез заимствене от мнозинството; has aquired),
            като жертва някакви his/her „основни” ценности, в името на някакви действия, с мотив (и грешна презумция),
            че и (s)he има "нужда и право" to want & to desire
                        повече пари,
                        повече комфорт,
                        повече благоденствие,
            макар обективно да нямат необходимите и достатъчни способности и умения да ги материализират,
                        чрез обективно (не-мошеническо) съревнование,
                        чрез honest (не-мошеническо) съизмерване;
                        and the winner to be objectively - the better!
            Всички ли обикновени хора са с такъв манталитет? С такъв начин на мислене?
            Сред обикновените хора има (много) интелигентни, образовани и с (доста) умствен багаж, lovely Josephine.
            ала същевременно intellectually лековати хора,
            с не достатъчна степен на фокусиране на волевото си съзнание!
            За съжаление, точно този тип хора, (които имат potential, които биха могли да станат острието на копието на change of организацията на "обществените" правила)
                        поради това, че са израснали и са се оформили в среда,
                        която размива, скрива и фалшифицира реалността,
            са неизбежно формирали ценности, разбирания, убеждения и психика, lovely Jos,
            които са типични за the way of мислене на масовите философии и конвенционалните психологии т.е. притежават absofreakinlutely смесени принципи – rational and irrational! Баси!
            Това ги прави изключително "социални" (ала всъщност е точно обратното, но те не го осъзнават);

                        политико-икономически opportunists;
                        трудно могат да "see" и разберат истински правилните фундаментални принципи и ideas - в пълният им context;
            и като такива са, lovely Jos,

            лесно манипулируеми от управляващите социал-популисти и тяхната virtual "социална метафизика",
                        who приписват на мнозинството (general public)
                              уж "техни собствени прозрения" =
                        манипулативното мошеничество,
                        уж "left", уж "дясно", уж "центриско", уж "либерално”, уж „републиканско”, уж "concervative", уж "демократично", уж "незнам-си-кво" .
            И разбира се хората, lovely Jos,
                        точно the ordinary хора,
            разплащат пълната цена за това; (раз)плащат последствията.
            Because nothing на този свят не е, и не може да бъде безплатно:
                        грешките + compromises + ирационалостта + безпринципността струват ужасно, terribly скъпо. Неизбежно кръчмарят на реалността ще донесе сметката at the end - за да могат обикновените хора да я оправят!

*

            Кога е възможно мисленето на значима част от хората да бъде променено (changed)? Още колко време (time) трябва да мине?
            Погледнато в исторически план, lovelt Josephine.
            необходими са ни още десетилетия,
                        първо за да смислим реалността и да опознаем същността си (кърмачето да порасне и да спре да суче, да се отбие);
                        второ - да произведем рационални идеи (детенце да спре да лази, да може само да стои на краката си);
                        трето - да ги превърнем в стандартен манталитет, в етика и морал (да се научи само да ходи);
                              и тогава, след това - още няколко десетилетия, lovely Jos,
                        за да ги приложим (apply) на практика (целеустремени действия) в политиката, икономиката и естетиката! (да може вече порасналото дете да тича: бързо, уверено и силно)
               В името на?
            Животът! Of the (hu)man.
            Аргументът за човешкият живот е стандартът, изначалната предпоставка!
            И, yes - промяната (на начинът на мисленето и на реализацията; mentality) ще бъде болезнена, because we are humans!
                        (Просто the ordinary man ще разплати цената на “преходa”. Sorry, reality.)
            Защо въобще е необходима (positive) промяна?
            За да бъдем личности, а не виновници по рождение! (Изпитване на удовлетворение и удоволствие; мъка и болка; са присъщи за всеки индивид; това е неговата nature.)
            Правилният залог е: In the name of your own happiness!
            Човекът е достоен за щастието си, ала природата му е предоставила (to make a) choice - дали (всеки сам) да се бори, да живее за да го really заслужи!
            Природата, life,
            изисква (а, не дава на готово; не автоматично!)
            всеки сам да заслужи и спечели ценностите си, които не са изначална даденост;
            етичния кодекс се придобива и избира от всекиго - волево.
            Етиката е обективна необходимост за всеки индивид;
            нейната достатъчност се изразява в applied действия от индивида - целеполагане и целенасоченост на действията.
            Етиката е подвластна на разума - рационален или ирационален; колкото, толкова т.е. всеки му - неговото (си). Заслужава.
            Аз съм суверен на моят собствен живот! Ти - на твоят. Той - на неговият си. Аз, ти и той - сме Общество. The sum of individuals.

*****

        Няколко десетки (really високо интелигентни, с широки познания и really много способни) хора,
                    през 20 век, lovely Josephine,
          са списали и предложили подходящ и рационален стандарт – за човека!
          Разписали са детайлно необходимия и достатъчен стандарт на такава етиката, на такъв рационален морал.
          Систематизиран морал, който е формиран последователно, аргументиран научно – от няколко гениални хора!
                    (и най-добре систематизиран и обобщен от един гений).
            Ала today, ако (си разумно-рационален и) опиташ, lovely Jos,
          да представиш систематизирана и рационално-обективна етика на (мнозинството от обикновените) хора,
          то е по-вероятно ужасно да ги засегнеш, to hurt them или озлобиш,
                        [и те въобще да не те understand;
                        да са убедени, че или се правиш на "интересен" многознайко;
                        или искаш да им навредиш – да им сложиш прът в колелото;
                        или искаш да ги заблудиш като забиваш клинове;
                        да станат докачливи; да го приемат "personally", to make looong faces. It’s called mental_ity. Majority’s mentality.]
          като направиш опит to explain (и как, въобще е възможно ти пък точно to know ! ; кой и who си ти, бе?!)
          какво е необходимото и достатъчното за правилни морално-рационални смисляния и действия.
          Защо? (them ppl can’t here and get the message)
          Защото мнозинството,
                    масовите медии, масовите училища и масовата култура,
          ги учат и възпитават лошо - НЕправилно, прагматично-противоречиво & безпринципно! Баси!
          Защото времето още не му е дошло и все още хората, lovely Jos,
          (все още) не са готови за такава personal философия (+ psycology, + sociology, + политология, + икономика)!
          Вредно е,
                    защото мнозинството хора (все още) не са в достатъчна степен НЕзависими, knowledgeable, рационални и intelligent;
                    защото ги мързи да мислят (бягат от истински трудното, а прегръщат догмата, лесното), винаги се хващат за average, по-елементарното и „разбираемото” – като по този начин преиначават и изменят същностно целият контекст на идеите. Една модерна визия, идея, система не само, че може да не бъде правилно разбрана, ала може да стане и разрушителна ако не се смисли meaningfully или не се прилага рационално. Сори.

          Решиш ли,трябва да обсъждаш тези теми само с a few, единици хора -
                    достатъчно intelligent, really независими,
                    достатъчно educated (ала, не догматици ), с
                    достатъчно knowledge и само с онези, които ти цениш;
                    такива koито притежават реален потенциал (и имат желание, изпитват или потребност, или необходимост)
                    за да се смислят и да мислят rationally and objectively, according to the reality!
                 (инак: твоят ум, не техният - ще те разстройва, ще те безпокои, you won’t feel at rest)

          Ako избереш, lovely Jos, да (regularly) communicate с някои (обикновени) хора,
                    then you have to start from wherever they are, from their (current) level!
          Not from wherever you are!
          Трябва ти да отидеш при тях, до тяхните understandings и убеждения, а не да очакваш обратното!
          Когато (you) избереш да го правиш, да споделиш убежденията си, lovely Jos,
          тогава, обясни тезата си ясно, фокусирано, последователно, integrated, контекстно, passionately и на малки steps, one at a time, step by step –
                    за да им help да разберат какви са твойте understandings, какви са тяхните.
        В противен случай, няма да можете to really communicate, ако ти не започнеш от там където your audience exists –

                    и ти ще станеш причина за вреди + словоблудство + „неразбран”. И за теб и за другите.
                    Нима това искаш?

                    Не бива. Не го прави - не е възможното т.е. ирационалното е!
          Ако разберем, обаче,
                    че някой човек не е отворен към своя собствен разум, а към общи догми;
                    че не прави достатъчно усилия да смисля тезите; или,
                    че няма really капацитет,
          то, тогава е необходимо да изоставим опитите за establishment of communication! OK? Get it?
          Дори "Царят ни", през 2004 каза: "Не му е (все още) дошло времето!" (макар, че той е с профил на добродушно-ограничен человек).
        Така е - необходими са the right time, the right place, the right inteligent & rational people (ала НЕмошеници)! Инак- йок!
        Не ограбвай собственото си време (собственият си живот) - не е рационално, тъпо е! Do something else.
          Прави онова, което не ти носи вреди, болка или безпокойствие, lovely Jos,
                    онуй дето (ти) носи повече мир, радост и happiness -
                    здравословен, разумен, рационален egoism (аууу, как хората не харестват тази "мръсна" дума?! ), с възможно по-малко твой (епистемологични) грешки.
                    Съхранявай себе си рационално, to servive с радостта - не се хаби!

          Tова е интелектуално-идеологическа борба, която се води в полето на морала! Yes, really!
          Неравна и трудна борба, най-трудната - водена през всички векове!
          Опонентите ти, дори някой твои близки и/или (с)роднини, lovely Jos,
                    ще те absofreakinlutely етикират с (много) лоши, с (много) гадни епитети, незаслужени! Така е.
          Не е лесно!
          Ала, ти, недей да (си) мълчиш, не се отказвай от тази битка;
                    когато ти е необходимо - ignore them or take a break, relax, вземи въздух и… пак...я продължи!
                    С разбираеми думи, изложение на твойте убеждения и с рационални действия.
                    Действителността, природата (е вечна, и) ще победи – as it is; причина, следствие, identity, самоуважение.
          You can really see, now? Agree? Yes, no? Менталити (хора с еднаква умствена нагласа).

          Борба за бъдещото (ти)!
          От тук на сетне няма кой знае колко да помръднем напред в развитието си,
                    преди да сме смислили,
                    че голямата част от онова, което човечеството е правило в миналото, прави и днес - е ирационално!
                    Необходимо е първо да кажем:”Царят е гол!”
                    Необходимо е посситиже промяна на идеите, промяна на морала.
                    Необходимо е ресетиране на цялата Система, ала първо на индивидуалната (ни).
          Ако искаме да вървим напред и нагоре в развитието си, като Общество (of rational individuals), lovely Josephine,
          не, не, не ни трябват
                    прагматични технократи,
                    арогантни авторитарни бюрократи,
                    конформистки и лобистки НЕправителствени организации и синдикати(листи),
                    нито пък НЕморални и absofuckinlutely корумпирани политици-колективисти!
          Без активното участие на (pseudo real) интелигенцията,
          без отговорната роля на (pseudo real) интелектуалците,
          без mainfraim медиите да престанат absofreakinlutely лобистки
                    да (dishonestly) облъчват и промиват мозъци в полза на сбъркани принципи - няма (как) да стане!
          Такие, брат, дела!

        Триединство : обединена общност на "съмишленици" т.е. тяло + рационален разум + емоции. А, не – „или”.

       Dialectics - опознай the self, за да love yourself; възнаграждение и удоволствие за твоят ум.

            In the name of? Your own life. In search of? Your own goodness and happiness.
            As long as you are?
            Alive.
            Because (your) life is worth living and fighting for!

            Смисли се, ID yourself - и, тогава ти никога няма да можеш да го забравиш!
            Твоят живот ще бъде основно променен. Завинаги. For better!

*****

******************

               To think, or not to think. To be happy, or to be not (so much!) happy. To deserve no-thing subjectively or to deserve some-thing objectively?

            To have a sense of life – breathtaking passion, a joyful eagerness, an emotion of complete and utter admiration of life. Self-esteem.

            Philosophy? Who needs it , в реалния живот?!

            I do.
            How about you?

 

-END-

 

 

 

PS

            Много е трудно, дори обезпокоително (нарушаване на индивидуалния баланс),
            ако човек открие, lovely Josephine,
            че схващанията му, разбиранията му и убежденията му са [били] грешни.
            Но, когато this man establishes the objective truth (правилните natural fundamental principles) и рационално-справедливо може да я прилага в практиката,
            тогава всичко си идва на мястото. Piece of mind, piece of неговото си Триединство. Бюти.

            Ала необходимо е да си (max) до 40-45 годишна възраст!
            Необходимо, но не и достатъчно.
            OK?