Платон-Кант

[Hegel & Marx]

It all started, lovely Josephine,
            a long time ago,
with [the ideas of] Plato [and his followers]!
            Oh, those idealists!    

                       

                                    https://ceacbg.com/sermons/748-platon.html

The [irrational] ideas of Immanuel Kant [Critique of Pure Reason, (New York: St. Martin’s, 1965), 82–85]:
What objects may be in themselves, and apart from all this receptivity of our sensibility [i.e., perception] remains completely unknown to us.
We
(хората) realise that not only are the drops of rain mere appearances,
but that even their round shape, nay even the space in which they fall, are nothing in themselves, but merely modifications
” within (human) consciousness.
 In principle, Kant says, the actual object —the object as it really is— “remains unknown to us.”
Indeed, says Kant, it is an error even to regard “external objects” as “things-in-themselves, which exist independently of us and of our sensibility, and which are therefore outside us.
The truth, he says, is that “external objects” are “mere appearances” or “species of [internal] representations,”
and the things we perceive “are something only through these representations. Apart from them they are nothing.”

And it all was затвърдено, lovely Josephine,
           
in the 18-th century,
by [the
философските ideas of] Имануел Кант!
            Oh, those idealists!
            Oh, those
трансценденталисти!                  

Кантовото определяне на етиката [, а следователно и за the existence – бележката моя, lovely Jos]
               
като теоретически НЕпознаваема
            и Витгенщайновото й определяне като немислима
чертаят общ,
            основополагащ мотив
            в мисленето им за етиката
[, а следователно и за the reality – бележката моя, lovely Jos],
            който чрез самото това е определящ за философиите им като цяло.
                                                                   
            Иманюел
Кант вижда the human (psyche) като half beast, half angel! Баси!
            That’s the absofreakinlutely
bad idea of „вечен вътрешен конфликтwithin човешкото същество, заложен by the Великият Creator-Господ! Баси!
            Later, lovely Jos,
            Hegel & Marx,
ще доразвият this bad idea
            за да се стигне до
           
неизбежен classconflict – absofuckinlutely формиране, чрез (self-)индоктриниране, of the irrational (само)съзнание!
           
А днес това е the war, lovely Jos,
           
водена by the идеологията of (cultural) Марксизъм(-Ленинизъм) срещу the reality & the human nature – конфликт на живот и смърт!
            Oh, those марксисти(-ленинисти); oh, those leftists [& центристи, too; and religionists, too]!
           
Yes, it’s the intellectual (-идеологическата) нишка, lovely Jos,
                                    of
мистицизма [lack of rational thinking]               
            that started with
Plato,
                                   
усилва се при Кант и Хегел,
                                    достига своята кулминация при Маркс
& Ленин,
           
за да се настани комфортно днес
                                   
as the отвратителната entitlement morality (, която се осъществява) into the (UNgrateful) съзнанията of the SJW ppl! Баси!
                                   
That’s деспотично-демагогската философия of the постмодернизъм! Yes, collectivism. Баси!

*

The philosophical background of the класическа German (anti-freedom) философия

Светата Троица –
of the класическия collectivism [мистицизъм]!
(Бог-)Отец, (Бог-)Син, (Бог-)Светаго (яко) Духа!
Kant-Хегел-Marx-ism!

Мистикът Кант says, че реалността е absofreakinlutely (supernaturally made &) непонятна за разума, 
мистикът Хегeл - че реалността е absofreakinlutely (диалектически) противоречива
мистикът Маркс - че реалността is absofuckinlutely (a classсоциална конструкцияБаси! 
All the мистиците, lovely Jos,
           
са колективисти, egalitarians. Eгалитаризмът is irrationality [the сошъл философията/standard] in thought [motivation & action]!
Мистиците
, lovely Josephine,
ирационално deny1 the (existence of) objective reality [включително и that of the human nature],
ирационално
temper2 (mix up) the objective (principled) ризънинг with faith и
ирационално
насаждат3 the (darkness of moral философията of the 4Z’sresentment !
                [сърцето of the “great” (хегелианска) dialectical conflict theory,
            to be, from Marx onwards, known as the absofreakinlutely
класов warfarism 
            т.е.
ИсМат – как историята се движела, ти да видиш lovely Jos, от the “класова борба!
            Баси
absofreakinlutely bloody мистицизъм!]                                                                                                                  

https://liternet.bg/publish20/b_uzunova/ogranichavaneto.htm
http://vivafolk98.blogspot.bg/2015/06/blog-post_9.html

 

Философско разсъждение върху
Критика на чистия разум - Е. Кант

 

Познанието и истината са относителни!

Познанието ни на света, посредством опита и ума е възможно, но то е относително, не абсолютно!

 

Въведение: В Критика на чистия разум , Антиномия на чистия разум, секция втора озаглавена Антитетика на чистия разум, Кант прави преоценка на въпроса, Какво мога да зная за света? (метафизика), обсъждан в догматичните учения без доминиране на абсолютно познание или истина. Основната идея, която автора прокарва е, че Познанието ни на света, посредством опита и ума е възможно, но то е относително, не абсолютно! С други думи във възгледа на Кант ясно се разкрива относителния характер на познанието, познанието на света или действителността, познанието на човека, познанието на Бога и на познанието изобщо)

Познанието на въпросите свързани с метафизиката, на които до сега догматиката е давала отговори подлежи на критика и преоценка. Тези въпроси се отнасят до :

Първо, естеството на света: Дали света има начало във времето и е затворен в граници или е безкраен с оглед на времето и пространството?

Второ, съставът на сложната субстанция в света: Дали всяка сложна субстанция в света се състои от прости части и в света съществуват прости части или никое сложно нещо не се състои от прости части?

Трето, причинността и законите на природата като определящи явленията в света- Дали причинността според законите на природата е единствена от която могат да се изведат всички явления на света или има казуалност чрез свобода?

Четвърто, съществуването на причина в света, една абсолютно необходима същност: Дали към света принадлежи нещо, което е негова причина и една абсолютна необходимост или никъде в света и извън него не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина?

Интересно е, че Кант подлага на преценка тези въпроси като се опитва да проследи, конфликта между две догматични на вид познания (тези и антитези), без да се приписва на едното или на другото някакво право на предпочитание. Точно и затова този подход на автора като резултат оставя в нас читателите убеждението, че познанието и истината имат само относителен характер.
Крайната цел на писателя е
да ни доведе до схващането, че
познанието и истината са нещо относително
, несигурно, постоянно променящо се, плаващо.
Всъщност да разкрие релативизмът в мисленето му.

Ще разгледаме някои главни точки, които биха ни помогнат да проследим как автора достига до тази основна идея в неговото мислене, а именно начинът на познаване, догматичните учения и конфликтът между две догматични познания (теза и антитеза) (антитетика), преоценка на четири въпроса отнасящи се до това как знаем за света (метафизика) и относително познание.

Какво можем да знаем за света? Първият въпрос задаван от метафизиката е изложен на преоценка от Кант, който използва за целта просветителския подход към човешкото познание.

Познанието е съвместен продукт на опита и ума. Защото разумът и опита са главният критерии за истинско познание на действителността.

Ако съобразно с употребата на основните положения на разсъдъка не прилагаме разума си само върху предметите на опита, тогава възникват софистически догматични положения, които в опита нито могат да се докажат или потвърдят..

Защо разума и защо опита? Разумът според Кант е пригоден да познава реалността. Действителността обхваща сферата на духа-ума, и има дуалистичен характер. Естеството на реалността се състои от познаваеми явления - феномени и непознаваеми ноумени. Ноумените са обекти схващани чрез интелектуалната интуиция без помоща на сетивата. Затова Кант подчертава ролята на разума и процеса на мислене при постигане на познание за света изследван от науката. Външната действителност е различна от познаващия субект, но е познаваема чрез разума и опита. Опитът също е решаващ за познание. Защото познанието се основава според Кант единствено и само върху опита и сетивните възприятия. Единствено сетивата ни уведомяват за наличието на реален външен свят. Защото действителността е организирана от феномени, неща, които се разкриват в опита. Феномените са сетивни данни, които могат да бъдат познати единствено чрез опита. Следователно ние познаваме нещата чрез опита.

Защо тогава друг тип или начин на познание освен емпиричния и този на разума е неправилен?

 

Публикувано от: Иванка Здравкова Златкова

 

 

 

Ето какво, lovely Jos,
               
 споделя Кантизма
                и неговите многобройни привърженици:    

Та нашия теоретичен разум,
        
разумът в сферата на чистото познание,
си има предел:
         да долови закона, необходимостта в природните феномени.
Но нашият разум е зает с това да моделира конкретното, отделните природни явления, и там е силата му – това е и същинската сфера на науката, която обаче трябва да си знае границите.
Когато обаче
         разумът ни дръзне да познава „света изобщо”, „светът като такъв”,
тогава той
         не може да разбие собствената си сфера на „нещата за нас”,
поради което изпада в крещящи противоречия: антиномиите.
Тогава разумът ни,
         понеже е безсилен нещо да реши,
е способен,
         подобно на адвокатите,
да докаже и тезата, и антитезата, ала коя от двете е истина, сам не е способен да реши! И от него се иска просто да признае безсилието си,
         т.е. просто изобщо да не си поставя такива питания. Ако не го направи, ще продължи да поражда само химери.


    Там, където чистият теоретичен разум повече нищо не може да направи,
         там е територията на т.н. чист практически разум.
         Там е сферата на една друга човешка душевна сила или способност,
и това е
вярата!
Вярата с лекота решава ония въпроси,
         които иначе не могат да бъдат решени, примерно такива като въпросите на Бога, за безсмъртието на душата, за безкрайността на света.
Това е сферата на морала, на чистата нравственост, където действат закономерности от съвършено друг род!
Това е именно прочутото кантово царство на свободата.
В тази област Кант
         най-тънко
доказва
         как човешката душа
необходимо стига
         до идеята за Бога,
         до идеята за собственото си безсмъртие и
         до тази за човешката свобода
, без която всичко се обезсмисля!


    Аз ще ви преведа един пример,
        
прочутия кантов пример,
за „давещото се дете”,

        
та да стане ясно как се стига до понятието за чиста нравственост и неотделимата от нея свобода.
Ако на брега на една река
         се разхождат граждани и също така играят деца, представете си, че едно от децата изведнъж пада в реката и започва да се дави.
         Питаме се: тия, които ще скочат да го спасяват, под действието на какви мотиви го правят?

                         Възможно е някой да скочи, понеже е открил, че давещото се дете е дете на виден, богат и уважаван гражданин, т.е. в съзнанието му е минала мисълта, че след това за благодарност ще бъде щедро възнаграден от благодарния родител.
                         Друг пък може да скочи просто понеже е забелязал, че красивите дами, които се разхождат по брега, като видят смелата му постъпка, ще му се възхитят, той за тях ще стане герой и дори благороден човек, който е извършил нещо добро, което пък е предпоставка да са по-благосклонни когато той започне да ги ухажва.
                         И така нататък, възможни са и други мотиви, все свързани обикновено с някакво съзнание за изгода, корист, полза и пр.

   И се оказва,
         ако разсъждаваме последователно,
че макар че тия хора правят добро, спасяват детето, постъпката им няма чист нравствен смисъл,
         понеже съзнанието за корист се е примесило и е развалило,
         един вид е осквернило нравствената чистота на тази иначе съвсем човечна постъпка.
И ето обаче
         до какъв парадокс се стига
:
ако някой човек, виждайки давещото се дете,
скочи в реката да го спасява
         без изобщо за нищо да се е замислил,
         един вид съвсем безкористно,
         т.е. тласкан единствено от
съзнанието за дълг
         – човечно е да помогнеш, щом си човек, си длъжен да помогнеш без да очакваш нищо в замяна! –
         и при това подобно съзнание у този човек е така силно, че той даже е забравил, че сам не може да плува (!),
то тъкмо тогава
         постъпката на този човек
         ще има най-чист и възвишен нравствен смисъл!
         А защо ако човек все пак при всичкото
         се сети, че може да плува,
         и това му даде последния подтик да скочи във водата,
         а ако си спомни, че не може да плува, и това го възпре да скочи в реката,
в този случай защо няма да има чист нравствен смисъл постъпката му оставям всеки да разбере сам, като надлежно помисли върху нетрудния казус.
Кантовата морална философия е изпълнена с един най-възвишен нравствен патос,
това е философия на човешкото достойнство, на човешката свобода и на висшето съзнание за дълг, благодарение на което имаме право да се наричаме човешки същества!

*****************

Това е същината, основата на философията (етиката) на Имануел Кант. Обяснена и споделяна от професионален, академичен, „лицензиран” философ.  http://humaig.blogspot.bg/2008/11/

Do you, do you like it, lovely Josephine? Is it moral i.e. good, proper and suitable, for you [as a human being]?

 

 

PS

Oh, that Plato!
Oh, that
Hegel! Oh, that Hegelian dialectics!

Oh, that HegelFeuerbachMarx!
[Развитието на (
materialisticdialectics; ДиаМат]
Oh, that [
ИсМат & ДиаМат] Marx(-Lenin)-ism!

 




It’s the great [model of postmodern]
               
negativism, of resentment, of Darkness, of Death (principle)
                i.e. of the idea(l)s of [
морален, политически & икономически] collectivism!
Yes, lovely Josephine,
                it’s all about [very, very much
кървав] мистицизъм!
It’s the absofuckinlutely световен & absofreakinlutely кофти experiment [, който се случи in the 20-th century, след the bloody ВеликатаОСР]
               
(Интер-)(национал-)Социалистическата & Националистическата Общност (първо started in Русия in 1917 , после в Германия in 1933, в Китай, and then in the РСО държавите … та, чак до really голямата 1989)!                                           
…and
съвременните

                строители („герои) на (Inter-)(национал-)колективизма!

 
 
   

 
и същите bad idea(l)s продължават …и днес в 21-ви век (дори)!