Във всяко нещо, lovely Josephine,
във всяко
our (individual) действие,
във
any relationship (incl. sexual),
има (малко или повече) риск!
[Виж, in the (Ком райския) world of mysticism там anything is possible,
там живота е riskless, effortless, благодатно безгрижен, easy! И вечен!]
Yes, living a
life (в реалността) is NOT (без)рисково stuff, at all!
[Risk-reward ratio, in a free market.]
But if you are life-long разумен човек (a self-maker), тогава, lovely Jos,
най-вероятно you are a rationally living independent woman! OK?
Ако си страхливка (coward), тогава I’m terribly sorry for you! I pity you.

 
Of куражлиите,
а не, не, не of
страхлив(ц)итеin a freer държава!
A tribute to (taking a rational) risk, to
предприемача!
Браво (respect) на всички (wo)men, lovely Josephine,
които in their active (summer & autumn) years,
(are truly able to
)
go, go, go out of зоната си на комфорт и rationally рискуват!
Това е великият (the productive) дух –
на
(the real) предприемаческото мислене1 & action2!
And
съответното successful achievement of (great) results!
Животът, истинския живот, lovely Josephine, е за смелите;
е на смелите, а не, не, не (за и) на страхлив(ц)ите!



*

 

Смелост. Решимост. Риск. Поемане на риск. Управление на риск. Предел на полезността.

The great spirit of risk-taking;
of facing the future
смело & strongly;
of
смело & strongly taking care of thyself! Според one’s own abilities (, а не само wishes).
[
Рискът от инвестирането, lovely Josephine, always се носи (на 100%) от инвеститора;
there are (more than) good investments; and there are (more than) bad investments!
Oh, it’s lovely to be a rational investor, lJ, –
малко са такива in the (much) longer term!
It’s easy to be an irrational
инвеститор – повечето от инвеститорите са такива, long-term!]

 

Симон дьо Бовуар: „Който не обича риска,
се страхува от свободата (и usually лайква & practice конформизъм - б.м).“

Да мислиш предприемчиво, like a real предприемач -
означава
(to be able) to take тъпи rational risks, risks, risks!

Taking (rational) risk, lovely Josephine,
 е usually право proportional
to the (later achieved) печалба!
(и обратното is also true)

Аристотел: “You will never do anything in this world without courage.
It is the greatest quality of the mind next to honor.”

 

Today’s the day!
Yesterday is already on the books and tomorrow will be too late.

 

Лий Якока Правилното решение, взето със закъснение, трябва да се брои за грешка.
[ НЕрешителността of the „чакай малко“  &  „чакай сега да видиме“, lovely Jos,
mentality ,
is така типична за the majority of the (БГ) хората!
Затова
such ppl, in the end of the they, usually или fail (themselves) or стават real(ly great) конформисти, заюви страхливци!
Таймингът
is (crucially) important! Absolutely!]

  

Нещо много важно, lovely Josephine – аз, през последните 3-4 десетилетия, не съм имал никакъв проблем със склоността ми

            да поемам (когато бях по-млад, пo-висок) риск,
                        да влагам собствени ресурси в проекти, и д
                        а действам дълго време absolutely концентрирано .
            Тогава
аз, lovely Jos,
            яко и волево фокусирам съзнанието си
(my will power),
                        давам всичко от себе си и
            не ми трябва нито да ям, нито да почивам няколко последователни години.

Сега вече не е (съвсем) така.
Или поне не е в такава висока степен -
            с напредване на възрастта и натрупване на някакви си "активи, опит, смисляне и капитал"
            ставам
(много) по-внимателен и по-НЕактивен за нови (икономически) начинания.
Вече избирам и извършвам много по-НЕрискови действия.
I still handle/manage risk,
ала much too low and much too по нирвански (passively).
Въпреки, че сега пък
, lovely Josephine,
аз
(си) седя (кротичко, but) "на гюме в кризата" (от the Great Recession 2008),
подпрял съм се на знанията ми, опита ми, убежденията ми и натрупания капитал,
и ако реша, че ми
(из)пада някаква възможност, и е дошъл някакъв момент,
вероятно тръпката на the real предприемача у мен
(към риска) ще надделее,
и тогава - ще
му се ооотдам (разумно-рационално, to the best of my knowledge и способности)
I know my own
личен profile, my (own) self/identity.

***

Този, който не рискува НИЩО,
не прави нищо,
няма нищо,
е нищо
и (си) остава нищо!
Той може да избегне страданието и болката,
но няма да може да се научи да чувства, да се променя и да израства, 

да обича и да живее.
Окован от нещата, които са сигурни, той е роб, който сам ограничава свободата си.
Само този, който (consciously) рискува (, but rationally, а не БЕЗумно), lovely Jos,
 е истински
СВОБОДЕН!

The (неразумния) risk taker
(working in the public private sector)
Great (real) achievement and great (real) love - these really involve risk! Yes, they do!

Съдбата, lovely Jos, помага only на смелите и силните [risk-takers]! Yes, really!

Обикновените  (масови) хора, lovely Josephine,
за разлика от real предприемачите (предприемаческо мислене), в
 първите active 40-50 години от adult живота си,
мислят
essentially, much more about the risk of losing (money/value), отколкото about winning (money/value)!

[Венцеслав Константинов: В играта едни се стремят да спечелят, други - да не загубят.”]

Why?
Because normal ppl
усещат/”усилват“/persive загубите much повече, отколкото чувстват/“decrease” the gains! Да, асиметрично усещане за gains/profits and loses!

Ала no risk, means no gain - that’s a rational thought/principle и няма absolutely нищо общо с gambling (, което е very bad/irrational & опасно thing to do, a misconception)!
Основно по това се различава
the productive предприемача
(he can, is able волево, дръзко, решително & рационално to take and manage risks!)
от
обикновения/наемния човек/работник
(he cannot, he is НЕрешителен/НЕдързък, afraid  to take and manage risks!
А какво ще ст
aне, ако in the long run не успея (to make & to accumulate enough assets)….?)

How about you, Josephine? Are you afraid or are you not?
Do you have the истински abilities,
възможности, дързост и красота capacity - are you willing to take the risk?
Do you really have the balls/guts
(to do it)? Or are you a fearful woman, a weak (moral) характер?



 

RR: Умението (ability, capacity i.e. the capability) на (the real, free market) предприемача
e да
(може да) (rationally i.e. morally & practically) вижда & do това, което the majority of ppl не виждат.
The real
предприемачите (, ала не, не, не the полит-брокерите, крадците & измамниците) are not, not, not (being) on the drug;   
рискуват & speculate своя (вкл. заемен) капитал: produce and accumulate печалба, ако те са really right/smart
и губят, produce failure/destruction of their capital когато те са wrong/irrational (със their product, investment)!

That’s really all, about free market (capitalism).
Който rationally
(i.e. morally & practically) успее to act on the free market ще успее to profit.
Ала винаги remember, Jos, че
(съществува и the risk)
да НЕуспее
ш или дори to (яко) decrease/destroy the accumulated (собствен и/или заемен) capital,
in the face of reality.

Well, at the end, in the longer run, there's always (the rational) winners and there's always the losers.

It's a really win-lose (free market) game -
always включва риск
(in principle, the bigger the taken risk, the higher the profit/loss).
So, pls Jos, take rational risks,
ала винаги take care of you and be safe!
And one more advice: learn maths - the art of rational thinking
i.e. the art of abstract thinking about the -relationships between- numbers & things. OK?”

 


            Хората, the huge majority of the ppl, според мен, lovely Josephine, често бъркат риск с решимост.
            Risk & determination. Taking risks and being
(strongly, фокусирано) determined.
            Познавам много хора
(интелигентни и образовани, и високо интелигентни и високо образовани),
            които определям като решителни, ала
изобщо не се чувстват комфорно, когато им се наложи (а реалността изисква за да profit-ваш to take & handle риск!) да рискуват.
            Стават
(много) колебливи, мудни, НЕсигурни във взимането на решения.
            Дори
(повечето) имат фобия от риск,
            а рискът
, lovely Жос,
                       
to take risks,
           
е просто (необходима и неизбежна!) част от процеса на вземане на решения,
                        правене на choices,
                        създаване и натрупване на капитал
/профит/еяуити - същността на предприемачеството! Йес!
            Това им пречи да бъдат
(на практика) предприемчиви, рационални и да произвеждат и акумулират (значим, собствен) капитал и ресурс.
            Тези хора са често дори много активни 
(все правят нещо),
            ала
their achievements,
                        в дългосрочен план,
            не са толкова впечатляващи!
(successful, profitable: quantitavely & qualitatively).
                        Компенсираща активност с много ниска, ниска или в най-добрия случай средна ефективност.

            Има голямо множество интелигентни и  разумни хора, lovely Jos,
            които, обаче,
            са  (absofuckinlutely) НЕрационални [НЕпрактични]
(дори хазартни) в изборите и действията си по проекти, в които участват!

            Аз не харесвам хазартното, lovely Jos,
            защото ми е предварително ясен крайния
(негативен) резултат от упражняването му, в по-дългосрочен план.
            Разбира се,
            виждам
(бол) хора,
            които само си рискуват, просто ей така, заради самият постулат, че "без да рискуваш не можеш да спечелиш"
            и резултатите им, lovely Jos.
            съвсем естествено, са
(повече от) посредствени, меко казано.
            Без смелост и решимост не става, lovely Josephine,
            но смелост без акъл,
                        голата смелост и голата решимост без сериозна (с)мисъл, рационален анализ и логична аналичичност на действията,

съгласно фактологичната действителност,
usually предизвестна трагедия.

            Икономическата свобода, lovely Jos,
                       
която е следствие на политическата свобода,
           
която пък е следствие на доминиращия
( за даден времеви период) морален Кодекс, lovely Jos,
            включва
в себе си правото да грешим, да бъркаме. Защо?
           
Защото правото е морална категория,
            защото we the ppl правим
(верни, грешни; рационални, ирационални; подходящи, неподходящи; навременни, too late)
           
choices и взeмаме решения, които определят нашите действия - всички тези понятия са морални категории.

 

(“everyday”, бизнес) Психология за мнозинството. Манипулиране. Селф-манипулиране. Resentment.


            Убедил съм се от опита на личния си живот, lovely Josephine,
            че когато много (
мнозинството) хора дълго време,

                        определят вероятността дадено събитие да (продължава да) се случва ( по-скоро се самонавиват и самозаблуждават, иска им и се, и си самовнушават) - (обикновено)

                става обратното. 
            Днес, поради глобализацията
(and irrationality, interventionism) в икономиката
            освен малко математика и много числа,
            другото е над 71% 
(бизнес, масова) психология (но usually в негативен план/kontext) – за обикновения човек,

                        създаване на (искани, ала виртуални) обществени нагласи и очаквания – за обикновения човек,

                        експлоатиране и манипулиране на настроения– of обикновения човек,
                        политическа
(и счетоводна) инженерия.
            Всеки пазар, който се движи от човешкия фактор
(и външна намеса),
            в повечето случаи е пряко зависим от психологически и емоционално-интуитивни фактори,
            които диктуват поведението на продавачите и купувачите - често са НЕлогични и Ирационално обосновани, което затруднява още повече изработването на коректни прогнози
(от повечето "експерти"). И нещата се случват с изключителна бързина, светкавично - почти не оставят време и място за осмисляне, анализиране и (адекватна) реакция, като се люшкат от едното крайно състояние на махалото до противоположното друго. Като на борсата. Или в казиното.  Времето (след разума) е най-ценния ресурс, с който разполагат хората - луксът на 21 век, част от свободата.
            А, психологията, lovely Jos,
            която се "продава" на
обикновените хора
            е в 80%-90%
(от хората, които се занимават в тази област, уж професионално, или „полу-професионално”, или „медийно”)

            красиво опакована заблуда, манипулирана/managed заблуда; delusion.
            Откъслечни
(и малко) верни постулати и следствия, и почти никога причините, които са предизвикали тези следствия.

            Днес (все още) психологията
            е опит преди всичко за обяснения на следствията! Причините породили тези следствия остават извън обсега й.

            “Everyday” психологията е на пред-научно ниво, на този етап от своето развитие,
            но това хич не и пречи да продава своят прокукт на стотици милиони хора по света.
            А, в някой части на земята, много успешно и много скъпо. Супер, а?

 

*

Свободно предприемачество, риск, отговорност, свобода на действията (и на грешките)

(It’s да умееш уверено & successfully, дълговременно, да танцуваш в такта на ръченица, 7/8 динамика, rational risk-taker!)

   

 

 

 

            Свободният (икономически) пазар, lovely Josephine,
            дефиниран от правото (ни) на choice -
                        НЕизбежно носи във себе си риск + (понасяне на) отговорността от избора ни, произтичащи от това право.
           
The choice, рисka и отговорността са properties на (икономическата) свободата.
            Следователно,
            като всяко друго нещо,
            по характера на действителността,

            то, lovely Jos,
           
и свободата си има цена,
           
която (който е убеден, че свободата е ценност от най-висок приоритет)
               
трябва да се заплаща - свободата върви ръка за ръка с поемане на индивидуален риск;
           
с това, че който е свободен човек,
            то той има
(според индивидуалните си знания, умения, възможности и рационалност)
            и свободата да мисли и да прави
(всякакви) грешки (ирационални choices & действия),
            включително и такива, които могат
(много; материално; емоционално; психически) да му навредят.
            Тежка е царската корона?

            Да, така е, безплатно - нищо не е!
            Това е една от основните причини поради, която
            повечето хора
(в БГ) имат интуитивно или осъзнато, but колективистично (mentality, социалистически тип, group) мислене,
           
т.е. някой друг (Държавата)
                        да се (
по)грижи за тях,

                        да (по)прави избори вместо тях самите,
                        да диктува
/доминира живота им (и на всички други хора от тази общност!).
           
Склонни са, lovely Jos,
                        да станат,
(да се компромисно конформират) по мирен път,

                        съвременни смирени роби (ала, ако може малко по-заможни!),
            защото свободата и независимият избор - си имали определена цена!
            Не е възможно, lovely Jos,
                        без смелост,
                        без респект към свободния
и дързък предприемачески дух,
                        без отприщване на индивидуалната креативност

            да (можем да) изградим
            по-добър, по-спокоен, по-прогресивен и по-богат свят - ала с различни социални профили
(според индивидуалните възможности) на различните свободни хора!

*

Болката от разрастването (of a business)

            Много ускорен и траен ръст  (или задържане на нивото на такъв ръст), lovely Josephine,

            на нарастването на някаква инвестиция (в някакъв проект; в даден сектор или в цялата (световна) икономика)
            е обективно нездравословен и НЕвъзможен в дългосрочен план
(и абсурден при централизираното планиране).
            Болката от бърза и постоянна
(с години; 7, +-2 ) акселерация
            е гарантирано неизбежна. Болка от
(бързото) разрастване.

            Реалността не (може да) търпи такова развитие,

            ала хората винаги забравят този закон, lovely Jos,
            и заблудата им ги преследва
(не се учат от миналите грешки), увлича и масовизира през всичките векове - състояние на „повярвали си”.

            Разумно-рационалното развитие, lovely Jos,

            е необходимо да бъде еволюционно (последователно), а не революционно -
                        ако,
разбира се, целта е дългосрочна устойчивост, стабилност и реално натрупване на благосъстояние и благоразвитие.

            Измамни, временни и ирационални са всякакви силно ускорени натрупвания в краткосрочен time frame!

            С времето, цената на такива (бързи) натрупвания винаги се разплаща
            и
това води до рязко понижение на стандарта и качеството на живот на озни, който си е позволил такова (икономическо) поведение.
            По необходимост „правилото на успеха
(за положителното икономическо осъществяване на една добра -рационална- идея, проект)

            е НЕсложно:

                        еволюционно и дългосрочно развитие,

                        чрез влагане на постоянни (и все повече) усилия, innovative идеи и собствени инвестиции (up to 50% от all налични savings, at any time ),
            а не бързо, или много ускорено или бурно
(революционно) (заемно!) инвестиране и развитие. Второто е ирационално блато, първото е вярната предпоставка за успешна реализация на някакъв проект.
            Достатъчността на правилото, lovely Jos,

            се състои в това -
                        на практика действията да бъдат обвързани и синхронизирани с динамиката и непрекъснато променяща се
(икономическа) среда.
                        Ето математическото
доказателство на горното.

            Влизане в доброволно съдружие (партьорство)
                        е съзнателно или неосъзнато ограничаване на НЕзависимостта на всичките хора влезли в съдружието.
            Рационалното икономическо съдружие

            изисква съзнателното (и публично)

                        избиране и признание на един (или най-много двама, при огромни проекти) от партньорите,

            от всички останали партньори – да управлява и ръководи, съгласно възможностите му целия проект, на принципа на единоначалието.
            В свободната пазарна икономика,
            доброволното участие на хора в някакъв проект,
            изключва носенето на инвестиционен риск
(НЕмошенически) от кой да е от тези партьори, на останалите такива;
            това тотално не се разбира в БГ и създава много, много проблеми в отношенията!

*

Закон за пределната полезност (and diminishing returns)

In principle, the risk is (can never be) never нулев;
нисък
rational риск произвежда ниска profit/доходност и ниска лична отговорност;
higherrational  risk and higher personal responsibility - higher profit/доходност, in the long run;
the higher (and the irrational) the risk, the more likely to lose
i.e. to produce the negative/loss or
фалит i.e. the D&D Destruction model.

 

            Основното правило от науката за управление на риска гласи, lovely Josephine,
            че рискът не може да бъде нула
! Do you hear me, lovely Josephine – an (young) investor?
            Нулев риск имаме, lovely Jos,
            само тогава, когато нищо не се върши
(и то е нулев при НЕактивност или бездействие, само за много кратък времеви период!) - |
                        ала тогава приходите също клонят към нулата.
            В останалите случаи рискът само (може да) се оптимизира до приемливи нива, в конкретен контекст,
предпоставки и условия на реалността.
            Нарича се "Закон за пределната полезност " - а именно, че

            с нарастването на инвестициите (в нещо), над определена ("критична") точка,
                        ефектът (ефективността) от всяка следваща инвестирана единица

                        намалява,
            докато се достигне до точка, в която приходите се изравняват с разходите
                        т.е., "ефектът" (определен като приход-разход) става = 0!

            Брейкивън точка. След която следва отрицателен математически резултат /загуба
(loss) от инвестирането, инверсия, вдлъбната инфлексна точка

            Колкото по-обемен е даден (инвестиционен) проект, lovely (& young investor) Jos,
            толкова по-голямо и НЕлинейно е нарастването
(ръстта на) на риска,

            който човек,
                        осъзнато или не толкова,
            му се налага да поеме, по този проект!
(или да избере да се откаже)
            Ако не смисли или прехвърли такава инфлексна точка
(който всеки проект притежава),
            то такъв проект и предприетите действия
(от предприемача) по него са ирационални
                        т.е. вредни
                        т.е. НЕвъзможни за положителното му осъществяване
                        т.е. сгрешени на логическо ниво.
            Това са все negative неща. Негативни за кого?
            За предприемача, инвеститора.
            А, негативното е лошото.
            Лошото
, lovely Josephine,
            носи колапс , унищожение, страдания, мъка и разруха
(може и фалит да донесе) i.e. negaliving. За кого?
            You already know that.

*

Предприемаческа [силна & persistent] воля (за achieving успех) и [висок & consistent] дух – предприемачески (rational)  дух.
Целта и действията на предприемача.

            Силата, волята на предприемача, lovely Josephine,
            са необходимата му

                        положителната цел (удовлетворение, удоволствие, happiness, гордост, good and healthy emotional state, самоуважението)
            и средствата за постигането на тази цел -
(maximizing the) profit,
           
чрез (higher) productivity [конкурентноспособност]:

                        според one’s own индивидуалните способности [на psyche & тялото] -
                        да умее индивидуално да планира,
                        да управлява активно риска дългосрочно и динамично по такъв начин, че да смисля логично и чрез метода на сравнението

                        да избира измежду различните алтернативи - рационалната, практичната
            т.е. правилната (above the breakeven point),
                        в дълбочината на определен context на обективната реалност,
                       
[а, не според желанията, исканията, надеждите, виртуалното, мечтите, фантазийте, вярванията, психологически натиск и капризите си, или тези на другите хора]

            да се справя със случайността, с неизвестността на бъдещето -
                        без да бъде "застрахован" от грешки, неуспехи и непредсказуемост на същото това свое бъдеще!
           
Thought, рацио, принципи, фундаменти, lovely Josephine,
            поемане на really
разумен риск, борба –

                        пък другото е действителността [reality] каквото и както „реши”.

                        Само реалността може да бъде “по-силна” от разумно-рационалния човек.

                        Защото правотата е винаги на нейната страна. Факт. ОК?
            Ako човек
rationally преследва успеха, lovely Jos,
            той must
(take a biz risk; без taking a risk не можеш да станеш истински -honest- милионер)
               
act рационално, according with предпоставките на reality.
            Другата алтернатива - е избора на НЕуспеха.
            Средно – няма
, не съществува as a choice;
                        средното е само оправдателна
(само)заблуда и несъстоятелно нечие „обяснение” (на тази заблуда),
                        основано на колективистичната или субективистичната етика т.е. на утопичната виртуалност.

*****

 

                Рационалният човек,

                        the истински rational (морален & практичен) human (especially when предприемач),
            evaluates and allocates ресурси,
time, (pays) attention, приоритет and energy to (the) RISK,
                        based on
(according to) the true PROPORTIONALITY of the risk taken and profit expected!
            Do it, that way, lovely
Жос,
                       
do it the emotional, мистичния, wishful, forceful, utopic, primitive
                        rational way!
(,based on обективни/истински economic principles)
            Yes do it, do it, do it, lovely Josephine,
            ала
                        ако не си [успяла to become] really финансово-икономически грамотна и/или
                        ако не си се научила да consistently & persistently спазваш финансово-икономическа дисциплина,
            то ти (ще) си absofuckinlutely НЕпрактична персона [
with на гол тумбак чифте пищови]!
            А the risk на голу дупе,
lovely Jos, си е absofuckinlutely…
            OK? Get that?

 

 

END

 

 

[  Собствен бизнес     Предприемач    Pseuso предприемач   Доходи на предприемач    Селтакис    profiles     Наемен работник        Alchohol  ]

 

 

Горната тема (смелост, решителност, риск), lovely Josephine,
е обвързана в единно цяло с
темата за

Несигурност. Страх. Паника.Фобия. Следва стрес call, депресия, neurosis и накрая нихилизъм & хейтърство (към почти всичко & почти всички, дори към живота, per se).

 

Страхът is a natural thing – for all leaving creatures that possess brains.
Човек as a rational being, разбира се, че (може да) изпитва страх от:
                        да не се самонарани,
                        да не бъде наранен от друг човек or something else (e.g. Nature, other animal)  или
                        да не загуби (или да не може изначално to achieve, да придобие) нещо,
                        което той много loves and values :
                        да не загуби своя (висока) ценност.
Fear can be (used as) a helpful emotion – a warning, which can rationally be used to guide you;
                        that’s why fear is a necessary attribute (to an animal, to a man qua man),
                        it is natural.
Разумно-рационалният човек може to manage fear, to make this emotion work „за“ (run), а не „срещу“ (вцепенен от страх).
The
(regular experiencing of) irrational fear, обаче, lovely Josephine,
            is absofreakinlutely stupid stuff!
Фобиен fear, фобиен човек – absоfuckinlutely ограничен човек.