МОДЕЛЪТ СЕЛТАКИС (CULTURE)
(in the individual or social мислене, motivation & action)
Хоризонт на СЕЛТАК(иса). Провинциалният комплекс(ар).
BE(COM)ING ЖИТЕЛ НА УЛ. “СЕЛТАКИС”!
За (the absofreakinlutely dumb) хитреците!
Селският hardcore/softcore (ruthless & dishonest) тИрикат!
СЕЛТАКисът е винаги (голям) “патриот”; a patriotic scumbag.
The primitive провинциална комплексираност (комплексарщина).
The (напълно или полу) СЕЛТАКис mentality, mind(set) – of the too big a local thinking!
Да живееш (forever) на улица „СЕЛТАКис“, no matter where you were born.
It’s (the seltakis) strawberry fields forever! It’s (BG’s) Перник форевър!

The Seltakis (irrational) model.
СЕЛТАКис (irrational) визията.
СЕЛТАКис (де факто non-)values!
Seltakis начин на живот, баси!
Seltakis dishonesty, лицемерие;
селтакис тарикат, андрешкото!
За тежкото колхозничество, текезесарство! Баси!
БГ е пълна, lovely Jos, с текезесари и текезесарки,
със absofreakinlutely dumb селски ппп..пръчки, баси,
дълбоко проникнали у тях via the селтакис културата!

The Great Close(-minded) Селтакис (BG, EU) Общество.
Seltakis (шуробаджанашки, тарикатлътски) проекти & actions.
"Пришелецът"-СЕЛТАКис & the “big town born” SELTAKis;
really тесн(ичк)о скроените (провинциални in thinking) ppl!
Тесногръдите TRIBAListic (wo)men -
full of tribal(istic) CULTure, баси!
Тез’ хора промотират, lovely Jos,
the НЕЗДРАВИЯ СМИСЪЛ,
the UNHEALTHY ВИЗИЯ -
да живееш извън реалността,
да живееш в tribal (collectivistic) КУЛТУРА,
която се основава на THE ÉGALITE принципа!
Oh, that ми(с)тично (truly tribal) съзнание -
it makes a (wo)man living in a corrupt culture!

[You should, ought to, must, lovely Josephine,
ако си a truly rational женска,
(а не, една по селски амбициозна женска)
(трябва to be able) to ясно differentiate between
the (irrationality of) СЕЛТАКис интересчийството vs
the (rational) self-interest [of a (в широк контекст) trader]!
Така както и трябва да можеш да разГРАНИчаваш, lovely Jos,
между (философията of) COLLECTIVism и ИНДИВИДУАЛизъм,
между (the systems of) (Северна) КНДР и Република (Южна) Корея;
между (the systems of) Китай, Русия и Турция от една страна и от друга – Запада,
между (the systems of) ми(с)тичната public(good)ness и капиталистическата private(good)ness!
The world is absofuckinlutely full of селтакис интересчии!
The БГ народа is seltakis-mided, full of seltakis inclined ppl;
а всеки СЕЛТАКис, being individual or in the social context,
likes being a part of мистични философии/moralities -
and all the rest that follows от този факт.
Защото (БГ) СЕЛТАКиса, lovely Josephine,
винаги (ще) чака & hopes for някой (supernatural or сошъл) God да го (по)ооправи, малко (поне)!]

[Особености на (БГ) провинциалния манталитет/character, провинциално/локално ризънинг/мислене/values/principles/motivations/actions и провинциално/запотено състояние на духа]

СЕЛТАКис форевър.
(the neo-)[Селтакис тИрикатите/хитреците; авторитарните бай ганьовци & their съ-СЕЛТАКис(к)и] (of 21 century): a real part of the домейна of irrationality

Селтак(ис)ът, lovely Josephine, because an IRrational (дребнаво) mind,
because lifelong carrying the (deep) провинциалния комплекс,
is always (голям) колективист, ревизионист & реваншист!
СЕЛТАКисът, lovely Josephine, е дърдорко (задръстеняк),
който “знае и умее да анализира всичко (важно)”! Баси, а?!
Селтак(ис)ът always absofreakinlutely loves, lovely Josephine,
 (to use) шуробадж(ин)ащината, (групов, collectivized) лобизъм!
[и ако може…ведно with ла гранде „интелектуалността”]
Да, ние, because of our НРБ past, lovely Josephine,
(все още) живеем в Държава на СЕЛТАКис(к)ите;
и сме „мъдро” ръководени от (BG) селтакис-хора!
[защото (BG) Народа ТАКИВА си ги избира, баси!]


[можеш ли да откриеш разликите…между …селтакиса и…]

Of голееемото СЕЛТАКис добрютро!

[ …е мнооо’ са стабиУни, the Генералният секретар на Политбюро на КПСС (& БКП) и първата му дама?! Е, ми,  ‘убави са, нали?! Джаки пасти да яде, а?!]

У СЕЛТАКиса, lovely Jos, има great липса на rationality, на real (healthy) политически и икономически разУМ!
[у селтакиса, у колективиста, lovely Jos, the logical REASONing (интелигентност) & productivity нямат голямо значение!
Важното е (the achievement of the “интер-национал-patriotic” ла ГРАНДЕ Каузата of) ГРУПовизма! Баси простотията!]

Бай Ганю: - Проправя(м) път на демокрацията.

Seltakis тарикатлъкът –
да (се стремиш да) бъдеш не, не, не more rational [i.e. moral & practical],
ами по-гявол от другите! Баси!

Tъпи селтак(ис) парчета – their селтак(ис) psyche (, веднъж щом се е оформила within one’s consciousness), lovely Jos,
не, не, не ги напуска, ever! Без значение къде them ppl live,
and no matter their social-economic status, age & occupation!
Селтакисът, lovely Josephine, е пълен ужас; страшно нещо:
brutally тежка комплексарщина и брутално показна парвенющина! Really!

It’s all about, lovely Josephine,
гротеска на Е(га)ЛИТарност -
(още от СОЦА, та чак и до днес)
оf голееемото СЕЛТАКис добрютро, of селяндурския манталитет of фукльовщина!


It’s all about, lovely Josephine,
голяма irrational претенция:
гротеска на Е(га)ЛИТарност, баси!


[, които трудно or never вдяват the really рационалното - in thought, motivation and action! Като хлебарките са.]

              La grande фалшиви герои! СЕЛТАКис(к)и! Absofuckinlutely!
It’s all about гротеска на е(га)литарност -
оf the голееемото СЕЛТАКис добрютро,
of селяндурския манталитет of фукльовщина!

Герои на един really осъществен seltakis (show off) dream. Peacocking.

It’s all about гротеска на Е(га)ЛИТарност -
оf the really голееемото селтакис добрютро,
of селяндурския манталитет of фукльовщина,
(още от СОЦА, та чак и до днес в 21-ви век)
ведно с absofreakinlutely мноо’ търсената (по всякакви communication канали) публична показност!
Да, с ТАКИВА емоции и чувства СЕ ХРАНИ СЕЛТАК(ис)а, lovely Jos, no matter if male or female!

[UNCONSIOUSLLY] BE(COM)ING ЖИТЕЛ НА УЛ. “СЕЛТАКИС”!
Герои на един really осъществен SELTAKIS (show off) DREAM, баси,
който няма нищо общо с the (goodness of the) American dream concept!
Това е, lovely Josephine, (на)КРИВО разбраната Американска мечта:
“I am sooo’ absofuckinlutely ДОБЪР [at what I (професионално) do]!
I can achieve anything, because I am smart! And my GROUP is smart, too!
Oh, I am so GOOD, I am so МОЖЕЩ/ПРАКТИЧЕН човек – an achiever!
О, да, аз съм (един добър пример за) УСПЯЛ (при това и млад) човек!”
[Трябва да се научиш да разПОЗНАВАШ и да се пазиш, lovely Josephine,
от СЕЛТАКис(к)и с ЛА ГРАНДЕ „компетентни/експертни” мнения, баси,
(изказвани everywhere – and especially in the социалните мрежи)
и които съществуват само в главите им, ала не и в реалността!
Затова СЕЛТАКис(к)ите, no matter if male or female, lovely Jos,
не, не, не са ИСТИНАТА, не, не, не са ИСТИНСКИ,
а са dishonest in their essence = са фалшиви герои!
So, all селтакисите CANNOT (ever), lovely Josephine,
be(come) a real MEASURE/STANDARD of VALUE!
Точно обратното – те са a measure/standard
either of NON-value or ANTI-value, баси!
OK? Get that?]

THE BG ПАНДЕМИЯТА ОТ ПОСРЕДСТВЕНОСТ -
в мисленето, мотивацията и действията, lovely Jos,
на (the absolutely huge) мнозинството (BG) хора, баси,
на всички равнища на социал-икономическата Стълба.
(и да, включително и сред the majority of BG интелигенция!)
Oh, that absofreakinlutely (масово) БГ irrational REASONing!
СЕЛТАК(ис)ът е навсякъде, ИЗВИРА от всякъде! Е, баси!
You can (rationally), lovely Jos, OBSERVE it everywhere, баси, а?!




I am sooo GOOD (at what I do)!
I can achieve anything, because I am smart! And my group is smart, too!

I am sooo GOOD (at what I do)!
I can achieve anything, because I am smart! And my group is smart, too!

Ех, ако само някакси мо’еше,
да пра’им all СЕЛТАКис(к)и [to live] на село, у селото!
Oh, that great дълбок (moral & intellectual) ПРОВИНЦИАЛизъм -
that has been (for centuries) on the (whole of the) Balkans! SeltakisISM.

„…ний бяхме (real) селяни, които

миришеха на лук и вкиснало [и се неприкрито оригваха],

и под мустаците увиснали

живота псувахме (pessimistically/irrationally) сърдито.
…
Живот ли бе – да го опишеш?

Живот ли бе – да го разровиш?

Разровиш ли го – ще (really) мирише

и ще горчи като отрова.

…

И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са (really pessimistically/irrationally) навъсени и къси.“

„Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен ,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи .

Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма .
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма .

Ала все пак и тук хора раждат се , дишат , мечтаят , във тревоги и слънчеви дни подир своето щастие бягат.

Да , така е във малкия град , този град старомоден и скучен, в който друго , освен да се влюбиш просто няма какво да се случи . “

[The small town is производител на хора предимно with small thinking, that just l-o-v-e small talking!
НЕуверените & weak ppl (лузърите) винаги намират (лесна) причина за да (choose to) останат във (скуката & посредствеността на) малкия град!
В големият град има всичко, всякакви хора, със всякакво мислене, motivation and action!]

Провинциален произход е напълно възможно да няма нищо общо с провинциален манталитет; обратното също е true.
Почти всеки човек, обаче, който през първите two-three десетилетия от своя живот
е израствал и оформял своя character/personality/beliefs/убеждения в среда на комунално (religious or secular) мислене и практикуване,
such a human, no matter динамиката на his равнище in the socio-economic Strata, is most probably обречен, to stay with, to be stuck into
придобитото през този период irrational (т.е. НЕморално/unfair, НЕобективно/delusional & НЕпрактично/primitive) morality/mentality (, that will guide him) до края на his life.

Oh, that irrational (greyish or evil) human! Oh, what a waste of humanity!
Oh, what a seltakis (пролетариат & „буржоазия “… as differentiated by the градския proletariat & „буржоазия“ - by Marxian terminology) majority of (the BG) society/nation!
Oh, тази комунална cultureand преобладаваща social норма/engineering - предназначени за (изграждане на манталитет)(и through the комуналния манталитет - контролиране животите на) the BG мнозинството!
Oh, това кофти наследство of the real (демократичен) социализъм! Да, lovely Jos, Тодор Живков & цялото Политбюро бяха СЕЛТАКис(к)и; most of them - диви СЕЛТАКис(к)и, ведно с their irrational ideology!
Например, the прословутия манталитет (i.e. psychology) на шопа , и колко very much много absolutely не харесва, дори хейтва the morality of success & happiness;
и как за oh, that шопа, всички really успели & really happy хора или са мошеници, или са just being (случайно) lucky!
Селтакис модела е the most simplistic (егалитаристична) form of етатизма [collectivism]! Тъпотия, скука. Особено when се опитват да го играят/манифестират as if НЕселтакис/VIP!
Селтакис (мисленето, motivation, приоритети and action т.е. целия му) life е пълна скука. Don’t do живота си this way/method, lovely Jos - лесно е, ала absolutely тъпо е. Нека бъде shadows of the светлина in your life!
Колективистът, the seltakis (със in-group манталитет),
няма (липсва му rational) съзнание за свобода;
липсва му такова, а притежава колхознически метод на confused (mixed up) мислене and its типичен лозунг „моето си е мое, а чуждото е общо“;
 за него принудата върху индивида, подчинението му на (мнението, желанието, идеите на) групата/колектива (и мързела му) е правилната норма, especially, когато той е някакъв (зам.)началник!
Ех, това аграрно мислене, ех, това колхозническо мислене, ех това селтакис мислене, ех, това провинциално -too local- мислене; колко много количество имаме от него в БГ!

Колективистът, the seltakis (със in-group манталитет),  no matter his равнище in the Strata,
не може всъщност да се really наслаждава на (everyday’s doing) his job/бизнес; притежава have-to-work-for-money behavior/attitude; cannot истински enjoy his lifetime,
НЕспособен е to have some истинска/автентична fun (especially в есеннтите си 20 years)! Тъпо! Много тъпо. Чак досадно!
Баси! БГ -и София, too- е full of (пълни or полу) селтакис [мисленето, motivation, (small)talk and action]! Баси! Това in fact означава full of много проблеми!

{Ти ‘одиш/прескачаш ли си често до наше село/градо  или само за (да помогнеш направата и/или вземеш) бурканите със зимнината, а брато/сестро? ‘Шот аз наблюдавам this process отстрани. Баси!
How about the entitlement mentality, a? How about the brotherhood of men! What about that сел(f)такис (schooling of)  thought  of the collectivistic morality!
Не бъди тъпо копеле, lovely Jos. Recognize & identify the селтакис комуналната value system of obedience & конформизъм/послушание/снишаване/слушкане!
А ти, luvable & ризънable Jos, learn (self-teach your own self) to be a истински rational копеле, което мисли, се мотивира от & acts on the o-b-j-e-c-t-i-v-e principles!
Бъди real god(dess), тук на Земята. Тогава you’ll be истински stressfully (4Z’s) NONщастлива healthily happy (раз)личност. More productive, healthier and happier individual i.e.
i.e. to истински experiencing real пълноценен, meaningful и здравословен живот of the your own (истински) non-селтакис self. Тук на Земята.
ОК? Get it?}

Поговорка: „Можеш да извадиш човека от селото, но селото от (the seltakis) човека - никога(ш, значи)!“

Банкерът Буров: “Българинът ще стане [велик] гражданин на света
в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава!
… За мене [...] туй, което характеризира българския обществен живот, то е преди всичко отсъствие на правов ред...”
[Oh, yes, селтакисът е absofuckinlutely голям еснаф, lovely Josephine!
No matter his социално-икономически статус, lovely Jos,
the seltakis (wo)man винаги absofreakinlutely внимава да не се мине!
Това (да се мине) е направо “смърт” за (природата на) (БГ) селтакиса - на всяк(акв)о социално-икономическо равнище!
Никой (БГ) селтакис (wo)man, никой еснаф, lovely Josephine,
не, не, не може,
няма [не е развил] способността
to really think абстрактно – in (high level) concepts i.e. in (high level) rational принципи!]

I, lovely Josephine,
          sometimes dream of държава без СЕЛТАКис(к)и! How about a world без seltakis?
          Just a dream. I know.

          Oh, what a nice dream -
                    без провинциални вкусове & мислене! Без СЕЛТАКис motivations and ACTions!
Без (lots of) тарикати, без (lots of) конформисти (и реваншисти); и с (much по-)малко нихилисти!
Just a dream. I know, I know.

          Винаги се дразня (не знам защо?!), lovely Josephine,
          от (the irrational ideas, thoughts, methods & действия на) тъпи копелета
или от absolute селяндури/тИрикатите, тип БиТиДжи (i.e. Бай Ти Ганьо + Андрешко + Хитър Петър; 3 in 1).
          Докато (BG) „pure” селяните (хора родени на село или в по-малъккия град; селяните от прованса) (a free peasant or крепостен peasant; the modern day селяни/пезанти)
ги приемам,

          дори (до 3% от тях -those that are in the category of villein free peasants- и) уважавам
                    (онези, които са могли да се откъснат, да скъсат със селтакис CULTURE),

                    нищо че съм really роден и really пораснал (в най-ранното ми детство) около Жълтите павета!
(и не ми се е налагало да извървявам пътя от the deep провинцията до столицата, but just the opposite!)
(I истински love the diversity & opportunities of the -ppl in the- city! Absolutely)
                    Опааа, бум!
[Повечето хора, които ВЕЧЕ живеят especially в (по-крайните квартали на) София, lovely Josephine,
НЕ са родени и НЕ са живели в София през първите (почти; поне) две (very important) десетилетия от живота си
[, които години almost always ОФОРМЯТ (ценностната система of the mind, via (unconsciously!) погълната от тях local seltakis КУЛТУРА) характера на човек за през his whole lifetime.
Но, всички селтакис(к)и, които живеят в София, lovely Jos, се absofreakinlutely изживяват като истински (граждани-)софиянци!
So, YOU, lovely Josephine,
трябва да РАЗБЕРЕШ,
че да, да, да, КУЛТУРАТА (that humans are born and live in) е важна (за оформяне на човека),

но THE INDIVIDUAL е ПО-ПО-НАЙ-важен! И да, an individual е възможно да преодолее, да скъса с (кофти или пък a good) КУЛТУРА! OK?]

БГ до към годината на моето раждане през 20-ти век (, че и дори още едно десетилетие след това)
е била страна/Държава на (предимно the majority of) (free)(и здрави) селяни & (крепостни, villain) селяндури. Една really аграрна страна.
А пък по времето на НРБ соца, lovely Jos,
because of the политиката of НЕсвободата,
absofreakinlutely голяма мечта на всеки (млад) човек роден в провинцията,
беше да вземе (някак си) СОФийско ЖИТЕЛство! Absolutely!
[И познай за(the ambitious)  жен(ск)ите, родени в провинцията, lovely Jos,
               кой, кой, кой беше най-масовия начин да се докопат до Софето, a?
               Ох, да, и днес дори продължава разводняването на софиянци със СЕЛТАКис(к)и, lovely Josephine,
които continue to пристигат from the прованса! СЕЛТАКисацията (на Софето) продължава! Факт.]

***

RR: “Аз съм роден (in the 50’s) и израснах в София (in the 60‘s); характерно за моето поколение, че ние въведохме жаргона (сред the boys of the sЕxties & seventies),
при който по-близки хора се обръщат един към друг с „копеле“ - в този наш, от детството ни, софийски жаргон we do not влагаме никакъв negative смисъл. 
Ами точно обратното - близост; като форма да си говорим на „ти“, а не на „Вие“! We never mean истинското значение на тази концепция! 
Например, К‘во става/праиш копеле? Как си копеле? Скивай сега, копеле. Готина работа, копеле. К‘аам ти копеле. 
Баси, копеле, казвам ти тая мацка направо е убиец! Мноо си п‘аам по нея; а, бе, направо я страшно обичам, заклевам се, копеле!”

Иван Тургенев: “Има три вида егоисти:

егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят (+,+);

егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят (+,-);

и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят (-,-).

(Well, lovely Jos,) По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.”

RR: „We the human (fe)males сме all егоисти. 
Yes, lovely Jos, we truly are, 
but (you ought to understand it) in the right context! 
Each and every one of us - of the Homo sapiens species. ОК? 
И това е our (the истински good) human nature! 
Обективно there are само 2 категории of characters/ppl: 
there are the (истински) rational (moving on -coherently, rationally, успешно- with life) and 
there are the (objectively) irrational (moving on -НЕcoherently, НЕrationally, НЕуспешно- with life) 
егоисти/ppl/(fe)males/personalities.
Днес светът е пълен със зависими хора (НЕжизнени) 
т.е. със real женчовци, 
които (тъпо think too highly of themselves &) изповядват 
the (селтакис version of) morality of entitlement, pity & misery 
(at the expense of the future & продуктивните ppl)! 
Where’s all the manness gone, баси?!“

               Иван Тургенев: „Човек без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята.“

RR: „Прав е Тургенев, lovely Jos. We are all егоисти - 
при това, based on the -natural жизнената необходимост of- greed! Moving on with life by our g-r-e-e-d. Yes, Jos, yes. 
Yes. Each and every one of us - of the Homo sapiens species. ОК?

И това е our human nature!

There are the good and there are the bad category of (fe)males.

There are objectively само 2 категории of characters:

there are the rational and 
there are the irrational )mal.
Each категория being ръководена according to its own engine of (ir)rational morality, която произвежда the according principles of a-c-t-i-o-n-s.
Кakъв е твоя own driver, lovely Жозефин? Take a good/rational look at yourself; don’t you pray! Now, look at me, Jos! Be истински free & НЕзависима.
And yes, yes, yes …love, истински love thyself, Josephine! Rationally. За да really можеш to истински love/value somebody else, too!
Yes, to love is to irr-a-t-i-o-n-a-l-l-y value, based on обективни principles!

If you really can.
Well Jos,
there’s a great difference between who you wanna/ be and who you really are. 
That’s a really huge problem for the (BG) majority.
You ought to really be на ясно със the reality of thyself identity/personality.

Повечето (BG) хора are not, ала винаги pretend to be! Because why? Такава е тяхната morality т.е. such is their an set of ценности, concepts & methods. 
What and how човек “lives & dies for”, in a non-integrity, конформизъм; not living within integrity of обективни values/principles. 
Това, обаче, undermines the percuit of healthily happiness & the real self-esteem… producing angriness, resentment, skepticism, non-joy.
Човек Жос, e either истински/consciously/rationally mindful or
комунално мислещ човек; така е и с един народ/nation.
Ала ако си комунално мислещ човек you are an irrational living human; all irrational humans са истински затворници на собствените си
wrong предпоставки, страхове, addiction of the entitlement mentality & завист! “

СЕЛТАК(ис)ът, обаче, lovely Josephine,
не, не, не е човек,
          който (просто) е роден в (the BG deep) провинцията (той също е гражданин in political context на някоя country/държава; e.g. гражданин на Народна Република България),
          ами е човек [(s)he’s the (wo)man] with too local (& too short-term) (метод & motivation of) thinking/acting/състояние на духа
[, based on too local/primitive/tribal values
                                    т.е. ценностите/принципите/motivations/действията им са от global/автентичен локален (провинциално-конформистки) характер;
                                    дребнав поданик на Провинциализма & егалитаризма
                                   i.e. absofuckinlutely дребноеснафският манталитет, който може лесно да прерасне в (mentality of) авторитаризъм, collectivism!
Този (irrational) манталитет, lovely Josephine,
the seltakis “индивидуализма” [i.e. irrational egoism],
няма absofuckinlutely нищо общо с идеологията of (true) individualism (, която се основава only on a truly rational character)!   
Човек, който все се ослушва & озърта, lovely Jos,
                                    да не би да пропусне ‘риашли някоя (и друга) (égalité) кирия! Баси!];
          който не, не, absofuckinlutely не може да think/act in/on (middle and higher) abstract (i.e. rational) принципи;
          cannot be [consistently & persistently] objective (on fundamental moral-intellectual issues) & like-ва the very, very much simple things.
          Затова СЕЛТАКис човека, lovely Jos,
          често пъти (morally, intellectually, икономически, естетически)
misinterprets/misunderstands/confuses/смесва
the practical and the irrational [ppl],
автентичното от фалшивото,
                              примитивното от цивилизованото & the secular,
                              right from wrong,
                              the good from the bad (and evil)!
СЕЛТАК(ис)ът е истински КОМУНАЛЕН (комуноиден, безидеен) човек
          т.е. с комунално (content of) мислене & methods; lacking абстрактно мислене;
винаги има the false претенцията, че his opinion/vision, понеже (си) е неговото,
то е (logically) вярно(то), истинно(то) & добро(то) –
that’s типично за поведението of the истинския subjectivist,
                              който, обаче, обикновено не е мноо’ краен човек (във възгледите си), а e “разумно” консенсусен и
                              се absofuckinlutely „съобразява с това какво е мнението на другите”,
                              както и с това „кой the fuck стои пред него (с какъв човек разговаря или има не’кви (съ-)отношения)”!
Баси!
          СЕЛТАК(ис)ът, lovely Jos,
          unconsciously робува на независимото комуналното си собствено мнение
          т.е. критично/рационално селтакис thinking, motivation and action;
sseltakis ppl, in general,
          са 1984 по дух/thought/ризънинг,
          а онези of them, които са и по-амбициозни
са in fact и absofuckinlutely авторитарни (груповаци/етатисти/силоваци) по манталитет & действия!
Пoради those things, СЕЛТАКиса, lovely Jos,
          е най-често real привърженик на някоя
tribal/group/primitive/irrational (агресивна/brutal или нирванска, ала always deficient/ineffectual/impractical and harmful)
morality (culture and ideology; such are the ideas of селтакиса). Ерго - the (социал-)SSeltakis (шуробаджанашка) morality (of coercion, coercive груповизъм/tribalism).

*

The Seltakis в общия случай (повечето; поради началните по-неблагоприятни обстоятелства на своето детство и тийнс, когато се формират всички основни черти на всеки характер),
макар че далновидността & прозорливостта, категорично не са им сила (, because те мислят и действат immediate or short-term),
          ала те притежават онази готина черта –
да са спестовници на ресурси,
                              да кътат (често пъти in a скъпернически -uncle Скрудж- way) ресурси,
                              да се задоволяват днес с по-малко за да имат за по-дълго бъдеще,
                              да живеят според (не много извън) чергата си! Придобито (неосъзнато) предимство!
(, което почти винаги го превръща в чичо Скрудж, циция, стисня & seltakis хитрец/лицемер, moral compromiser)
          И чрез the принципа of чичо Скрудж, (ако дойдат в големия град, където получават много повече възможности, шансове и хранят амцициите си to be able to)
          успешно реализират това (безсъзнателно) предимство,
          като създават, трупат и развиват индивидуалната си надстройка - знания, умения, капитал.
Тогава, в големия град,
продобиват много по-голям хъс
          да (се) (на)учат, (на) това онова -
                              да се {чрез криво/seltakis разбрано честолюбие

т.е. in fact емоционално произведена докачливост,
на вместо as it could, can, should, ought to be –

                                                           to really take care to истински (objectively & рационално) ц-е-н-и личната си чест и личното си достойнство in the process to}
(себе)доказват,
да се (dis)honestly съревновават,
                              да се (non-)objectively сравняват,
да (користно) участват в по-голяма и колективна форма на някаква общност.
(но не, не, не -they бягат от- колхози, които им напомнят their own детството)
Ръстът на общото им развитие (в продължение на години)
          е много (пъти) по-висок (и процентно по-голям)(заради coming from the very ниската си initial base)
          сравняван с този на родените в (много) големия град - за онези от тях, които са поне a little bit (as a matter of degree, not kind) по-smart (интелигентни) и/или по-цинични/шуробаджанаци/НЕморални, of course!
Половината от СЕЛТАКис(к)ите, lovely Josephine,
          извървяват пътя от (deep) провинцията до objective успеха, за съответното равнище (към което те принадлежат, се self-позиционират чрез действията си) in the socio-economic Strata;
          извървяват го ведно със [придобиване на] махленската злоба, 4Z’s & комплексарщина.
          Не са (много) големи глезлювци, (поне) в началото на the new (етап от) развитието си, в „големия град“,
          ала са (very much) по-чувствителни,
          без да проявяват too much (излишно) съчувствие; less empathic are, by their seltakis nature. Really.
          По-амбициозни, по-самостоятелни, по-независими,
          по-лесно адаптивни, по-склонни и по-устойчиви са -
                              да търпят лишения и
                              да издържат на стрес,
                              да persistently (and not so much matter in what way) преследват целите си,
          when compared to родените в [really] голям град.
          Семката и (начина на)
          ранното СЕЛТАКис възпитание, им предоставят по-висока вероятност,
          да станат по-твърди, по-конкурентноспособни от родените в големия град, при граденето на кариера
(особено „обществена”, и с яки лакти, чалга, ихо-ахо & конформистки начин на оцеляване) -
                              макар, общо взето, да не им се really удава усвояването на чужд език.
(нито лесно, нито много добре; това им е трудно след тийн възрастта)
          Seltakis изпитват силен страх,
          органическа неприязън към модела на "(budget) deficit" -
                              едва ли биха го приели или следвали охотно, особено в личен план.
                              На повечето СЕЛТАКис, не им допада (много) идеята
да дължат на някого, нещо фискално - в личен план
[в обществено-колективен план, lovely Jos,
                                            действат точно обратното,
                                             смайващо безотговорно & НЕефективно/НЕпрактично -искат да- харчат (чуждите/“държавните“/данъкоплатците пари;
                                            „Ех, що не ми дадат еди-колко-си милиона, аз да ‘опрая еди-кво-си в БГ/София“!
                                            Ах, тези functionally НЕкомпетентни лицемери/наглеци,
                                            които съвсем по селтакис метода си мислят, че знаят и могат всичко, че са мнооого компетентни, мнооого добри, мнооого smart!)
          Ползват, в личен план,
                              кредити и заеми, lovely Jos,
само в (много) краен случай (или ако има някаква далавера)
                              и тогава се чувстват дискомфортно;
                              ала в социален контекст think & do точно the opposite - за тях anything goes!
          Seltakis обожават (често са really обсебени от)
          парите - и като платежно средство, и като цел.
          Не обичат (много-много) да харчат - харесват да бъдат провинциално прагматични, като планират - чрез икономисване.
          Мразят (в личен контекст) разхищението,
                              никога не могат да се превърнат в истински бохеми или разхитители на собствени капитали (защото, притежават силни провинциални рефлекси & комплекси).
                              И по-трудн(ичк)о разграничават икономии от (полит-)икономика - в личен и обществен план.
          Повечето СЕЛТАКис(к)и почти никога не живеят "над възможностите си" и се стремят
          винаги да "минават (по-)тънко" (и с другарско „връзкарство“, снишаване и послушание)
за да не, не, не се прекарат.
          Харесват простите сметки и да опростяват (моделите и) нещата - иначе се изгубват; по-често го правят опростачено т.е. ирационално.
СЕЛТАК(ис)ът, lovely Josephine,
много го е страх от две неща –
                              да не би да загуби, изгуби, и да не би да се преебе;
                                        ако това се случи [чувства се прецакан], тогава
                                        мъката му е огромна и става много често very напрегнат & недоволен от всичко и от всички,
                              включително от това, което самия seltakis си е сторил на себе си!
Have a look [observe] around you, lovely Josephine,
                                        и обезателно ще види колко many (БГ) СЕЛТАКис(к)и има! BG is full of them!
СЕЛТАК(ис)ът във времето
          втвърдява своето комунално мислене, бетонира го;
като типичен представител на това (БГ пост-соц) мислене,
          селтакиса as a part of the BG majority,
счита (и когато му се отдаде случай always do)
че човек може (OK е, нормално е, НЕпрестъпно е)
          да гепи нещо си от общото/държавното/комуналното [от (EU) данъкоплатеца] –
                              тогава дори нарича such a man (голеем) играч,
aла кофти/НЕморално било, видите ли,
                              когато същия този човек гепи нещо си от друг човек!
(or private company, от private „приятеля“ си; а, бе, просто да си вземе нещо безплатно или което ще плати, разбира се, ама друг път, например, след няколко десетилетия време)
          В БГ например,
          след влизането на БГ в ЕС през 2007г. и особено след кризата от 2008г.,
          маса народ (най-вече ppl работещи в the public sector)(по най-различен начин)
краде от Европейските проекти/фондове.

*

СЕЛТАК(ис)ът, когато е предприемач, lovely Josephine,
          е всъщност absofreakinlutely селтакис (Бай Ганьо Балкански type of) предприемач
[и фирмата му също е селтакис, а често пъти направо си е откровено селска];
е СЕЛТАКис хитрец, баси,
          който си пада (в отношенията си)
          по малко (по-)ПРОСТашко-курвенски (интриганскo-еснафски, дребнави и прикрити удари, lovely Jos, нанасяни от селтакиса под пояса на „врага“ му)
          номера -
ирационално (тъпо и/или in an evil way т.е. in the 4Z’s manner)
                              защитава своя интерес!
[, защото той absolutely wrongly разбира бизнес отношенията, не като а win-win, а като а win-lose activity
т.е. ако в бизнеса не прецакаш някого, тогава ти ще бъдеш прецакания
т.е. има визия за the making of business не като productive & honest competition, ами като мошеническо надцакване и прецакване?!]
          Като истински ирационалист [absofreakinlutely релативист, subjectivist], lovely Josephine,
the СЕЛТАКиса, no matter if (very) богат или беден, винаги обаче,
          е absofreakinlutely готов ДА ПРЕЦАКА (стреми се да излъже, да надцака) (чрез wrong thought, злословения, (psycho)motivation and actions)
другиго в „съвместния“ и/или партньорския бизнес,
that [what] (s)he the seltakis (wo)man does, когато има някаква далавера. Винаги € готов!
          Защото той (as a part of пролетариата in thinking)
          просто си е SELTAKis class hero,
[лоялен и верен на етатизма - обикновено на левичарския groupthink
т.е. to the inter-национал-социалистическите ideas/етики/политики/economics
                                            of Маркс, Ленин, Сталин, Брежнев, Живков, Жан, Гоце и Сергей за класовата борба, за врагът, за the tribe/group]
          no matter, lovely Josephine,
дали носи потури, селско облекло и калпак/забрадка ("миришещи на лук и вкиснало")
or истински (италиански, французки, ангилийзки или американски - ти да видиш, значи)
          маркови дрехи, парфюми и обувки (,живеейки в луксозна къща, consuming expensive drinks and foods и яздейки скъпи коли and (fe)males).
          Веднъж (човек, в първите 2-3 десетилетия of his life изградил/налапал манталитет of) (a free peasant or крепостен peasant)
СЕЛТАКис, lovely Jos,
завинаги (си остава, няма откачване от the mentality of)
          СЕЛТАКис (характера & personalities, which рано или късно, ала always с времето се проявяват, колкото и да се опитва селтакиса да прикрива своята seltakis същност)
                    - no matter in business и/или for pleasure relationships!
Защото "селтакиса е (still)
          а fucking peasant as far as I can -рационално & обективно- see",
          до тогава докато „(s)he’s so fucking crazy,
          that can't follow their (етатистки, King/”elite”/authoritarian & robber-barons/лобистки, irrational)
rules (, of the олигархичните обръчи)".
          Well, lovely Josephine,
          nobody in the long run can fake reality or (прикрива) his истинска identity –
                    no matter how hard he tries or колко много и силно fantasizes/dreams of!
СЕЛТАКисът си е СЕЛТАКис - и for ever си остава такъв.
СЕЛТАКис forever! For ever СЕЛТАКис! Баси!

*

СЕЛТАК(ис)ът, no matter male or female, lovely Josephine,
винаги is lacking class т.е. does not have a touch of class - forever.
          The seltakis, по правило, no matter the socio-economic level in the Strata, that he belongs to,
          не e ерудиранa личност,
          нито много (високо) интелектуален (and spiritual) човек!
          Средностатистически образован е в съответната образователна степен - но това не му пречи, а често (дори) му помага.
          Не може да бъде елитарен (,но пък е яко егалитарен по природата си и по влиянието на средата & манталитета на израстването си в малкия град или село; комуната, която налага комунално, като тип -начин на- мислене),
          не харесва (през първите 4-5 десетилетия на живота си)
          scientific & автентичните философия, социология и психология (харесва неговата си, субективистична/народняшка политология, psychology, икономика и ценности),
          но хич и не "страда" от това - просто не му пука.
Понеже (БГ) селтакиса, lovely Josephine,
cannot be (lack-ва abilities & capacity т.е. capabilities to be)
елитарен, ами е absolutely комунален (in thought/morality/светоглед/ideology & действия),
то той like-ва (да манифестира) „интереса” си
                    към елитарни (и „аристократични“, “for the richer”, type of) arts & music
sports & games –
                    e.g. шах, ролеви игри golf, tennis.
[затова в Източна Европа, след, 1989, lovely Jos,
                              голф клубовете & тенис игрищата -също както и чалга pop folk клубовете-
                              никнат като гъби след дъжд; а за БГ - на гол тумбак, чифте пищови, ама the manifestation е важна,
                              макар, че класическа музика няма ръст in its consumption, нали?!]

*

СЕЛТАК(ис)ът си е (и завинаги си остава) селтакис, no matter how rich or poor.
          На селтакиса му идва "отвътре" да говори (със завидно самочувствие, дървено да философизира),
          когато е пред (сред) повече хора и обича да пее и да шуми.
          Обича да говори
                    за бизнес,
                    за взаимовръзките между хората в обществото, и
                    не е аполитичен (не може никога да бъде привърженик, по душа, на дясното политическо пространство; по душа е "демократ - колективист - (inter-national)социалист/комунист"), пост-соц човек.
          Seltakis харесва
          да прави (публични; все едно дали верни или не, ала важното е, че той самия винаги си „мисли“, че са мнооо достоверни неговите)
          анализи за това-онова,
          но не харесва да чете и не чете много и задълбочено (след 25-та си годишнина). Вестник попрочита, и най-вече новините по TV-то гледа - чрез масовите медии (масово облъчване, промиване through the main stream media and “progressive” интелигенция/intellectuals) се стреми да бъде "в час", както (и да подражава/imitate на) мнозинството хора (за БГ - с комунално/leftish/етатистко мислене; all people с комунален тип мислене са взаимозависими и self-reinforce-ват their communal behavior and effects). Достъпното и полезната част на инфото в Интернет (за разлика от някакви big и масови -колективни/social- форуми/мрежи) не привлича особено вниманието му, защото Seltakis не (само)ъпдейтва волево чипа си, не е активен fan & user на съвременни технологии; не притежава такива - потребности, abilities, капацитет и умения.
          У всеки СЕЛТАКис (подобно на огромното мнозинство българи)
          има висока развита нужда да притежава земя или друго някакво недвижимо имущество – влияние/повика на неговото най-ранно развитие: провинциална среда. Притежанието им, произвежда чувство за сигурност и усещане за богатство, нескрит извор за гордост, които те не пропускат да споделят с околните по какви-да-е поводи и събирания. Спомнете си: they love, с охота се впускат, (както и повечето хора), да участват в “балон за надуване” (на имоти или нещо друго). Историята на (БГ) кризата (в имотите) - 2003-2008 the multi-leverage value на активите и по-късно годините на сълзите и de-leverage.
          Seltakis
          са хитри (всъщност, често пъти голеееми хитреци т.е. селтакис хитреци),
          пресметливи, прагматични (и groupish консенсусен тип) еснафи и голяма част от тях са "природно" схватливи (grasp) и умеят да (morally compromisingly i.e. прагматично) оцеляват (no matter the конкретния method & tools) в различни житейски ситуации.
          Бързо усвояват и запаметяват сравнително голям обем (, ала откъслечна) информация (макар, че съдържатените детайли, essential facts, често пъти им убягват и по принцип не могат да ги objectively & rationally интегрират, а следователно lack умения to логически достоверно connect & analyze them).
          Усещат, нюхат, надушват обаче, главната посока на "по-важните" неща;
          знаят "кой поръчва музиката и кой плаща",
          ориентират се добре и се
absofreakinlutely конформистки (само)НАГАЖДАТ,
          като се удобно СНИШАВАТ
          за да угаждат на ТОЗ’ (текущ, олигархичен, силния на деня - еди си) КОЙ(то поръчва музиката;  i.e. на силния на деня)!
СЕЛТАК(ис)ът е типичния к-о-н-ф-о-р-м-и-с-т,
          the (absofreakinlutely irrationally) адаптиращото се GREYish копеле,
          което винаги може
          да ти извърти някой мръсен/гаден & лицемерен номер –
никога, никога, никога, lovely Jos,
                    не разчитай напълно на селтакиса; дръж го (здраво) под око!
СЕЛТАКис(к)ите
          са общителни [обичат много (по-тлъстичко/мазничко) месо(то), което поглъщат на едро и го прокарват за по-лесно с пиене на вино/виски, no matter male or female…е, те това е живота - едене, пиене…тези три неща!]
          и лесно (се стремят да)
          се „интегрират”
          i.e. conform to other (силните на деня или пък болшинството) people’s views/understandings,
          чрез изграждане на (колкото може повече) контакти и "връзки",
          които с времето умело (да могат, по другарски, да) реализират.
СЕЛТАКис(к)ите, lovely Josephine,
          са много наясно с the irrational [комуналните, развитото соц или пост-соц] максимите, lovely Jos.
and успешно и бързо (по селтакис way-а) свикват,
отъркват се и се конформират с them максими, баси,
          че "властта не се дава, а се взима" и "веднъж взета, властта не се сдава никога доброволно, by no means".
          За тях (особено if вземат властта )
е (almost) ФАНАТИЧНО важно, of crucial importance, като на живот и смърт,
          да (се) докажат пред другите/обществото, че - "Тхе, Омfггг, American dream" exists...!
В повечето случаи,
          селтакис не са (макар, че много искат да манифестират пред себе си и най-вече пред others, че са)
потребители на пазара на луксозни продукти и марки (ала го харесват и открито му се възхищават);
          те са убедени “working-class heroes-пауни” as a mindset (и like-ват (да другаруват с) думичките селска работническа и социалистическа/комунална, както и полит партиите, които в заглавието си, екслпицитно ги съдържат),
          „имат интуиция“,
          „вярват на вътрешния си глас и/или този на Господ/Аллах/Буда/Мойсей/Исус“,
          както и мнозинството от хората въобще, че, ти да видиш,
          суетата & парвенющината“ makes the world go ‘round”?!
          The average селтакис често
          не разграничава
                    въображение от фантазия,
                    social “progressiveness” от креативност/иновативност,
                    social справедливост от not abusing the productive & effective ppl,
                    общественото/държавното/публично-частното от private;
          за селтакиса, тези понятия, lovely Jos,
се сливат/mix-ват
                    и тяхното confused/wrong значение е в основата на онова, което пък произвежда тяхната (average, типична, traditional)
инверсна/non-objective/irrational/релативистична етика,
          която (ги) управлява (в) живота им!
In this context, селтакиса, lovely Jos,
          usually не, не, не се rationally развива, не grows up (in the integrity of his IHS статус и като състояние & quality на духа) в живота си.
[затова във финалната си третина/половина се чувства,
ала hates to admit it, лееекинко worrisome, изпълнен с anxiety,
                              not “completely” happy & удовлетворен,
                              ала, of course, his mentality, за пред другите, демонстрира точно обратното!
Oh, that inverse morality,
                              that is consistently inversing автентичните values/principles, trying тъпо, „с усмивка“ и упорито, always:
                              да прикрие, да скрие, да маскира, да наобиколи, да отклони the truth/practical/objective/рационалното & ефективното.]
          Seltakis, мъж-селтакис и жена-селтакис, lovely Josephine,
          се стремят да работят като „добър екип“ на семейно ниво
[само ‘дет the life’s принципа на the male seltakis е:
                              „о, female’s задължения (докато си стои и шета) у къщи (my жената), включват всичко, абсолютли всичко, but без едно единствено - да изкарва пари.
                              Тези пък на the male селтакиса - точно обратното!“,
                              че дори би могъл по мъжко право да има мокри сънища с други жени (селтакис)]
и си споделят (коментират и обсъждат) (почти)
          всичко (kakто при селстакис вечеринките от миналото им);
          обичат да приемат гости и да ходят на гости.
(,ала душичката не им е спокойна „редовно да ходят и оставят пари у пустите му (скъпи) ресторанти“; е виж, ако друг плаща - ок, тогава, ма, of course, with pleasure!)
          Не са “егоисти” към their own децата си;
          напротив, раздават им се тотално, отдават им се absofreakinlutely;
          виж, обаче, към другите ppl не са така,
          макар, че от селтакиса винаги ще чуете да говори (ала действията са му, по-често са точно обратно на говоренето му),
          че видите ли
          на Обществото (и особено на have nots)
          всеки човек бил длъжен (и най-вече -с главна буква- Държавата),
          must, има the moral duty
„to give, give, give (up -part of- his values/wealth/happiness i.e. to sacrifice -part of- his values/wealth/happiness в полза на)
                              на по-бедни, по-онеправданите, по-социално слабите“
i.e. the seltakis is a part of the “social” drug addiction [entitlement mentality]!
[, but всеки селтакис tries to imitate, to emulate, to манифестира, че he -лайква да- gives…to the others…for “the common good”,
ала, Omg, in fact селтакиса, no matter his social-economic равнище in the Strata е страшен лицемер & скъперник/Скрудж …
                                            he всъщност does not like to give to no one else, but himself and his relatives/group/tribe/God/Party]
Most of the СЕЛТАКис(к)ите живеещи извън големите (БГ) населени места, lovely Josephine,
          са really leftish „червени (grande-)бабички и червени (grande-)дядовци“,
[притежаващи -indoctrinated with- the old комуналната/социалистическата morality & соц уелферизма of the second part of the 20-th century), ала (the most evil and вредна]
a еманация на това мислене са ”червените мобифони“, the red oligarchy/шуробаджанащината/конформизма/parasitism,
които са в the big (BG) cities!
          Most of the женените (омъжените) СЕЛТАКис(к)и, lovely Josephine,
през целия си живот, no matter the (конкретния) season,
                    absofreakinlutely не, не, не нямат свой individual (самостоятелен) живот извън семейството си (the collective), баси!
[Being] Hooked up upon the collective/group (семейството)! [Almost] No individual activity outside the family!
Тhe collective/group (семейството) above all - collecitism! Tribalism, lack (absence) of individualism.
                    Нищо, no (важна) individual activity, извън the collective/group (семейството) is really important!
                    All (important is) within the collective/group (семейството)!
                    В този контекст (most of) the женените (омъжените) СЕЛТАКис(к)и, lovely Josephine,
са по отношение на the collective (семейството), омфг,
                    както е домакинята [especially until her the (mid) 40’s] по отношение на her (own) husband, баси!
                    Е, баси! СЕЛТАКис(к)и, бе!
          Kakто при повечето (БГ) хора, ала при seltakis е absofreakinlutely мега important -
(шуробаджанашкия/конформисткия/лобисткия/гроповисткия/комуноидния/dependent тип of личностно)
          "реализирането" (икономически, семейно, кариерно, as a social статус)
на децата им (често пъти дори, no matter their age!), Омфг,
е по-важно(то), откoлкото тяхната собствена реализация/interests/assets
          и that’s why, lovely Jos, са склонни към правене на (мноooго големи, almost all kind of)
(само)жертви за постигането на тази си основна цел –
всичко в името на децата,
                              всичко за децата,
                              децата юбер алес!
[, ала те, the children, т‘рееба да правят, especially на the papa, евалата, евалата, евалата!
                                            Защото на папата, в селтакис патриархатът,
трябва да се гали, риаш‘ли…“авторитета“.
Yes, that’s the селтакис визията of relationships with his own children!]
Съвсем отделна тема е, разбира се, че
          всички читави хора absolutely имат естествено
желание децата им да ги "надскочат/надминат" –
                              that is рационален стремеж към развитие & progress of one’s own offsprings;
          ала за разлика от СЕЛТАКис мантелитета/mindset-а,
          един rational independent human,
          no matter of his пол, lovely Josephine,
не, не, не е completely обсебен от (живота на) и
          не обсебва (живота на) децата си (като се вижда/чува every day, живеейки непрекъснато с техните life’s задачи/устреми/efforts/problems, as in their childhood; напътсвяйки ги по селтакис „мъдро“ за their own children’s actions/behavior/values/principles, защото комуналния манталитет cannot, do not want to accept, че their children have already grown up as adults and should/ought to be left alone to live their own life as they are fit to do it, а същото should/ought to направят и родителите им),
after their age of 20-25,
          ами clearly знае,
          че [ought to] си има свой собствен живот,
          който can [could/, should] изживява
by doing/actualizing his own interests, to the best of his abilities and капацитет,
изкачвайки се up,
          до колкото objectively & НЕdishonestly може, в социално-икономическата Страта/Стълба (ама не, не, не в Смирненския контекст, нали?!)!

***

Living on the “Seltakis” street, жител на ул. “Селтакис”:
СЕЛТАКис (young and old) жените
                              представляват
                              около 7/8-ми of all the БГ girls & женините,
                              около 2/3-ти от EU and about 9.5/10-ти от the Мюсюлманлендия, латиноамериканските & африканските females - те objectively постигат „женския си успех“ (just like a female) сред селтакис мъжете; ала сред the останалата част от the women по тези географски локации, there are, съществуват really малки & really gorgeous (really rational & НЕзависими in their motivations & a-c-t-i-o-n-s) изключения, които (на ужким истински morally, intellectually & икономически разчитат на & believe in себе си…и that’s the ризън, that is why they really can) really допринасят за living a по-пълноценен & happier life - за all the rational (non-селтакис, real) мъжете. Да, lovely & gorgeous Жозефин, повечето от хората на Планетата ни са females; and most of the females са, because of their nature, really ирационални (& емоционално-интуитивни) as a lifestyle/character, compared to the objectively rational Стандарт.
Living on the “Seltakis” street, жител на ул. “Селтакис”:
СЕЛТАКис (young and old) мъжете (, които са about ½ of all the males)
не, не, не могат (lack-ват skills, не са придобили умения, с които)
                              да objectively постигат успех сред НЕселтакис жените, които те (very much) желаят (and тайничко dream of).
                              Повечето от тях, още преди 33-тата си годишнина,
                              се (с огромно НЕжелание) примиряват &
                              се absofuckinlutely смиряват с този факт
(това give in поведение е всъщност част от селтакис morality/mentality/thinking; „такъв им бил късмета“, „не са имали по-щастлива случайност…да срещнат някоя по-…)
                              и се взимат с някоя си girl/жена (селтакис, of course!),
                              която далеч не е това, за което са мечтали, към което са се стремили;
ала they „доволни“ conform (and stay „at home“) to that (скромна) woman/morality и си я носят, както Исус - кръста.
                              Заможните или богатите селтакис мъже, пък, (because they can financially afford to имат алтернативата да)
                              си (от време на време, Omg, ала чак до преклонна elderly възстарческа age 67-77)
                              пазаруват/attract/impress (much)
younger females/любовници - те all of their living гледат на females, като just (a lust thing) for sale
                              т.е. for (платен) sex за да разтушат сексуалното си urge/напрежение/дразнене.
                              Oh, колко много (young and functionally ineffectual) (ready to be)
платени гърли (and mothers; особено single moms, that are “attracted” to заможни или богати господа)
има в БГ! (на които все некой леФ не им достига или пък които „няма да работя на некой си за некакви си 200-300 евра)
          СЕЛТАКис идеологията (of the “great family”, която е НЕотменна част от the seltakis “social drug” morality/mentality)
irrationally ръси, lovely Jos,
че the male is EXPECTED to (and must) provide huge (and unlimited) value to the woman’s (and the children’s) life,
                              като, разбира се, саможертва his own живот for the woman (and the -including порасналите си over 25-27 years of age- children) …
                              and getting nothing in return!
[in the ideology of селтакиса никой не го е really грижа for the male’s character,
който -по този начин- се бил “self-изявявал“ (и признавал от the rest of the членовете на семейството) като, ти да видиш значи, the „авторитета“ в the group/семейството]
Баси (irrational) стандарта?!
[i.e. irrational template/model of relationships,
където селтакиса (особено if a male), in the first place,
                                            живее -като (от него се очаква да) се саможертва- заради някои си other(s)…a (поредна) wife, children, друга group, etc.]
Living on the “Seltakis” street, жител на ул. “Селтакис”:
Когато един СЕЛТАКис се омъжи/ожени за някакъв човек, no matter if селтакис или не,
                              и те as a pair (се) прекарат заедно under one roof for поне 7-10 години,
                              тогава the result е absofreakinlutely сигурен:
                              имаме двама (4Z’s) seltakis ppl
[, от които поне едниният е клюкар-интригант, and both of които вече do/can not really have поотделно собствено/private space & boundaries
                                            i.e. нямат вече real собствено identity, they’ve поотделно no real privacy, баси…
е, поне нямат какво да си нарушават един другиго! Fusing комунално together into the …seltakis Oneness, баси!];
two absofuckinlutely irrational ppl;
ако тези ppl си родят дете,
          което те самите възпитават about 20+ години (в тяхната среда),
          тогава highly вероятно е (ала не и задължително) детето също to be(come) just another СЕЛТАКис.

It’s an energy transfer (natural) механизъм:
not so добре & strong (like mother, like son daughter), по-добре & stronger (mixed) & най-добре & strongest (like father like daughter son)

Living on the “Seltakis” street, жител на ул. “Селтакис”:
                    Страшничко може да стане, lovely Josephine,
                              ако един seltakis пристане (де факто или де юре) на една (полу) мома - родена, отгледана и възпитана от the (биг) city.
                              Обратното, по-често не е вярно твърдение.
Жената-seltakis (, която нито може, нито иска сама да take care for herself и е really Омггг з-а-в-и-с-и-м-а; parasite, ала, който irrationally винаги thinks highly of herself  
i.e. economically is нето self-unsustainable, unsuccessful, НЕжизнеспособна;
                                                           and като истински груповист/колективист винаги подкрепя една или друга група, именно because of her irrationality)
е винаги по-СЕЛТАКис отколкото мъжа-seltakis! Absolutely!
Жената-СЕЛТАКис, (after затварянето на her own фертилен age window, или най-късно)
oh, yes, женската селтакис, lovely Josephine,
                              между 50-55 годишната (си) възраст, lovely Josephine,
no matter къде е родена или къде е живяла,

Like (a) mother, like (a) daughter

[especially селската амбициозна женска, but икономически dependent от мъж си,
                               която absofreakinlutely dumbly beLIEve, че “Oh, аз съм мнооого добра at what I (основно) do – for earning my (family’s) living!”]
винаги, заприличва ужасно (неприлично) много на майка си, like mother, like daughter -
„копира“ я през Photoshop-а! Absolutely!
[т.е. дъщерите of дъщери usually have склонността to (inefficiently) do това,
                                            което майките им са (inefficiently) правили преди тях, but on a different level within спиралата of the space-time домейна]
                              Мъжът-seltakis - не!
                              Той, просто през целия си живот, Омггг, прилича (или подражава (под-)съзнателно) на (идеала за) баща си -
(like father, like daughter son, it’s an (higher) energy & genes (best) transfer natural механизъм/kонструkт )
                              на едно или няколко нива (по-високо or по-ниско) отдалечен, в спиралата на развитието (си).
                              Това, lovely Josephine,
                              не е елемент от множеството на гена, семката,
                              ами е следствие на голямата природа - която включва, в себе си, изцяло, и още няколко други (под)множества.
                              Така или иначе, всеки (манталитетно „ин вино, God & комуната веритас“)
                              селтакис, (absolutely заслужено, always) (си)
прекарва (most of) живота си (closely communicating) със some друг(и) селтакис(и) -
                              no matter how rich or poor (s)he is and where (in what space-time домейн, в какви времена) (s)he lives!
Look around and you can imitate (rationally) see it, too - if, разбира се, you are not a seltakis (yourself)!

***

          Винаги има изключения, разбира се. От (the irrational) модела СЕЛТАКис.
И, и, и изключения. От absofreakinlutely гротеската
работническо-селската (i.e. егалитаристично-комуналната)
визия (баси!) за
the reality, morality, principles, живота,
човека, мнозинството/малцинството,
света, свободата, тиранията, (set of) ideas,
религията, образованието, (the economics of) прогреса,
free market-а, данъчния регистър, productive просперитета,
                    труда, money, модата, епикуризма и хепинеса ...
          Във всички села и градове на БГ (включително в my София, където също, the most of the ppl), lovely Josephine,
се раждат много хора, които допринасят
          за поддържането [съхраняването]
                    на the irrational BG мнозинството,
                    the status quo of,
the Seltakis (class) mindset. Баси!
СЕЛТАКис хора има, lovely Jos,
          при това хич, ама хич не малко,
          на всяко равнище от социално-икономическата Strata;
          най-много, обаче,
          и най-големи СЕЛТАКис(к)и,  
          се намират в широките/долните слоеве на thе socio-economic Пирамидата. ОК?
          Oh, those (class -по Маркс- of) seltakis хора,
oh those communitarians,
          oh, those сюрюзни селюндури (in thought, motivation и/или action) -
                    they just don’t have the feeling, don’t have the style and don’t have the touch (of class - не по Маркс, нали?)!
          The BG, за съжаление, lovely Josephine,
is absofuckinlutely full of them (, все още)!
[и затова живота in BG, in our society, е заслужено такъв, because we, разбира се, objectively earn it to be такъв.
Today we are better of, compared to yesterday/pre-1989.
                              We are what we are, but tomorrow we should/ought to not be what we are today!
                              We should have much, much less селтакиси, much less seltakis
т.е. greyish/mixed up/confused
т.е. too local (method of) мислене/mindset/values/principles, сред хората в нашето БГ общество!
                              Ала it takes time, lots of time - to be истински changed.]
And I (really) mean it.

END

2009г.

PS

Overall цялото БГ общество, lovely Josephine,
                        е primarily селтакис позитивно! Воглаве със the БГ media & the БГ чл.1 политици-лобисти! Баси!
Сори. Ала факт. Който fuct should, could and ought to be changed - in time.

Аз съм real софиянец [of my -първото от много десетилетия много free (market)- generation], lovely Josephine,
            не само защото съм really роден и израснал в Софето (през the 60-те & the 70-те),

but и защото съм real олицетворение of девицата девиза of Sofia: Расте (на години), но не старее!
[i.e. по дух/ризънинг, thought/mentality/morality, motivation & action

съм, и always ще си остана,

1989]
А, бе, колко софиянци има в София; а колко са в БГ?

Majority of БГ хората (especially female такива, because of their hard&software nature),
            които през the awesome 1989 година
            са били above their teen age, lovely Jos,
са СЕЛТАКис(к)и по манталитет;
            са селопозитивни, no matter if родени в София или не! Really.
По принципите им (, based on their values)
ще [можеш да] ги (не чак толкова трудно)

really (раз)познаеш, lovely Jos,
ала само при the objective предпоставката,

            че самата ти си really наужким rational!
За (the application of irrational principles of the) селтакиса почивен ден няма и не може да има!
            Ако не си real ризънable, lovely Jos, -
go to God, Government or your персонален male (в частност тате) и
             те ще те благословят и ще ти кажат their
version of the “truth”, и not to worry at all, разбира се, че ще бъдеш на тяхната хранилка and will enjoy …
            and (re)pay for your own простотия (lack of -enough- rationality).
            OK? Get it or not?
Don’t be irrational СЕЛТАКис, lovely Jos!
            Защото това
            е real кофти манталитет of

а кофти (НЕобективна, НЕпрактична)
morality и/или turned into
а кофти (ЕГАЛИТаристична) culture/idea(l).
А кофти манталитет и/или кофти culture
са винаги (self-)разочароващи
            and lead to 4Z’s иззлобяване & скептицизъм i.e.
водят до a form of negaliving!        

Социално-икономическите категории/прослойки, Strata

Ирационалният човек

Глупакът

Second handed way of life

P&P&P модела vs D&D&D модела

The smart, the Dumb & the Evil character & personality

Принципи, Усилия, work и полагане на труд и Integrated Health Status, IHS

PS0

Within the СЕЛТАКис домейна, lovely Josephine,
съществуват различни
равнища of the seltakis mentality [селяндурска провинциалщина.].
Те не, не, не са трудно различими, no matter their цвят & intensity.
Например,
            seltakis позитивен,
обикновен (интелектуално наивен) seltakis,
absolutely тъп seltakis,
            absofuckinlutely зъл seltakis,
            seltakis-пача [every СЕЛТАКис пaтка си остава скучна СЕЛТАКис птка, no matter как и с какво е облечена и с колко money разполага!];
ала всички
versions
of СЕЛТАКис(к)и
            много си приличат по
their fundamental характеристика – високо издигнат в култ на (някаква форма of) колективизъм
[& its according motivation & действия of

            -moral, икономически & кариерен-
конформизъм/parasitism].
Yes,
all СЕЛТАКис(к)и
са [интелектуални и(ли) икономически] конформисти и/или (нето) паразити;
НЕпрактични ppl, non-efficent i.e. non-self-sufficent ppl!
(self-)Sufficiency and (self-)efficacy matter, lovely Jos!
A lot! For your own real (mis)achivements,
а, следователно,
и for [(un)consciously achieving]
your own real happiness or unhappiness.
[И познай за жен(ск)ите, родени в провинцията, lovely Jos,
                              кой, кой, кой беше най-масовия начин да се докопат до Софето, a?
                              Ох, да, и днес дори продължава разводняването на софиянци със селтакиси, lovely Josephine,
които continue to пристигат from the прованса! Селтакисацията (на Софето) продължава! Факт.]

*

PS1

Aristotle’s

Nicomachean Ethics

Bk. III
Actions And Responsibility

Voluntary (Willing/Intended) vs. Involuntary (Unwilling/Contrary to Intention)

 "Actions... receive praise or blame when they are voluntary, but pardon, sometimes even pity, when they are involuntary."

Voluntary (Willing/Intended)

Voluntary actions that are virtuous actions are to be praised.

Involuntary (Unwilling/Contrary to Intention):

When (a) by Force or (b) by Ignorance
"What comes about by force or because of ignorance seems to be involuntary. What is forced has an external origin, the sort of origin in which the agent or victim contributes nothing – if, e.g., a wind or human beings who control him were to carry him off."
 [ Note: 'force' here does NOT mean 'force of circumstance', e.g. 'she made me do it'. All such actions would be voluntary on Aristotle's account. The most difficult voluntary actions, however, are those that are 'mixed' -- see below.]

'Mixed' Actions

"Suppose, e.g. a tyrant tells you to do something shameful, when he has control over your parents and children, and if you do it, they will live, but if not, they will die."
"...throwing cargo overboard in storms; for no one willingly throws cargo overboard, unconditionally, but anyone with any sense throws it overboard <under some conditions> to save himself and the others." (p. 785)
[ Such actions are said to be done both willingly ("I did it to save my family"; "I did it to save the ship") and unwilling ("I didn't want to rob the bank"; "I didn't want to throw the cargo overboard"). Hence, Aristotle refers to them as 'mixed' actions. ]

'Mixed' Actions are Voluntary

"But they would seem to be more like voluntary actions. For at the time they are done they are choiceworthy, and the goal of an action reflects the occasion; hence also we should call the action voluntary or involuntary with reference to the time when he does it." (p. 785)
"Now in fact he does it willingly; for in these sorts of actions he has within himself the origin of the movement of the limbs that are the instruments <of the action>, and when the origin of the actions is in him, it is also up to him to do them or not to do them." (p. 785)

'Mixed' Actions can be Praised, Blamed or Pardoned

"For such <mixed> actions people are sometimes actually praised, whenever they endure something shameful or painful as the price of great and fine results; and if they do the reverse, they are blamed, since it is a base person who endures what is most shameful for nothing fine or for only some moderately fine result."
"In some cases there is no praise, but there is pardon, whenever someone does a wrong action because of conditions of a sort that overstrain human nature, and that no one would endure."

Some 'Mixed' Actions Cannot Be Pardoned (e.g. Matricide)

'But presumably there are some things we cannot be compelled to do, and rather than do them we should suffer the most terrible consequences and accept death; for the things that <alledgeldy compelled Euipedes' Alcmaeon to kill his mother appear ridiculous."

Actions that are Involuntary because they are forced

"Perhaps we should say that something is forced unconditionally whenever its cause is external and the agent contributes nothing."
"But suppose someone says that pleasant things and fine things force us, since they are outside us and compel us. It follows that for him everything is forced, since everyone in every actions aims at something fine or pleasant."
"It is ridiculous, then, for <our opponent> to ascribe responsibility to external <causes> and not to himself, when he is easily snared by such things; and ridiculous to take responsibility for fine actions himself, but to hold pleasant things responsible for his shameful actions."

Actions that are Involuntary because they are Caused By Ignorance

"Everything caused by ignorance is non-voluntary, but what is involuntary [unwilling/contrary to intention] also causes pain and regret. For if someone's action was caused by ignorance, but he now has no objection to the action, he has done it neither willingly, since he did not know what it was, nor unwillingly, since he now feels no pain. Hence, among those who act because of ignorance, the agent who now regrets his action seems to be unwilling, while the agent with no regrets may be called non-willing, since he is another case – for since he is different it is better if he has his own special name."

Caused by Ignorance vs. Done in Ignorance (e.g. Drunkenness, Extreme Emotion)

"actions caused by ignorance would seem to be different from action done in ignorance. For if the agent is drunk or angry, his action seems to be caused by drunkenness or anger, not by ignorance, though it is done in ignorance, not in knowledge." (p. 786)

Actions Done in Ignorance (e.g. Drunkenness, Extreme Emotion) are Voluntary

"<This ignorance does not make an action involuntary.>"
"legislators also impose corrective treatments for the ignorance itself, if the person seems to be responsible for the ignorance. A drunk, e.g., pays a double penalty; for the origin is in him, since he controls whether gets drunk, and his getting drunk is responsible for his ignorance.

Vicious Actions are Done in Ignorance also, hence are Voluntary also

"Certainly every vicious person is ignorant of the actions he must do or avoid, and this sort of error makes people unjust, and in general bad. But talk of involuntary action is not meant to apply to <this> ignorance of what is beneficial." (p. 787)
"For the cause of involuntary action is not <this> ignorance in the decision, which causes vice; it is not <in other words> ignorance of the universal, since that is a cause of blame. Rather, the cause is ignorance of the particulars which the action consists in and is concerned with; for these allow both pity and pardon, since an agent acts involuntarily if he is ignorant of one of these particulars." (p. 30)
[ Consider the following kinds of ignorance:
(a) Ignorance of Universal (e.g. It is wrong to steal)
(b) Ignorance of Particular (e.g. This is Jason's cup)
Aristotle's argument is that, in the case of the vicious agent, his ignorance is the kind that makes his action voluntary, i.e. he is responsible for it -- it is ignorance of the universal. But in the case of the virtuous agent, his ignorance is the kind that makes his action involuntary, i.e. he is not responsible for it -- it is ignorance of the particular.
However, Aristotle uses the expression: "done in ignorance" for the responsible action, and "caused by ignorance" for the non-responsible action.
All actions done in ignorance are voluntary/willing/intended. This is because the vicious agent does indeed intend e.g. to steal Jason's cup. He steals willingly.
All actions caused by ignorance are involuntary. This is because the virtuous agent does not intend e.g. to steal Jason's cup. (He thinks it's his own cup.) He steals unwillingly.]

Actions that are Involuntary are so because they are Caused by Ignorance of Particulars

"Presumably, then, it is not a bad idea to define these particulars, and say what they are, and how many. They are:
(1) who is doing it;
(2) what he is doing;
(3) about what or to what he is doing it;
(4) sometimes also what he is doing it with, e.g. the instrument;
(5) for what result, e.g. safety;
(6) in what way, e.g. gently or hard/."

[ Explained: ]

(1) "he could hardly be ignorant of himself”
(2) "he might be ignorant of what he is doing, as when someone says that <the secret> slipped out while he was speaking, or, as Aeschylus said about the mysteries, that he did not know it was forbidden to reveal it; or, like the person with the catapult, that he let it go when he <only> wanted to demonstrate it"
(3) "he might think that his son is an enemy, as Merope did"
(4) "he might think... that the barbed spear has a button on it, or that the stone is a pumice-stone"
(5) "By giving someone a drink to save his life we might kill him"
(6) "wanting to touch someone, as they do in sparring, we might wound him"
"Hence someone who was ignorant of one of these seems to have done an action unwillingly, especially when he was ignorant of the most important of them; these seem to be (2) what he is doing, and (5) the result for which he does it."
"Hence it is action called involuntary with reference to this sort of ignorance < that we meant when we said> the agent must, in addition, feel pain and regret for his action." 

Actions Caused by Appetite or Emotion are not Involuntary/Unwilling/Contrary to Intention

"on this view [that actions caused, etc.] none of the other animals will ever act voluntarily; nor will children. <But clearly they do.>" (p. 787)
"among all the actions caused by appetite or emotion do we do none of them voluntarily? Or do we do the fine actions voluntarily and the shameful involuntarily? Surely <the second answer> is ridiculous when one and the same thing <i.e. appetite or emotion> causes <both fine and shameful actions>."

"what is involuntary seems to be painful, whereas what expresses our appetite seems to be pleasant."

Actions caused by Appetite or Emotion are Voluntary

"Moreoever, how are errors that express emotion any less voluntary than those that express rational calculation? For both sorts of errors are to be avoided; and since non-rational feelings seem to be no less human <than rational calculation>, actions resulting from emotion or appetite are also proper to a human being; it is absurd, then, to regard them as involuntary."

Summary

INVOLUNTARY

(a) Caused by force -- e.g. "Wind pushed me into you, I wouldn't have done it otherwise" -- not really action of mine -- no responsibility -- no praise or blame
(b) Caused by ignorance (of particulars) -- e.g. "I didn't know it was you, I wouldn't have done it otherwise" -- not my fault -- no praise or blame
 Here: We are excused from responsibility. We are instead pardoned, and may be pitied.

The virtuous is pained and feels regret.

VOLUNTARY

(a) Regular voluntary virtuous action
(b) 'Mixed' action -- e.g. "I did it to save my family!" -- responsibility of agent -- praise or blame or pardon, depending on circumstances (however, some actions may never be pardoned)
(c) Done in Ignorance # 1 -- e.g. drunk or excessive anger  -- responsibility of agent -- I made myself get drunk, or, I am responsible for being the sort of person who gets excessively angry -- blame
(d) Done in Ignorance # 2 -- e.g. vice -- responsibility of agent for being a vicious person -- blame
Here: we are not excused from responsibility; but in some cases of 'mixed' actions, we are pardoned, because we claim extenuating circumstances -- we seek to justify the action

  Voluntary Actions vs. Deliberate Actions (i.e. actions that express decision/choice)
 "actions we do on the spur of the moment are said to be voluntary, but not to express decision"

Decision is not Appetite, Emotion, Wish or Belief

 (1) Not Appetite:
"decision is not shared with nonrational <animals>, but appetite... [is] shared with them"
"incontinent person acts on appetite, not on decision, but the continent person does the reverse and acts on decision, not on appetite"
"appetite is contrary to decision, but not to appetite"
"appetite's concern is what is pleasant and what is painful, but neither of these is the concern of decision" (p. 788)
(2) Not Emotion:
"decision is not shared with nonrational <animals>, but... emotion [is] shared with them"
"actions caused by emotion seem least of all to express decision" (p. 788)
(3) Not Wish:
"we do not decide to do what is impossible... but we do wish for what is impossible, e.g. never to die, as well <as for what is possible>." (p. 788)
Further, we wish <not only for results we can achieve>, but also for results that are <possible, but> not achievable through our own agency, e.g. victory for some actor or athlete. But what we decide to do is never anything of that sort, but what we think would come about through our own agency." (p. 788)
"Again, we wish for the end more <than for what promotes it>, but we decide to do what promotes the end. We wish, e.g. to be healthy, but decide to do what will make us healthy; and we wish to be happy, and say so, but could not appropriately say we decide to be happy, since in general what we decide to do would seem to be what is up to us." (p. 789)
(4) Not Belief:
"belief seems to be about everything, no less about what is eternal and what is impossible <for us> than about what is up to us."
"beliefs are divided into true and false, not into good and bad, but decisions are divided into good and bad more than into true and false."
"it is our decisions to what is good or bad, not our beliefs, that make the characters we have."
"we decide to take or avoid something good or bad. We believe what it is, whom it benefits or how; but we do not exactly believe to take or avoid."
"decision is praised more for deciding on what is right, whereas belief is praised for believing rightly."
"we decide on something <even> when we know most completely that it is good; but <what> we believe <is> what we do not quite know."
"those who make the best decisions do not seem to be the same as those with the best beliefs; on the contrary, some seem to have better beliefs, but to make the wrong choice because of vice."

[ Decisions are about (a) what one believes is possible, and (b) what is within one's power to do; they are not the same as wishes. They may go against appetite and emotion. Decisions are good or bad, and are not the same as beliefs. We are praised or blamed for our decisions.]

Decision

"what is decided is the result of prior deliberation. For decision involves reason and thought" (p. 789)

Deliberation

"No one deliberates about eternal things, e.g. about the universe, or about the incommensurability of the sides and the diagonal; nor about things that are in movement but always come about the same way, either from necessity or by nature or by some other cause... For none of these results could be achieved through our agency."
"We deliberate about what is up to us, i.e. about the actions we can do; and this is what is left <besides the previous cases>. For causes seem to include nature, necessity and fortune, but besides them mind and everything <operating> through human agency."
"However, we do not deliberate about all human affairs; no Spartan, e.g., deliberates about how the Scythians might have the best political system. Rather, each group of human beings deliberates about the actions they can do." (p. 790)
 "there is no deliberation about the sciences that are exact and self-sufficient, e.g. about letters, since we are in no doubt about how to write them <in spelling a word>. Rather, we deliberate about what results through our agency, but in different ways on different occasions, e.g. about questions of medicine and money-making"

"Deliberation concerns what is usually <one way rather than another>, where the outcome is unclear and the right way to act is undefined. And we enlist partners in deliberation on large issues when we distrust our own ability to discern <the right answer>." (p. 790)

[We deliberate about what is possible and within our power, when it is possible to go one way or another. We don't deliberate about what is inevitable, or in place of others, or about what happens unpredictably. Also, we don't deliberate when there is a well-known standard way of proceeding. Finally, we don't deliberate in areas where there is only possible way, e.g. exact sciences, such as mathematics.]

Deliberation is about how to promote ends, not ends themselves

"We deliberate not about ends, but about what promotes ends; a doctor, e.g., does not deliberate about whether he will cure, or an orator about whether he will persuade, or a politician about whether he will produce good order, or any other <expert> about the end <that his science aims at>." (p. 790)
"Rather, we first lay down the end, and then examine the ways and means to achieve it. If it appears that any of several <possible> means will reach it, we consider which of them will reach it most easily and most finely; and if only one <possible> means reaches it, we consider how that means will reach it, and how the means itself is reached, until we come to the first cause, the last thing to be discovered." (p. 790-1)

[Deliberation is carried out with some end that is wished for; the wished-for end must be first, in order to deliberate about how to achieve end. Achieving an end may be a matter of deciding on a means (e.g. I wish to visit NYC; should I drive or fly?), or deciding to do something that is constitutive of realizing that end (e.g. I wish to help him; will I give him advice or just listen attentively?) There can be no deliberation without some wish to guide deliberation.

Difference between 'choice' understood as deliberation, and 'choice' understood as mere picking -- i.e. arbitrarily, or "random choice", which is not really choice !]

  If pursuit of end requires impossible step, then we abandon end
"If we encounter an impossible step – e.g. we need money but cannot raise it – we desist; but if the action appears possible, we undertake it."

"What is possible is what we could achieve through our agency <including what our friends could achieve for us>; for what our friends achieve is, in a way, achieved through our agency, since the origin is in us. <In crafts> we sometimes look for instruments, sometimes <for the way> to use them; so also in other cases we sometimes look for the means to the end, sometimes for the proper use of the means or for the means to that proper use."

"a human being would seem to originate action; deliberation is about the actions he can do; and actions are for the sake of other things; hence we deliberate about what promotes an end, not about the end." (p. 791)

Deliberation vs. Decision

"What we deliberate about is the same thing as what we decide to do, except that by the time we decide to do it, it is definite; for what we decide to do is what we have judged <to be right> as a result of deliberation."

"what we decide to do is whatever action among those up to us we deliberate about and desire to do. Hence also decision will be deliberative desire to do an action that is up to us; for when we have judged <that it is right> as a result of deliberation, our desire to do it expresses our wish."

"what we decide to do is whatever action among those up to us we deliberate about and desire to do. Hence also decision will be deliberative desire to do an action that is up to us; for when we have judged <that it is right> as a result of deliberation, our desire to do it expresses our wish." (p. 791) 

What decision is about "the sort of thing decision is about; it is about what promotes the end" (p. 791)

Wish is the for the End
"Wish, we have said, is for the end." (p. 792) 

Actual good vs. Apparent good?

"the good is what is wished"(but "what someone wishes if he chooses incorrectly is not wished at all")

vs.

"the apparent good is wished"(but "nothing is wished by nature" and "contrary things will be wished") 

"unconditionally and in reality, what is wished is the good, but to each person what is wished is the apparent good?"

"To the excellent person, then, what is wished will be what is wished in reality, while to the base person what is wished is whatever it turns out to be <that appears good to him>." (p. 792)

"For the excellent person judges each sort of thing correctly, and in each case what is true appears to him. For each state <of character> has its own special <view of> what is fine and pleasant, and presumably the excellent person is far superior because he sees what is true in each case, being a sort of standard and measure of what is fine and pleasant." (p. 792)

"In the many, however, pleasure would seem to cause deception, since it appears good when it is not; at any rate, they choose what is pleasant because they assume it is good, and avoid pain because they assume it is evil." (p. 792) 

"we have found, then, that we wish for the end, and deliberate and decide about what promotes it; hence the actions concerned with what promotes the end will express a decision and will be voluntary. Now the activities of the virtues are concerned with <what promotes the end>; hence virtue is also up to us, and so is vice." (p. 792)

"For when acting is up to us, so is not acting, and when No is up to us, so is Yes. Hence if acting, when it is fine, is up to us, then not acting, when it is shameful, is also up to us; and if not acting, when it is fine, is up to us, then acting, when it is shameful, is also up to us. Hence if doing, and likewise not doing, fine or shameful actions is up to us; and if, as we saw <doing or not doing them> is <what it is> to be a good or bad person; then it follows that being decent or base is up to us." (p. 792) 

Is anyone willingly bad?

"The claim that no one is willingly bad or unwillingly blessed would seem to be partly true but partly false. For while certainly no one is unwillingly blessed, vice is voluntary. If it is not, we must dispute the conclusion just reached, that a human being originates and fathers his own actions as he fathers his children. But if our conclusion appears true, and we cannot refer <actions> back to other origins beyond those in ourselves, then it follows that whatever has its origin in us is itself up to us and voluntary." 

"legislators... impose corrective treatments and penalties on anyone who does vicious actions, unless his action is forced or is caused by ignorance that he is not responsible for; and they honor anyone who does fine actions; they assume that they will encourage the one and restrain the other. But no one encourages us to do anything that is not up to us and voluntary; people assume it is pointless to persuade us not to get hot or distressed or hungry or anything else of that sort, since persuasion will not stop it happening to us."

"legislators also impose corrective treatments for the ignorance itself, if the person seems to be responsible for the ignorance. A drunk, e.g., pays a double penalty; for the origin is in him, since he controls whether gets drunk, and his getting drunk is responsible for his ignorance."

"They also impose corrective treatment on someone who <does a vicious action> in ignorance of some provision of law that he is required to know and that is not hard <to know>. And they impose it in other cases likewise for any other ignorance that seems to be caused by the agent's inattention; they assume it is up to him not to be ignorant, since he controls whether he pays attention." (p. 793)

"But presumably his character makes him inattentive. Still, he is himself responsible for having this character, by living carelessly, and similarly for being unjust by cheating, or being intemperate by passing his time in drinking and the like; for each type of activity produces the corresponding character. This is clear from those who train for any contest or action, since they continually practice the appropriate activities. <Only> a totally insensible person would not know that each type of activity is the source of the corresponding state; hence if someone does what he knows will make him unjust, he is willingly unjust." (p. 793)

"the person who is <now> unjust or intemperate was originally free not to acquire this character, so that he has it willingly, though once he has acquired the character, he is no longer free not to have it <now>." (p. 794)

  Objection

"But someone may say, 'Everyone aims at the apparent good, and does not control how it appears; on the contrary, his character controls how the end appears to him.' (p. 794) 

Reply

"First, then, if each person is in some way responsible for his own state <of character>, then he is also himself in some way responsible for how <the end> appears." (p. 794)

"Now the virtues, as we say, are voluntary, since in fact we are ourselves in a way jointly responsible for our states of character, and by having the sort of character we have we lay down the sort of end we do. Hence the vices will also be voluntary, since the same is true of them." (p. 795)

"Certain actions produce [virtues], and they cause us to do these same actions, expressing the virtues themselves, in the way that correct reason prescribes. They are up to us and voluntary." (p. 795)

"Actions and states, however, are not voluntary in the same way. For we are in control of actions from the origin to the end, when we know the particulars. With states, however, we are in control of the origin, but do not know, any more than with sickness, what the cumulative effect of particular actions will be; none the less, since it was up to us to exercise a capacity either this way or another way, states are voluntary." (p. 795)

profiles