НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ ЖАНДАРМ НА ЕВРОПА

 

Путин няма да може да сбъдне мечтата си, мащабите не са същите

От блога на Игор Яковенко [1], 29.08.2020 г.

 

 

Като обяви създаването на определен резерв от служители на службите за сигурност, който да подкрепи Лукашенко в потискането на мирната белоруска революция, Путин премахна част от несигурността, която съществуваше в съзнанието на редица наблюдатели.

Онези, които вярваха, че Путин ще позволи да бъде свален режимът на Лукашенко и ще заложи на идването на власт" в съседната държава на Бабарико [2], бяха разочаровани. От гледна точка на логиката, здравия разум, интересите на страната му и неговите лични, тази тактика изглеждаше много по-печеливша.

Да ​​откачи токсичната тежест, в която Лукашенко се превърна за Русия и лично за Путин през последните години, да подкрепи и да започне да удушава в прегръдките си същия Виктор Бабарико, ръководителят на белоруската дъщеря на Газпром, който, преди ареста си водеше в неофициални социологически проучвания изглеждаше много примамлива тактика за Кремъл. Либералните възгледи на Виктор Дмитриевич и намерението му да изтегли Беларус от Организацията на Договора за колективна сигурност [3]  и да я превърне в неутрална държава по никакъв начин не би следвало да объркват опитния вербовчик. И въпреки това Путин избра опцията за пълна подкрепа за Лукашенко, включително публично обещание за военна инвазия.

Путин е човек, чиито представи за света са останали на нивото на далечното минало. Той би бил напълно доволен от титлата жандарм на Европа, която европейската общност присъди на Николай I [4] след потушаването на унгарската революция от 1849 година. Русия не е индустриална, селскостопанска или търговска сила, Русия е военна сила и нейната цел е да бъде заплаха за останалия свят, тези думи на Николай I могат да служат като епиграф към външнополитическата доктрина за Русия на Путин.

След разпадането на Съветския съюз, което Путин нарича най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век, жандармът на Европа също изчезна. Целта на Путин е да върне този статут на Русия. Да я върне в онези времена, когато Съветският съюз смазваше освободителните революции в Полша, Източна Германия, Унгария и Чехословакия. Включително и с цел обосноваване на мита за добрия жандарм на Европа, който е централен сюжет в митологията за Путин.

 Границите на териториите, освободени от съветския войник по време на войната, са нашите граници!" по този начин Брежнев обясняваше правилната картина на света на лидерите на Чехословакия, които искаха да избягат от съветския ботуш. Путин, в своите исторически изследвания пропагандира същото  виждане за света.

Но това, което беше ефективна политика през 19 и 20 век, е обречено да се провали през настоящият. И не само защото Русия на Путин отстъпва по размер и потенциал, включително военен, на предишните форми на Руската империя

За да смаже белоруската революция, не е достатъчно да изпрати там няколко хиляди руски служители от сигурността. Самият факт на подобно нашествие неизбежно ще предизвика масова съпротива, възможно е и  в редиците на белоруската армия. За да извърши пълноценна окупация на Беларус, Путин ще трябва да активира руските въоръжени сили.

За сравнение:

1.Руският наказателен експедиционен корпус, който смазва унгарската революция през 1849 г., наброява над 100 хиляди души.

2.За потушаването на Пражката пролет през 1968 г. обединените сили на Варшавския договор имаха следния състав: СССР 18 мотострелкови, танкови и десантни дивизии, 22 авиационни и вертолетни полка, около 170 000 души; Полша  5 пехотни дивизии, до 40 000 души; ГДР   моторизирани и танкови дивизии, общо до 15 000 души, които в последния момент бяха оставени в резерв; Унгария   8-ма мотострелкова дивизия, отделни части, общо 12 500 души; България  12-ти и 22-ри  мотострелкови полкове, с обща численост 2164 души и 26 танка Т-34.

В допълнение към военната сила, която несъстоялият се фюрер ще трябва да хвърли, за да смаже радикално белоруската революция, и която не е във възможностите на путинска Русия, той ще трябва да направи нещо и с белоруската икономика. Хората могат да бъдат изгонени със сила от улиците и площадите, но е трудно да ги накараш да работят. Възможно ли е да замести стачкуващите белоруси с руснаци стачкоизменници [5], както беше направено в Белоруската държавна телевизия? Едва ли, в белоруски предприятия стачкуват хиляди. Да изпрати в Беларус хиляди руски стачкоизменници е твърде грандиозна програма, за която Путин няма нито ресурсите, нито уменията, нито волята.

Според проучване на Levada Center  57% от руснаците биха искали да видят Лукашенко начело на Беларус. Кандидатът на белоруската опозиция в Русия е подкрепен от 17% от анкетираните, а на останалите не им пука. Тези, които вярват, че изборите в Беларус са били честни са 48%, а тези, които смятат, че не са честни 36%.

Телевизията победи Интернет. Но това ще бъде така, докато телевизионната картина остава вътре в телевизора. Ако тя стане реалност, с всичките й последици, отношението към нея ще се промени. През 1968 г. Русия превърна чехословаците във свои врагове. А през 2014 г. украинците. Сега е ред на белорусите. Путин е готов за това. Но той няма да може да изпълни мечтата си и да стане жандарм в Европа. Мащабът днес е друг. Пък и поредният номер на столетието е неподходящ ...

Бележки:

[1]-Игор Александрович (род. 13.03.1951 г., Москва)  руски журналист и педагог. Бивш секретар на Съюза на журналистите в Русия, бивш депутат от Държавната дума, председател на профсъюза на журналистите Журналистическа солидарност.

[2]-Виктор Дмитриевич (род.09.11.1963, Минск) белоруски банкер (председател на Белгазпромбанк) обществен и политически деец, меценат, кандидат за президент на Белорусия през 2020 г., арестуван на 18.06.2020  г.

[3]-военен съюзи в рамките на Съюз на независимите държави (на руски СНГ)

[4]- Николай I Павлович, император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831. Управлението му се характеризира с авторитарност и консерватизъм, както по отношение на вътрешната политика, така и по отношение на външната политика.

[5]-в текста е използван термина штрейхбрехер (от немски буквално удрящ по стачката), при превода съм използвал термина стачкоизменници".