The Hegelian dialectical formula: A (thesis) versus B (anti-thesis) equals C (synthesis).


For example: If (A) my idea of freedom conflicts with (B) your idea of freedom then (C) neither of us can be free until everyone agrees to be a slave.

The Soviet Union was based on the Hegelian dialectic, as is all Marxist writing.
The Soviets didn't give up their Hegelian reasoning when they supposedly stopped being a communist country. They merely changed the dialectical language to fit into the modern version of Marxist thinking called communitarianism.

http://www.nairaland.com/1046767/hegelian-dialectics-conspiracy

 

HegelFeuerbachMarx
[Развитието на (materialistic) dialectics; ДиаМат]

 

Материалистичната диалектика

ГЛАВА 3

ДИАЛЕКТИКА
КРИТИКА И КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В настоящата глава ще изложим критика на материалистическата диалектика и съответна алтернатива по отношение на позицията и. Но първо ще обясним начина, по който комунистите я използват като средство да оправдаят своята насилствена революция. 

http://3.bp.blogspot.com/_rzRqUPA6Yx0/SLbgEwmbHGI/AAAAAAAAAQg/z0TsifkYyf0/s200/icon_commexp10.jpgДо 1970-те Комунистическата империя се разраства и завзема над една трета от света. Червената революция се разширява по терористични методи с много кърваво насилие и преврати. След заемането на властта се въвежда диктат с цената на милиони невинни които биват избити по нечовешки начини. Броят на избитите, само в мирно време, от тази безпрецедентна "Червена машина на смъртта" е 150 милиона. Това не би било постижимо без помоща на тази безбожна, сатанинска философия. 

І. МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ДИАЛЕКТИКА КАТО ОРЪЖИЕ


Марксовата диалектика произхожда от Хегеловата философия.
Маркс критикува Хегеловия метод като казва, че той трябва да да бъде обърнат “right side up” наопъки.
Той накрая комбинира Хегеловата диалектика с материализма на Фоербах и така създава свой собствен диалектически материализъм,
                        който става диалектика на комунизма.

Нейната цел е много проста, тя трябва да оправдае насилствените убийства и революция като нещо възвишено и добро. Така Материалистическата диалектика става най-мощното идеологическо оръжие за масови убийства и насилие, които човечеството е виждало в историята. 

Има причина защо Маркс е трябвало да обърне Хегеловата идеалистична диалектика в своята материалистична диалектика. В разработката “Философия на Закона”, воден от диалектиката си, Хегел преценява, че родината му Прусия е рационална държава и силно защитава тази си позиция. В предговора й, Хегел заявявя, че “което е рационално е актуално, и което е актуално е рационално”. В това си твърдение той има в предвид, че реално съществуващата държава Прусия е рационална (т.е. идеална). Но тази му позиция е била оспорена от т.нар. Леви Хегелианци (към които е принадлежал и Маркс), според които съществуващата държава е изпълнена с противоречие и трябва да бъде променена в рационална държава. Според Хегеловата “Философия на Закона”, Прусия е мястото, където всички сблъсъци, конфликти, аморалност, мизерия, корупция и всякакви други злини на гражданското общество могат да бъдат изцяло изкоренени. Така би се родила рационалната държава, където разрешението на тези злини би гарантирало човешките свободи и права. Маркс от друга страна е смятал, че за да бъде една държава рационална, формата на управление трябва да бъде сменена насила от пролетариата, и че само по този начин може да има подобрение на икономическите условия. За философските основи на тази трансформация (революция) е трябвало да послужи материалистическата диалектика. Хегеловата идеалистична диалектика се ограничавала единствено до обяснение на историята и е достигала най-много до игра с идеите. В Марксовите очи тя никога не би могла да разреши противоречията и неправдите на Пруското общество. Начинът да се трансформира гражданското общество в рационална същност е чрез материални промени, обуслявящи необходимостта от насилствена раволюция на пролетариата. За да обоснове това идеологически, е трябвало да се представи диалектическия материализъм. Така, от самото начало, Марксическата диалектика е била предназначена да служи като оръжие.
Как тогава Марксовата диалектика е била използвана като средство за извинение? Тя е трябвало да служи като философско оправдание за убийство, разрушение, преврат и всякакъв тип брутално поведение. Тъй като на тези действия се е гледало като на необходимост за осъществяването на комунистическата революция, те автоматично биха се сметнали за справедливи. За Маркс и неговите последователи, диалектиката е теория, която обяснява развитието чрез всеобща борба на противоположностите. Във всяко битие задължително има два противопоставящи се елемента (източник на конфликт). От една страна, тези елементи съществуват във взаимоотношение на единство. От друга, те се противопоставят един на друг. Според Ленин (“Философски бележки”), в диалектическото взаимодействие, единството е производно\уклончиво, условно и временно, докато борбата е абсолютна. За Хегел, важният момент в диалектиката е било единството на противоположностите. За Маркс, Енгелс и Ленин, ключовият момент е тяхното противоборство. От гледната точка на тези мислители, борбата е задължителен компонент на развитието и това е обективен закон, който по никакъв начин не може да бъде повлиян от човешката субективност. Обективните закони като природните например, не могат и не трябва да бъдат променяни от човешка намеса. Ето защо, след като насилствената революция е закона на развитието за обществото, тя не може и не трябва да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин. Осмисляйки така революцията, комунистите винаги са пламтяли от революционна страст и всеки, който не помага в това ничинание е бил заклеймен\дамгосан от тях като реакционер\опозант.

Когато либералните интелектуалци са се противопоставили на комунизма, те изследвали съдържанието на диалектиката и открили известна истина в нея. Но от друга страна, те намирали комунистическата практика за прекалено екстремна. Комунистите просто отминавали безмълвно такива недоволства и така желанието на интелектуалците да се противопоставят на комунизма отпадало.

ІІ. КРИТИКА НА ДИАЛЕКТИКАТА

Въпреки упорството от страна на Маркс, Енгелс и Ленин върху факта, че всичко се развива чрез конфликт, те не са могли да предоставят дори един пример за това от естествения свят. Маркс не се опитва да предложи пример за развитие от естествения свят. Той просто прилага принципа на диалектиката към историята и заключава, че тя е история на класова борба, но това няма нищо общо с истинността на диалектиката. Така става ясно, че Маркс е подбрал тази тема, за да му послужи като оръжие. Дори би било по-коректно да се каже, че той е изфабрикувал цялостната си теория на материалистическата диалектика, за да я използва като средство за оправдание на насилствената революция. Накрая, Енгелс е бил този, който подробно изучава различни естествени науки (астрономия, физика, химия, биология, механика, математика и др.) и написва книга, в която показва как материалистическата диалектика се прилага без изключение във всички явления от естествения свят. Тази книга се нарича “Диалектика на Природата”. В друго свое съчинение “Социализмът: Утопичен и Научен”, той отново твърди, че природата е доказателство за диалектиката и заявява: “Природата в основата си се движи според диалектиката”. Изненадващо обаче, Енгелс не може да даде дори един пример за развитие чрез диалектика от естествения свят. Единственото, което прави е да представи по един безреден и случаен начин примери, които нямат нищо общо с развитието и могат да бъдат обяснени по начин, противоположен на диалектиката. В най-добрият случай това е себезаблуждение от страна на автора. В най-лошият, това е опит да подведе другите.

Според Сталин, развитие е това, което води от старото качествено състояние към ново качествено състояние; това е движение напред, което води от простото към сложното и от долното ниво към по-горно (“Диалектически и Исторически Материализъм”). Логично погледнато, примери, които отговарят на гореспоменатия тип на развитие в естествения свят, могат единствено да принадлежат към развитието на вселената, еволюцията на живота и израстването на живите организми (животни и растения). Енгелс обаче, не предлага какъвто и да е пример от този тип, а се ограничава до такива от физиката, химията, механиката и математиката, които нямат никаква директна връзка с развитието. Сред примерите от естествените науки, които реално са свързани с развитието, са тези от астрономията и биологията. От астрономията, Енгелс би трябвало да даде примери, свързани с формирането на космическите тела през периодите от милиарди години. От биологията би се разгледал въпросът за еволюцията от ниските форми на живот към по-висшите такива, покълването на семената, процесът през, който яйцето се развива в пиле и т.н. В действителност Енгелс не предлага по-задълбочени обяснения върху който и да е такъв пример.

Ленин също предлага свои собствени примери за диалектика, но те също не са свързани с въпроса на развитието. Примерите му от математиката включват връзката между + и -- , както и между диференциални и интегрални пресмятания. Примерите му от механиката се отнасят до силите на действие и противодействие; от физиката пък разглежда случая на положителните и отрицателни електрически заряди; а от химията свързването и дисоциацията на атомите (“Философски бележки“). От всичко това можем да заключим, че опитвайки се да покажат, че природата е доказателство за диаректиката, Енгелс и Ленин по-скоро показват, че природата дава доказателства за обратното.

ІІІ. КОНТРА-ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИАЛЕКТИКАТА

Както видяхме, Маркс, Енгелс и Ленин не са успяли да представят развитието на природата като диалектически процес. Затова сега ще използваме за пример процеса на трансформирането на яйцето в пиле, за да покажем грешката на материалистическата диалектика и да предложим алтернатива. Този пример, както и покълването на семената представят убедително идеята ни за контра-предложение на диалектиката.

Излюпването настъпва, когато ембриона е усвоил съдържанието на жълтика и белтъка на яйцето и така развил се в пиле, накрая разкъсва черупката. Според комунистическата теория, този процес следва законите на диалектикато. Яйцето (жълтък, белтък и черупка) е в позиция на Тезис, а ембриона е в позиция на Антитезис. След като успешно се пребори срещу жълтъка и белтъка, ембриона накрая се изправя срещу черупката, разбива я и се появява като пиле, или Синтезис. Обаче, за да може този процес да отговаря на диалектиката (борба на противоположностите), ембриона и останалите елементи в яйцето трябва да са в конфликт на интереси и техните цели да са противостоящи. Ако обаче интересите и целите съвпадат, то тогава конфликта и борбата нямат място.

В нашия пример, никой не може да отрече, че всички елементи заедно (ембрионът, жълтъкът, белтъкът и черупката) допринасят за формирането на пилето. Ембрионът представлява произхода на пилето, жълтъка и белтъка представляват хранителната среда, а черупката защитава пилето през периода на оформянето му. Всички елементи вътре в яйцето съществуват заради общата цел да се създаде пиле, следователно те определено имат общ интерес и поради това конфликта е изключен. Именно хармонията и кооперирането позволяват да се постигне общата цел, която е създаването на нов живот. Същото е валидно и в случая на покълването на семето. Зародишът, хранителната обвивка и люспата заедно допринасят за семето да покълне. Казано отново, развитието чрез конфликт е абсолютно изключено, тъй като то става възможно чрез хармонично действие на даване и получаване между ангажираните елементи. Или, това е което наричаме закон за даването и получаването. Всяка форма на развитие във Вселената (включително и историческото развитие), се осъществяват на базата на този закон. Единствено в случая на историческото развитие често се приема, че конфликта играе роля\ е определящ, но това е поради объркването между процеса на развитие и процеса на възстановяване.

Така законът за даването и получаването представлява истинското контра-предложение на диалектиката. Когато искрените хора, които досега са вярвали на истината, представена чрез диалектиката, видят ясно, че няма дори един пример в природата, потвърждаващ тази теория, те вероятно биха заключили, че метафизиката на Марксизма е погрешна. Те ще осъзнаят, че са били подвеждани от илюзията на диалектиката. Материалистическата диалектика е била изфабрикувана с единствената цел да оправдае убийствата и войната. Докато човечеството подкрепя тази теория, конфликтите няма да престанат и трайния мир ще остане непостижим. Законът за даването и получаването е истинския закон на развитието и поради това избиването на човешки същества е грубо престъпление срещу естествения закон.

http://marxerrors.blogspot.bg/2008/08/3.html

 

 

Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.

С това започва третия етап в развитието на обществения дух. Него Хегел разглежда в книгата "Философия на духа". Това развитие той пак разделя на три периода: субективен дух, обективен дух и абсолютен дух.

Във "Философия на духа" фактически се разглежда обществения живот на хората. Макар това да се извършва от идеалистически позиции, но доколкото в основата на общественото развитие се поставя пак човешкото мислене (което според Хегел е преповторение на ембрионалното състояние на логическото развитие на абсолютната идея), то тук диалектическите принципи на неговия метод са пак приложими по начина, по който той го прилага. Затова, при разглеждането на обществения живот, Хегел изразява редица диалектически догадки с рационална мисъл. Така негова историческа заслуга е, че успява да покаже обществената история като единен процес на развитие с определени закономерности.

В първия раздел (за субективния дух), Хегел разглежда въпросите на антропологията, феноменологията и психологията. В антропологията той изтъква, че душата се въплътява в човек. Като се опитва да обясни различията на хората по света с различията на техните души, той застава на позициите за различията на расите.

Във феноменологията, Хегел разглежда явленията на човешкото съзнание. Проявите на субективния дух той разглежда като човешка психология. Рационалната идея, която прекарва е, че се обявява против метафизическото разглеждане на човешката психика като отделни, независими, "самостоятелни" способности.

Във втория раздел (за обективния дух), Хегел разглежда въпросите на правото, морала и нравствеността, но ги разглежда абстрактно. За него правото се проявява като единична воля на частния собственик, който само може да бъде правна личност. Правотата на това твърдение бе доказана от историята въпреки отричането му от марксизма-ленинизма.

Хегел поставя морала като второ стъпало в развитието на обективния дух.

Нравствеността е третото стъпало от това развитие. Обективният дух, развивайки се, намира своя завършек в държавата. Тя е висше въплъщение на свободата. Тя е шествие на абсолютната идея, на бога по земята. Като отъждествява държавата с монарха, Хегел извършва най-големия компромис със своя метод.

В третия раздел на "Философия на духа", Хегел разглежда развитието на абсолютния дух. То също преминава през три стъпала: изкуство, религия и философия. В изкуството абсолютният дух се проявява като образ, в религията - като представа и във философията - като понятие. Тук Хегел прекарва своята идея, че изкуството преминава в религия, а религията - във философия.

Развитието на абсолютния дух завършва с философията. В нея той се самопознава. Затова цялата история на философията е проява на развитието на тази истина.

Като завършек на развитието на философията Хегел изтъква своята философска система. Според него с това и приключва развитието на философията и на човешкото познание за истината.

4.
Развитие на материализма и атеизма в Германия. Фоербах.

Лудвиг Фоербах (1804 - 1972 г.) преминава твърде сложен път на идейно развитие. В Хайделбергския университет той започва да изучава теология. Но скоро се разочарова от богословското учение и се прехвърля в Берлинския университет където слуша лекциите на Хегел.

Скоро Фоербах се разочарова от твърде абстрактния характер на идеалистическата философия на Хегел. Затова той започва сериозно да изучава естествени науки.

В "Критиката на Хегеловата философия" той подлага на критика идеалистическата философия на Хегел и разкрива нейната дълбока религиозна ориентация. "В същност на християнството" той разкрива ненаучната същност изобщо на религията и идеализма. С това Фоербах подпомага възраждането на материализма в Германия, където в продължение на столетия господства идеализмът.

Според Фоербах природата съществува преди и независимо от съзнанието. Самият човек е неин продукт. Представата за свръхестествени същества е фантастично отражение на едни или други страни на битието в главата на човека. Според Фоербах твърдението на Хегел, че понятията съществуват преди природата, че последната възниква като резултат от дейността на идеята е рационален израз на теологичното учение, че природата е сътворена от Бога, че материалното е създадено от нематериалното.

Разкрил връзката на идеализма с религията, Фоербах се насочва към изясняване произхода и същността на самата религия. Като защитава мисълта, че не Бог е създал човека, а човекът е създал идеята за Бога, че тази идея фактически е "персонифицирано въплъщение на най-съкровените желания на хората", които те не са в състояние да осъществят на земята. Фоербах подкопава основите не само на Хегеловия идеализъм, но въобще на всякакъв идеализъм и разкрива широки възможности за развитието на материализма в Германия. По такъв начин той не само продължава линията на френския материализъм, на воинстващия атеизъм, но се стреми теоретически да обоснове тази линия.

В сравнение с предишните материалисти, Фоербах достига несъмнени успехи и в разработване на теория на познанието. За него човешките усещания,представи и понятия, макар и да имат материална основа, да отразяват материални обекти са субективни по форма. При това в тяхното оформяне според Фоербах голямо влияние оказват предишните знания, предишният опит на човека. "Аз не мога - казва той - да видя, ако не мисля за това, което виждам. Без съмнение човешките сетивни органи са нищо" (Л.Фоербах, Избр. Съч.,т.1,с.272).

С тези, а и с редица други философски изводи Фоербах се издигна над тогавашния материализъм. Но той не се нарича материалист, защото разбира ограничено съдържанието на този термин, който по това време е компрометиран от вулгарните материалисти Фогт, Мелешот, и др. За него е важен изводът, че няма нищо извън конкретните материални неща.

Като критикува Хегел, той отхвърля не само неговия философски идеализъм, но и неговия диалектически начин на изследване и обяснение на действителността.

Разглеждайки социалните явления, той не вижда ролята на оръдията на труда в материалния живот изобщо за формирането на съзнанието. Фоербах не разбира същността на религията и държавата. За него човек е изключително биологично същество - той го разглежда вън от конкретните исторически явления, при които живее и които се акумулират в неговия характер, същност и прояви.

Като разновидност на метафизическия материализъм, Фоербаховият материализъм не обяснява правилно нито предмета, нито задачите на философията като цяло. Единствен неин предмет според него са човекът и природата. Оттук произтича съзерцателния характер на тази философия - стремеж да обяснява света, но не и да спомогне за неговото изменение.

http://drugi.dokumentite.com/art/klasicheska-nemska-filosofiq-kant-fihte-sheling-hegel-i-foerbah-/82456/p5

Антропологичен материализма на Фойербах



Материалистката традиции в класическата немска философия разработен Людвиг Feyerbah.

На теория, антропологически материализма на Фойербах оправдава се направят следните изводи:

· Съществуващата само Истината е, природата и човека;

· Човекът е част от природата;

· Човек е единство на материално и духовно;

· Хората трябва да бъдат основен интерес на философията. Не мисли, а не от природата, но той е човек - в центъра на цялата методология;

· Не е идея сама по себе си, но е продукт на човешкия ум;

· Бога като отделна и независима реалност не съществува; Бог - плод на човешкото въображение;

· Природата (материята) е вечен и безкраен, никой sotvorima и никой не се консумира;

· Всичко, което ни (обекти, явления) обгражда са различни проявления на материята.

Най-важното атеистичната антропологична теория Фойербах са следните основни разпоредби:

· Бога като не независима реалност;

· Бог - продукт на човешкия ум;

· Идеята на Бога - свръхмощните разумно същество унижен човек притъпява собствените си чувства;

· Бог не е създател, истински творец - човека и Бога - създаването на човека, от съзнанието му;

· Религия - е дълбоко развита фантастична идеология и няма общо с действителността;

· Корените на религията - в смисъл на безсилие на човека пред висшия свят, зависимостта му от него.

Теорията на знания Фойербах доведе ожесточена борба срещу агностицизъм на Кант, твърдейки, че знанието е постоянно разширяване на границите на човешкия разум е в състояние да открие в своето развитие най-дълбоките тайни на природата. Отправната точка на знания - това е чувството, което е източник на материалния свят. Фойербах се опитва да премахне противоречието между емпиризъм и рационализъм, опитвайки се да се покаже единството на сензорните и рационални аспекти в знанията, твърдейки, че човешките чувства са непременно придружен от тази мисъл. Въпреки това, Фойербах защити материалистичен сензации, като основа на знания счита само се чувстват, не практикуват.

От гледна точка на методологията, материализма на Фойербах метафизичен оценено като въпреки че има елементи диалектика. Интересни предположения могат да бъдат намерени в Фойербах за източника на развитие - противоречие. Той смята, че противоположностите се принадлежат към един и същ род същество: добро - зло (морал), приятно - неприятно (чувство), сладко - кисел (вкус), мъж - жена (мъж). принципът на развитие е позволил Л. Фойербах обясни произхода на човека и неговото съзнание.

По този начин, класическата немска философия играе важна роля в историята на диалектическия развитието на мисълта, в критично отношение към метафизичното метод, който надделя във философията на XVII - XVIII век.

 

 

Постигането на немски философи е, че те са се развили диалектическия метод. Кант се опита да оправдае идеалистична диалектика в своята доктрина на антиномии на чистия разум. Фихте инвестира в идеалистична диалектика разбиране на ума като движение от дисертация през антитеза синтез. Най-подробен оглед на диалектиката получава в Хегел, в неговия метод, който разкрива диалектиката на нещата, развитието на обществото и природата. Заедно с материализма на диалектиката на Хегел Фойербах беше в основата на по-нататъшното развитие на философската мисъл.

литература

1. GWF Хегел Лекции по история на философията. - Санкт Петербург, Science, 1994.

2. Kanke VA Философия. - Москва, 1996.

3. И. Кант, Критика на чистия разум. // Светът на философията. Москва, 1991.

4. Kochanowski VP Философия. Ростов на Дон, 1995.

5. АА Магомедов Историята на философията. Учебник. Ставропол 2000 година.

6. плахо EE Основи на философията в въпроси и отговори. Учебник. Ростов на Дон 1997 година.

7. Radugin AA Философия. Курсът от лекции. Москва, 1996.

8. Есета за историята на философията за студенти / изд. VP Kochanowski, вицепрезидент Яковлев. Ростов на Дон 2002 година.

9. AT Spirkin Философия. Москва, 2001 година.

10. Taranov PS 106 философи, живот, съдба, преподаване. Анатомия на мъдростта. Симферопол, 1995.

11. Л. Фойербах, за "началото на философията" // Световната философия. Москва, 1991.

12. Фихте IG При първо въвеждане на науката за знания // Световната философия. Москва, 1991.