Hierarchical social structure in an (un)free country

Socio-economic status of a person,
within each stratum of the
social-economic Strata of the society
 

What about the poor ppl; how about some sympathy, a?!
Oh, that
question!

            Много от (BG) хората, lovely Josephine,
            имат сериозни проблеми за решаване в битов аспект.
            Понякога е really въпрос на оцеляване.
Бедност, хроничен недостиг, глад, болести, мизерия.
           
Как с месечен доход на едно домакинство of about... валута да е друго?
           
Излизам now,
            извън рамките на Б
Г
            и
говоря за едни 3 млрд. humans –
                        дето, lovely Jos,
                        докато не ги видиш
,
                        няма как
лесно да повярваш, че може да съществуват в 21-ви век!
           
В БГ, lovely Josephine,
            разбира се, че има бедни хора,
            ала
they are really nothing of the kind & quantity of people that онези 3 млрд. хора са!
           
И тогава, lovely Jos,
                       
съвсем обективно,
            „зависимите”
или „бедните“ у нас/BG,
            се превръщат в
„материално независими хора“ или богати –
                        спрямо
, да речем,
                        тези в
Сомалия, Зимбабве, Либия, Египет, Пакистан, Афганистан, Нигер(ия)
             или пък
спрямо онези в Северна Корея, Куба, Венецуела
            или онези в Дар-ес-Салаам
и много по-голяма част от Азия: Индия, Китай, Мюсюлманлендия, etc.

           
(С много, много труд, трудно) Оцеляващите, lovely Josephine,
           
в среда, където се въртят bad or evil moral principles, ideas & ideologies,
            с
е absofreakinkutely озлобяват,
                       
озависляват се,
           
обзема ги силен негативизъм и започват
                        да зломислят & злословят,
            като
ти да видиш, значи,
           
всички по-заможни от тях (им) стават
                        врагове

           
и основна причина
            за тяхното общо [масово] неудовлетворение
                        от всичко,

                        от техния собствен живот
.
           
Всеки, lovely Jos,
            с малко повече пари
от тях,
            се превръща,
ти да видив,
                       
в „мутра“,
                        в лошият,
                        в богатият лош олигарх
.
            Most of these ppl
, lovely Josephine,
           
изпадат в дълги и чести невротични разстройства или депресии,
                       
жива мъка,
           
for which them оцеляващи търсят виновният винаги, of course, извън самите себе си. Баси!
           
Това е изграждането на the 4Z’s mentality – of resentment!
            Не
само, че ще плюят, lovely Jos,
            ами
може и... вълната на тълпата, the brotherhood!
            Баси,
            колко елементарно отвратително,
            колко
absofreakinlutely ирационално мислене, разрушително, грозно,
           
колко much, very much тъпо!
            Така е на повечето места по света, lovely Josephine,
            така е и у нас
            –
социално разслоение, social inequality,
                        различни социални прослойки.
            Формирани от кого и
защо?
           
Колко разтворена е ножицата, lovely Jos,
            между top 20% and bottom 20% in terms of приходи на индивидите/нацията?
            Как е по света; защо?
            Виждаш ли, вече,
lovely Josephine,
           
принципа,
            по който обективно се разпъва или свива тази ножица?

           
А, чуваш ли, lovely Josephine,
            обясненията на

                        the
биг ideologies,
                       
the “big shots”,
                        the “superiors”;
            are these reasonable
или пък са ridiculous субективистични?

***

  
What about
(the millions of) БГ пенсионерите; са ли те сила? Real сила?
размерът на дефицита в БГ пенсионната система, lovely Jos,
е огромен; и продължава да расте! Разплащан by whom?]

 

            Един въпрос, lovely Josephine:
            Защо в БГ,
                        където имаме 2 2
22 222 пенсионери,
                        а не могат да се видят поне 25 000 да станат инициатори и
            да
излязат,
                        организирано &
persistently,
           
на улицата [за да протестиратщ, против Правителството,
            да кажем например,
            заради
objective reason за ниските си пенсии? Защо така (не) се получава?
            Какви са всъщност
social отношенията,
                        в БГ,
            между Правителство и пенсионерите?
            Не е много труден отговора на този въпрос, нали?
           
Oh, those pensioners!
           
БГ политиците, синдикатите, бюрократите, лобистите
                       
i.e. управляващата мафиотска олигархична група,
            чрез тяхното (си) Правителство, ухажват пенсионерите
            т.е. по точно казано: ги
absofreakinlutely корумпират,
                                              
absofuckinlutely конформират & купуват,
                                              
yes, пазаруват (си) ги,
            ала с парите на
working данъкоплатците!
            Oh, that wrong idea of a Brotherhood!

***

 

The leftish ideology always postulates and insist on, че видите ли:

социалното НЕравенство, можело и трябвало да бъде преодоля(ва)но –

с повече преразпределение на honestly изкараното богатство

и с повече spendings by the Government!
Левичарите
, lovely Josephine,
absofreakin;utely кофти [are trying да] учат the proletariat да бъде зависим,
като се нада и си иска полагащият му се социял!
„Дайте си ми социала,
я нема да
(им) работим (на ‚некви си богаташи-иззедници)
за
‘некви си (чисто) 200-300 евро!“ - ядно крещи the соц [entitlement] манталитета.

 

Oh, these redistributionists,
oh, these regulators
-
this is the source of Cronyism!

Етатистите play, lovely Jos,
Каузата!

 

Оскар Уайлд: „The worst form of tyranny the world has ever known
 is the tyranny of the weak over the strong.
It is the only tyranny that lasts.”

[В такива НЕсвободни общества
the weak individual is rewarded by the “elite” and the strong - punished! Баси! Какъвто е и днес the case with the социал уелферизма of the (dying; unsustainable) BG/EU democracy (of the groups)!
Така in fact се поддържа/захранва the power/тиранията of the “elite class” of the етатизма!
Look around yourself, lovely Jos
и ще го видиш, if you’re истинки rational човек. It’s done by метода на the egalitaristic coercive redistribution, преразпределение на богатството (annually) изработвано by the individuals!
Inter-
национал-социалистите do the redistribution of (the produced by the individuals) wealth в границите между 75% и 100%, by the принудата of the gun, физическа НЕсвобода & малтретиране - of the individual;
the
социал-демократите - redistribute между 45% до 75% by прогресивно taxation & егалитаристично преразпределение чрез the National/EU бюджета;
the conservative дясно - redistribute между 30% и 45% by прогресивно или плоско taxation & егалитаристично преразпределение чрез the National/EU бюджета;

the real right - do not redistribute чрез all the данъци/облагане no more than a fixed & flat single digit процент от доходите на all the ppl!]

 

 

            Съществуването на човечество, lovely Josephine,
                        на човешки същества,
                       
mankind in исторически контекст,
            започва със
the organization of living
            in a absolutely tribal
общества
                       
[an irrational йерархична organization,
                             
създавана by primitive (in thinking, motivationa and action) ppl for the purpose of survival of the individuals in a small primitive group;
                             
doing work, която по същество не изискава rational/mind power, but more физичека power]
            и се движи
, lovely Jos,
           
towards a free society
                        of privacy
, individual choice & individual отговорност - an йерархична organization of social living
           
            i.e. private/individual lifestyle, където the real rational power of the real rational mind really rulz & the individual хепинес
                       
т.е. IHS статус, based on one’s own (independently self-earned) objective achievements is really the most important/meaningful (thing)!

Заблудата, lovely Jos,
           
която the leftish,

            all over the world,
            are trying to imprint into the individual’s mind,
                       
наричат я

                        „социална справедливост”,

            е in fact „справедливост“, която левичарите искат
            да раздават,
            да преразпределят между различни социални и професионални групи;
                         разделяй, противопоставяй и владей, групите
!
            Ала,
                       
in fact,
           
именно в това няма absolutely нищо,
                       
ама really н-и-щ-о социално,
            камо ли пък да било справедливо,

            освен ако
,
           
нечие си process of мислене, не е absofreakinlutely tottaly utopic и го илюзорно приема за такова. Напротив!

Тази основна норма,
            която е приела и сбъркано налага съвременната Социална
Държава е всъщност, lovely Jos,
            голям
абсурд:
           
            отричане на доброволното начало,
                       
фундаментално необходимо
            за издигане в основен принцип на
спазването на индивидуалните права & private property - основата на прогресивно, civilized общество;
            а не да стимулираме и насаждаме
                             
завистничеството,
                       
resentment,
                       
злобата,
                        глупостта,

                   
incompetence,
                        посредствеността,
                        инерцията,
                        омразата, нихилизма и НЕсправедливостта
!

Колкото и някой да се мъчи да обяснява, lovely Josephine,
            че
колективистичната идеология,
            защитавала не съвсем
, не точно равенството между хората,
            ала всъщност
–казват настойчиво и пропагандират популистки–
           
„по-равното“ (пре)разпределение на икономическия резултат
                        от произвеждания национален
продукт (извършвано от и чрез “the smart, rational, honest & superior in thinking/практичност” политиците и бюрократите!)
                             
i.e. от онзи продукт, който е произведен от реално продуктивните хора,
            то на практика
            не е възможно да се получи друг
резултат, освен, че

мега малко хора от едно общество,
                        където е въведена
колективистичната философия,
            ще бъдат мега „по-равни” от всички останали хора в това общество!

Това е микро малцинството,
           
the ruling класата/”elite”,
            ще диктува всичко
                        -
чрез сила, принуда, заплаха, рекет, blackmailing, НЕchoices и НЕсвобода-
            на
the мега мнозинството -
                        каквото им разрешава да правят и каквото им забранява да вършат,
                        колко малко блага могат да притежават обикновените хора и
                        колко мега привилегии трябва да притежава микро малцинството,
            което микро малцинство всъщност разпределя всичките произведени блага, собственост и ресурси!
           
Сърцето на традиционната социалистическа теория, lovely Jos,
            е:         централизирано планиране, производство и преразпределение на икономическия продукт;
                        обществено-колективистична собственост на средствата за производство за да могат
working people to be in control of production, according to their needs, not to their talents, abilities, potentials, reasoning and capacities!
           
Има много интелектуалци, lovely Josephine,
                       
защитници на социализма,
            които
absofreakinlutely отричат,
            че цялата социалистическа система,

            която съществуваше през 20 век, во главе със Съюза на Съветските Социалистически Републики,
            всъщност не било –опитват се да внушават пост комунистическите интелектуалци– въобще социализъм,
            а поради лошо стечение на обстоятелствата,
            било се изродило в анти-социализъм
!
                        Баси тъпия & дебелашки опит за
cultural materialism!

На практика,
            чрез силово/forciable
                        „прилагане” на принципа на волята на мнозинството се осъществява тираничен
диктат на едно микро малцинство
                        над мега huge мнозинството i.e.

 на тълпата над компетентното & рационалното & разумното & knowledgeable,

в НЕчестна/НЕзаслужена/forciable полза само и единствено на това малцинство и без необходимост то да извършва някаква полезна работа.
            Между другото,
                        само да спомена, че
            хората изповядващи колективистичната етика, lovely Josephine,
            са всъщност най-големите и отявлени
материалисти.

That’s penalizing the excellence/success; егалитаризъм, altruism, религионизъм, the principle of уравнивиловката/equalizing!

A free society,
                        by a necessity
,
            will always have
                       
социално-икономическо НЕравенство amongst ppl!
            Yes, lovely Josephine. Yes, gorgeous. Това е нормално(то).
            A statist society,

                       
by a necessity,

is too much of
                        central planning,
                        centralized икономикa
            i.e. too much of етатизъм
[НЕсвобода];
                        а това, in the longer run,
                        има destructive & devastating effects
on the lives - of the ppl/nation!

Централното планиране,
            командно-административн
ите
                        икономика,
                        education,
                        пенсионна система,
                        здравеопазване, etc i.e.

уелферизъм of the етатизма cannot work.

И doesn’t work;
                       
it cannot work;
                        it’s an irrational idea!
           
Това е иделогията, lovely Josephine,
            behind
дебата of НЕравенството!
            It produces масово & голямо
                        INSTABILITY, DEBT&DEFICIT,
                        INSECURITY, STRESS, REDISTRIBUTIONISM and UNCERTANTY
            т.е.

нисък финансово-икономически стандарт,
                        low
savings & investments,
                        low предприемачески дух & innovation,
                        нисък жизнен стандарт!

Do you really like и/или want that, lovely Josephine;
            do you want to coersively not keep what you’ve rationally earned;
            do you want партийци
, лобисти и бюрократи to tell you what to do with
                        your own life and your own money?

Джозефин,
           
you ought to know,   
            what
егалитаризма
                        really means;
            you
                        -as
/if an истински рационален човек-
            should be able
            to
ясно разграничаваш
                       
between political equality vs economic equality!
                       
[Oh, those
                                            Тома
пикетивци,
                                           
Пол кругмановци,
                                            Джозеф стиглицовци
,
                                           
Тони блеъровци,
                                            Гордън брауновци,
                             
i.e. Джон кейнсианци,
                              които манипулират
the (БГ) majority,
                                           
защото то е absofreakinlutely икономически НЕграмотно и
                                            затова погрешно
likes their ideas!
                             
Oh, that egalitarism,
                              oh, that -
религиозен и/или секуларен- етатизъм {сошъл уелферизъм},
                             
oh, those -адвокати of- redistributionists…
                             
“как е възможно, от къде на къде някой си ще изкарва 10, 100 или 1000 пъти повече от мен…
                              ами,
(s)he didn’t built that by his own…he must give back some of his wealth to the poorer ppl,
                             
следователно,
                              това е
his duty, his obligation to the society,
                             
това е „социално справедливо” -
                              затова
let’s coersively make him do it,
                             
защото…това е моралното, това е the morally right…
                             
“the needs
                                            of the (non-)working ppl,
                                            of the proletariat

                              vs the rational interests”!
                             
Баси!]

Oh, those logical (self-)fallacies,
           
oh, those wrong assumtions!

 Колективистичната (re)distributive
 
„социална justice”;
сошъл justism

 The “сошъл” drug философията & the entitlement mentality
 

В икономическата си политика, lovely Josephine,
                        тази
основно leftish идеология,
            отрича свободната
            пазарна система
            за придобиване и конкурентно-динамично преразпределение на
ограничените ресурси,
                        труд, собственост, доходи и средства за производство
            за сметка,
                        Omg,
            на forcible use and forcible redistribution by the “Elite”/партии/Gov/Parlament/бюрократи/group-God i.e.
           
тази колективистична идеология вярва,
                        buys into,
Омггг,
            във
the forcible use of one person to serve the purposes of another
                        i.e.
slavery! Баси inverted етиката, lovely Josephine,
            която
invert-ва понятията into irrational delusions, faith-based “реалност“!
            That
всъщност is истински immoral, unfair, corrupt and offensive!
           
Тhis отричане [slavery],
                       
по необходимост,
                        в дългосрочен план
,
            води до неизбежни и фатални изкривявания,
            които във финалната си форма завършват,
                        логично,
            със distorting of ppl’s insentive to produce
,
           
от което пък следва - колапс, разруха и самоунищожение т.е. Д&Д&Д модела.
            Защо?

           
Само една свободна & динамична оценъчно-ценова система, lovely Josephine,
            е единственно,
           
really обективно способна
            да осъществи practically
            справедлива икономическа & социална достатъчност на благосъстоятелността на едно свободно общество,
                        както в краткосрочен, така и в
средносрочен & дългосрочен план -
            такава, каквато обществото си заслужи чрез иновативноста на знанията, способностите и уменията си, които се прилагат в практиката.
            Само
и единствено she,
                        по същността си,
           
по принципа на действието си,
           
не е възможно да създава и задържа съществуването & бетонирането на монополи или картели,
            при спазване принципът на
индивидуалните права.

Спорът private property vs колективна собственост e по разумно-рационална икономическа необходимост
             с ясен, обективен, категоричен и еднозначен отговор - yes, private! Yes!
                        Държавата – (ought to be) вън изобщо от икономиката
& собствеността,
                        hands off
от отношенията в производството
                        т.е. от бизнеса, икономиката
.
                        Държавата - неподкупен рефер, само и единствено
! Nothing more, nothing less!
            Играчите
на полето на free economic market, lovely Josephine,
            са единствено индивидите, чрез техните фирми.
            Правилата на играта –
                       
основани САМО И ЕДИНСТВЕНО на принципа на индивидуалните права & лесей феър competition.
            Целта на играта -
                        висока благосъстоятелност, свобода и справедливост за
всеки човек, за цялото общество.
            And, of course,
            let the better be
                        -always & dinamycally-
            the winner
in the economic field!
            И тогава, lovely Josephine,
            не може да има НЕзаслужено губещи хора или фирми
            или да действа системата „наш-човек, comrade”,
                        както е
днес, навсякъде в държавно-обществения публичен сектор;
            „готините” му „обществени” резултати са видими
                        и „справедливи”,
                        и „социални”,
                        и „полезни”,
                        и „в полза на намиране на достойна и добре платена работа на децата ни” -
            и за невежите, и за образованите, нали?
                        А, полит-мекеретата и псевдо-предприемачите как са?
                        А,
„народа и населението” как е?
                        А, предприемачите как са?
                        А, честно работещите обикновени граждани?
            Нека
ти говорят, lovely Josephine,
            че
ти да видиш,
           
това именно се дължало на „несправедливия & алчен” капитализъм,
            нека - това е единственият им начин & способ
                        -чрез заблуда-
            да запазят и укрепят паразитиращите позициите на колективистичната си етика,
           
която „по необходимост изисква to more/further control
                        & regulate
            the business/companies”
.
           
Баси, it’s a (collectivistic) tyranny!

 

Ала, важното е, lovely Jsephine,
            колко догматично им „вярва”
мнозинството,
            дали
има причина за основателни резерви по отношение на това, в какво „вярва” мнозинството, дали има правото да не вярва в гореописаните неща?
                        И още колко дълго време мнозинството хора, lovely Jos,
                        ще им вярва,
                        negatively разплащайки цената на заблудата си с
материален недостиг, fiscal debt, безпокойство & ужасяващ разход на психо-емоционална енергия.

Ех, тази faith и тези вярвания!
            Неврозата and the anxiety на една отдавна
            absofreakinlutely изчерпана &
absofuckinlutely вредна култура,
            на едно твърде остаряло
и вмирисано статукво,

на което по дифолт
           
„работата” му е
            да отрича, спира
, регресира, abuse-ва и/или пречи на:

                                                                                              новото, младото, жизненото, можещото, способното и прогресивното
                                                                                                          т.е. на читавото
, моралното & практичното
                                                                                                         
i.e. на the truly rational.
            Психозата на това статукво,
            станало апатично-безразлично към живота си,
            ала не и към ирационалността на
изборите и манталитета си!
            Статукво,
            което си „мисли” и спори,
            че
really може
            да мисли разумно
& рационално & логично,
            в кръчмата или в къщи на масата, на която има сложени домашно приготвени & безакцизни
ракия, вино, цигари и туршия,
                        които усилват и подпомагат говорилнята,
                        както и „смисълта” на напъните им за подържане на жизнено важният им ”обществено-социален” статус, който те наричат, по модерному,
имидж.

Всеки, себе си, lovely Jos,
            може да заблуди или залъже параноидно,
            ала действителността & обективното – никогаш! Cheers!
            Hey Jude, let’s bring Heaven down here, on the Earth -
            don’t offer yours “A” на авторите of the sacrifice,
            или ако сте решили да го направите -
                        запазаете си поне разума за вас си,
                        защото инак няма да можете дори
                        to make love!
                         

***

 

 

 

 

Социално-икономическо разслоение; INequality.

The ranking;
ordering of different ranks
in a free country
.

Йерархичната социално-икономическа Пирамида of a free society

The unequal society - the real thing: the different (социално-)икономически равнища of society
within a given nation.
We are all on
the race track of the reality!
And each of us should
& трябва да run on the race track of life
to the really best of his own
придобити (cap)abilities & capacity, lovely Jos.
It really ain’t easy!
Не, не е, but, когато последователно и упорито си rationally намериш
своя real коридор,
тогава
, gorgeous Jos,
you are onto the right path to pursuing your own
истински успех & хепинес - to the best of your own (ir)rationally полагани efforts that you really do.
Well, lovely Jos, it’s a one-way ticket, in a one-way journey; in your own the one and only lifetime,
тук в реалността on the Earth.
Try, honestly & consistently hard, to do it really well, in the life-affirming way
and by smart ползване на the right method & средства,
according to your own best, in your own way. The rational/right way.
It really
си заслужава!
Заслужи си го и ти,
lovely Жос - рационално produce your own best possible ranking за you(rself).
OK?

Social mobility

 

Едмънд Бърк (1780): „ Всички хора са равни пред пред закона. Но това не ги прави еднакви.
Хората по своята природа притежават различни качества.
 Ето защо най-естествено е в живота те да постигнат различни резултати.
Редно е този,
който притежава по-голяма дарба и полага повече усилия, да получи съответно и по-значителен дял от плодовете на труда си.
В противен случай се стига до извращения:
Повярвайте ми, господине, тези, които искат да изравнят всички, никога не постигат
равенство.
Във всички общества, съставени от хора с различни качества, някои люде трябва да бъдат на върха.
Уравнителите следователно само променят и развращават естествения ред на нещата;
те разрушават сградата на обществото, оставяйки без здрава основа това, което стабилното устройство изисква да стъпи здраво на земята.“

 

 

 

 

            За да really можем, lovely Josephine,
            да се успешно socially change към по-добро,
           
we must,
                        in the first place,
            choose, challenge & make the individual change,
            right inside our own mind!
Това е very, very much труден & time consuming процес.

            Без да бъдем социални дарвинисти,
            които опростяват социалната система
,
            трябва да установим факта,
            че понеже хората не са с равни
actual способности, умения, капацитет, практичност, IQ и интелект i.e. we all have differential (dis)advantages,
            затова с
оциално- икономическата структура/Strata/Ladder,
            в контекста на управленската му структура
,
                       
 на световното „общество”, lovely Jos,
            има

            форма на пирамида
.
                       
Три равнища: Upper, Middle and Working class.
            Около върха на тази пирамида, lovely Josephine,
           
има много малко хора
                        с really великолепни идеи, longterm визия
и very consistent, persistent & hardworking отдаденост на работата [интересите] си,
            там, oколо върха,
            има
и намират място, lovely Jos,
            до
2%-3% от всички adult хора!
            По-долните

            около
15%-33% се заемат от
                        the real експерт-специалисти &
технократи, lovely Jos,
            способни да претворяват тази визия
                       
в конкретни политики,
                        които да са съпосочни с основните принципи изграждащи модела на
the appropriate for the life of the individual
                        i.e. the objectively rational
социалната система!
            И най-отдолу са всички останали,
           
huge мнозинството,
           
над 65%-75% от всички adult хора,
            коeто е достатъчно да върши
production,
            което,

                       
за половината от това мнозинство,
            включва извършването на
ежедневна, very монотонна и very рутинна работа.
            Всички индивиди,
            всички професии и
            всички извършвани работи от индивидите,
lovely Josephine,
                       
във всяко общество,
            са обективно необходими
,
           
и само тяхното количество се мени в time-space домейна.
            Ала
в историята of mankind,
                       
the matter of the fact of reality е, че
            повечето от хората
,
                        амбициозни или не
,
                       
влагащи много effort или не,
                        по-умни или не
do [can] not really get very far
                        in terms of
                        producing
                        value by themselves!

                        ОК,
lovely Жос?
                       
Read history, see the real numbers of the (BG, EU, world) statistical norm
                        and look around yourself -
                        and then you could rationally really see [observe] this:
                        most of the ppl,
                                   by a huge margin,
                       
are really
,
                                   Омггг,

                        всъщност
лузъри и посредствени ppl, in the longer run!
                        Yes, it’s absolutely true!

            Само да спомена и тук,
lovely Jos,
            че
in a free country
            we all the ppl are really free…to fail!
            OK?
Get it?

            И ’кат за накрая…let’s mention about…
            How about luck? What about (just) being lucky, in life?
            Well, lovely Jos,
            luck is a real part of the reality [existence]!
            Yes, it is.
            It might happen or it might not;
            it’s arbitrary,
случайност.
           
Ала, онзи, който,
                        oh,
Омггг,
                        изцяло
believes и чака,
            се надява на
късмета to come and оооправи живота му, а не развива his own talent,
            е
in the reality,
            ама
really & absolutely пълен irrationalist,
                        an
irrational character!
           
An irrational character,
                        no matter his wealth,
пол, раса или занятие, lovely Jos,
            cannot be a успешен &
хепи human.

Common aims, freedom of choice & доброволно частно cooperation -
yes, yes, yes,
ала не, не, не и collectivist’s goals of а group.

Idea(l)s & практика (of life)

 

[You, lovely Jos,
as an individual,
cannot
успешно solve collective социал-икономически problems,
чрез ползване
& прилагане на yet more колективистични methods & средства!
Няма, lovely Жозефин, 
in
 the reality не, не, не съществуват,
колектив(истич)ни (& external) решения 
to the
 (колективистично забъркани!) социално-икономически problems;
[all the важните stuffs in a nation, region, world]
има само индивидуал(истич)ни [successful!solutions! Get that!
Всички колектив(истич)ни (& external) решенияlovely Jos,
водят only до частно облагодетелстване на very, very few ppl
и същевременно very many частни problems of the many ppl!
And no, lovely Josephine, all (БГ) ppl не, не, не са еднакви;
yes, 
те са all real различностиlovely Josephine,
ала 
majority of them не, не, не са (practical) личности! ОК?
И никога няма да бъдат. Освен в the (домейна of) мистицизма!]


[Life, meaningful life, разкошна Жозефин,
is all about
effortfully (l)earning (how) to рационално put
real ideas/
знание into the мистична practice/reality,
при това in the right контекст, by the right method & принципи, in the right space-time домейн! Why? What for?
За да
(be really able to) живееш смислено, съзнателно, осъзнато in truth – истински happy, real healthy, really свободно & really НЕзависимо! Throughout all of your own lifetime.
И да бъдеш истински горда & истински passionate about (doing) that living of yours! То the best of your own real способности, real (оползотворени) възможности & real капацитет. Accordingly.
That’s why! Absolutely! OK, lovely?]

 

            В социално отношение this конструкт, lovely Josephine,
            предствалява функционално „обединени”,
                        yes, на real
свободни [from -заплаха от- физическа coercion; to choose] & voluntary [, based on private contracting]
                        кооперирани групи от индивиди.
            Те имат различни интереси;
                        необходимостите и нуждите им са
различни;
           
естеството, количеството и качеството на труда,
            който (
умеят да) полагат
            е
различен,
            както и постиганите real резултати & удовлетвореността получавани от този труд
;     
                       
свободното време и начина на забавленията & удоволствията им
            са
различни;
           
заслужават си и честно изработват/produce различни по размер, време, скорост & характер
            доходи;
            собственостите & капитала,
            с които разполагат
са
различни;
приоритетите им (and theit own motivations)
са различни.
All (of their) stuff is
different. Absolutely!
           
Всички те,
                        разбира се,

            са хора, lovely Jos,
            ала социално-психологичните им профили, критерии, motives, incentives, действията и рационалността на целите,
                        които си поставят или постигат успешно,
            са много различни, (and can be objectively summarized) в много различни равнища.
            На теория all that stuff, lovely Jos,
            не е необходимо
            да са антагонистични
,
            ала на практика,
                        при съвременното,
            масово & дълговременно възпитание в принципите & разбиранията на
колективизъм, сошълизъм, комунизъм, релативизъм, мистицизъм, тоталитаризъм, тероризъм, Welfare-изъм или капиталсоциализъм –
            точно това, обективното, прогресивното,
            онова, което може да носи
истински просперитет
            става

           
НЕвъзможното,
            защото се прилага масово метода brain washing
,
            чрез
налагане force & fruad, принуда или заплаха (of coersive action; of иницииране на физическа сила).
            Some humans are истински (much) superior than other humans в some конкретна област/и. Absolutely!
           
Например, the предприемчив човек, the предприемач
            най-добре
           
can истински transform реални
            i-d-e-a-s into p-r-a-c-t-i-c-e
            i.e.
           
предприемачът e практичен/productive,
            а не, не, не мистичен (in his doings)
човек. Absolutely!
            Това е неговата
           
most essential характеристика,
            която най-добре го описва и
differentiate-ва by all the other social слоеве. Absolutely!
           
И, lovely Jos,
            remember,
че
            няма много-много смисъл
           
to have knowledge,
            which
да not put into практиката!
            A, и да, lovely Jos,
            (BG)
многознайковците
           
са наистина много and everywhere you look!
            Observe,
                       
обаче,
           
at the way & постигани резултати in their собствен живот…
           
and then you’ll rationally see the truth –
                        about them ppl & their
посредствени (or напълно irrational; poor) ризънинг, мотивации & действия (behavior) in the longer run!
           
To each според...
                       
the right application
                        of the objective

                        принципи of р-е-а-л-н-о-с-т-т-а!
            Инак, lovely Jos,
            мрънкането, обясненията
, словестните еквилибристики & големия плач
                       
of the (БГ) entitlement манталитета
            са
абсолютли налични в really големи количества,
           
all over the nation/collective/public…
            OK?

***

 

Social-economic (in-)group “membership”,
not
, not, not based on
религия, раса, етнос, пол, “класа”, партия, възраст/демография, etc.
 
Социално-икономическатa Стълба
[Strata/Status/Boat/Пирамида/Organization]
 [of real excellence & real success;
of
(one’s own) labor’s икономически rewards;
of (wo)man’s
effort into productive enterprises]
THE SOCIAL (STATUS),
ТАКА КАКТО И (СТАТУСА НА) НЕЗАВИСИМОСТТА,
[КОИТО СА ABSOLUTELY НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ С THE WEALTH STATUS]
SHOULD, YES, SHOULD BE HONESTLY E-A-R-N-E-D (DEFINED), LOVELY JOS,
ЧРЕЗ ONE’S OWN INDIVIDUAL REASONING1, ДЕЙСТВИЯ2 И ПОСТИЖЕНИЯ3,
А НЕ, НЕ, НЕ ЧРЕЗ (EVIL) РЕЛАТИВИЗАЦИЯ НА РЕАЛНОСТТА/ИСТИНАТА!
ВСЕКИМУ, LOVELY JOS, НЕГОВИЯ (СИ) [(DIS)HONESTLY EARNED] СТАТУС
AND THE ACCORDING(LY EARNED) HIGH(ER) OR LOW(ER) SELF-ESTEEM  =
THE (ACHIEVED, IN A NATION, INDIVIDUAL) SOCIAL(-ECONOMIC) STATUS!

OF THE (INDIVIDUAL’S) SEARCH TOWARDS (REAL) EXCELLENCE!
 
OF (PLAYING) THE HIGH(ER) OR LOW(ER) SOCIAL STATUS GAME(S).
We humans,
all are (higher social-economic) STATUS-SEEKING (rational) animals!
Yes, each of us (
animals) IS АБСОЛЮТЛИ PLAYING the SOCIAL STATUS game!
Of the individual SOCIAL STATUS game playing. The SEEK for high(er) social status!

 
Социално-икономическа (natural) йерархия, която in a free society, lovely Josephine,
is not based onto the irrational 
ιgalitι principle, but onto merits of actualized talents [practicality]!

  
 
{
Пирамидата of human’s actual abilities & practical капацитет & the thrive to rock & compete for excellence;
consistent and persistent -effortful, productive-
изкачването на the slope of excellence.
Only a tiny minority can & does make it to the top - all the ppl
трябва to really understand that in fullness!
Yes, lovely Jos, it’s обективно very hard to climb up - to the top стъпалата; it takes a real твърд & силен character! И това е нормалното. Really. }

 

[The A, B, C of the social-economic Strata … gorgeous, lovely and honest Josephine!

На всекиму според способностите
The real a-b-i-l-i-t-y of an individual (ir)rational mind
to
i-d-e-n-t-i-f-y and to r-e-c-o-g-n-i-z-e

 what is истински right and what is истински wrong, according to the nature of reality -
това objectively & красиво defines различните равнища of the social-economic Strata, в една free country!]


All the intellectual (& икономически) равнища

На absolutely всички социално-икономически нива in the Strata,
има както щастливи, така и НЕщастни хора!
Ала, не е вярна,
oh no, no, no,
объркана
е Смирненската „Приказка за стълбата “,
че щом и колкото по-нагоре, up, up and up се упорито & амбициозно катериш по social-economic стълбата,
то, видите ли, нямало друг начин и… обезателно
деградираш т.е.
 успеха, ефективността, practicality, усъвършенстването & being по-заможен
изкачвайки се up the Ladder/Strata, според способностите ти,
то тези неща не, не, не ти помагат,
ами, видите ли, дяволски развалят
духовността & интелекта ти т.е.
имат дяволски
лош & негативен ефект и лош & негативен край -
превръщат те дяволски
в лош & негативен, in thought and action, човек!
Баси, откровените простотии,
простотиите, които
са насаждани & distributed
by the wrong/confused/irrational moralities & идеологии!

Лорънс Питър: “В една йерархия, всеки се издига до нивото на своята собствена некомпетентност.”

 

            We humans, lovely Josephine,
             
compete
           
т.е.
            we naturally want to climb up
the human
           
pyramid of excellence,
                       
of

                       
abilities, skills and capacity - the социо-икономическата Strata.

            This is not a win-lose desire, lovely Josephine,
            but natural desire & ambition

            for excellence,
           
an innate urge to achieve higher excellence & enjoyment of the self;
            and in a free society,

            if this desire is истински rational,
            then all choices
            are being made and all actions are being done
            as a matter of a long-term process of learning, practicing &
самостоятелно, step by step, earnning/deserving/acquiring and at the end
            SUCCESSFULLY achieving an objective value -  
                        by objective merits,

                        in an honest & почтен way,
                        by the non-dominance i.e.
                        in a non-force&fraud way, not as a war between groups/gangs!

            How
            do we
compete (on успешно building our own висок individual IHS статус);

            по какъв начин се съизмерваме всички ние the different (и НЕравни) ppl?
            In a free
(маркет) country
            all ppl compete
помежду си;
           
we do not, not, not (care to) compete всеки със всекиго друг,
            защото
the objective principle is that:
           
най-важното, най-желаното, най-значимото thing за всеки човек
           
e to be able
            to
успешно compete
           
с хората
           
within his own социо-икономическо равнище,
            а не със хора
of the upper равнища или lower такива
            i.e.
            we (care to, wanna and do) compete
            with the same generation ppl within our own
peer group,
           
при това we, each of us target, едва ли повече от of 20-30 ppl и/или 10-15 чифта ppl of one’s own the close(st) circle;
            the members of a peer group
            may very on a year to year basis or
от десетилетие to десетилетие!
            Например,
            няма, не съществуват разумни хора в БГ,
            които да искат да се
really икономически съревновават с Бил Гейтс, Worren Buffet, или пък техните БГ companies to compete with Google, Facebook, Ebay, etc. The rational competition in the name of a successful achievement (of values)
            is the main generator of
обективно заслужен
                        high self-esteem of the individual-achiever;
            the failure to
успешно achieve a value или destruction of an already achieved value
                        generates low self-esteem
или направо жива мъка - for the individual-лузер!
           
How are we motivated to compete;
            what are
, we the living ppl, essentially motivated by
                        to compete?
            In a free
(маркет) country
           
всеки really рационален човек,
            когато се
freely & honestly конкурира с други НЕмошеници-хора
            се
essentially (self-)мотивира
           
не, не, не by 4Z’s activities,
            but by the very process of t   he effortful
           
успешно achievement          
           
            of values,
            основан
on the trade & the coop принципите!      
           
            Всеки човек, in this
            process of achi
еving (real) values, lovely Jos,
           
всъщност establish-ва/обозначава/обуславя себе си       
                       
on някакво равнище in the socio-economic Strata/Pyramid,
            като по този естествен начин
of competition,
                       
сам си създава/изработва собствения си
           
private
            социално-икономически статус within the Pyramid/Ladder,      
                        сред обществото в което дългосрочно живее
и работи.

И да, да, да, lovely Jos,
           
economics,
           
личната economics,
           
matters a lot in this естествен process - of the individual’s desire to achieve здравословен успех for the long run.
           
Economics
            is a crucial concept;
            money
            is the key concept within economics.
            Poverty, wars, revolutions, (im)migration, demography i.e. human activity, social life –    
                       
всички те в значителна степен
            зависят от
economics.
            Those two, lovely Josephine,
            define every human’s social status and are a part of one’s overall Integrated Health Status;
            money can corrupt and compromise ppl’s moralities.
        
                       
Така или иначе,
            сред множеството изградено от all the individuals of a nation/ЕС,
            могат да бъдат objectively
диференцирани следните:

 


(3:) 6 социално-икономически категории:
А(daptors stratum) (pay-check-to-pay-check): Зависими1 & (low productivity) Работари2
[широки/lower социални слоеве 65%-75%; low IHS статус ppl, usually coupled with less than 1/2 oz & 1 oz (of AU) p.m. бруто доход per домакинство +- 30%];
B(asic stratum): (lower-middle-uper): Средна3 „класа” & Заможни4
[средни/middle социални слоеве 15%-33%; midrange & high IHS статус ppl, usually coupled with 1,5 oz/2 oz/2,5 oz & 3,5 oz (of AU) p.m. доход per домакинство +- 30%];
C(eiling stratum) (не-ги-мисли „класата“): Богати5 & Mега6 rich
[високи/upper социални слоеве 1%-3%; high IHS статус ppl, usually coupled with 5 oz & >25 oz (of AU) p.m. доход per домакинство +- 30%];

D: Immensely rich ppl [0,1%; > 25 oz (of AU). p.m.]
Household’s income of (oz) AU per month per домакинство -
in terms of purchasing power parity i.e. PPP

 

 домакинство = 3,5 души;
 
Why measure месечните нето доходи in gold?
Всеки разумен човек should measure gold's store of value over time
спрямо локалната валута в страната/region in which he works & живее.

 

 

 

            Автократизъм & диктатура:
                                  
Feudalism [Монархизъм],
                                  
(интер) (национал-)Социализъм,
                                   Welfare
/Warfare State [ Капиталсоциализъм],
                                   (
any kind of) религионизъм
           
or лесей феър; how about some лесей феър?
            According to the law of Nature
                                   или against nature?
            Тези 6 категории, lovely Josephine,
            могат да бъдат разглеждани
            както на всяко местно,
            така и на регионално равнище,
                        според разреза,
                        който ни интересува в някакъв контекст и предпоставките на някаква тема
;
           
the socio-economic status is different for the different nations (and раси);
            the socio-economic status,
                        other things being equal,
            is essentially the result/function of the ppl’s consistent rationality,
                        а не, не, не the other way around.
            Количеството хора в дадена категория
            зависи от общото благосъстояние на нацията
,
            ала винаги щом една нация е по-бедна в икономически контекст,
            то намалява

                        от основата на пирамидата
,
                        през средата й,
                        до върха;
            колкото една нация е по-богата
, lovely Jos,
           
в такава степен е и по-по-най-голямо количеството на хората изграждащи the stratum of middle “class”.
            „
категорията [stratum], lovely Jos,
            e
винаги най-малоброен quantitatively, no matter of the socio-economic system.
           
Във всяко едно равнище на тази социално-икономическа пирамида,
                        обаче,
            има различни in terms of
интелектуални способности & образование хора.

            Всяка от тези 6 социални категории, lovely Josephine,
            консумира различни
shares от
           
материално богатство на нацията.
            Още по-важното е,
            че всяка от тези 6 категории
,
                       
 in fact,
           
произвежда и има различен (икономически & social) принос в
           
the [really sacred!] production process of
            creating value and
            materializing it into profit.

Коя ли от социалните категории
            и за какъв обем ли е отговорна - за производството и респективно за консумацията от брутния икономически продукт на нацията, а
?
            Вечният въпрос,
lovely Jos,
            с който няколко типа групи опитват да плашат плашливите
, лековерните, откровените глупаци
            и податливите на
            идеолого-социална
bad пропаганда:
                        как изглежда разслоението
[the economic gap!] между отделните социални категории в едно свободно общество.
           
Дали и ако „да“, до колко
            са бели и/или черни душите на всеки един индивид от всяка една от тези 6 категории, а?
           
A до колко има и хора със grey souls?
           
Отговорите на зададените въпроси в този абзац, lovely Jos,
            са еднозначно ясни и фактологично-истинни,
            за всяко едно развито
free-enterprise общество!
                       
[the objective отговора го давам в 2 други теми, ала тук накратко:
                              black, white and grey
и няма друг цвят;
                              във всяко равнище
in the social Strata има и black, и white, и grey типажи хора, lovely Josephine,
                              ала
the common denominator във всичките равнища of this pyramid/Strata, е, че always
                             
най-голямо, in nominal & percentage terms,
                             
е количеството of the greyish
                                              
               people,

                                                           които live by

                                                           огъването или направо чупенето of the rational values/principles,

                                                           ала това е very лоша новина, защото е фундамента на произвеждане на D&D модел, както на индивидуално, така и на социално равнище!].
           
Така или иначе, обаче,
            в
секи индивид от всяко social равнище, lovely Josephine,
            се опитва
да прескочи в по-горно равнище,
            а не да „изпадне” в предходн
о такова и да се декласира надолу
            по социалн
о-икономическата Стълба!
           
Да, лъвли Jos,
           
нагоре по Стълбата, really up!

Къде [done] с много работа, с акъл, с високо образование, със здраво doing и последователно трудене,

къде по-леко,

къде с поетично ‘дигане на крака,
            или
пък със force & fraud политики, с произвеждане на зависимост & конформизъм, злоба, хейтърство и завист...

            нюанси, разни...
            или въпрос на някакъв си subjectivist’s
морал & етатистко-мистико-субективистични ценности.

            Борба, а?
            Саможертва - това е толкоз просто & логично;
                        ма,
‘kво тук -ти да видиш- значи някаква си (раз)личност, а?!
           
Each honest man,

            according to the extend of his capabilities: abilities/capacity & practical effort; до толкова трябва и може да консумира, but no more! Реалити на менталитито.

Примери:

Повечето от хората,

            които работят in the публичния сектор, lovely Jos,
                       
са в категорията на the compromising adaptors,
                       
абсорбирани by

                        the local
                                  
things/situations,

                        no matter дали иде реч за an academic човек, доктор or чиновник;

            the rest of them - са в средната класа или заможни.
                        The public sector,

                        Omg,

                        оh Alice,

            irrationally wants, falsely justifies [& supports] and negatively loves
                        to absofreakinlutely centralize, plan, regulate and control all,

                        all the lives of the ppl т.е. in a уелферистичен НЕпрактичен manner
                         
да създава
                              рестрикции/регулации upon предприемачеството,
                                   които да натоварват, затрудняват и пречат
                                  
i.e. to burden & consume жизнената сила of the читавото.
                       
Уелферизмът [Сошъл Liberalism, капиталсоциализъм]
                                   съпортва изземването на голяма част от доходите на
the истински читавото/успешното/productive, lovely Josephine,
                                  
за да бъдат безплатно [FOC]
                                  
redistributed (по-)социално „справедливо“

                        към „онеправданите“,

                        към (по-)нямащите, НЕпроизвеждащите value

                        т.е.
                                   към онези, които консумират повече отколкото
produce.
                                   Oh, that
уелферизъм,
                                  
oh, these redistributionists,

                        oh, that wrong morality -
                                   these, because irrational, in the longer run,

                        always produce the D&D модела!

Повечето от
            предприемачите,
            които
work for the private сектор, lovely Josephine,
            са в категорията на
the middle “class”,

            абсорбирани by the mid-range planning & acting things/situations;
            the rest of them -
сa заможни или ceiling rich.

Във всяко от these три [шест] levels of the socio-economic Strata, lovely Jos,
           
човек,

            който се намира на кое и да е от тези равнища,

can/could & should

act и achieve успешни резултати по рационален начин
                       
i.e. independently, morally & practically,

            съответстващо, of course, of всяко конкретно стъпало

т.е. по вертикала of the социално-икономическата Стълбата/Strata, lovely Jos,
           
са разположени различните равнища of the "awards for excellence/success/achievement" -
                        всяко стъпало е качествено различно
!
            In a horizontal level of the Strata/
Стълбата, lovely Jos,
                        it [all] is really a matter of degree, not
of kind
                       
т.е. всяко от тези 3 [6] стъпала
           
има some хора,
                        които се справят перфекто/
excellently/блестящо,

            за съответното равнище/стъпало,
           
usually achieving very high results, within this horizontal level;

повечето/мнозинството от хората,
                        within a horizontal
равнище/стъпало,
            се справят на
average ниво, на едно добро ниво, като постигат average резултати;

the rest of the people,
           
по-често пъти постигат under-average резултати,
            характерни съответното равнище/стъпало.

В този контекст, хората от различните равнища, lovely Josephine,
should not
да се сравняват един с другиго,
защото
if they do,
човека, който се objectively се намира на по-ниско равнище will either be hurt by the other, that stand on a higher равнище or ще се самонарани, or both.

Има, разбира се, хора, lovely Jos,
които са with a very high social-economic status,
ала са същевременно и irrational фуклювци.

Now then,
all other things being equal,
човек,
            no matter к
ой от 3 [6]-те социално-икономически статусти притежава,
should самоуважава себе си и да се гордее,
if
постига добри или високи резултати, за съответното ниво, in the longer run;
kak
то и винаги да се ambitiously стреми objectively & rationally да прескочи в по-горна категория, на по-високо стъпало, of the Strata!

Социално-икономическата Strata
            e 3D+time
            i.e. 4D
репрезентация of the Integrated Health Status’s three components, situated in time, lovely Josephine,

based on the objective standard/principle of
                       
sustaining а human organism/life, in динамиката на body, thought and action.
            Този стандарт/принцип
, lovely Jos,
            е винаги
universally the same for all human organisms,
            ала
ясно identifies/projects/differentiates
            the
трите levels (stratum/прослойки) of abilities [, капацитет] & практичност of every human being.

 

****************

Средната “класа”

 

            Средното на „средната класа”, lovely Jos,
            е само наименованието й.
            Тя е „the working class hero
“ на обществото. Ала не, не, не средното му аритметично! Самоиздържащите се [и самонаетите] хора, намиращи се in the middle of the Strata, between по-заможните и по-бедните слоеве хора, in a nation/регион.

Средната класа в БГ

Малка „буржоазна” историйка, lovely Josephine,
           
за 3 or 4-членно middle “class” домакинство,
            стандарт и качество на живот
                        чрез 3333
(1.5 oz AU, for the lower-middle) – 4444 (2.0 oz AU, middle-middle) – 5555 (2.5 oz AU, upper-middle) лева (+- 30% за) месечен доход per BG домакинство
           
2006-2008, in terms of структурата & ценовото равнище на the spendings) (the standard, as well as the quality of life for the average middle-class домакинство is (rapidly) falling down after 2008):

·       1 или 2 new auto на лизинг;

·       покупка на най-големия им актив – чрез ипотека за 15-30 години;

·       почивка 1 или 2 пъти годишно; уикенди, понякога – тук-там;

·       3-4 мобилни телефони;

·       2-4 пъти месечно ресторант, гости, туризъм, спорт или други (common) забавления;

·       1- 2 пъти месечно други забавления;

·       може би 1 или 2 х ЧУ = амбиция за добро образование за децата;

·       малко кеш налични спестявания - лични средства, ability to save, in the long run;

·       видим за околните, по ясни външни белези social статус над категория “зависими” & „работари“;

·       свободен дух;

·       „прилично” облекло;

 

Това няма нищо общо, lovely Josephine,
с деклариран средностатистически разполагаем доход на „средното БГ” домакинство.
Всеки за себе си, според собствената с
и (ir0rational разтегливост & еластичност на понятието „средна класа”,
може да прави корекция в по-горното, lovely Jos,
           но в рамките на приемлива грешка до +-
33%!
          
И не, lovely Jos,
          
не мисля, че БГ НСИ може да бъде по-точното мерило, защото making rational conclusions, based on обективната действителност е винаги най-доброто, really достоверното!
Кой
в BG попада в категорията „средна класа”? С тези числа и активи, отнесени към a unit of индивид...? Колко на брой домакинства, от всичките в БГ?
Анджък,

баш
това е проблемъТ на БГ society after 1989 – много малка по численост средна „класа”, както и дефинитивно да използваме смисъла на това понятие. Small quantity of people. БГ средната класа е really твърде бедна и твърде малка when compared to (тази of) the much, much richer (EU) club!
Не са не, не, днес не са 40% - 60% от всички домакинства,
           не днес!

          
За беда на всички ни, at large!
Но, lovely Jos,
ще станат...някога, may be,

ako и когато заменим сега действащите values [принципи] с истински рационални такива!
           Надявам се,
           ако mentality
[of the many] се change, lovely Jos,
           и ПринципъТ на
индивидуалните права
           се приложи успешно, във всички области.
           Защото инак – кофти и за дълго и преди всичко за мнозинството
of the people, from the BG nation.

 

Забележка1:
Когато говорим за доходи, lovely Jos,
           не е от толкова голямо значение да говорим за номиналните им стойностни изражения, за някакъв времеви период. Важното & правилното е
           мерната единица за формиране или сравнение на доходите
           да бъде реалната
покупателната способност за подходящо подбрана „кошница” от 50-70 потребявани стоки за определен времеви период. Повишаването или намаляването на доходите, в дългосрочен план, е функция от първо - степента на свободата & functunally образоваността за действия на частния капитал & конкурентноспособността на labor, спрямо, съотнесени към държавната намеса и прилагането на принуда в икономиката, второ - от обема на производството и производителността му, отнесен към единица индивид от населението и трето - от mentality-то на „обществото”. Така или иначе, в дългосрочен план - никой не може да получава, потребява или преразпределя повече богатство & доходи от колкото е произвел! Може, ала не трябва, защото малко по-късно -абсолютно задължително и без никакво изключение- ще си плати всичко, в едно с всичките натрупани & жестоки „наказателни” лихви - в материален, емоционален, интелектуален и психологически контекст.

Note 2:
В контекста на настоящата тема и тази sub-тема за кофтито/гаднярското, тъпото/посредственото и умното/готиното “копеле”, lovely Jos,
          
нека да дам пример за това, че, все още, BG обществото се състои,
           в голямото си мнозинство
,
от кофти
& тъпи копелета. Баси!
Гадните
/кофтейшън копелета, lovely Jos,
always използват,
           като средство
,
тъпите копелета за да узурпират власт;
властта се захранва,
by the кофтито & тъпото копеле.
Сред
really огромното множество тъпите
           копелета, lovely Josephine,
           съществуват
very large под-множества,
като например,
компактна маса от малообразовани „български турци“;

голяма маса от малограмотни „български цигани/роми“;
immense маса от хора
на 55+ & пенсионери.

************************

 

 

 

 Rich people vs business people

 

 

John V. Denson: “Many businessmen and bankers believe in private enterprise but do not believe in free enterprise”

[private enterprise could/might be не само really good characteristic, but например фашистки, както economics при Хитлер -
всъщност
groupthink, doublethink & doublespeak богат “elite” of етатисти & лобисти i.e. state-cartel банко-олигархията;
free enterprise
е always good - лесей феър free market economics/предприемачите,
правещи бизнес основан само на the 3 main principles of the free market:
production & trade of values между free ppl т.е. productivity & voluntary exchange of values between ppl]

 

 

Трябва да изясня позицията си, lovely Josephine, че

in the first place,
аз не съм просто pro богатите,
аз не съм адвокат на богатите просто като такива,
           като социално-икономическа прослойка,,
ала съм защитник на –
          
„за“ свободния бизнес,
           pro free
предпиемачество,
          
based на
           частната собственост,
free market
& резултати,
           ЗАСЛУЖЕНО & СПРАВЕДЛИВО,
постигани от предприемчиви
, ambitious, последователни, hardworking и contradicting
рационални хора,
          
independent people,
които absolutely имат морално право – на това to свободно profit as much as they want & wish,
           основано на истински: свобода
and техните реални способности, капацитет, рационалност & възможности. \

In the second place, lovely Jos,
аз с огромно отвращение
           отричам
[и не, не, не обичам] онези „бизнесмени“,
           които са забогатели,
lovely Jos,
          
чрез мошеничество,
          
чрез lack of integrity и/или
           чрез
dishonest лобизъм от всякакъв вид и естество,
най-вече,
най-НЕморалното е онова,
което стана печално обществено известно като „държавни и политически приятелски обръчи
”,
към които много
от заможните, богатите и мега богатите „бизнесмени“
           днес
,
          
за мое съжаление,
objectively принадлежат,

защото the политико-икономическият (EU, BG) м-о-д-е-л (of сошъл демокрация, Социалната (walfare) Държава, collectivism),
           избиран и произвеждан от
the (БГ,ЕС) status quo,
           е тотално сбъркан & вреден!
Тези
absofreakinlutely нагли и НЕморални „бизнесмени“,
           принадлежащи към & около тези дебелашки „обръчи
”,
са всъщност откровени мошеници, lovely Jos,
забогатели не чрез honest competition & practicality на свободния пазар,
ами чрез лукавство, хитруване, мошеничество и приложена безскрупулна force, принуда, рекет и безнравственост.

Всеки,
който изкарва НЕзаслужено
[dishonesty] богатството, lovely Jos,
си принадлежи към категорията на мошениците-паразити,
           без значение на неговия ген, пол,
background, характер, образованост, думи които говори,
           или пък the degree of his интелигентност,
           as well as, his
социално-икономически статус.

Аз, lovely Jos,
съм не, не, не просто pro бизнеса,
а
pro истинският market предприемач,
който разчита само и единствено на себе си,
           на своята рационалност,
           на своите таланти, способности и капацитет за да make-ва profit
[value, benefits], in the long run.

В същото време, lovely Jos,

менталитито, shape-вано от колективистично-субективистично-мистичния морал,
absofreakinlutely традиционно налага
           мразенето [& отричането] на заможните, богатите & предприемачите – като група, като едно общо цяло, като врагът;

под един знаменател са поставени, lovely Jos,
всички честни маркет-предприемачи &
всички мошеници.

Този морал упорито внушава,
че „за да
profit една група, то друга трябва да загуби“,
че „някой за да спечели от една сделка, другия трябва да загуби“,
че разлика НЕ може да бъде правена
! Баси!

Ала, всъщност, lovely Jos,
и може, и трябва
да се
really прави разлика,
да се ясно
differentiate-ва!
Това е ключът към тази популярна заблуда,
която умишлено цели да направи НЕразличими,
всъщност, коренно различни, антагонистично противоположни категории –
           тази на
рационалният & честен предприемач и другата – на мошеникa.
Смесването
into oneness на тези две категории е онова, което днес определя негативното отношение на мнозинството към бизнеса – моторът на успеха & просперитета за всяка социална система, на всяка нация или регион.

Правенето на бизнес,
           сделката
,
е
voluntary exchange of values,
от който и двете страни,
          
both,
really profit,
като gain-ват различни за всеки стойности. Обмяна на ценности между различни хора. Механизмът, който движи светa към просперитет/progress & peace.

Онзи,
който гледа на забогатяването,
като
(nна) цел сама по себе си, lovely Josephine,
е със at root сбъркан начин на мислене,
           безпринципен начин,
unfair & unjust, the democratic feudalism of oligopoly & bankocracy!

Money са само и единствено – средство,
което,
           обаче,
не може само по себе си да ти бъде шофьор
,
возещ те по пътя на щастието, което всъщност е смисълът на човешкият живот!
Следователно,
онзи който приема парите като самоцел
,
          
като ултимативна задача,
би загубил основният смисъл на собственият си живот,
следователно
,
обективно няма как да бъде щастлив.
В този контекст,
богатството не е щастие,
нито пък изобщо може да направи
такъв човек морален in thought & action!
Обратното е
!
Такъв ирационален човек би бил изпълнен с крещящи противоречия,
           от чието пискане не може да смисли и разбере,
           и които противоречия,
lovely Jos,
           упражняват силен и постоянно-растящ натиск върху ума му & emotions,
което пък започва да произвежда:
           безпокойство, несигурност, болка, неудовлетворение и страх
!

Богатството и парите,
           обаче,
когато са заслужено изкарани и основани на
the objective способностите на човек
           –а
hallmark of honor, rationality & high самоуважение–
по принцип
, lovely Jos,
           –
без значение от равнището на социалната категория–
са really възможност и предпоставка,
           ДОБРО средство улесняващо
,
рационалното търсене на щастието &
self-esteem,
ала търсенето е
absolutely необходимо, lovely Josephine,
да бъде фундирано на
обективна и рационал
na етика и ценности - за конкретен индивид! [, а не на социалния детерминизъм или социалния дарвинизъм]
OK?   

 

 

 

Как в едно общество да определим колко „струваме“,
как
и дали (не) се справяме в живота си?

 

 

It’s really the few that really change the world/civilization!

Повечето хора, lovely Josehine,
избират като норма за оценка на успеваемост или НЕуспеваемост за собственият им живот, самочувствие и самоуважение на базата за това как техните връстници го правят.
Например,
сравняват годишните доходите които изкарват, социалният си статус, активи, които притежават
за да
evaluate-ват колко „струват“ и как те are doing in life. Ползват метода на сравнение, съпоставят ценностите си с тези на другите, спрямо social standard на другите. Ала социалните сравнения не са само фискалнo-икономически; човек не, не, не се обуславя само от economic context. Те имат и психологична компонента, която често пъти е много по-важна & по-силна в общият социален контекст на тази тема.

Да, ние хората сме социално-рационални животни, lovely Jos,
ала този факт въобще не означава, че е нужно да бъдем сошъл метафизици/Дарвинисти!
Защото не бихме могли, по този начин, да постигнем щастието си. НЕвъзможно е, ако се държим така.
Това е голям проблем в обществото.
Твърде много хора формират и базира мненията и разбиранията си за тяхната самооценка на тяхното
relative социално положение в процеса на сравнението.
И твърде много се
judge-ват и justify-ват като достойни & worthy, само ако другите „дадат съгласието си“. Те всъщност приоритизират и се синхронизират с (ir)rational ценностите на другите,
като същевременно пренебрегват
to автентично derive собствени ценности.
Мнозинството поставя на по-високо място, на по-привилегировано място
, lovely Jos,
мненията и beliefs на другите хора –
           поставят го над фактологичната действителност,
           която всъщност трябва да бъде единственият арбитър на истинност
, автентичност & стойност
           т.е.
the standard!

Каквато и да е the worth of този термин като психологическа компонента,
истината е,
че

ние хората,
           преди всичко друго,
           сме отделни
индивиди,
          
morally persistent animals!

 Различни индивиди, lovely Josephine,
          
biologically very, very much сходни functionally,
ала с (very) различни способности, умения, capacity, ambition и интереси.

Ние хората живеем нашия собствен индивидуален живот, щастливи или нещастни, в себе си.
В крайна сметка,
          
in a free country,
нашият собствен живот е такъв какъвто е,
а не е по начина, по който другите мислят за нас!
Човек
should not, ought to not да зависи от оценката на другите до състояние на обсебеност на социалният си статус,
но ако някой разчита на такава социална метафизика,
то(гава) единствените стандарти
of (his) values,
           които би ползвал,
биха били
,
           Omg,

„по природа социални
”.
А не трябва да бъде така, защото това е НЕистина
, non-objective.
The truth is
че ние хората, lovely Josephine,
можем и трябва да бъдем НЕколебливи, НЕлутащи се
и objective, когато се самооценяваме & compare-ваме,
защото сме различни индивидуалности и идентичности
,
които съществуват в реалността,
които не трябва
to conform & да робуват на публичното мнение/предпочитание, менталити & култура.

 Ние хората,
сами/
independently трябва да rationally умеем
да формираме и приоритизираме собствените си ценности & предпочитания и
да правим избори и извършваме действия съгласно тях, съобразени с реалността - колкото, толкова.
А човешката психология не, не, не е някаква си
           rationalization или
           „безнадеждна каша“
или
           детерминистично конфликтно-диалектична,
ако разбира се,
          
today,
обективно принадлежим към the domain of разумно-рационалните хора!

Целта ни should да бъде не само въпрос на „голо“ съревнование с някого за нечий си социален статус,
а целта
, lovely Jos,
е да бъдем продуктивни, амбициозни & последователни,
longterm (успешни),
заради себе си.
Тогава,
собствения ни
self-esteem ще ни мотивира в добри и лоши времена,
като се
really стремим гордо и достойно,
          
according to our abilities,
да осъществяваме собствените си рационални ценности чрез влагане на (the best we can) усилия в нашата собствена work.

Ние хората, lovely Josephine,
should morally
да judge-ваме и evaluate-ваме нашите социални отношения с една и съща валута/tool,
          
in an objective way,
consistently using objective method,
въз основа на начина, по който те
           –социалните контакти и общуване
/communication–
са ни от полза
, а не безполезни; рационални или ирационални.
Инак – няма да имаме никакъв
objective стандарт, за нищо.
А без стандарт
, lovely Josephine,
неминуемо настъпва анархия, disorientation и хаос
          
т.е. дисинтегритет,
          
което е worrying, suffering, pain, badness, evil
т.е. настъпва
the culture of subjectivism.
Затова
, lovely Jos,
          
именно заради това,
трябва да разчитаме и смисляме реалността
,
а не да прилагаме или да се подчиняваме на
           социална инженерия, или
           социален детерминизъм, или
           социален дарвинизъм, или
          
сошъл contracting, или
           социален утопизъм
: протекционализъм, интервенционализъм и национализиране на private property or breaking private contracting.
За съжаление,
           обаче, комуналното мислене
& doing
е все още твърде силно,
а с него,
          
of course,
вървят в пакет и кейнсианските“solutions”
           на всякакви държавни projects, дотации, субсидии, помощи, компенсации и подобни програмни extensions,
които са винаги добре приемани от мнозинството
of the зависимите, работарите & the working-class voters.

Не, не, не променяй себе си, lovely Josephine,
           за да просто можели
           –казват и съветват някои–

другите хора да ви харесват!
Бъди true, lovely Josephine,
           на
           собствените си
          
rational ценности и принципите си;
не живей според очакванията
и/или исканията на други хора,
ами
live заради себе си!
Силните хора [characters], lovely Josephine,
не се
страхуват да приемат, практикуват и произнесат, че каквото е, то е! Това именно е тяхната сила.
И yes, of course,
всеки
е център на вселената (си),
сам за себе си
,
an end in himself

т.е.
           всеки е really отговорен за собствените си (и)рационални
избори, doings и (making of) happiness
i.e.

           първичната
, the primary сила на self-отговорността & self-making
i.e.
           self-awareness. And
истински knowing себе си.

No one else, lovely Josephine,
is coming to save you
;
there’s no good (мистични)
Saviours/Бащици/месии, in reality;
it’s all about acquiring
,
           на
personal равнище,
автентични ценности & рационални принципи,
с които сам, почтено,
honestly, as an independent individual, lovely Jos,
да си здраво earn/deserve/happen щастието си;
тогава,
           в социален контекст,
когато има налична критичната по необходимост маса
of such ppl,
тогава в степента на нейното количество,
в тази именно степен и
[the ppl of] обществото & Държавата
са
free, civil and prosperous!
Just grasp that, lovely Jos,
motivate yourself and solve your problems.
Това е самоуважението. Това е което си.
Прави го дръзко, достойно и гордо,
          
everyday,
не се ever самонаранявай & самоунижавай,
защото никой друг,
           освен ти самия,
няма да се грижи за теб и твоя си живот!
          
Do it, волево!

Yes, lovely Jos,
it ain’t, не е нито simple, нито
easy!
           Tell everybody what you think,
ала think first.
           Do it purposely, contexually and rationally; anchor your thinking in reality, in the real world, into objectivity.

А, да, lovely Jos,
и още нещо -

          
селтакис хора do really exist на всяко едно от трите равнища
          
in the (БГ/ЕС) социално-икономическата Strata!
           Yes, of course!

           За щастие
на RR ppl,
           them seltakis,

          
usually, си личат още от далеч.
Set yourself free from
селтакиса [конформакиса, паразитакиса] - these are all real ирационалитакиси! OK?

На всяко равнище of the socio-economic Strata,
с изключение на
the poorest of the poor категорията,
хората could and should be истински healthily happy;
на всяко равнище of the Strata - a human could really be unhappy;
според the capacity of their own
                      
(нон-)обективни
                      
values, abilitites, skills & ризънинг;
колкото по-висок
IHStatus a human can objectively achieve, lovely Jos,
           the higher
равнището in the Strata of успех, flourishing/growth and happiness,
което този човек
has reached.

 

 

 

-END-

 

 

 

 

PS

Пазар на луксозни продукти/марки.

“Luxury” social status – the “C” category.

 

 

 

               Преди няколко дни (june’2010) поканих на обяд в „Капитана” един приятел, набор мой, с който се познаваме от няколко десетилетия и чийто бизнес е мега успешен. Не се бяхме виждали от 2-3 месеца, както обикновено.
            Та,
            обменихме мисли за туй онуй, кой как е, к’ва е хавата,
к‘во е международното положение и прочее.
            Докато пийвахме студено чилийско бяло вино и замезвахме разни морски животинки и суши ме покани скоро да видя новопостроената му
„супер луксозна & голяма къща“, в която след няколко дни щял да се нанася. Разказа ми за френските полюлей и контакти, които бил купил. „Изръсил се доста мангизи“ за картините на Майстора и други известни български художници, чиито картини ще красят стените на новата му къща. Е, поговорихме и за бизнеса, и общо за кризата, и за жени, и за това, че искал да се ожени и да има деца.
            Този мой приятел много обича луксозните стоки
, in almost all context. То, всеки нормален човек ги харесва и много хора искат да могат да ги притежават, но понеже са свиканали вътрешно с мисълта, че не могат да си ги позволят - се задоволяват с нещо „по възможностите си”. Хората изпитват удовлетворение, наслада, радост и дори щастие, когато си купуват нещо готино. Искат да го правят, но днес поради кризата се "учат на ново" да консумират практично, as rationally as it should always be: според чергата (си), each according to his чергата си.

            Замислих се, че пазарите на луксозни стоки/марки винаги са ми били интересни. Колко страдат тези пазари в тази криза? Дали толкова, колкото пазарите на масовите стоки? Повече? По-малко?
            Какво може да накара един богат човек да се въздържи от покупка на един часовник Philip Patek, или на един много луксозен автомобил, или да не се храни в скъп ресторант, да се откаже от покупка на примиум апартамент или къща – да се лиши от някоя и друга скъпа играчка
? Кризата?
            Well,
продуктите на пазарите на луксозни стоки са много силно диференцирани. Те са съвсем ясно позиционирани и имат една единствена таргет група – “C” богатите. Те не са ориентирани към „народа и фолка”, за да му продават „народна кола”, „народна къща”, „народно нещо си”. Oh, that folk! Техният целеви сегмент е много тесен, например, като брой потенциални клиенти отнесени към общия брой хора на земята. Но, в същото време е несравнимо по-широк от който да било бранш за масови стоки, ако се визуализира и съотнесе към огромните фискални възможности на малко на брой богати хора и милиардите, към ту броят хора със ниски или средни финансови възможности. Един богат човек, като Бил Гейтс, например, притежава повече активи и финансов ресурс от, Omg, този на всички българи взети заедно т.е. Гейтс е по-тежък от всички българи взети заедно! Много е дебел, бе, брей?!

            Луксозните стоки маркират принадлежност и идентичност, те са пазар
на „социален статус” – “luxury” social status. Поне за Света като цяло, за БГ е малко по-различно. Както винаги. Ние, македонците и зимбабвийците сме трите absolutely уникални нации на тази планета, пък и в цялата Слънчева галактика, поне! Бау! Пръстенът с 88-каратов диамант не е украшение, скъпата кола не е моторно превозно средство, луксозният часовник не е уред за показване на времето. Всичко е средство за изразяване на индивида, средство за определяне на неговия... социален статус. Всичко е социално-икономически статус. Омггг! Самото консумиране на (real) лукс е социален статус. Размерът на печалбата от бизнес, активите, къщите, офисите, частните училища, образованието, плазмите... са социално-икономически статус.
            Когато човек загуби възможността на консумира и притежава луксозни стоки, той губи/reduce/regress „социалния” си статус! Декласира се, not liking it, автоматично в по-ниска
социално-икономическа категория, защото (в БГ/ЕУ) живее в капитализъм/уелферизъм – „антагонистично-класово” общество, по Маркс & Ленин; друго си соца, а?! Бау! Където всички бяхме равни; равни в бедността ни, в НЕспободата ни, в комуналността ни.
            Успешен
(higher) социален статус е желано нещо by huge majority of (БГ) ppl, ала на повърхността е презрян и мразен от това същото мнозинство. Защо това двуличие? Защо това масово двуличие, което поражда конфликт, irrationalities? Защото е наличен today, все още post социалистически, post НРБ,
           
сбъркан колективистичен морал,
            който определя в голяма степен
комуналното менталити на мнозинството. По същия начин и по същата причина мнозинството мрази предприемачеството, което, like it or not, believe it or not, е гръбнака на всяко благоденствие, благосъстояние и благополучие. Менталитито на БГ ppl:
            Искаш нещо си, и понеже не можеш да го имаш или да заслужиш да станеш част от него - злобно го отричаш, мразиш го, ненавиждаш го, яко го освиркваш & оплюваш/abuse, виниш го за твоята „злочеста и несправедлива съдба”, яростно го атакуваш и винаги се стремиш, колективизираш/
комунизираш/групираш се сплотено, за да можеш да му навредиш, да го painfully ощетиш и/или унижиш!
            Такива kinds of хора неусетно се превръщат или в
селтакис (клюкар), или в съвсем обикновени мрънкачи, бърборковци и дърдорковци (негативисти- скептици) - за което от двете им стигнат възможностите; често се самокласират (в огромната им част) в социална категория „А”; lol. Човек не се отказва доброволно от добър социален статус. Човек не се отказва доброволно от консумирането на лукс и/или (по-)луксозни стоки. Стреми се ( до време, де!) да се изкачва up по стълбичката на социалния статус, а не да изпадне едно (или няколко) стъпала down. Това е причината да считам клиентите на луксозния пазар за лоялни, сравнени с клиентите на НЕлуксозния пазар.
            Отгоре на всичко, пазара на луксозни стоки може да бъде еластичен към своите клиети, с цел да ги запази като клиенти. Защо? Не защо иска да ги задържи като клиенти, а каква е причината да има възможност да бъде еластичен? Защото пазара на луксозни стоки може си позволи разкоша да прави големи дискаунти. Този пазар е еластичен само когато знае и е сигурен, че клиентът е само временно притеснен финансово. Чух преди няколко месеца, че една къща в САЩ, която дълго време се била оферирала за продажба на цена 9 милиона долара, се е продала за под 2 милиона USD!
Ех, тази финансово-икономическа криза – of the Great Recession’08!
            Масовите стоки нямат лоялни клиенти, при кризи веднага си личи. Клиентите на масовия пазар, при кризи, просто се пренасочват към по-евтин
„аналогичен“ продукт. Дори, когато е с по-ниско качество. A matter of възможности.
            В крайна сметка, решенията за consumption
на икономически заможните/богатите хора, пробиват, правят възможно „оцеляването и free market налагането на една или друга стока/услуга, която става и все по-възможна и за все по-голяма част от хората in the широките слоеве of the Strata. Това е the естествената social role of the заможните/богатите равнища in the Strata - предпочитанията на заможните/богатите ppl, действат като proxy за тези ppl от по-широките слоеве, които по-късно могат да започнат да консумират не толкова скъпия продукт.

край



ПС

мутри

mutri 2

мутри 3

 

            БГ мутрите и тяхните мутреси са с компроментиран социален статус. Макар да са (били) някакъв консуматор на лукс, поради измислен и обстоятелствен (историко-времеви) начин на натрупване на богатство, те си остават само купувачи (днес вече, не са "лоялни клиенти" на луксозния пазар) – именно поради компромата. Те са консуматори на чалга продукти. Рязкото забогатяване на тъпи примитиви (фукане, показност, парвенющина, горделивщина) приключва ЗАКОНОМЕРНО/objectively с рязко обедняване или фалит (wealth destruction).

************************

            Луксозните стоки (their producers & managers), понякога съм виждал да правят глупостта и вземат, че пуснат някоя „луксозна” серия за масовия потребител... И бъркат, според мен. Клиентите на луксозните стоки/марки са като общност – те добре занаят защо са избрали и какво харесват в любимата си марка. И ако им предложиш нещо „модерно и полу-луксозно“, те просто ще те изоставят. Хората от най-високият социален статус не желаят да притежават неща, които могат да видят на ръката или в джоба на всички останали. А, няма, не съществува понятие - масова луксозна стока.

************************

            В БГ трудно и с условности може да се говори за пазар на луксозни стоки, но все пак...

************************

      Една баба гледа състезание по надбягване и пита внука си - Тези що бегат? Внука обяснява - Ми първия ще вземе награда 100 000 евро.

      Бабата казала " А-а-а-а, разбрах първия що бега, ама не разбирам другите що бегат.“

      Бау!

 

*****

End

 

 Integrated Health Status, IHS

 

Всекиму според…какво?

 

P&P&P модела vs D&D&D модела

 

The Smart, the Grey & the Evil човек/character

 

Ирационалният човек

 

Селтакис модела

 

Глупакът

 

 

 

 

 

Равенство Независимост The Universe. Second-handedness: а way of life.

Морал. Индивидуалните права – произход и какво означават. Лесей-феър

 

 

 

PS: About the Pyramith of Ablities

 

Oт всекиго според способностите,
на всекиму според потребностите

http://mediatimesreview.com/photo/10_10_2002/linia.gif

Айн Ранд

http://mediatimesreview.com/photo/10_10_2002/linia.gif

(Откъс от романа „Атлас изправи рамене”, публикуван в сборника „За новия интелектуалец”, Издателска къща МаК, София 2008)


Това е историята на случилото се в компанията за двигатели "Туентиът сенчъри" – където горецитираният лозунг е приложен на практика – такава, каквато я разказва от един от оцелелите.

– Ами, имаше нещо, което се случи в промишления комбинат, където работих двадесет години. Беше, когато старецът почина и нещата поеха наследниците му. Бяха трима – двама сина и дъщеря – и представиха нов план за управление на предприятието. Позволиха ни също да го гласуваме и всички – почти всички – гласуваха "за". Не знаехме. Мислехме го за добър. Не, и това не е вярно. Смятахме, че от нас се очаква да го мислим за добър. Планът беше, всеки в заводите на комбинaта да работи според способностите си, но да му се плаща според потребностите. [...]

– Гласувахме за оня план на голямо събрание, на което присъствахме всички – шестте хиляди души, работещи в комбинaта. Наследниците на Старнес произнесоха дълги речи за плана и не ни беше много ясно, но никой не попита нищо. Никой от нас не знаеше как точно ще заработи плана, но всеки си мислеше, че другият до него знае. А ако някой е имал съмнения, се е почувствал гузен и си е държал устата затворена – защото те намекнаха, че ако някой се противопоставя на плана, то той има сърце на детеубиец и не е достоен човек. Казаха ни, че планът ще осъществи благороден идеал. Е, откъде можехме да предполагаме другояче? Не бяхме ли го слушали през целия си живот – от нашите родители, учители, министри, във всеки вестник, който някога бяхме прочели, във всеки филм и всяка публична реч? Не бяха ли ни казвали винаги, че това е честно и справедливо? Е, добре, може и да има някакво извинение за това, което направихме на събранието. Независимо от всичко гласувахме за плана – и това, което получихме, ще да ни е било писано така. Вижте, госпожо, ние сме един вид белязани, тези от нас, които преживяхме четирите години на този план в заводите на "Туентиът сенчъри". Какво ли трябва да представлява адът? Злото – абсолютното, разголено, подхилкващо се зло, нали? Ами, това е, което видяхме и помогнахме да се направи – и мисля, че сме прокълнати, всеки един от нас, и може би никога няма да получим прошка. [...]

– Знаете ли как работеше този план и какво стори на хората? Това е като да се мъчиш да наливаш вода в резервоар с тръба на дъното, през която тя изтича по-бързо, отколкото ти наливаш, а всяка донесена кофа, разширява тръбата с няколко сантиметра, и колкото по-усърдно работиш, толкова повече се изисква от теб, и ти издържаш да вадиш с въже кофите по четиридесет часа седмично, после по четиридесет и осем, после по петдесет и шест – за вечерята на съседа, за операцията на жена му, за дребната шарка на детето му, за инвалидната количка на майка му, за риза на вуйчо му, за образованието на племенника му, за бебето в съседната къща, за още нероденото бебе, за всички навсякъде около теб, за всичко, което им се полага да получат – от пелените до зъбните протези, а на теб ти се полага да работиш от изгрев до залез, месец след месец, година след година, без да си видял защо си се бъхтил, без да съзираш занапред нищо друго освен чуждите развлечения, през целия си живот, без надежда, без край. [...] От всеки според способностите му, на всеки според потребностите му. [...]

– Ние всички сме едно голяма семейство, ни казваха, всички заедно участваме в това. Но не всички издържаха да работят с ацетиленова горелка по десет часа на ден – заедно, нито пък получаваха болки в стомаха заедно. Каква е нечията способност и коя от нечиите потребности стоеше на първо място? Когато всичко е в една обща паница, не можеш да оставиш който и да е сам да решава какви са собствените му нужди, нали така? Сториш ли го, той може да заяви, че се нуждае от яхта, и щом чувствата му са всичко, по което се съди, би могъл дори да го докаже. Защо не? Ако не е правилно аз да притежавам кола, докато от работа не стигна до болничното легло, заработвайки кола за всеки безделник и гол дивак по света, защо да не може той да си поиска от мен и яхта, щом още имам способността да не съм припаднал? Не? Не можел? Тогава защо може да иска аз да си пия кафето без сметана, докато дневната му не бъде преизмазана? [...] Добре, де... Ами, нали все пак беше решено, че никой няма право сам да оценява собствените си нужди и способности. Гласувахме за това. Да, госпожо, гласувахме за това два пъти годишно на открито събрание. Как другояче можеше да се направи? Интересува ли Ви какво се случваше на такова събрание? Трябваше ни само едно събрание, за да открием, че сме се превърнали в просяци – скапани, хленчещи, подсмърчащи просяци, всички ние, защото никой не можеше да си поиска надницата като своя заслужена заплата, той нямаше права и заплата, трудът му не му принадлежеше, той принадлежеше на "семейството" и то не му дължеше нищо в замяна, а единствените претенции, които имаше, бяха неговите "потребности" – затова трябваше да проси публично, за да получи подпомагане за нуждите си, като някакъв гаден муфтаджия, изброявайки всичките си тревоги и мъки чак до закърпените си гащи и настинките на жена си, с надеждата, че "семейството" ще му подхвърли милостиня. Трябваше да изтъква страданията си, защото именно страданията, а не работата, бяха станали нещото, което се цени – така че всичко се превърна в надпревара между шест хиляди просяци, всеки претендиращ, че неговата нужда е по-страшна от тази на брат му. Как другояче можеше да се направи? Можете ли да отгатнете какво се случи, какъв вид хора си кротуваха, обзети от срам, и какъв вид се измъкнаха с джакпота?

– Но това не беше всичко. На същото събрание открихме и нещо друго. През това първо полугодие производството на заводите беше спаднало с 40 процента, затова беше решено, че някой не е допринасял "според способностите". Кой? Как можеш да кажеш? "Семейството" гласува и за това. Гласуваха кои са най-добрите хора и им беше присъдено да работят извънредно всяка вечер през следващите 6 месеца. Извънреден труд без заплащане – защото не ти се плаща по договореност, не ти се плаща и според труда, а единствено според нуждите ти.

– Трябва ли да Ви казвам какво се случи след това и в какви същества започнахме да се превръщаме, всички ние, които преди това носихме в себе си човешкото? Каквато и способност да имахме, започнахме да я крием, да забавяме темпото и да дебнем като ястреби дали не работим по-бързо или по-добре от някой наш събрат. Какво друго можехме да сторим, щом знаехме, че дадем ли всичко от себе си за "семейството", ще получим не благодарности или награди, а наказание? Знаехме, че за всеки гадняр, съсипал партида двигатели и вкарал компанията в разноски – било от небрежност, нали нямаше нужда да се старае, било заради пълна некомпетентност – ще трябва да плащаме ние със своите нощи и своите неделни дни. Затова полагахме всички усилия да не ни бива.

– Имаше едно младо момче, което в самото начало беше изпълнено с възторг от благородния идеал, лъчезарно хлапе без образование, но с чудесна глава на раменете си. През първата година измисли технология, която можеше да икономиса хиляди човекочаса. Даде я на "семейството", не поиска нищо за нея, не че можеше да се иска нещо, но за него това си беше в реда на нещата. Каза, че било в името на идеала. Но когато се озова гласуван за един от най-способните и му бяха присъдени нощни смени, защото не получавахме достатъчно от него; той престана да си блъска главата и започна да си затваря устата. Можете да се обзаложите, че през втората година не го осениха никакви идеи.

– Какво беше онова, което винаги ни казваха за жестоката конкуренция в преследването на печалба, където всеки се надпреварва да е по-полезен от колегата си? Жестока, нали? Добре де, да бяха видели какво е, когато всички трябваше да се конкурираме кой да свърши работата възможно най-лошо. Няма по-сигурен начин да съсипете човек от това да го докарате до положение, в което стремежът му е да не свърши нищо по най-добрия възможен начин; състояние, в което ден след ден се бори да работи лошо. Това ще го довърши по-бързо от пиенето, от бездействието или ако си изкарва прехраната с въоръжени грабежи. Но на нас тогава не ни оставаше нищо друго, освен да се преструваме на напълно непригодни. Обвинението, от което се бояхме най-много, беше да не бъдем заподозрени в някаква способност. Способността беше нещо като наложена ипотека, която никога не можеш да изплатиш. А и заради какво да работим? Знаеш си, че минималната оскъдна надница ще ти бъде дадена във всеки случай, работил или не – наричаше се "дажба за жилище и изхранване", – а над това подаяние нямаш шанс да получиш нищо, колкото и усърдно да опитваш. Не можеше да разчиташ да си купиш нов костюм догодина – можеха да ти дадат "дажба за облекло", а можеше и да не ти дадат, съобразно това дали някой не си е счупил крака, не се нуждае от операция или не е народил още бебета. А ако няма достатъчно пари за нов костюм за всеки, тогава и ти не можеш да получиш за себе си.

– Имаше един мъж, който цял живот беше работил здраво, защото винаги беше искал да изучи сина си в университет. E, момчето завърши гимназия през втората година от плана, но "семейството" не даде на бащата никаква "дажба" за университета. Казаха, че синът му не може да отиде да следва, докато няма достатъчно за може да бъде изпратен да следва синът на всеки – и че първо трябва да изучим всички деца на всеки в гимназията, а дори и за това нямахме достатъчно. Бащата почина на следващата година при сбиване с ножове в бара, сби се с някого без особена причина – такива сбивания бяха започнали да се случват между нас постоянно.

– Освен това имаше един възрастен човечец, вдовец без семейство, който си имаше хоби: грамофонни плочи. Струва ми се, това беше всичко, което някога бе получил от живота. В старото време понякога гладуваше за да си купи някоя нова плача с класическа музика. Е, добре, не му дадоха никаква "дажба" за плочи – било "личен лукс". Но на същото събрание беше гласувано на Мили Буш, нечия дъщеря, обикновено, грозновато, осемгодишно дете, да се отпуснат чифт златни шини за изкривените й зъби – това било "медицинска нужда", защото психологът на персонала бил заявил, че бедното момиче щяло да получи комплекс за малоценност, ако зъбите й не бъдат изправени. Заради всичко това възрастният човечец, който обичаше музиката, се пропи. Една нощ, залитайки по улицата, зърнал Мили Буш, размахал юмруци и й избил зъбите. Всичките до един.

– Пиенето, разбира се, беше онова, с което всички се захващахме – повече или по-малко. Не питайте как намирахме пари за него. Когато всички свестни развлечения са забранени, има винаги начини да си доставиш от гадните. Няма да разбиеш бакалницата по тъмно и няма да пребъркваш джобовете на колегите си, за да си купиш класически симфонии или риболовни такъми, но ако искаш да си набавиш смрадлива пиячка и да забравиш – тогава го правиш. Риболовни такъми? Ловджийски пушки? Фотоапарати? Хобита? "Дажба за забавление" нямаше за никого. "Забавленията" бяха първото нещо, което премахнаха. Нали се очаква да те е срам да се противопоставиш, когато някой поиска да се откажеш от нещо, ако това нещо ти доставя удоволствие? Дори нашите "тютюневи дажби" бяха орязани до два пакета цигари на месец – защото, както ни казаха, парите трябвало да отидат във фонда за мляко за бебетата. Бебетата бяха единственото нещо, чието производство не спадаше, а се повиши и продължаваше да расте – предполагам, че защото хората нямаше какво друго да правят, а и защото нямаше нужда от предпазливост – бебето не беше бреме за тях, а за "семейството". Фактически, най-удобният начин да получиш повишение и да отдъхнеш за кратко, беше "бебешката дажба". Или това, или някакво сериозно заболяване.

– Много бързо разбрахме до къде ще се докарат нещата. Всеки, които се опиташе да играе почтено, сам се лишаваше от всичко. Той загубваше вкус към удоволствията, изпитваше голяма неохота да пуши за пет пари тютюн или да дъвче дъвка, защото се безпокоеше, че някой друг се нуждае повече от тези дребни пари. Срамуваше се заради всяка изядена хапка, чудейки се чии изнурителни нощи на извънредна работа са платили за нея, знаейки, че храната не е негова по право, отчаяно желаейки той да бъде измамения, вместо да мами, да бъде по-скоро пияница, отколкото кръвопиец. Той не искаше да се задомява, не искаше да праща у дома помощ на роднини, не искаше да е в тежест на "семейството". Освен това, ако му беше останало някакво чувство за отговорност, той не можеше да се задоми или да се реши да има деца; щом не можеше да прави планове за нищо, не можеше да обещава нищо, не можеше да разчита на нищо. Затова пък некадърните и безотговорните гледаха на това като на атлетическо състезание. Отглеждаха деца, правеха бебе на всяко момиче, домъкваха от цялата страна всеки за нищо негоден роднина, който имаха, всяка неомъжена бременна сестра, за да получат допълнителна "дажба поради нетрудоспособност", страдаха от повече болести, отколкото някой лекар би могъл да опровергае, съсипваха дрехите си, мебелите си, домовете си – какво значение имаше, по дяволите нали "семейството" плащаше! Изнамериха повече начина да изпаднат "в нужда", отколкото останалите от нас можеха дори да си представят – развиха специално умение за това и то беше единствената способност, която те имаха.

– Бог да ни е на помощ, госпожо! Разбирате ли това, което ние разбрахме? Разбрахме, че ни е даден закон, по който да живеем, наричаха го морален закон, който наказва тези, които го спазват, за това, че го спазват. Колкото повече се стараеш да живееш според него, толкова повече страдаш; колкото повече го мамиш, толкова по-голяма награда получаваш. Почтеността ти е като инструмент, оставен на произвола на чуждата непочтеност. Почтените плащат, непочтените прибират. Почтените губят, непочтените печелят. Колко дълго може човек да остане добър под властта на такъв закон за доброто? Бяхме група от доста порядъчни хора, когато всичко се започна. Нямаше много използвачи сред нас. Умеехме си работата и се гордеехме с нея, и работехме за най-доброто предприятие в страната, където старият Старнес не наемаше нещо друго освен цвета на работната сила в страната. След първата година под управлението на новия план сред нас не беше останал нито един честен човек. Това беше злото, някакво ужасяващо пъклено зло, с което проповедниците те плашат, но никога не си смятал, че ще го срещнеш приживе. Не защото планът даде кураж на няколко негодници, а защото превърна почтени хора в негодници и нищо друго не можеше да направи, а пък се наричаше морален идеал!

– В името на какво се очакваше да ни се работи? В името на любовта ни към нашите братя? Какви братя? В името на скитниците, мародерите и крадците, които виждахме навсякъде около себе си? А дали те мамеха или просто си бяха некадърни, дали беше неохота или неспособност – каква разлика имаше това за нас? Ако щяхме да сме зависими доживотно от нивото на тяхната непригодност, престорена или действителна, още колко дълго щяхме да си даваме зор? Нямаше начин да знаем какви са им способностите, не можехме да контролираме потребностите им – всичко на всичко знаехме, че сме товарни животни, които сляпо напрягат сетни сили в някакво място – наполовина болница, наполовина двор на кланица, някакво място, където всичко е движено единствено от нетрудоспособността, бедствията и болестите; бяхме като зверове, пратени там да оказват помощ, защото някой си е избрал да посочи, че нечия си потребност била някаква си.

– Любов към нашите братя? Именно тогава за първи път в живота си се научихме да мразим братята си. Започнахме да ги мразим за всяка хапка, която преглъщат, за всяко дребно удоволствие, на което се радват, един – заради новата му риза, друг – заради новата шапка на жена му, заради екскурзията със семейството, заради боядисването на къщата – всяко едно нещо беше взето от нас, беше платено от нашите лишения, нашето отричане, нашето гладуване. Започнахме да се шпионираме един друг, всеки с надеждата да хване другите в лъжа относно потребностите им и така да им отреже "дажбите" на следващото събрание. Започнаха да се появяват доносници, които осведомяха за хората, докладваха, ако някой в неделя е ял със семейството си контрабандна пуйка, най-вероятно платена чрез хазарт. Започнахме да се месим в живота на другите. Провокирахме семейни разправии, за да бъдат изхвърлени нечии роднини. Видехме ли, че някой мъж е започнал сериозна връзка с момиче, правехме живота му ужасен. Разтрогнахме много годежи. Не искахме никой да се жени, не искахме да храним още гърла.

– В по-предишните времена празнувахме, когато на някой му се роди бебе, давахме кой каквото може за да му помогнем за сметката в болницата, ако се случеше в момента да е притеснен. А сега, ако се родеше бебе, по цели седмици не им говорехме на родителите. Бебетата бяха за нас онова, което са скакалците за фермерите. Навремето помагахме, ако някой имаше тежка болест в семейството. Сега – ами... ще ви разкажа само един случай. Става дума за майката на един човек, с който бяхме заедно от петдесет години. Тя беше симпатична стара дама, весела и проницателна, знаеше малките имена на всички ни и всички я обичахме – е, бяхме я обичали преди. Един ден тя се подхлъзна на стълбите към мазето, падна и си счупи бедрото. Знаехме какво означава това на нейната възраст. Лекарят на персонала каза, че трябвало да бъде изпратена в болницата в града за скъпо и много продължително лечение. Възрастната госпожа почина в нощта преди заминаването си за града. Не, не знам дали е била убита. Никой не каза такова нещо. Никой не би посмял да говори за това. Но знам, че аз – и никога няма да го забравя – аз също се бях хващал да желая смъртта й. Такива – да ни прости Господ – бяха братството ни, сигурността и изобилието, които се очакваше планът да ни осигури.

– Имаше ли причина целият този ужас да бъде проповядван от някого? Имаше ли някой, който да извлича облага от това? Имаше. Наследниците на Старнес. Надявам се, няма да ми напомните, че те жертваха цяло състояние, за да ни прехвърлят предприятието като подарък. И ние бяхме подведени от това. Да, те ни дадоха комбинaта. Но те имаха изгода, госпожо, зависи каква е целта, която преследваш. А това, към което се стремяха наследниците на Старнес, не можеше да се купи с всичките пари на света. Парите са твърде чисти и невинни за такава нещо.

– Ерик Старнес, най-младият, беше мекотело, на което не му стискаше да преследва каквато и да било цел въобще. Уреди си да го изберат с гласуване за директор на Отдела за връзки с обществеността, който не се занимаваше с нищо, като се изключи, че имаше персонал за невършенето на нищото, така че не му се налагаше да виси в офиса. Заплащането, което получаваше – е, ни бих го нарекъл "заплащане", на никого не се "плащаше" – подаянието, което му беше гласувано, беше доста скромно – около 10 пъти повече от това, което аз вземах, а то не беше кой знае какво. На Ерик не му пукаше за парите – не знаеше какво да прави с тях. Повечето време висеше при нас, парадирайки колко е дружелюбен и демократичен. Изглежда искаше да бъде обичан. Начинът, по който кръстосваше насам натам, трябваше да ни напомня, че той ни е дал предприятието. Не можехме да го търпим.

– Джералд Старнес ни беше производствен директор. Така и не узнахме колко си присвоява – какво е било подаянието за него. Ще е нужен екип от счетоводители за да го изчислят и екип от инженери за да проследят как се е изливало – пряко и по заобиколен път – в офиса му. Никаква част не беше предназначена за него самия – всичко беше за разходите на компанията. Джералд имаше три коли, четири секретарки, пет телефона и даваше приеми с шампанско и чер хайвер, каквито никой магнат в страната не можеше да се позволи, ако беше честен данъкоплатец. Той похарчи за една година повече пари, отколкото беше чистата печалба на баща му през последните две години от живота му. На една полица в офиса на Джералд видяхме натрупани петдесет кила списания – да, петдесет кила, измерихме ги, – пълни с истории за нашия комбинат и нашия благороден план, с огромни снимки на Джералд Старнес, наричан велик социален кръстоносец. Джералд обичаше да идва нощем в цеховете, в строго официално облекло, с лъскави, големи колкото 5-центова монета диаманти на копчетата за ръкавели и с пура, от която тръскаше пепел навсякъде. Всеки долнопробен самохвалко, който парадира единствено с парите си, е достатъчно неприятен – само че той не се стеснява, че парите са си негови, и можеш свободно да го зяпаш, колкото си искаш, макар че най-често не искаш. Но когато гадно копеле като Джералд Старнес прави представление и не спира да декламира, че не го е грижа за материалното богатство, че само служи на "семейството", че цялото изобилие не е за него самия, а заради нас и за общото благо, защото се налагало да се пази престижа на компанията и на благородния план в очите на обществото – именно тогава се научаваш да мразиш такова същество, както не си мразил нищо човешко.

– Но сестра му Айви беше още по-лоша. Тя наистина не се интересуваше от материалното богатство. Помощите, които получаваше, не бяха по-големи от нашите, ходеше с протрити ниски обувки и блузки-шемизетки – просто за да покаже колко е самоотвержена. Беше ни директор по разпределянето. Тя отговаряше за нашите потребности. Именно тя ни държеше за гушата. Разбира се, изискваше се разпределението да се решава чрез гласуване – какъвто е гласът на народа. Но когато гласът на народа представлява шест хиляди виещи гласа, които се опитват да вземат решение без критерий, без съгласуваност или основание, когато играта е без правила и всеки може да поиска какво ли не, но няма право на нищо, когато всеки има власт над живота на всички, но не и над своя собствен – тогава се оказва, както и всъщност стана, че гласът на народа е Айви Старнес.

Към края на втората година се отказахме от преструвките за "семейни събрания" – в името на "производствената ефективност и икономията на време" (едно събрание продължаваше десет дни) – и всички претенции за потребности просто се изпращаха в офиса на г-ца Старнес. Не, не се изпращаха. Трябваше да бъдат предадени лично на нея от всеки молител. После тя съставяше разпределителен списък, който ни прочиташе, за да го одобрим чрез гласуване на събрание, което продължаваше три четвърти час. Ние гласувахме одобрението. Дневният ред предвиждаше десетминутно обсъждане и възражения. Не правехме възражения. Вече си имахме обица на ухото. Никой не можеше да подели доходите от заводите между хиляди хора, без да разполага с някакво мерило за качествата им. Нейното мерило беше подлизурството. Самоотверженост ли? Навремето баща й, при всичките си пари, нямаше шанс да му се размине, ако говори с най-мизерния си чистач по начина, по който тя разговаряше с най-висококвалифицираните ни работници и жените им. Имаше светли очи, който изглеждаха безизразни, студени и бездушни. А ако някога сте искали да видите чистото зло, трябваше да видите как пробляскваха очите й, когато наблюдаваше някакъв работник, осмелил се да й възрази веднъж, който току-що беше чул името си в списъка на неполучаващите нищо като минимално подпомагане. И ако можехте да го видите, щяхте да разберете истинския мотив на всяко лице, което някога е прокламирало лозунга: "От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите".

– Това е цялата тайна. Отначало не спирах да се чудя как е възможно образовани, културни, известни хора от целия свят да направят толкова голяма грешка и да проповядват за справедливо нещо наистина отвратително, когато петминутно замисляне щеше да им покаже какво ще стане, ако някой се опита да приложи на практика проповядваното от тях. Сега знам, че не са го направили поради някаква заблуда. Грешки от такава величина никога не се допускат неволно. Ако хората се хванат на въдицата за някаква налудничава щуротия, а няма как да я накарат да проработи, нито пък имат разумно обяснение за избора си, то това е защото имат причина, която не искат да кажат. А и ние не бяхме толкова невинни, когато гласувахме за този план на първото събрание. Не го направихме просто защото сме повярвали на изтърканите сладки приказки, с които бяхме засипани. Имахме друга причина, но сладките приказки ни помогнаха да я скрием от съседите, пък и от себе си. Сладките приказки ни дадоха шанс да пробутаме за добродетел нещо, което са срамувахме да признаем пред себе си. Нямаше човек, който да не гласува с мисълта, че при така направена организация на нещата, той ще се добере до печалбата на по-способните от него. Нямаше човек, който да е достатъчно богат и умен, за да не смята, че някой друг е по-богат и по-умен и че този план му дява дял от богатството и ума на по-добрия от него. Но докато мислеше, че ще получи неприпечелени облаги от човека над себе си, той забравяше за човека под себе си, който също щеше да получи незаслужени облаги. Той забравяше за всички по-нискостоящи от него, които щяха да се втурнат да го изсмукват, точно както той се надяваше да изсмуква по-вишестоящите от него. Работникът, комуто се нравеше идеята, че неговата потребност му дава правото на лимузина като на шефа му, забравяше, че всички скитници и просяци на земята ще дойдат да хленчат, че техните нуждите им дават право на хладилник като неговия. Това беше истинският ни мотив, когато гласувахме – такава е истината, но не ни се щеше да мислим за нея и колкото по-малко ни харесваше, толкова по-високо крещяхме за любовта си към общото благо.

– Е, получихме, каквото поискахме. Но докато осъзнаем какво бяхме поискали, вече беше твърде късно. Бяхме хванати в капан и нямаше къде да отидем. Най-добрите сред нас напуснаха комбинaта още през първата седмица на плана. Загубихме най-добрите си инженери, началници, майстори и най-висококвалифицираните работници. Човекът със самоуважение не се оставя да го превърнат в дойна крава. Някой способни момчета се опитаха да търпят, но не беше за дълго. Продължавахме да губим хората си, те продължаваха да бягат от заводите като от чума – докато останаха само хората с потребности, но нямаше вече никой със способности.

– А малцината от нас, които все още ставахме за нещо, но не напуснахме, го направихме, понеже бяхме свързани с комбинaта от твърде дълго. Преди никой никога не напускаше "Туентиът сенчъри" и някак си не можехме да повярваме, че това време е безвъзвратно отминало. А не след дълго вече не можехме да напуснем, защото никой работодател нямаше да ни вземе – за което не мога да ги упреквам. Никой не искаше да има работа с нас по никакъв повод – нито една порядъчна личност или компания. Всички магазинчета, в които пазарувахме, започнаха бързо да се преместват извън Старнесвил – докато не остана нищо друго освен барове, комарджийски свърталища и мошеници, които ни продаваха боклуци на спекулативни цени. Подаянията, които получавахме, ставаха все по-малки, но жизнените разходи се качваха. Списъкът на нуждаещите се в комбинaта се удължаваше, но списъкът на неговите клиенти се свиваше. Имаше все по-малко и по-малко приходи за поделяне между все повече и повече хора. Навремето се говореше, че търговската марка "Туентиът сенчъри" върху двигателите е силна като знака за каратите върху златото. Не знам какво са си мислели наследниците на Старнес, ако въобще са мислили, но предполагам, че като всички съставители на социални планове, а и както диваците, са смятали, че търговската марка е вълшебен печат, който действа посредством нещо като магична сила и който ще ги поддържа богати, както беше поддържала баща им. Е, когато клиентите ни започнаха да забелязват, че никога не доставяме поръчката навреме и че всеки произведен двигател си има някакъв дефект – вълшебният печат започна да върши точно обратното: хората не приемаха и даром двигател с марката "Туентиът сенчъри". Стигнахме дотам, че единствените ни клиенти бяха хора, които никога не си плащаха сметките, а и нямаха намерение да ги платят. Но Джералд Старнес, опиянен от собствената си популярност, стана надменен и обикаляше с вид на морално превъзходство, настоявайки бизнесмените да правят поръчки при нас, не защото нашите двигатели са добри, а защото имаме крещяща нужда от тези поръчки.

– По това време вече всеки селски полуидиот можеше да види онова, което цели поколения професори се преструваха, че не забелязват. Каква полза можеше да има от нашата нужда за една електроцентрала, когато генераторите й спряха заради дефектните ни двигатели? Как можеше да е полезна на пациента, останал на операционната маса, когато електрическото осветление спря? Как можеше да е полезна на пътниците в самолета, когато двигателят му отказа във въздуха? И ако купуваха продукцията ни не заради качеството й, а заради нашата нужда, това ли е доброто, правилното, моралното нещо, което да направим за собственика на онази електроцентрала, за хирурга в онази болница или за производителя на онзи самолет?

– И все пак това беше етичният закон, който професорите, лидерите и мислителите бяха искали да установят навсякъде по земята. Щом направи това в едно-едничко градче, където всички се познавахме, ще искаш ли да мислите какво би сторил в световен мащаб? Ще искаш ли да си представиш какво би било, ако трябва да живееш и да работиш, зависим от всяко бедствие и всеки уж болен симулант по цялото земно кълбо? Да работиш и винаги, когато някой някъде се издъни, ти да трябва да компенсираш. Да работиш – без шанс да се издигнеш, а храната ти, дрехите ти, домът ти и развлеченията ти да зависят от всеки измамник, от всеки настанал глад, от всяка заразна епидемия навсякъде по света. Да работиш без шанс за допълнителна дажба, докато камбоджанците бъдат нахранени, а патагонците – изучени в колежи. Да работиш за празен чек, държан от всяко новородено същество, от хора, които никога няма видиш, чиито потребности никога няма да узнаеш, чиито способности или лентяйство, или немарливост, или мошеничество няма как да опознаеш и за които нямаш право да питаш – просто да работи, да работиш и да оставиш на Айвита и Джералдовци по света да решат чии стомах ще консумира усилията, мечтите и дните на твоя живот. Да се приема това за етичен закон? Това – за морален идеал?

– Е, опитахме го и ни беше за урок. Агонията ни продължи четири години от първото до последното събрание и завърши по единствения възможен начин – с фалит. На последното ни събрание Айви Старнес се опита да се държи доста нагло. Направи едно кратко, злобно и хапливо изказване, че планът е пропаднал, защото останалата част от страната не го е приела, една-едничка общност не можела да успее, насред един егоистичен и алчен свят, и че планът бил благороден идеал, но човешката природа не била достатъчно добра за него. Едно младо момче – същото, което беше наказано, че ни даде полезната си идея през първата година – стана и докато всички седяхме утихнали, закрачи право към Айви Старнес на трибуната. Нищо не каза. Заплю я в лицето. Това беше краят на благородния план и на "Туентиът сенчъри".

 

Превод: Анелия Ерменкова