HIERARCHICAL [and (ir)rational] SOCIAL STRUCTURE/organization/order (of the Homo sapiens i.e. the human species) in an (un)free country.
SOCIO-ECONOMIC STATUS of a person, within each stratum of the (пирамидалната) social-economic Strata/Ladder/Boat of a society.

(The division of people by their (постиган, придобиван, earn/deserve-ван, dynamic) social status:
each according & to the extent of his abilities and practical capacity)
The на ужким, wishful, non-real objective positioning of one’s own self amongst all the other ppl in a nation/region/world.
Well, lovely Жозефин, tell me now,
how do you like/believe/wish/want to (фалшиво реално) position/see yourself in the (big) world/picture (or in the smaller one that surrounds you)?
(feb-mar 2008)

СОЦИАЛН(О-ИКОНОМИЧЕСК)А СТРАТИФИКАЦИЯ, DIFFERENTIATION –
OF THE PEOPLE IN THE NATION/REGION/WORLD.
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЙЕРАРХИЗАЦИЯ.
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РЕЙТИНГОВАНЕ.
[THE ANIMAL’S OBJECTIVE URGE FOR PLAYING]
THE (ВЕЧНАТА) SOCIAL(-ECONOMIC) STATUS GAME,

THE (GREAT) OBJECTIVE GAME, LOVELY JOSEPHINE,
OF AN(Y) INDIVIDUAL SOCIAL(-ECONOMIC) STATUS.
[AND OF A NATION/REGION/WORLD, TOO -
FOR A SPECIFIC TIME-FRAME! OK? GET IT?]
SOCIAL(-ECONOMIC) СТАТУС/COMPETITION:
[IN THE NATION/REGION/WORLD, LOVELY JOS,
FOR A SPECIFIC TIME-FRAME! OK? GET IT?]
HIGH(ER)-MIDDLE-LOW(ER) STRATS,
HIGH(ER)-MIDDLE-LOW(ER) СЛОЕВЕ:
HIGH(ER)-MIDDLE-LOW(ER) СТАТУС,
SOCIAL¹ & ECONOMIC² (PRESTIGE) STATUS.
THE (REALITY-BASED) STATUS GAME(S),
А НЕ, НЕ, НЕ (BASED ON) МИСТИЦИзъм!

“What about the poor/proletatiat/дефицитното/needy people;
how about some (empathy &) sympathy, a?!”
Oh, that (любим) question!
(любим на кого, на кои философии/moralities/идеологии/systems; защо?)

 

            Много от (BG) хората, lovely Josephine,
            имат сериозни проблеми за решаване [в битов (socio-icononic) аспект].
            Понякога е really въпрос (само) на (буквално, екзистенциално/физическо) оцеляване. Бедност, хроничен недостиг, глад, болести, мизерия.
            Как,
                        the funk,
            с месечен доход на едно домакинство of about ... валута да е друго?
            Излизам now,
            извън рамките на БГ
            и говоря за едни (други) 3+ милиарда humans –
                        дето, lovely Jos,
                        докато не ги видиш (locally, в тяхната envoronment),
                        няма как лесно да повярваш, че може да съществуват в 21-ви век!
                        These ppl’s NET WORTH is negative [net negative wealth]! Yes, absolutely! Баси!
                                     
            В БГ, lovely Josephine,
            разбира се, че има/съществуват бедни хора,
            ала they are really nothing of the kind & quantity of people that онези 3+ милиарда хора са!
                        (, които живеят с по-малко от USD $2 (1.5 Euro) per day?! 80% of the people in the world - less $10/day)
            И тогава, lovely Jos,
                        съвсем обективно,
            „зависимите” или „бедните“ у нас/BG,
            се превръщат в „материално независими хора“ или („много“)  богати –
                        спрямо, да речем,
                        тези в Сомалия, Зимбабве (160 000% инфлация), Либия, Египет, Пакистан, Афганистан, Нигер(ия)
                или пък спрямо онези в Северна Корея, Куба, Венецуела
            или онези в Дар-ес-Салаам и много по-голяма част от Азия (където живее 60% от населението на света): Индия, Китай, Мюсюлманлендия, etc.

            (С много, много труд, трудно) Оцеляващите, lovely Josephine,
            в среда, където се въртят bad or evil moral principles, ideas & ideologies,
            се absofreakinkutely ОЗЛОБЯВАТ,
                        ОЗАВИСЛЯВАТ СЕ,
            обзема ги силен негативизъм (скептицизъм или дори всеобщ нихилизъм, тотално разочарование, апатия, hopelessness и отричане: на всичко и на всеки, на objective ценностите, на красотата, на света, на живота)
               и започват
                        да ЗЛОМИСЛЯТ & ЗЛОСЛОВЯТ (& злоправят),
            като ти да видиш, значи,
            всички по-заможни от тях (вкл. socially the middle/“буржоазната“ класа) (им)
               (им) стават
                        ВРАГОВЕ
                        [most of бедните, зависимите и паразитите, lovely Jos,
                              винаги търсят –някой “smart стратег” да им посочи– врагът/the enemy с идеологически/класов/партиен билет или заможния/the rich/практичния/capitalsit човек]
            и основна причина
            за тяхното общо [масово] неудовлетворение
                        от всичко/Живота,
                        от техния собствен (начин на) живот.
            Всеки, lovely Jos,
            с малко повече пари (включително заслужено и честно изкарано богатство & икономически просперитет или пък по мошенически/политически изкарано)
                              от тях,
            се превръща (за тяхното мислене, moral и разбирания), ти да видив,
                        в „мутра“,
                        в лошият,
                        в богатият лош олигарх.
            Most of these ppl, lovely Josephine,
            изпадат в дълги и чести невротични разстройства или депресии,
                        жива мъка,
            for which them оцеляващи търсят виновният винаги, of course, извън самите себе си. Баси!
            Това е изграждането на the 4Z’s mentality – of the resentment! (основана на corresponding bad или evil morality, а като следстие - ideology).
            Не само, че ще плюят, lovely Jos,
            ами може и ... вълната на тълпата, the brotherhood/войнствен primitivism!
            Баси,
            колко елементарно отвратително,
            колко absofreakinlutely ирационално мислене, разрушително, грозно,
            колко much, very much тъпо! (majority, because of тъпo & automatically accept-вани/лапане of irrational values и произвежданите от тях irrational vision of life)

 

[Natural!] Йерархизиране на (different домейни на социален статус of) the ppl – in a nation/region/world!
By the measure of the highest human token (of практичността) - the(ir own) productivity!
[Да, хората сме истински РАЗлични и НЕравни в почти всички неща , lovely Jos,
но това ИЗОБЩО НЕ, НЕ, НЕ означава, lovely Jos,
че (щом сме такива, то) задължително ще изграждаме НЕсправедливо society!
Най-справедливото (good) общество, lovely Josephine,
e онова, което e изградено на (фундаментално) най-важния принцип: of the IRs!
Най-НЕсправедливото (evil) общество, lovely Josephine,
e онова, което e изградено на обратния (противоположния) принцип на the IRs -
тоз’ absofuckinlutely evil принцип е принципа of the DICTATOR(ship)! Absolutely!]

            Така е на повечето места по света, lovely Josephine,
            така е и у нас
                        [, макар и да сме най-бедната страна in Europe,
                              количествено-качественият измерител (e.g. икономически, БВП/per individual, брой електоуреди/ per 1000 домакинства)
                              показва, че днес сме, in fact, много далеч от бедността, която през вековете, а дори и днес има по света]
            – социално(-икономическо) разслоение, (increasing)
                              social-economic inequality (in income, in mentality, in rationality, in practicality, in abilities & skills, in level of living),
                        различни социални ПРОСЛОЙКИ, LAYERS.
            Формирани от кого и защо?
            Колко разтворена е ножицата, lovely Jos,
            между top 20% and bottom 20% in terms of приходи (& social prestige) на индивидите/нацията?
            Как е (в различните региони) по света (през последните 100 години); защо?
            So, виждаш ли, вече, lovely Josephine,
            принципа,
            по който обективно се разпъва или свива тази ножица?
            А, чуваш ли (как звучат), lovely Josephine,
            обясненията на (leftish, центриски & rightish етатистките)
                        the биг ideologies/”elite”,
                        the “big shots”,
                        the “superiors”;
            are these reasonable или пък са ridiculous субективистични?

***

  
What about (the millions of) БГ ПЕНСИОНЕРИТЕ; са ли те сила?
[А размерът на дефицита в БГ пенсионната система, lovely Jos,
е огромен; и продължава да расте! Разплащан by whom?]
 

            Един въпрос, lovely Josephine:
            Защо в БГ,
                        където имаме 2 222 222 (недоволни от доходите си, от системата, от политиките, от футбола, от здравната система, от какво ли още не)
                              пенсионери (и още няколко стотин хиляди с пенсии за „инвалидност“),
                        а не могат да се видят поне 2 222 (за последните почти 20 години, след 1989)
               да станат инициатори и
            да (привлекат още пенсионери & other ppl да) излязат,
                        организирано & persistently,
            на улицата [за да протестиратщ, (да стачкуват с достойнство, да изразят открито недовослтвото си, а не само да мрън-мрън, я в кръчмата, я на поредната седянка)
                              против Правителството (което и да било то),
            да кажем например,
            заради objective reason за ниските си пенсии? Защо така (не) се получава?
            Какви са всъщност social отношенията,
                        в БГ,
            между Правителство (политици & бюрократи)
                              и пенсионерите? (or the single moms, or some of the малцинствата, for that matter)
            Не е много труден отговора (правилния отговор) на този въпрос, нали?
            Oh, those Russians pensioners! (& their irrational values/principles of the old & wrong morality, която произвежда кофти mentality, с кофти & НЕпрактични идеи & практики)
            БГ политиците, синдикатите, бюрократите, лобистите
                        i.e. управляващата мафиотска (държавно-картелна) олигархична група,
            чрез тяхното (си) Правителство, (НЕморално & НЕпрактично)
               ухажват пенсионерите (защото са много quantitatively, а и много лесно манипулируеми избиратели; няма да говоря за едни други две категории от избиратели, които също )
            т.е. по точно казано: ги absofreakinlutely корумпират,
                                               absofuckinlutely конформират & купуват,
                                               yes, пазаруват (си) ги,
            ала с парите на working (“class” heroes) данъкоплатците! (обективно, огромният принос е на онези хора, които произвеждат и успяват да реализират икономическа value/profit, in the private sector)
            Oh, that wrong idea of a (Muslim, coloured, proletarian, communitarian, etc. i.e. комунално)
                              Brotherhood! (of Man) -
                        “I [unconditionally] love you, you know;
                                I’ll be thinking of you [and working for you] in most everything I do”, my sisters & brothers (… save all your kisses for me…)
                              and we’ll all come together (one day, some day) as One human family/brotherhood and meet the needs of all its members…in a classless way…точно as is in the religion - the (сладникавата idea of блаженно безсмъртие & no hard working - the one and only…фантасмагористичен) Paradise; ала, “imagine, imagine all the people… hope some day you'll join us …and the world will live as One [big & ever happy комуна, forever …in peace and no hard working…just like, o, както онова hippie's movement of  love, long hairs, rock’n’roll, sex & peace, през 60-те….all you need is love, love, love…( лингвистиката of) love and free sex, and free beer, and  free music, free chicks, free joint, free stuff…is all you need]”; well, ain’t that a „научен“ метод of a good social concern …we should all just love one another, unconditionally, божествено, love one another…and should not care …so freaking much…for the money, за материалното?

***

 

The leftish/егалитариситчната/collectivist’s ideology always postulates and insist on, че видите ли:

Социално(-икономическо)то НЕравенство,  можело и трябвало да бъде преодоля(ва)но –

с повече (силово, принудително) преразпределение (by the politicans)
на honestly изкараното (от working индивидите и техните фирми) богатство

и с повече (социални) spendings by the Government!
Левичарите, lovely Josephine,
absofreakin;utely кофти [are trying да] учат the proletariat да бъде зависим
(от Държавата/партииците & Co обръчи),
като се нада и си иска полагащият му се (по право, ти да видиш, значи!) социял/‘секви помощи!
„Дайте си ми СОЦиалА,
я нема да (им) работим (на ‚некви си богаташи-иззедници)
за ‘некви си (чисто) 200-300 евро!“ - ядно крещи the сошъл(ized) [entitlement] манталитета/морала.

 

OH, THESE REDISTRIBUTIONISTS,
oh, these (командно-бюрократични, corrupt) regulators/interventionists -
this is the source of (the Каузата/God of) Cronyism/системата „наш човек“!

Етатистите (левичари, центристи и/или десни, they all wanna) (да, просто искат да) play, lovely Jos,
Каузата/God/”Elite”/Регулаторът/Кing/Бащицата/“премъдрата“ група!

 

Оскар Уайлд: „The worst form of tyranny the world has ever known
 is the tyranny of the (rationally -б.м.) weak (compromising characters - б.м.) over the (rationally -б.м.)  strong (non-мистични characters - б.м.).
It is the only tyranny that lasts.”
[В такива НЕсвободни общества
the weak individual is rewarded by the “elite” and the strong - punished! Баси! Какъвто е и днес the case with the социал уелферизма of the (dying; unsustainable) BG/EU  democracy (of the groups)!
Така in fact се поддържа/захранва the power/тиранията of the “elite class” of the етатизма!
Look around yourself, lovely Jos и ще го видиш, if you’re истинки rational човек. It’s done by метода на the egalitaristic coercive redistribution, преразпределение на богатството (annually) изработвано by the individuals!
Inter-национал-социалистите do the redistribution of (the produced by the individuals) wealth в границите между 75% и 100%,  by the принудата of the gun, физическа НЕсвобода & малтретиране - of the individual;
the социал-демократите (soft национал-socialism) - redistribute между 45% до 75% by прогресивно taxation & егалитаристично преразпределение чрез the National/EU бюджета;
the (religious, traditional, compromising) conservative (християн-демократичното) дясно - redistribute между 30% и 45% by прогресивно или плоско taxation & егалитаристично преразпределение чрез the National/EU бюджета;

the real (alternative to the traditional) right - do not redistribute чрез all the данъци/облагане no more than a fixed (in the Constitution) & flat single digit (in the long-tern zero) процент от доходите на all the ppl/companies/бизнеса!]

 

 

            Съществуването на човечество, lovely Josephine,
                        на човешки същества,
                        mankind in исторически контекст,
            започва със the organization of living
            in a absolutely tribal (i.e. most егалитарни & несвободни) общества
                        [an irrational йерархична organization,
                              създавана by primitive (in thinking, motivationa and action) ppl for the purpose of survival of the individuals in a small primitive group;
                              doing work, която по същество не изискава rational/mind power, but more физичека power]
            и се движи, lovely Jos,
            towards a free society
                        of privacy, individual choice & individual отговорност - an йерархична organization of (a freer & non-centralized; decentralized i.e. много, много пъти more rational) social living
                        i.e. private/individual lifestyle, където the real rational power (innovation, creativity & productivity) of the real rational mind really rulz & the individual хепинес
                        т.е. IHS статус, based on one’s own (independently self-earned) objective achievements is really the most important/meaningful (thing)!

Заблудата, lovely Jos,
            която the leftish (hierarchy of the evil),

            all over the world (united into their collectivism: груповатост, груповизъм, егалитаризъм, statism),
            are trying to imprint into the individual’s mind,
                        наричат я

                        „социална/другарска справедливост” (и „полит коректност“, солидарност, сошъл equality),

            е in fact НЕсправедливост, която ЛЕВИ(чари)ТЕ искат
            да (имат правото да ?!) разДАВАТ,
            да (със узаконени безпринципност & беззаконие да)
               ПРЕразпределят (богатство, to redistribute wealth, така както чиновници –автократи & феодали– намерят „за добре - в интерес на народа“, разделен на групи/класи ?!)
            между различни социални и професионални групи/“класи“
                               (it’s the irrational moral principle: да принудително взимаш produced wealth/property от една или повече групи of ppl и да го (раз)даваш за сметката на други групи of ppl);
                         разделяй, противопоставяй и владей, групите!
            Ала,
                        in fact,
            именно в това няма absolutely нищо,
                        ама really н-и-щ-о социално (има, обаче, много социализъм, много комунално/колхозническо мислене),
            камо ли пък да било справедливо (fair & just),
            освен ако,
            нечие си process/method of мислене, не е absofreakinlutely tottaly utopic/brainwashed/wishful и го илюзорно приема за такова. Напротив!

Тази основна норма (главен социално-икономически принцип на преразпределение на богатството според majority’s волята на Парламент, Правителството и чиновниците, democracy principle),
            която е приела и сбъркано налага съвременната Социална Държава (социална/welfare/комунална държава, съгласно БГ конституцията)         
               е всъщност, lovely Jos,
            голям абсурд (, който винаги води, разглеждано в по-дългосрочен времеви план, до социално-икономически колапс и разпад):
                        отричане на доброволното начало,
                        фундаментално необходимо
            за издигане в основен принцип на спазването на индивидуалните права (& private property) - основата на просперитетно-прогресивно, CIVILIZED (гражданско, а не tribal) общество (of the voluntary contract);
            а не (както е today) да стимулираме и насаждаме (чрез политическо populist говорене и propaganded through медиите)

               завистничеството,
                        resentment,
                        злобата,
                        глупостта,
                    incompetence,
                        посредствеността,
                        инерцията,
                        омразата, нихилизма и НЕсправедливостта!
                        (или пък „атакистко-патриотарски“ приказки, сбъркани, НЕпрактични, популистки и very bad идеи за национализиране, експроприиране и икономически протекционизъм & интервенционизъм)

Колкото и някой да се мъчи да обяснява, lovely Josephine,
            че колективистичната/комуналната/communized идеология (основана на колективистичната/egalitarian етика),
            защитавала не съвсем, не точно равенството между хората,
            ала всъщност –казват настойчиво  и пропагандират популистки–
            „по-равното“ (пре)разпределение на икономическия резултат
                        от произвеждания национален продукт (извършвано от и чрез “the smart, rational, honest & superior in thinking/практичност” политиците и бюрократите!)
                              i.e. от онзи продукт, който е произведен от реално продуктивните хора
                        (наричат го основано на "изначална любов“, „хуманистичен реализъм“, „социалистически демократизъм“ или „солидарно милосърдие"),
            то на практика
            не е възможно да се получи друг резултат, освен, че

мега малко хора (една екстремно малка по численост група) от едно общество,
                        където е въведена (и работи) колективистичната (of morality, politics & economics) философия,
            ще бъдат мега „по-равни”/правоимащи от всички останали (обикновени) хора в това общество!

Това е микро малцинството,
            the ruling класата/”elite”,
            ще диктува  всичко
                        -чрез (прилагане на) сила, принуда, заплаха, рекет, blackmailing, НЕchoices и НЕсвобода-
            на the мега мнозинството -
                        каквото (малко) им разрешава да правят и каквото (много) им забранява да вършат,
                        колко малко блага (произведени от мега мнозинството) могат да притежават обикновените хора и
                        колко мега привилегии трябва да притежава микро малцинството (привилегированите, богоизбраните),
            което микро малцинство всъщност (НЕобективно, мошенически)
               (пре)разпределя всичките произведени (от мнозинството!) блага, собственост и ресурси!
            Сърцето на традиционната социалистическа теория, lovely Josephine,
            е:         централизирано планиране, производство и преразпределение на икономическия продукт;
                        обществено-колективистична [socialized, collectivised] собственост на средствата за производство
                        за да могат working people to be in control of production, according to their needs, not to (the size and the degree of) their talents, abilities, potentials, reasoning and capacities!
            Има много интелектуалци, lovely Josephine,
                        защитници на социализма,
            които absofreakinlutely отричат,
            че цялата социалистическа система,

            която съществуваше през 20 век, во главе със Съюза на Съветските Социалистически Републики,
            всъщност не било –опитват се да внушават пост комунистическите интелектуалци– въобще социализъм,
            а поради лошо стечение на обстоятелствата,
            било се изродило в анти-социализъм!
                        Баси тъпия & дебелашки опит за cultural materialism (, based on the ideas of the хегелиански Zeitgeist, the нео-макрксистки ИсМат историцизъм, the Диалектичеки материализъм and the Fabian соц society)!

На практика,
            чрез силово/forciable (и рекетьорско-мошеническо поведение от Държавата)
                        „прилагане” на принципа на волята на мнозинството (враг е онзи, който не мисли & не действа съгласно колективистичната идеология на the group, наш „другар” е всеки, който мисли и споделя  идеологията of the group; нашите другари са умни, способни и можещи хора и затова трябва (да се грижим те) да управляват и контролират всички & всичко)
               се осъществява (чрез шибаната/unfair система „Наш човек, добър човек, другар човек”)
               тираничен ДИКТАТ на едно микро ( “superior, smart, knowlegable, honest, елитно”) малцинство
                        над мега huge мнозинството (, което трябва да се подчинява на законите и действията на микро „елита“) i.e.

(управлението) на тълпата (функционално НЕпрактичното/НЕвежото) над компетентното & рационалното & разумното & knowledgeable,

в НЕчестна/НЕзаслужена/forciable полза само и единствено на това малцинство и без необходимост то да извършва някаква (кой знае колко) полезна работа.
            Между другото,
                        само да спомена, че
            хората изповядващи колективистичната етика, lovely Josephine,
            са всъщност най-големите и отявлени (диалектически и исторически)
               материалисти (в буквалният смисъл на това понятие; мистичната етика отрича разума, preach-ва догматична faith и утвъждава моделът на саможертва на тялото и душата; колективистичната етика отрича догматичната faith, отрича и разума, следователно, остава само тялото т.е. материята).

That’s penalizing the excellence/success;
                        егалитаризъм, altruism, религионизъм, the principle of уравнивиловката/equalizing!

A free society/nation/country,
                        by a necessity,
            will always have/produce/generate/create
                        социално-икономическо НЕравенство amongst ppl! (because we the ppl не сме еднакви and will never ever be - we objectively have different abilities, capacity, skills and rationality/productivity)
            Yes, lovely Josephine. Yes, gorgeous. Това е нормално(то). Absolutely!
            A statist society/nation/country,
                        by a necessity,

is (full of) too much of
                        central planning,
                        centralized икономикa
            i.e. too much of (основно leftish & religious) етатизъм [НЕсвобода] (да не говорим за Мюсюлманлендия и/или the BRICS държавите);
                        а това, in the longer run,
                        има destructive & devastating effects on the lives/activities/happiness/freedom/business/wealth - of the ppl/nation!

Централното планиране (и centrism),
            командно-административните (бюрократичната, чиновническо контролирани)
                        икономика,
                        education,
                        пенсионна система,
                        здравеопазване, etc i.e.

уелферизъм/popolism of the етатизма cannot work.

И doesn’t work;
                        it cannot work;
                        it’s an irrational idea/construct/ideology (of демонизиране success and rewarding failure)!
            Това е (the egalitarian) иделогията, lovely Josephine,
            behind дебата of НЕравенството! (, especially левичарската “социалната fairness”, “fair share”, sacrificing and social riots) (attacking the earned/deserved success/productiveness. Oh, those атакисти)
            It produces масово & голямо (финансово-икономическо and monetary; и емоционално:)
                        INSTABILITY, DEBT&DEFICIT (i.e. negative) growth (стагнация, stagflation),
                        INSECURITY, STRESS, REDISTRIBUTIONISM and UNCERTANTY/страх
            т.е.

нисък финансово-икономически стандарт,
                        low (real) (capital) savings & investments/prosperity,
                        low предприемачески дух & innovation/novex/creativity/production/productivity/progress, (achieving)
                        нисък (качествен) жизнен стандарт!

Do you really like и/или want that, lovely Josephine;
            do you want to coersively not (be able to) keep what you’ve rationally (moraly and practically) earned;
            do you want (посредствени откъм способности, angry, 4Z’s и мързеливи)
                                       партийци, лобисти и бюрократи/чиновници (т.е. съвременните плутократи, управляващи уелферисти/регулатори/Gods)
                    to tell you what (is good and which is bad)
                                       to do with
                        your own life and (hard working изкарани/заслужени/produces)
                                       your own (honestly earned) money/private property/assets?

Джозефин,
            you ought to (learn to understand) know,    
            what егалитаризма (in philosophical terms, as a set of ideas)
                        really means (coersively servicing and sacrificing in moral/political/economic principles..the “those/poor/онеправданите in needs”! Баси the social “justice”!);
            you
                        -as/if an истински рационален човек-
            should be able
            to ясно разграничаваш
                       
                        between political equality vs economic equality!
                       
                       

 
                        [Oh, those
                                            Тома пикетивци,
                                            Пол кругмановци,
                                            Джозеф стиглицовци,
                                            Тони блеъровци,
                                            Гордън брауновци,
                              i.e. Джон кейнсианци,
                              които манипулират the (БГ) majority,
                                            защото то е absofreakinlutely икономически НЕграмотно и
                                            затова погрешно likes their (absolutely wrong) (set of economic) ideas!
                              Oh, that egalitarism,
                              oh, that -религиозен и/или секуларен- етатизъм {сошъл уелферизъм},
                              oh, those -адвокати/supporters of- redistributionists…
                              “как е възможно, от къде на къде някой си ще изкарва 10, 100 или 1000 пъти повече от мен…
                              ами, (s)he didn’t built that by his own…he must give back some of his wealth to the poorer ppl,
                              следователно,
                              това е his duty, his obligation to the society,
                              това е „социално справедливо” -
                              затова let’s coersively make him do it,
                              защото…това е моралното, това е (and should be accepted, promoted and enforced as) the morally right…
                              “the needs
                                            of the (non-)working ppl,
                                            of the (класовия, M-L) proletariat (i.e. (sub-)group)
                              vs the rational (moral and practical; objective) interests”!
                              Баси!]

Oh, those logical (self-)fallacies,
            oh, those wrong assumtions (methodology and context)!

 

 

 

КОЛЕКТИВИСТИЧНАТА/РЕПРЕСИВНАТА
ПРИНУДИТЕЛНО-(РЕ)ДИСТРИБУТИВНА
(редистрибутирана by the corrupt “elite” and its бюрократични институции)
“СОЦИАЛНА JUSTICE”; THE СОШЪЛ JUSTiSM!

The “сошъл” drug  философията/morality/политики/economics & the entitlement (уелферистко-егалитаристична) mentality
[марксистко-ленинската „Правда“; (интер-) (национал-)социалистическата fairness of spreading the wealth of the ppl]

[living in a non-free society; държавно-картелизирана „правда“, „социална справедливост“, „социална отговорност“]

Of the IRrationality of the (BG) КОЛЕКТИВистична MORALiTY!
Of the (BG) collectivist intoxication; of the (BG) cultural indoctrination - of morality.

В икономическата си (държавно-картелна) политика, lovely Josephine,
                        тази основно leftish (,a sometimes и центристка/middle-of-the-roaders или извратена/inverted религиозно-дясна)
                              идеология [of егалитаризъм],
            отрича (и при нея отсъства обективността & достатъчността на)
               свободната social
            пазарна система (and НЕприкосновеността на the IR/private property)
            за придобиване и конкурентно-динамично (natural, logical, moral, practical and истински just/fair)
               преразпределение на ограничените (on this Earth)
                              ресурси,
                        [a kak, kak, kak ли е в Рая (при Аллаха or Господа)…up нейде си into the Skies и/или in the сияйното бъдеще,
                              promised by the -безкласовото & the no f(reaking) private property society of- комунизма, a?]
                        труд, собственост, доходи и средства за производство
            за сметка,
                        Omg,
            на forcible use and forcible (сошъл drug) redistribution by the “Elite”/партии/Gov/Parlament/бюрократи/group-God i.e.
            тази колективистична/комунална/communitarian/егалитаристична идеология вярва,
                        buys into, Омггг,
            във the forcible use of one person to serve the purposes of another
                        i.e. (creating a social construct/institutions of)
                              slavery/forcible dictate)!
                              [, като същевременно, Омггг,
                              нарича/preach-ва най-способното, the истински productive …kak, kak, kak - чорбаджи, изедник, експлоататор, the bad,че дори evil]
               Баси inverted етиката, lovely Josephine,
            която invert-ва понятията into irrational delusions/fallacies/non-objectivity, faith-based “реалност“!
            That всъщност is истински immoral, unfair, corrupt and offensive!
            Тhis отричане [slavery] (master-slave relationships),
                        по необходимост,
                        в дългосрочен план,
            води до неизбежни и фатални изкривявания,
            които във финалната си форма завършват,
                        логично,
            със DISTORTING OF THE PPL’S INSENTIVE (INTEREST) to produce (конкурентноспособно),
            от което пък логично следва - колапс, разруха и самоунищожение т.е. Д&Д&Д модела.
            Защо?
           

БЕЗ СВОБОДНАТА ЧАСТНА ИНИЦИАТИВА,
ОСНОВАНА НА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ,
НЕ, НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОСПЕРИТЕТ!
[Това е точно обратната идея на марксизма,
на комунизма, на интер-национал-социализма,
на the absofreakinlutely СССР-изма и НРБ-изма:
ABOLISHMENT of the PRIVATE property and
establishment of ONLY COLLECTIVE property
на (най-important) СРЕДСТВАТА за производство!
В крещяща подкрепа на този принцип, lovely Jos,
погледни към Китай през 21-ви век и виж разликата
с Интер-Национал-СОЦиалистическия Китай от 20-ти век!]
КОНКУРЕНЦИЯТА, based на частна property,
и ВЪРХОВЕНСТВОТО на (the moral) Закона,
е the (one &) ONLY разковничето, lovely Jos,
за (achieving) good икономика – of prosperity!
[На практика това означава, lovely Josephine,
 въвеждане и спазване на принципа на the IRs.]
In a FREE society, a society of the law, lovely Jos,
a society rationally implementing the moral Law,
всеки is FREE TO COMPETE with всеки друг,
[равнопоставеност, by law, b/n economic субекти!]
in any business (or социална позиция),
без (шуро-баджо) намеса на Държавата -
[без Държавен paternalism, protectionism,
welfarism i.e. групов (dishonest) favouritism!]
а всеки според … his own real abilities!
Да, всеки човек, lovely Josephine,
със (making) различни (по посока и размер) стъпки
(& различен -in size & quality- achieved успех!
Това е истинската справедливост, lovely Josephine,
а другата  („другарската”) визия/perspective (of the world) is, омфг,
THE SOURCE of шуро-баджо coerciveness¹, dishonesty² & corruption³!

 

 

Само една свободна & динамична оценъчно-ценова система (i.e. free market capitalism), lovely Josephine,
            е единственно,
            really обективно способна
            да осъществи practically
            справедлива икономическа & социална достатъчност на благосъстоятелността на едно свободно общество,
                        както в краткосрочен, така и в средносрочен & дългосрочен план -
            такава, каквато обществото си заслужи чрез иновативноста на знанията, способностите и уменията си, които се прилагат в практиката (HIGH PRODUCTIVITY).
            Само и единствено she,
                        по същността си,
            по принципа на действието си,
            не е възможно да създава и задържа съществуването & бетонирането на (държавни или частни) монополи или картели (или на НЕзаслужено забогатели индивиди или фирми),
            при спазване принципът на ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА. (от властовата позиция на Държавата, както и от самите индивиди)

Спорът (the practical CAPITALIST idea of) PRIVATE property vs (the evil M-L idea of) КОЛЕКТИВНА/public/социализирана собственост (и всяко друго последствие, произтичащо от този избор)

e по разумно-рационална икономическа необходимост, lovely Jos,
            с ясен, обективен, категоричен и еднозначен отговор - yes, private! Yes! Absolutely! No (postmodern) relativism!
                        Държавата – (ought to be) вън (изобщо!) от икономиката (private собствеността),
                        hands off от отношенията в производството т.е. hands off от бизнеса, (monetary & fiscal policies и цялата) economics. 
                        Държавата - неподкупен рефер, само и единствено! Nothing more, nothing less! OK? Get that?
            Играчите на полето на free economic market-а, lovely Josephine,
            са (ought to be) единствено индивидите (people), чрез техните фирми.
            Правилата на играта –
                        основани САМО И ЕДИНСТВЕНО на принципа на индивидуалните права (IR) & лесей феър (free market) competition.
            Целта на играта -
                        висока благосъстоятелност/prosperity/PRODUCTIVITY, свобода и справедливост (based on the rule of objective law)
                              за всеки/който и да е човек, за цялото общество.
            And, of course,
            let the better be
                        -always & dinamycally-
            the (обективния & the most rational) winner in the economic field!
            И тогава, lovely Josephine,
            не може (нито пък трябва!) да има НЕзаслужено губещи хора или фирми
            или да действа системата „наш-човек, comrade” ,
                        както е днес, навсякъде в държавно-обществения публичен сектор;
            „готините” му „обществени” резултати са видими
                        и „справедливи”,
                        и „социални”,
                        и „полезни”,
                        и „в полза на намиране на достойна и добре платена  работа на децата ни” - 
            и за невежите, и за образованите, нали?
                        А, полит-мекеретата и псевдо-предприемачите как са?
                        А, „народа и населението” как е?
                        А, предприемачите как са?
                        А, честно работещите обикновени граждани?
            Нека ти говорят, lovely Josephine,
            че ти да видиш,
            това именно се дължало на „несправедливия & алчен” капитализъм,
            нека - това е единственият им начин & способ
                        -чрез заблуда-
            да запазят и укрепят паразитиращите позициите на колективистичната си етика,
            която „по необходимост изисква to more/further control
                        & regulate
            the алчния/гадния/социално НЕотговорния business/companies”.
            Баси, it’s a (collectivistic) tyranny!

 

Ала, важното е, lovely Jsephine,
            колко догматично им „вярва” (the irrational BG) мнозинството,
            дали има причина за основателни резерви по отношение на това, в какво „вярва” мнозинството, дали има правото да не вярва в гореописаните неща?
                        И още колко дълго време мнозинството хора, lovely Jos,
                        ще им вярва (и страда!),
                        negatively разплащайки цената на заблудата си (отчаяно, обезверено, кряскащо или angrily невежо)
               с материален недостиг, fiscal debt, безпокойство & ужасяващ разход на психо-емоционална енергия. Баси!

Ех, тази (ортодоксалнo-мистична, blind, утопично-идеалистична/материалистична)
                              faith и тези dogmatic вярвания! Баси!
            Това е, lovely Josephine,
            неврозата and the (сошъл) anxiety на една отдавна
            absofreakinlutely изчерпана & absofuckinlutely ВРЕДНА култура (of the collectivism, of НЕчитавото),
            на едно твърде остаряло и вмирисано (на застояло) статукво,

на което по дифолт, lovely Josephine,
            „работата” му е
            да отрича, да спира, да регресира, да abuse-ва и/или да пречи на:
                        новото, младото, жизненото, можещото, способното и the profitable
                        т.е. на читавото, моралното (i.e. практичното, the (високо) productive)
                        i.e. на the truly rational in thought, motivation and action.
            Психозата на това статукво,
            станало апатично-безразлично (с нихилистично отношение) към живота си,
            ала не и към ирационалността на (bad, unsuccessful) изборите и (lottary) манталитета си!
            Статукво ( и не малка част от жертваните млади хора и тези на средна възраст),
            което си „мисли” и спори,
            че really може
            да мисли разумно & рационално & логично,
            в кръчмата или в къщи на масата, на която има сложени домашно приготвени & безакцизни  ракия, вино, цигари и туршия,
                        които усилват и подпомагат говорилнята,
                        както и „смисълта” на напъните им за подържане на жизнено важният им (ала НЕсъотносителен, НЕобективен  и прозрачен)
                              ”обществено-социален” статус, който те наричат, по модерному, имидж.

Всеки, себе си, lovely Jos,
            може да заблуди или залъже (параноидно),
            ала действителността & обективното – никогаш! Cheers!
            Hey Jude, let’s bring Heaven down here, on the Earth -
            don’t offer yours “A” на авторите of the sacrifice,
            или ако сте решили да го направите -
                        запазаете си поне разума за вас си,
                        защото инак няма да можете дори
                        to make love!
                        [следователно,
                              няма никога да можете рационално да experience-вате най-интензивната joyful & тотално fullfil-ваща човешка емоция]

***

 

 

 

 

Социално-икономическо разслоение; INequality (between ppl).
THE (естественото) RANKing; (the RATIONAL social)
ordering of different (and обективно unequal) ranks
in a non-FREE country/nation/society/region!

THE SOCIAL(-ECONOMIC) (INCOME) STATUS,
КОЙТО Е (DIS)HONESTLY (ПЕРСОНАЛНО!) EARNED,
А НЕ, НЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ АВТОМАТИЧНО
JUST BY MARRYING (OR BEING A LOVER TO)
A REALLY HIGH(ER) SOCIAL STATUS HUMAN! OK? GET IT?
NO, NO, NO, ABSOLUTELY NOBODY, LOVELY JOSEPHINE,
CAN REALLY ACHIEVE ИСТИНСКИ HIGH SOCIAL STATUS
AND ИСТИНСКИ HIGH(ER) SELF-ESTEEM! WHY, SO?
ЗАЩОТО BOTH OF THESE MUST BE SELF-EARNED,
YES, MUST BE EARNED INDIVIDUALLY BY A (WO)MAN!

Йерархичната социално¹-икономическа² Пирамида of a non-FREE society

The unequal society - the real/естественото/objective thing/fact/value: the different (социално-)икономически (income) равнища of society
within (the really different moralities of the ppl in) a given nation/race
We [all humans, individually, (with)in our own time-space домейн] are (,like it or not, believing it or not, understanding this ot not,) (competing) all on the race track of the reality!
And each of us should & трябва да run on the race track of life (as more efficiently & as longer as possible) (according)
to the really best of his own [objectively мошенически/конформистки/parasitic продуктивни i.e. practical] god-given придобити (cap)abilities & capacity, lovely Jos.
It really ain’t easy!
Не, не е, but, когато последователно и упорито си rationally намериш
своя (си real талант for the running and your) real коридор [, а не да се irrationally стремиш обезателно to be in the fast(est) lane],
тогава, gorgeous Jos,
you are onto the right path to (really) pursuing your own истински успех & хепинес - to the best of your own (ir)rationally полагани efforts that you really could do.
Well, lovely Jos, it’s a (really) one-way ticket, in a (really) one-way journey; in your own (really) the one and only lifetime, тук в реалността on the Earth.
Try, honestly & consistently hard, to (really) do it really well, in the life-affirming (i.e. the positive/right/non-skeptical/non-compromising) way/direction
and by smart ползване на the (really) right method(ology) & средства,
according to your own (really) best (thyself abilities), in your own way. The rational/right (i.e. the moral and the practical) way.
It really си заслужава!
Заслужи (earn-вай) си го и ти, lovely Жос - рационално produce your own best possible ranking за you(rself).
OK?

(Е, разбира се, I’m here to help you, gorgeous Жосефин - right here & right now, I’m doing it. With rational clarity & beauty. Just hold on tightly/rationally to me, lovely Jos!
И мисли самостоятелно/independently, but винаги based on the истински: (causal взаимовръзки of the) facts/evidences/reality, (right) предпоставки, (right) контекст и (consistent) логика. That’s about all.
И тогава, please, Jos, do evaluation, do judgment, do justification, do, do, really do conclusions,
а не, не, не си altruistically/жертвоготовно/тъпанарски подлагай другата your буза за шамаросване! Не бъди подлога, никому; ала и не искай от никому да ти бъде такава!)

Social mobility. We humans, всички сме STATUS-SEEKING (rational) animals.

 

Едмънд Бърк (1780): „ Всички хора са равни пред Бога и пред закона. Но това не ги прави еднакви.
Хората по своята природа притежават различни качества.
 Ето защо най-естествено е в живота те да постигнат различни резултати.
 Естествено и редно е да управляват тези, които се отличават с най-голям талант и добродетелност.
Редно е този,
който притежава по-голяма дарба и полага повече усилия, да получи съответно и по-значителен дял от плодовете на труда си.
В противен случай се стига до извращения:
Повярвайте ми, господине, тези, които искат да изравнят всички, никога не постигат равенство.
Във всички общества, съставени от хора с различни качества, някои люде трябва да бъдат на върха.
Уравнителите следователно само променят и развращават естествения ред на нещата;
те разрушават сградата на обществото, оставяйки без здрава основа това, което стабилното устройство изисква да стъпи здраво на земята.“

 

 

 

 

            За да really можем, lovely Josephine,
            да се успешно socially change към по-добро/progress/prosperity/peace (of mind),
            we must,
                        in the first place,
            choose, challenge & make the individual change,
            right inside our own (individual’s) mind! (,а следователно и в социален контекст, too) Това е very, very much труден & time consuming процес.

            Без да бъдем социални дарвинисти (,каквито са the huge majority of the BG ineffectual intellectuals ineffectual intellectuals),
            които опростяват (поради погрешно разбиране) социалната система (of stratification),
            трябва да установим факта,
            че понеже хората не са (и никога няма да бъдат) с равни actual способности, умения, капацитет, практичност, IQ и интелект (а следователно и интереси & цели)
                              i.e. we all have differential (dis)advantages (с които, we should all try to the best of our practicality to compete/translate onto the free market),
            затова социално- икономическата структура/Strata/Ladder,
            в контекста на управленската му структура (, because, today в демокрацията, икономиката се е регулира & контролира from the, корумпирания и лошо ефективния, public sector),
                         на световното „общество”, lovely Jos,
            има (естествената, йерархична, the socially objective)
            форма на пирамида  (meaning & knowledge & concept formations are hierarchical, have hierarchical organization and structure, so is wealth/equity/capital/money possession by the people; social division).
                        Три равнища: Upper, Middle and Working (Lower) class (, according to the сошъл “class” method, за determining/differentiating ценности/принципи).
            Около върха на тази пирамида, lovely Josephine,
            има много малко (на брой) хора
                        с really великолепни (high level концепции, objective & practical, иновативни, imaginative & INSPIRING/challenging)
                              идеи, longterm визия и very consistent, persistent & hardworking отдаденост/производителност/практичност на public работата [интересите] си
                                   (if, разбира се, целта е прогрес & просперитет на all of индивидите, according to their rational practicality),
            там, oколо върха,
            има и намират място, lovely Jos,
            до 2%-3% от всички adult хора!
                                   [микро innovating малцинство;
                                            the people with the most money/assets/capital;
                                            occupying power positions, across the society e.g. big business, media, politicians, bankers, financiers, lobbysts, IT industries; „ruling class”, „елит“, oligarchy]
            По-долните
            около 15%-33% (всъщност по-точното е, че usually не са повече от 25%)
                    се заемат от конформисти, loyal to the oligarchy
                        the real експерт-специалисти & технократи, lovely Jos,
            способни да претворяват тази ((ir)rational i.e.(im)moral & (in)practical) визия
                        в конкретни ((un)fair & (un)just) политики,
                        които да са съпосочни с основните принципи изграждащи модела на the appropriate for the (requirements of the) life of the individual
                        i.e. the objectively rational социалната система! (малцинство; do not possess the money & power of the upper “class” and are not as big in numbers as the working “class”, затова са „буржоазия“)
            И най-отдолу са всички останали,
            huge мнозинството,
            над 65%-75% (about 15%  of these are really big loosers, in the long run) от всички adult хора (John изпя: working class hero),
            коeто е достатъчно да върши production,
            което,
                        за (почти) половината от това мнозинство,
            включва извършването на ежедневна, very монотонна и very рутинна работа.
                        [мнозинство;
                              което most of политиците се целят да привличат на своя електорална страна,
                              защото тази категория “пролетариат“ (вкл. mass/typical pensioners),
                              има най-съществено влияние върху изборните резултати, ала нейна характеристика е, че тя не, не, absofuckinlutely не може сама да се организира]
            {Няма общество без нужда, lovely Jos,
               от the lower level of the working “class” heroes:
                              чистачи, миячи, железничари, lower/under level чиновници, поточници, общи строители, lower level продавачи/сервитьори, селяни от малки села и градове и т.н. }

            Всички индивиди,
            всички професии и
            всички извършвани работи от индивидите, lovely Josephine,
                        във всяко общество,
            са обективно необходими,
            и само тяхното количество се мени в time-space домейна.
            Ала в историята of mankind,
                        the matter of the fact of reality е, че
            повечето от хората (в по-свободните countries, no really matter their background, genes, race, етнос, biology; за соца е повече от ясно, че),
                        амбициозни или не (толкова),
                        влагащи много effort или не (толкова),
                        по-умни или не (толкова),
               do [can] not really get very far
                        in terms of
                        producing (economic, а следователно и social)
                        value/capital/purchasing power by themselves (on their own)!
                        ОК, lovely Жос?
                        Read history, see the real(ity) numbers of the (BG, EU, world) statistical norm(ality; yes Жос, повечето хора са normal/ordinary ppl!)
                        and look around yourself -
                        and then you could rationally really see [observe] this:
                        most of the ppl,
                                   by a huge margin,
                        are really,
                                   Омггг,
                        всъщност лузъри и посредствени ppl, in the longer run!
                        Yes, it’s absolutely true!
            Само да спомена и тук, lovely Jos,
            че in a (relatively) free (market) country
            we all the ppl are really free…to fail! (или be посредствени…too ordinary/нормални)
                              [, ала we ought to! blame само себе си за нашата си mediocrity or failure
                              т.е. to not be(come заради нашите НЕуспехи/посредственост/НЕконкурентноспособност/capacity)
                              really сърдити & ядосани real егалитаристи/irrationalist/нихилисти,
                              които (in a state of constant anxiety, feeling insecure, НЕудовлетворен & НЕ(съвсем)happy) love & support their own entitlement mentality,
                              ала, in fact, in a 4Z‘s way
                              ирационално агонизират в домейна на
                                            the (at root immoral!) социал(изираното Government, полит-чиновническо, уелферистка) redistribution
                                            of the produced by the private individuals private богатство]
            OK? Get it?

            И ’кат за накрая…let’s mention about…
            How about (the) luck? What about (just) being lucky, in life (, а не, не, не being productive, smart, ambitious, конкрурентноспособен, strong…)?
            Well, lovely Jos,
            luck (being lucky) is a real (integral) part of the reality [existence]!
            Yes, it is.
            It might happen (to you) or it might not;
            it’s arbitrary, случайност.
            Ала, онзи, който,
                        oh, Омггг,
                        изцяло believes и чака,
            се надява на късмета to come and оооправи живота му, а не развива мързеливо his own talent,
            е in the reality,
            ама really & absolutely пълен irrationalist,
                        an (Mr. Mrs.) irrational character! (,който will inevitably един ден fall into домейна of skepticism)
            An irrational (and skeptical) character,
                        no matter his wealth, пол, раса или занятие, lovely Jos,
            cannot be a (healthily/really) успешен & хепи human.

Common aims, freedom of choice & доброволно частно cooperation -
yes, yes, yes, ала не, не, не и collectivist’s goals (, средства & ”rights“) - of а (дикатат на) group.
Idea(l)s & практика/reality/objectivity (of life)

 

[You, lovely Jos,
as an individual,
cannot (и никой in reality не може да) успешно solve collective (създавани & акумулирани) социал-икономически problems,
чрез ползване & прилагане на yet more колективистични methods & средства (и наивно to hope to solve them)!
Няма, lovely Жозефин, 
in the reality не, не, не съществуват,
колектив(истич)ни (& external) решения 
to the (колективистично забъркани!) социално-икономически problems;
[all the важните stuffs in a nation, region, world]
има само индивидуал(истич)ни [successful!] solutions! Get that!
Всички колектив(истич)ни (& external) решения, lovely Jos,
водят only до частно облагодетелстване на very, very few ppl
и същевременно very many частни problems of the many ppl!
And no, lovely Josephine, all (БГ) ppl не, не, не са еднакви;
yes, те са all real различности, lovely Josephine,
ала majority of them не, не, не са (practical) личности! ОК?
И никога няма да бъдат. Освен в the (домейна of) мистицизма!
Държавата, на национално и регионално равнище си има само и единствено 3 функции за които се създава and no more; cannot истински (efficiently) do more than those three.
All the rest should, can & ought to be в домейна на частната собственост & free (market) приватната инициатива – of the (co-op of) individuals. Tака и само така могат да бъдат really успешно решавани
днешните, натрупани през годините, many problems, които задушават масовия човек! They are all колективистично създавани problems; by държавни управления/regulations of (премъдри) колективисти/communitarians.]

[Life, meaningful life, разкошна Жозефин,
is all about effortfully (l)earning (how) to рационално put
real ideas/знание into the мистична practice/reality,
при това in the right контекст, by the right method & принципи, in the right space-time домейн! Why? What for?
За да (be really able to) живееш смислено, съзнателно, осъзнато in truth – истински happy, real healthy, really свободно & really НЕзависимо! Throughout all of your own lifetime.
И да бъдеш истински горда & истински passionate about (doing) that living of yours! То the best of your own real способности, real (оползотворени) възможности & real капацитет. Accordingly.
That’s why! Absolutely! OK, lovely?]

 

            В социално отношение this конструкт, lovely Josephine,
            предствалява функционално „обединени” (заради common, ала не и колективисична goal, диктат на групата),
                        yes, на real свободни [from -заплаха от- физическа coercion; to choose] & voluntary [, based on private contracting]
                        кооперирани групи от индивиди.
            Те имат различни интереси;
                        необходимостите и нуждите им са различни;
            естеството, количеството и качеството на труда,
            който (умеят да) полагат
            е различен,
            както и постиганите real резултати & удовлетвореността получавани/earned/deserved от (applying) този труд;      
                        свободното време и начина на забавленията & удоволствията им
            са различни;
            заслужават си и мошенически честно изработват/produce различни по размер, време, скорост & характер
            доходи (заплати, дивиденти, премии, бонуси, комисионни , борсови спекулации и т.н.);
            собственостите & капитала,
            с които разполагат (и рационално & практично или ирационално & non-coherent управляват)
            са различни; приоритетите им (and theit own motivations) са различни.
            All (of their) stuff is different. Absolutely!
            Всички те,
                        разбира се,
            са хора, lovely Jos,
            ала социално-психологичните им профили, критерии, motives, incentives, действията и рационалността на целите,
                        които си поставят или постигат/съхраняват long-term успешно,
            са много различни, (and can be objectively summarized) в много различни равнища.
            На теория all that stuff, lovely Jos,
            не е необходимо
            да са антагонистични (в едно really свободно общество, където религията & икономиката са really отделени от Държавата),
            ала на практика,
                        при съвременното,
            масово & дълговременно възпитание в принципите & разбиранията  (irrational values, културата)
                              на колективизъм, сошълизъм, комунизъм, релативизъм, мистицизъм, тоталитаризъм, тероризъм, Welfare-изъм  или капиталсоциализъм –
            точно това, обективното, прогресивното,
            онова, което може да носи наужким истински просперитет
            става (за съжаление, ала съвсем логично)
            НЕвъзможното,
            защото се прилага масово метода brain washing,
            чрез (демократично-болшевишко) налагане force & fruad, принуда или заплаха (of coersive action; of иницииране на физическа сила).
            Some humans (or social categories)
               are истински (much) superior (excel much more in Q & Q terms, much faster, more productive/efficent)
                    than other humans (or social categories), в some конкретна област/и (in more general or конкретен context). Absolutely!
            Например, the предприемчив човек, the (автентичния, real) предприемач
            най-добре (спрямо всички други социални прослойки)
            can истински transform/apply/transact/actualize реални
            i-d-e-a-s into p-r-a-c-t-i-c-e
            i.e. предприемачът e практичен/productive, а не, не, не мистичен (in his doings) човек. Absolutely!
            Това е неговата most essential характеристика,
            която най-добре го описва и differentiate-ва by all the other social слоеве. Absolutely!
            И, lovely Jos,
            remember, че
            няма много-много смисъл
            to have (acquired) knowledge,
            which да (can) not (be) put/apply into практиката/reality (, чрез истински right принципни actions/doings & methods)!
            A, и да, lovely Jos,
            (BG) многознайковците (and the “experts”)
            са наистина много and everywhere you look!
            Observe,
                        обаче,
            at the way & постигани (Q&Q) резултати in their собствен живот…
            and then you’ll rationally see the truth –
                        about them ppl & their посредствени (or напълно irrational; poor) ризънинг, мотивации & действия (behavior) in the longer run!
            To each според ...
                        the right application (т.е. изпълняване на the requirements)
                                       of the objective/real/практични
                        принципи of р-е-а-л-н-о-с-т-т-а!
            Инак, lovely Jos,
            мрънкането, обясненията, словестните еквилибристики & големия плач
                        of the (БГ) entitlement манталитета (& the сошъл drug) (на БГ мнозинството, вкл. the БГ ineffectual academia, media & intelligensia)
            са абсолютли налични в really големи количества,
            all over the nation/collective/public…а и НЕможенето, too!
            OK?

***

ДА ПОГОВОРИМ ЗА НЕЦИВИЛИЗОВАНИЯ ( = ИСТИНСКИ ВАРВАРСКИ) (VERY, VERY OLD)
ТОТАЛИТАРЕН МОДЕЛ НА (СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ) СВЯТ, BASED ON COERCION!
ЗА THE EVIL СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ (ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ) М-О-Д-Е-Л
ОСНОВАН НА ANY VERSION OF (NON-)RELIGIOUS ДИКТАТ(УРА) = НЕСВОБОДА & DISHONESTY!
(Наример, това е модела: на СОЦиализма, на днешна П@тинска Русия, на всяка теокрация, etc.)

So, here’s the класическата СОЦиално-икономическа “CLASS” пирамида/stratification, lovely Josephine,
 

при [the evil DICTATORSHIP of the] (НРБ, Съветския, М-Л) СОЦиализъм!
Ох, тоз’ absofreakinlutely EVIL MODEL – of the SOCIALISM (& of the RELIGION, too)=
the 100% (EVIL) ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА THE PRODUCED WEALTH (COERCIVE 100% STATE’S STRATIFICATION)–
by the evil СОЦ(иалистически) LAW: к‘вото ПАРТИЯТА (& its institutions) РЕШИ!



Принципно същата е пирамидата и при НАЦИОНАЛ-СОЦА,
при ВСЯКА форма на the IDEOLOGY OF (non-)religious ФАШИЗЪМ!

So, let’s now, lovely Josephine, talk about THE SOCIAL-ECONOMIC (STATUS) ПИРАМИДАТА
in the DEMOCRATIC countries, NOT in ДИКТАТУРИ!
This is THE FREE-MARKET (= VOLUNTARY, NON-COERCIVE)
DISTRIBUTION OF THE PRODUCED (WEALTH) (ON MERIT),
based on the GOOD principle: ВСЕКИМУ НЕГОВОТО (СИ ЗАПАЗВА/ЗАСЛУЖАВА/РАЗПОЛАГА)!
И НИКОЙ, ПО НИКАКЪВ НАЧИН, ДА НЕ ОТНЕМА ЧУЖДОТО!
ВСЪЩНОСТ ТОВА Е (ИЗРАЗЯВА) ПРИНЦИП (BASED) НА СВОБОДАТА & ЧЕСТНОСТТА!

THE RIGHT TO LIVE (REALLY) FREE!
 

Social-economic (in-)group “membership”,
not, not, not based, lovely Josephine, on
религия, раса, етнос, пол, “класа”, партия, възраст/демография, etc.,
but BASED ON INDIVIDUAL (, а следователно и social) MERIT!
(So, we are here now talking, lovely Josephine, about
the democratic countries, NOT about диктатури!)

Аристотел е рекъл 300 години B.C.:
“We are what we repeatedly DO [ & първо (ir)rationally think].
 (Achieving) EXCELLENCE, then, is not an act, but a HABIT.”
[ВОЛЕВО, consistently & мистично, субективистично rationally/ризънABLY HABITualizing в нашето individual съзнание  на
THE PROCESS, yes the very PROCESS, lovely Josephine, OF
objective too much алкохол drinking THINKing (& ризънинг) into (производството of) our own real talent(s) & healthy HAPPINESS,
BASED ONTO (consistently & persistently) PRACTICING (a set of) OBJECTIVE (а не, не, не мистични) PRINCIPLES,
the right (= РАЗумен) METHOD and, and, and RATIONALLY applied into the wrong right КОНТЕКСТ,
by an individual, в his own практиката TO THE BEST (s)he (реално) CAN.
(А това означава, lovely Josephine, и в социален контекст, too!)
Yes, YOU, IF a truly RATIONAL human, lovely Josephine,
ought TO BE(come) ABLE to HABITUALIZE the practice
of OBJECTIVE principles in your everyday life(time)! OK?
Objective принципи означава reality-based, lovely Josephine,
а не, не, не, не faith-based (INcoherent with reality) принципи!
[ШАМАНизмът (на МИСТИЦИз-ъ-ма), lovely Josephine,
в (epistemology,) МОРАЛА, политиката и икономиката,
that PRODUCES the (evil) RESENTment MENTALITY.
МИСТИЧНОТО IS THE НЕРЕАЛ(ИСТИЧ)НОТО!
НЕРЕАЛНОТО Е МИСТИЧНО(ТО) = E REALLY 
НЕМОРАЛНОТО = НЕРАЦИОНАЛНОТО = НЕПРАКТИЧНОТО!
И да, да, да, lovely Josephine,
(красиви) ДУМИ могат да ПРИКРИВАТ
(лоши or злотворни) (с)МИСЛИ, ИДЕИ!
Yes, really! Yes, absolutely!]

ДА ПОГОВОРИМ NOW, LOVELY JOSEPHINE, ABOUT
THE GREAT & REAL IMPORTANCE OF THE (HIGHER)
S-O-C-I-A-L(-E-C-O-N-O-M-I-C)  C-L-A-S-S:
THE (REALITY-BASED) S-T-A-T-U-S GAME(S),
А НЕ, НЕ, НЕ (B-A-S-E-D  ON) МИСТИЦИзъм!
[ALL THE (IR)RATIONAL ХОРАТА  (DIS)HONESTLY PLAY  THE(IR) STATUS GAME!
ALL THE (IR)RATIONAL PEOPLE (IR)RATIONALLY PLAY THE STATUS GAME! YES!]
THE GREAT S-T-A-T-U-S  GAME IS MAINLY(!) BASED ON PPL’S PRODUCTiVITY-
DIFFERENT (ABILITY FOR) PRODUCTiVITY = (FORM) DIFFERENT SOCIAL LEVELS!
  
ХОРАТА, LOVELY JOS, ARE NOT, NOT, NOT EQUAL …(ПОЧТИ) В НИЩО!
ALL HUMANS DO(!) CARE (A LOT!) ABOUT THE(IR SOCIAL) S-T-A-T-U-S!
ALL (IR)RATIONAL ХОРА DO, DO, DO (WANT TO) PLAY THE STATUS GAME
BY USING THEIR STORY LISTENiNG & TELLiNG (= NARRATIVE) MINDSETS!
THIS IS BASED ONTO THE HUMAN (E-V-O-L-U-T-I-O-N-A-R-Y!) NATURE!
ANY INDIVIDual, F-E-E-L-S  G-O-O-D WHEN (S)HE G-A-I-N-S STATUS &

F-E-E-L-S  З-Л-Е WHEN (S)HE L-O-S-E-S (SOCIAL-ECONOMIC!) STATUS!
 

IT -the social organization of a truly free & prosperous society- STARTS, lovely Josephine,
 with clearly understanding (of) the (moral & intellectual concept of the human) individual(’s rights)!
 Yes, it ALL starts @ the individual равнище! That’s the only (& truly) rational standard – of (the real) value,
 of the (truly) rational evaluation, based onto (objective) reality & logical REASONing,
 а не, не, не, lovely Josephine,
 irrational интерпретации, based onto някава си мистична вяра (i.e. The “holly” book’s “разсъждения”)!
 Само при the (good) SYSTEM of (истинска) FREEDOM (& CAPITALiSM), lovely Josephine,
 за разлика от its OPPOSING (and EVIL) SYSTEM of the (today’s) TZAR(ism),
  е валиден THE PRINCIPLE OF MERITOCRACY, which is based on the INDIVIDUAL(ism):
..    
  THE (QUALITY OF) EXCELLENCE IS (being) REWARDED, а не inferiority, loyalty & шуробаджонизъм!
       
THE (QUALITY OF) EXCELLENCE IS (being) REWARDED, а не inferiority, loyalty & шуробаджонизъм!
НЯМА, не съществува in reality, НИЩО ПО-ДОБРО от това, lovely Josephine,
ЧОВЕК ДА (може healthily, INdependently & rationally = truly happily) ЖИВЕЕ!
A human MUST самостоятелно ACHIEVE (a life of) SELF-SUFFICIENCY!
          
Могат ли, lovely Josephine, ХОРАТА ДА БЪДАТ ЕДНАКВО продуктивни?
No, of course not! НО, ВСИЧКИ ХОРА МОГАТ (и трябва) ДА РАБОТЯТ =
TO APPLY (HONEST & PRODUCTIVE) EFFORTS, ДА ИМАТ КАРИЕРА!
ВСЕКИ ЧОВЕК, КОЙТО USES HIS OWN RATIONALITY, LOVELY JOS,
WHO TRULY & HONESTLY USES HIS OWN RATIONALity-based MIND,
FOR APPLYING CONSISTENT & PERSISTENT PRODUCTIVE EFFORTS,
ИМА (PRODUCTIVity & CAREER-based) ТАЛАНТ TO  THAT  EXTENT=
(S)HE IS (UN)SUCCESSFUL TO THAT (VERY!) EXTENT! OK? GET IT?
Yes, the use of (ir)RATIONALITY определя, lovely Jos, the degree of (un)SUCCESS!
Мързеливците, домакините, измамниците (= кофти хора), lovely Josephine,
както и хората, КОИТО DO NOT, NOT TRULY RATIONALLY USE THEIR MINDS СА
НЕпоследователни и НЕпостоянни (confused) хора = НЕспособни & НЕчитави хора!
Oh, those НЕпродуктивни хора, ПАРАЗИТИ = socially (D)E-V-I-L people! Absolutely!

IN A FREE (NOT TOTALITARIAN) COUNTRY
THE (quality of) EXCELLENCE, LOVELY JOS,
IS ALWAYS (BEING) REWARDED, А НЕ, НЕ,
НЕ INFERIORITY, LOYALTY & ШУРОБАДЖО!
В ДИВ(АШКИ)ТЕ СТРАНИ Е ОБРАТНОТО - ТЕ
REWARD O-N-L-Y LOYALTY & INFERIORITY!


СОЦИАЛН(о-икономическат)A СТЪЛБА
[Strata/Status/Boat/Пирамида/Organization]
[Оf ACHIEVing  real EXCELLENCE & real success;
of (one’s own) labor’s икономически rewards;
of (wo)man’s effort into productive enterprises
ИЛИ of achieving failure (провал, баси)!]

СОЦИАЛН(О-ИКОНОМИЧЕСК)ИТЕ STATUS GAMES,
КОИТО ВСИЧКИ ХОРА & NATIONS (INDIVIDUALLY) PLAY!
[Всеки човек играе THE STATUS GAME,
ала so many (irrational) хора настояват,
че (уж!) НЕ (искат да) я играят, баси!]
[THE SOCIAL ACHIEVEMENT (OF ANY SOCIETY) =
= THE SUM OF ALL INDIVIDUAL ПОСТИЖЕНИЯ.]

Oh, yes, you must remember, lovely Josephine,
that WEALTH (=PRODUCTIVITY/MONEY)
is the BEST (most important) ПРИЗНАК, lovely Jospehine,
(КРИТЕРИЙ/МАРКЕР ЗА OBJECTIVE ОПРЕДЕЛЯНЕ)
of THE INDIVIDUAL’S (SOCIAL-ECONOMIC) STATUS!

THE STATUS-SEEKING (HUMAN) MAMMALS

THE SOCIAL (STATUS), ТАКА КАКТО И (СТАТУСА НА) НЕЗАВИСИМОСТТА,
[КОИТО СА ABSOLUTELY НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ С THE WEALTH STATUS]
SHOULD, YES, SHOULD BE HONESTLY E-A-R-N-E-D (DEFINED), LOVELY JOS,
ЧРЕЗ ONE’S OWN INDIVIDUAL REASONING¹, ДЕЙСТВИЯ² И ПОСТИЖЕНИЯ³,
А НЕ, НЕ, НЕ ЧРЕЗ (EVIL) РЕЛАТИВИЗАЦИЯ НА РЕАЛНОСТТА/ИСТИНАТА!
ВСЕКИМУ, LOVELY JOS, НЕГОВИЯ (СИ) [(DIS)HONESTLY EARNED] СТАТУС
AND THE ACCORDING(LY EARNED) HIGH(ER) OR LOW(ER) SELF-ESTEEM  =
THE (ACHIEVED, IN A NATION, INDIVIDUAL) SOCIAL(-ECONOMIC) STATUS!
OF THE (INDIVIDUAL’S) SEARCH TOWARDS (REAL) EXCELLENCE =
THE LIFE-TIME STRIVING FOR (ACHIEVING HIGHER SOCIAL) STATUS=
PURSUING A SUCCESSFUL LIFETIME WITHIN THE REALITY, ON EARTH!

OF (PLAYING) THE HIGH(ER) OR LOW(ER) SOCIAL STATUS GAME(S).
We humans, all are (higher social-economic) STATUS-SEEKING (rational) animals!
Yes, each of us (animals) IS АБСОЛЮТЛИ PLAYING the SOCIAL STATUS game!
Of the individual SOCIAL STATUS game playing. The SEEK for high(er) social status!
Да, lovely Josephine, all the humans take part in THAT (SOCIAL) GAME! Absolutely!

 
СОЦИАЛН(О-ИКОНОМИЧЕСК)А (natural) ЙЕРАРХИЯ, която in a FREE society, lovely Josephine,
is NOT based onto the (bloody) IRRATIONAL  égalité principle, but on MERITS of actualized talents [practicality]!
                  
THE SOCIAL(-ECONOMIC) GAME = СОЦИАЛНО(-ИКОНОМИЧЕСКО)ТО СЪРЕВНОВАНИЕ, СЪПЕРНИЧЕСТВО.
{Пирамидата of human’s potential actual ABILITIES & practical КАПАЦИТЕТ & the thrive to rock & compete for excellence;
consistent and persistent -effortful, productive- изкачването на the slope of EXCELLENCE.
Only a tiny minority (not more than 5%-7% of the ppl in the по-свободния свят) can & does make it (really) to the top (of the tops) -
all the ppl трябва to really understand that in fullness!
Yes, lovely Jos, it’s обективно very hard to climb up - to the top стъпалата (of abilities & real success);
it takes a real твърд & силен character! И това е нормалното. Really.}
[The A, B, C of the social-economic Strata/(rock) the Boat… gorgeous, lovely and honest Josephine!
На всекиму според способностите/възможностите/efficiency of труда/skills/talent , (но да се плаща всекиму според his needs/потребности/wants.
The real (dis)a-b-i-l-i-t-y [i.e. (dis) EXCELLENCE] of an individual (ir)rational mind  
to (clearly, really, knowlegably i.e. rationally i.e. morally & practically in the right context) (mis)i-d-e-n-t-i-f-y and
to (clearly, really, knowlegably i.e. rationally i.e. morally & practically in the right context) (un)r-e-c-o-g-n-i-z-e
(основано на core/real/автентични values & принципи of the causality; how, how, how do you come/recognize/identify the истината,
which are the real core values, кой е the right Standard of value, lovely Jos?)
what (and why) is истински right and what (and why) is истински wrong (принцип/value/standard/мотивация/действие),
according to the God/”elite”/мнозинството nature of (the non-contradicting, objective) reality/things -
това objectively & красиво DEFINES различните (minds of различните individuals, намиращи се at the different) равнища
of the SOCIAL-ECONOMIC Strata, в една non FREE (market) country, а не, не, не в идиотска диктатура!]
[OF THE DESIRED LOWER HIGHER STATUS IN THE]
СОЦИАЛН(О-ИКОНОМИЧЕСК)А ПРОСЛОЙКА/layer.
СОЦИАЛН(О-ИКОНОМИЧЕСК)А ЙЕРАРХИЗАЦИЯ-
OF AN(Y) INDIVIDUAL (NON-)LIVING HUMAN.
(А СЛЕДОВАТЕЛНО, И В SOCIAL CONTEXT, TOO.)
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РЕЙТИНГОВАНЕ.
SOCIAL(-ECONOMIC) СТАТУС/COMPETITION
(IN THE NATION, REGION & THE WORLD):
HIGH(ER)-MIDDLE-LOW(ER) СТАТУС.
   
All the intellectual (& икономически) равнища = социално-икономическите прослойки.
Achievement on all levels within the Социално-Икономическатa Стълба, lovely Josephine,
is a truly GOOD stuff! We, all the different people, lovely Jos, have different achievements!
Всеки КОЛКОТО (си) може - ТОЛКОВА! Yes, absolutely! ОК? Get it?
И да, lovely Josephine, an individual (high-mid-low) CAREER matters a lot -
it разкрива в ГОЛЯМА степен WHO a (wo)man really is (has become)
it разкрива, it defines в ГОЛЯМА степен a (wo)man’s SOCIAL STATUS!

На absolutely всички (различни) социално-икономически нива/layers in the Strata (както vertically, така и/within horizontally),
има (и винаги ще objectively има/exist ; people can be) както щастливи, така и НЕщастни хора!
Ала, не е вярна,
oh no, no, no,
объркана/сбъркана/wrong е (на идейно-moral ниво, of course!) Смирненската „Приказка за стълбата “ (и „това не се отнася до мене“),
че щом и колкото по-нагоре, up, up and up addicted to властта, hungry for power, властолюбиво се упорито & амбициозно катериш по social-economic стълбата,
то, видите ли, нямало друг начин и… обезателно/дяволски (ще) деградираш (морално и интелектуално!) т.е.
(passionately wishing for and objectively achieving) успеха, ефективността, practicality, усъвършенстването & being (все икономически) по-заможен/богат/better off,
изкачвайки се (все по нагоре, по-)up the Ladder/Strata, според (the best of) способностите ти,
то тези неща не, не, не ти помагат,
ами, видите ли, дяволски развалят/damage духовността & интелекта ти (т.е. (зрението & слуха на) човечността ти) т.е.
имат дяволски/обезателно лош & негативен ефект и (приказката има обезателно) лош & негативен край -
превръщат те дяволски/обезателно в лош & негативен, in thought and action, (безсърдечен) човек
(„взимат/отнемат ти всичко човешко…“…превръщат те в един evil човек,
за разлика, видите ли, от онзи отрудения/плебей/беден/proletarian човек, който е the good & honest човек, с голямо & добро сърце,
онзи който,
 вижда надалеч & обективно,
мисли/разсъждава/анализира дълбоко, логично & обективно,
чува loud, clear & обективно,
и действа long-term практично)!
Баси, откровените простотии,
простотиите, които
са (умишлено или интелектуално/плагиатски лековерно/заблудено) насаждани & distributed
by the wrong/confused/irrational (традиционните, обременените, инверсните) moralities & идеологии
(за които, всъщност, тази смирненската стълба е единствено валидна - the dependent (in thought, мотивация and action) people т.е. (идейните, моралните, интелектуалните, икономическите, политическите) конформисти & паразити)!

Лорънс Питър: “В една йерархия, всеки се издига до нивото на своята собствена некомпетентност.”

 

            We humans, lovely Josephine,
            (naturally like to) compete (by our natural desire to win; to успешно achieve a value)
            т.е. we naturally want to climb up (с десетилетия) the human
            pyramid of EXCELLENCE (моженето)…OR of FAILURE,
                        of (потенциални & пасивни actualized практични & активни)
                        abilities, skills & capacity (VS НЕспособности, НЕумения, НЕпрактичност) - THE СОЦИО-ИКОНОМИЧЕСКАТА STRATA.

                        [подобно на the natural harmoniously balanced (with nature) demographic patterns in a society/nation, which (demographics, if no extermalities during the course of one human lifetime, other thing being equal) has the shape of a симетрична pyramid-like structure, based on demographic tools like size, age, needs, male-female balance & focus of the different group, през целия им живот; more ppl on the bottom and much less ppl (smaller number by age population, as you go up) at the top - in a space-time domain of a lifetime: 80 years. Например, the BG demographics are bad, disbalanced and НЕ(пирамидално)симетрични - with much many old ppl and less younger ppl & less babies being born, in its structure т.е. изсмукване на жизнената енергия of the young ppl за сметка на консумирането й by the old & non-productive ppl, in the уелферисткото unfair/coersive/disbalanced society?! Едно (възрастно) поколение, на вместо (as this should be) да not отнема (и дори да дава) energy на по-младите, всъщност demand & изсмуква a huge part of the energy of the younger ppl (Омггг, жертва ги, in a D&D уелферистко общество of the Социалната/democratic Държава) за да задоволява собствените си materialistic needs! Inverse пирамида - основата е не най-широката и най-stable част (as it ought to be, for a stable structure), ами е 2-3 пъти по къса както от средната, така и от горната (третина-)части of the „pyramid”. Това е пример за very unsustainable (демографски, икономически, социално, политически) общество/нация, със кофти/НЕnice основа, which cannot produce stable & sustainable реален economic growth, in the longer run. Затова the younger generation of today гледат на (having) children като сериозна тежест, защото they cannot afford & support them - обективно do not have (enough) left energy & productivity to нормално -sustainably & joyfully- do it, тъй като в голяма част the икономическите energy & productivity са parasitically изсмуквани за издръжката на the oldest (третина) part of the BG population. За huge разлика от, да речем, нашата съседка Турция, където the oldest part of the population (of 63>) e едноцифрено число as a percentage of the all population; average growth of population of 1.2% per annum; 26% under the age of 14; средната възраст of (the whole) населението е 29 години!]

So, what is EXCELLENCE, excel?
            This is NOT a win-lose desire, lovely Josephine,
            but IT IS NATURAL (passionate, дръзко, curious, deep, consistent & persistent)
                              desire & ambition

            for (yet ever more & further стремеж for human) EXCELLENCE,
            AN INNATE (human) URGE
               TO ACHIEVE (higher values =) higher excellence & enjoyment of the self;
            and in a free society,

            if this desire/motivation is истински rational,
            then all choices
            are being made and all actions are being done
            as a matter of a long-term process of learning, practicing & самостоятелно, step by step, earnning/deserving/acquiring (evaluatevely & practically superior)
               and at the end
            SUCCESSFULLY (individual!) achieving (increasing or съхраняване, not decreasing/destroying/regressing)
               an objective (economic, psyche-spiritual, social)
               VALUE -       
                        by objective merits,

                        in an honest & почтен way (а не, не, не in the шуро-баджо or “intellectually poetic” way),
                        by the NON-dominance i.e.
                        in a NON-force&fraud (coersive) way, not as a war (за влияние и надмощие) between groups/gangs!

            How do we compete (on успешно building our own висок individual IHS статус);

            по какъв начин се съизмерваме всички ние the different (и НЕравни) ppl?
            In a free (маркет) country
            all ppl compete помежду си;
            we do not, not, not (care to) compete всеки със всекиго друг,
            защото the objective principle is that:
            най-важното, най-желаното, най-значимото thing за всеки човек
            e to be able
            to успешно compete
            с хората
            within his own социо-икономическо равнище,
            а не със хора of the upper равнища или lower такива
            i.e. we (care to, wanna and do) compete
            with the same generation ppl within our own peer group,
            при това we, each of us target, едва ли повече от of 20-30 ppl и/или 10-15 чифта ppl of one’s own the close(st) circle;
            the members of a peer group
            may very on a year to year basis or от десетилетие to десетилетие!
            Например,
            няма, не съществуват разумни хора в БГ,
            които да искат да се really икономически съревновават с Бил Гейтс, Worren Buffet,
                        или пък техните БГ companies to compete with Google, Facebook, Ebay, etc.
            The rational competition in the name of a successful achievement (of values)
            is the main generator of обективно заслужен
                        high (IHS; the better the achieved results the higher the) self-esteem of the individual-achiever;
            the failure to успешно achieve a value или destruction of an already achieved value
                        generates (very) low self-esteem или направо жива мъка - for the individual-лузер!
            How are we motivated to compete;
            what are, we the living ppl, essentially motivated by
                        to (продължаваме in the lon run to) compete?
            In a free (маркет) country
            всеки really рационален човек,
            когато се freely & honestly (т.е. morally) конкурира с други НЕмошеници-хора
            се essentially (self-)мотивира
            не, не, не by 4Z’s activities (, което usually е true for всеки really НЕрационален character),
            but by the very (long-term) process of t he effortful
            успешно achievement (and long-term preservation)          
                        of (real, автентични) values,
            основан on the trade & the coop принципите!      
                        Всеки човек, in this
                       
            process of (honestly) ACHIЕViNG (real) VALUES, lovely Josephine,
            всъщност establish-ва/обозначава/обуславя себе си
                        on някакво равнище/stratum in the socio-economic Strata/Pyramid,
            като по този естествен начин of competition,
                        сам си създава/изработва (ПОДОБРЯВА ИЛИ ВЛОШАВА) собствения си
            private/individual/personal
            социално-икономически статус (т.е. преди всичко качество, ала и стандард на живот)
                              within the Pyramid/Ladder,  
                        сред (всички хора в) обществото в което дългосрочно живее и работи.

И да, да, да, lovely Jos,
            economics,
                        личната economics,
            matters a lot in this естествен process - of the individual’s desire to achieve здравословен успех for the long run.
            ECONOMICS¹, lovely Josephine,
            is a boring CRUCIAL concept; (for the survival of human life; that’s why, it’s worth for any civilized human to invest effort and time to well understand it);
            (production and making)
            MONEY/capital²
            is the dull KEY concept within economics (that we use every day, in any transaction that we make).
            Poverty, wars, revolutions, (im)migration, demography i.e. human activity, social life –    
                        всички те в значителна степен
            зависят от (the way/method of doing; развитието на) economics (i.e. economic ideas and placing the ideas into productive practicality). (the doing of)
               Those TWO concepts, lovely Josephine,
            define every human’s SOCIAL STATUS (, ала all these are being based on our individual/ppl’s M-O-R-A-L-i-T-Y)
               and are a part of one’s overall Integrated Health Status;
            money can corrupt and compromise ppl’s moralities (there are evil/паразити and there are greyish/конформисти people).
            Така или иначе, lovely Josephine,
            сред множеството изградено от all the individuals of THE NATION/EU/NON-DEMOCRACIES/WORLD,
            могат да бъдат RATIONALLY & OBJECTIVELY ДИФЕРЕНЦИРАНИ/РАЗЛИЧЕНИ/ОПРЕДЕЛЕНИ следните
            СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ “classes” К-А-Т-Е-Г-О-Р-И-И (OF HUMAN  C-H-A-R-A-C-T-E-R-S),
            THE REALiTY-BASED VS THE ФАНТАСМАГОРИИ-BASED (SOCIAL-ECONOMIC) СЛОЕВЕ (ОТ ХОРА) =
            THE FREEDOM-BASED¹ VS THE SOCIAL(ISM)-BASED² (RE)D-I-S-T-R-I-B-U-T-I-O-N(iSM):

ЧОВЕКЪТ ВЪЗПРИЕМА ВСИЧКО(!) ЗА (ЖИВОТА НА ХОРАТА ПО) С-В-Е-Т-А,
ЗА (НЕ)СВОБОДАТА, ЗА PROPERTY, ЗА (НЕ)ЩАСТИЕТО ЧРЕЗ/ПРЕЗ СВОИТЕ
(IR)RATIONALITY-BASED ( = GOOD, BAD OR ABSOLUTELY ЗЛОВРЕДНИ)
(SET OF) ИДЕИ = (SET OF) Ц-Е-Н-Н-О-С-Т-И = (SET OF) ПРИНЦИПИ!
[И ИЗПОЛЗВА, LOVELY JOSEPHINE, GOOD, BAD OR EVIL НАРАТИВИ!]

ЧОВЕШКИТЕ ОБЩЕСТВА & (RE)DISTRIBUTION:
THE CIVILiZATION VS THE BARBARiSM =


NATURAL (= FREE MARKET) (RE)DISTRIBUTION¹
[based on the individual's VOLUNTARY action & co-op]
VS
STATE (SOCIAL DRUG) (RE)DISTRIBUTIONISM².
[based on State-Party-God’s COERCIVE interventionism]
За the (re)DISTRIBUTION, lovely Josephine, (= EXchange) на стоки и услуги =
(DIS)HONEST transformation/EARNING of the wealth in the nation/регион/world.
 

 VS
ЗА СЪЗДАВАНЕ(то) И ОТНЕМАНЕ(то) НА БОГАТСТВО
IN A FREER COUNTRY. (за НЕсвободни страни е ясно:
там най-силната ОЛИГАРХична каста винаги властва!)
Спиралата/Стълбата (methodology) of заБОГАТяването!
Честното заБОГАТяване – of an individual/nation/region,
BASED ON private property, FREE market & individual abilities,
ON THE (OBJECTIVE) MERIT-BASED PRINCIPLE/SYSTEM.
[При всички СОЦ държави е ясно – к’вото Партията каже,
когото Партията-Майка-Държава определи - той (ще) е!]
Of making, lovely Josephine, YOUR own BETTER world/life!
 
ПАРАЗИТЪТ ИЗОБЩО НЕДОЛЮБВА THE FREE MARKET,

THE COMPETITION AND THE (RICHER) ПРЕДПРИЕМАЧА!
ПАРАЗИТЪТ (ANY VERSION OF СОЦИАЛИСТ) TRULY ОБИЧА
THE ABSOLUTELY ARBITRARY REDISTRIBUTION(iSM) OF THE
(THE EARNED/PRODUCED PEOPLE’S) WEALTH @ GUN POINT(iNG) = COLLECTIViZATION!
ФИЛОСОФИЯТА НА (ИНТЕР-)(НАЦИОНАЛ-)СОЦИАЛИЗМА Е СМЪРТОНОСНО ОПАСНА!
СОЦ ИДЕ(ЛОГИ)ЯТА НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ BASED ON REASONiNG!
ALL THE (HARD & SOFT VERSIONS OF) СОЦИАЛИСТИ & THEIR IDEOLOGY, LOVELY JOS,
ТОТАЛ(ИТАР)НО RESENT THE (MORALiTY OF) (THE MOST) SUCCESS(FUL ХОРА/STATES)
& ABSOFREAKINLUTELY LOVE & SUPPORT ЕТИКАТА НА ДИВАЩИНАТА & СМЪРТТА, OMFG!
 
THE PRODUCER, LOVELY JOS, LOVES THE FREE MARKET,

THE COMPETITION AND THE (RICHER) ПРЕДПРИЕМАЧА!

To be(come AND TO life-long STAY!), lovely Josephine,
a (social-economical) very (enormously!) EFFICENT човек,
a (really hugely!) SUCCESFUL (ПРАКТИЧНА) персона,
a rational (moral, practical, а не, не, не pragmatic) DOER,
is absolutely very(, very) ТРУДНА цел/задача, lovely Jos,
която (много) МАЛКО хора can really (life-long) achieve!
These people, lovely Josephine, oh, these people truly are
the best of the best of all the ppl – in a nation/регион/света;
тези best хора са less than 3% of the population of the ppl.


OF THE (HONEST) (A DEGREE OF) PRODUCTIVITY, PRACTICALITY.
[ПРОИЗВОДСТВОТО И THE DISTRIBUTION НА СТОКИ И УСЛУГИ.]

All the living (human) mammals, lovely Josephine, PLAY (чрез having
a CAREER) THE SOCIAL-ECONOMIC GAME - of live, of living! Yes!
Всеки човек more or less (не)успешно играе the status game, lovely Jos,
ала many (irrational) хора настояват, че (уж) не (искат да) я играят, баси!
Естествено е, lovely Jos, всеки човек да се стреми (to pursue, to compete)
to (honestly) achieve higher social status, а НЕ, НЕ, НЕ to be(come) weaker,
to be(come) истински независим (горд) човек, а не зависим (конформист)!
 

 
OF ACHIEVING (НЕ)УСПЕШЕН СОЦИАЛЕН СТАТУС:

OF [BE(COM)ING] A SUCCESSFUL HUMAN OR A FAILURE!
[Всеки човек играе the status game, ала so many (irrational) хора настояват, че (уж) не (искат да) я играят, баси!]
   
Of being with (NON-)посредствен СОЦИАЛЕН СТАТУС!
За (изкачването) стълбата of EXCELLENCE/FAILURE,
от всеки човек & по този начин really achieving
one’s own social-economic (динамичен!) статус –
in every nation, every регион & the whole world!
[И да, социално-икономическия статус, lovely Jos,
е истински важен за всеки един човек! Absolutely!
И да, социално-икономическия статус, lovely Jos,
може да бъде придобит honestly or dishonestly!
So, tell me, lovely Josephine,
ти как (всъщност!) изкачваш this СТЪЛБАта -
честно или не; proudly самостоятелно или не?]
 
The OBJECTIVE (& rational) MEASUREMENT
of any individual социално-икономически статус.
[не, не - this measurement tool here, lovely Jos,
is NOT въпрос на гледна точка! ОК? Get it?]
ЗА (РЕ)ДИСТРИБУЦИЯТА. Of what?
ЧОВЕШКИТЕ ОБЩЕСТВА & DISTRIBUTION.
SOCIAL CLASSES, ПРОСЛОЙКИ, ГРУПИ OF PEOPLE.
(RE)DISTRIBUTION OF THE PROPERTY R-I-G-H-T-S!
[(RE)DISTRIBUTION OF THE (PRODUCED) WEALTH
IN ANY NATION, REGION & THE WORLD,
АЛА НЕ, НЕ ПО МАРКС(ЛЕНИН)ИСТКИ,
BUT BY THE OBJECTIVITY OF ANY FREE MARKET! GET IT?]
******
(TODAY’S) ПИРАМИДА(ТА) НА УСПЕХА & ПРОВАЛА,
НА СОЦИАЛНО1 И ИКОНОМИЧЕСКО2 РАЗСЛОЕНИЕ =
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАСТОВЕ/КАТЕГОРИИ=
OF ACHIEVING THE (НЕ)УСПЕШЕН СОЦИАЛЕН СТАТУС:
OF [BE(COM)ING] A SUCCESSFUL HUMAN OR A FAILURE!
[IN A FREER SOCIETY, NOT IN A DICTATORSHIP COUNTRY]

 
(3:) 6 социално-икономически „classes” категории/layers/levels/статути (изграждащи BG социално-икономическата пирамида/Strata/Стълба/Boat):
А(daptors stratum) (pay-check-to-pay-check) [долна прослойка]: Зависими¹ & (low productivity) Работари²
[широки/lower социални слоеве 65%-75%; low IHS статус ppl, usually coupled with less than 1/2 oz & 1 oz (of AU) p.m. бруто доход per домакинство +- 30%];  
B(asic stratum): (lower-middle-uper) [средна прослойка]: Средна³ „класа” & Заможни⁴
[средни/middle социални слоеве 15%-33%; midrange & high IHS статус ppl, usually coupled with 1,5 oz/2 oz/2,5 oz & 3,5 oz (of AU) p.m. доход per домакинство +- 30%];
C(eiling stratum) (не-ги-мисли „класата“) [горна прослойка]: Богати⁵ &  Mега⁶ rich
[високи/upper социални слоеве 1%-3%; high IHS статус ppl, usually coupled with 5 oz &  >25 oz (of AU) p.m. доход per домакинство +- 30%];

D: Immensely rich ppl [0,1%; > 25 oz (of AU). p.m.]

Household’s income of (oz) AU per month per домакинство -
in terms of purchasing power parity i.e. PPP.
So, do your homeworlk, lovely Josephine,
& (if you’re smart) do save in GOLD! OK?

 домакинство = 3,5 души;
 Why measure месечните нето доходи in gold?
Всеки разумен човек should measure gold's store of value over time
спрямо локалната валута в страната/region in which he works & живее.

 

 

Ромен Ролан : „Бъди благочестив пред изгряващият ден. Не мисли какво ще стане след година, след десет. Мисли за днес.
Остави тези теории. Всички теории, нали разбираш, дори добродетелните, са лоши и глупави, те нанасят вреда.
Не насилвай живота! Живей днес! Бъди благочестив към всеки ден. Обичай го, тачи го, главно не го мърси, не му пречи да цъфне.
Обичай го дори когато е сив и тъжен като днес. Не се безпокой.
Виж. Сега е зима. Всичко спи. Добрата земя ще се събуди. Достатъчно е да бъдеш плодороден като нея, бъди благочестив.
Чакай. Ако си добър, if you’re really good всичко ще потръгне.
Ако пък не си, ако си слаб, ако не успееш, е, добре, и така трябва да си щастлив. Навярно не можеш повече.
Защо тогава ще искаш повече?! Защо ще се огорчаваш за това, което не е по силите ти?
Човек трябва да прави това, което може… Искаш да бъдеш герой.
Затова вършиш само глупости… Герой!…
Нямам представа какво точно значи тази дума, но мога да предположа: герой е този, който прави каквото може. А другите не го правят.“
[Yes lovely Josephine, you ought to
move on  (INcoherently) with life; don’t (you stupidly/irrationally/wastefully) cancel it! ]

 

 

-----------------------------------

 
-----------------------------------



THE PRIVATE PROPERTY (RIGHT).
Човешките общества, lovely Josephine,
no matter if добре or зле построени,
are all based on DISTRIBUTION of
the property r-i-g-h-t-s! Absolutely!
The distribution, lovely Josephine,
 of the property (wealth generating)
is по необходимост UNequal -
in all (good or bad) общества!
It is an objective principle, lovely jos,
that most of the property will always
end up in the hands of just а few хора:
less than 1% (one percent) of the people
in a nation, region or (even) the world! OK?
Yes, it always gonna happen, lovel Jos,
no matter дали мислим и говорим
за (по-)добре или (по-)зле построени,
in moral (polit-economic) context, общества!
No matter if we compare USA & НРБ системите,
или пък разликата между the West & the East,
или пък разликата между the USA & Europe
i.e. no matter различните разбирания! ОK?
No matter if you voluntary чрез free пазара
or absolutely coercively try TO REDISTRIBUTE
the property/wealth that the individuals produce!
Yes, only a few of the individuals, lovely Josephine,
will own the majority of собствеността/wealth,
because the practical is the rational, is the best!
[Да, only a few people are very, very much productive,
несравнимо much по-продуктивни/efficient than
the huge majority of the ppl in the nation/world!
Да, lovely Josephine,
1% (one percent) от the (ppl in the) nation/регион/world,
(in any job, in any productive stuff, in any profession)
са хора, които са по-продуктивни, по-efficent, по-практични
(in thought, motivation & action)
than the other 51% combined! That’s an objectively valid principle!
Същият принцип е валиден за ANY, ANY, ANY (GOOD OR BAD) SKILL!
The 1% (one percent) has more SKILLS than the other 51% combined!
These 1% ppl are the best of the best (of all other ppl) in the nation/world
in any job, in any productive stuff, in any profession! Yes, absolutely!
Същият (1%-51%) принцип е валиден не само за wealth (social status) distribution,
но и за много други stuffs – например, за the media influence, за щастливо living ppl, etc.
Yes, this (objective) PRINCIPLE is valid for any (good or bad) human S-K-I-L-L!
например, 1% от хората, lovely Josephine, са dishonest (populist) хора, които
имат повече КОРУПЦИОННИ умения than ALL the rest of the ppl combined -
these are the truly & fully EVIL хората, който имат истински ВРЕДНИ идеи;
то са хората които произвеждат или съпортват EVIL идеологии (партии):
мистични доктрини, които привличат милиони хора all over the world, баси!
 

ALL the EVIL идеологии/доктрини са based onto mysticism (& altruism);
& these EVIL идеологии/доктрини produce, lovely Josephine,
absofuckinlutelty (hungry for power) sociopaths and psychopaths to run for a POLIT office;
& these produce absofreakinlutely EVIL GOVERNANCE (под égalité лозунга), баси!]
So, that (stuff) is only n-a-t-u-r-a-l! Yes, absolutely! OK? Get that?
*****
THE MORE (ЕТАТИСТИТЕ TRY TO COERCIVELY MAKE A SOCIETY) ÉGALITARIAN,
THE MORE UNEQUAL THE SOCIETY BECOMES
И СЛЕДОВАТЕЛНО, LOVELY JOSEPHINE,
THE GREATER THE НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА (DISHONESTY),
THE GREATER THE DIFFERENCES (in IHS terms) BETWEEN THE PPL!]
Да, хората сме истински РАЗлични и НЕравни в почти всички неща , lovely Jos,
но това ИЗОБЩО НЕ, НЕ, НЕ означава, lovely Jos,
че (щом сме такива, то) задължително ще изграждаме НЕсправедливо society!
 
Най-справедливото (good) общество, lovely Josephine,
e онова, което e изградено на (фундаментално) най-важния принцип: of the IRs!
НЕморално, dishonest, а следователно и НЕсправедливо е, lovely Josephine,
хора да ИСКАТ, да мечтаят, да изискват от Държавата/Обществото/Партията,
всички НЕравни хора да бъдат (малкинко, многинко) (по)ИЗРАВНЯВАНИ (via the Law) -
това е the absolutely мистичната “ÉGALITÉ & БРАТСТВО” идеология (основно левичарска)!
(which is absofreakinlutely based on a version of God, баси!)

Най-НЕсправедливото (evil) общество, lovely Josephine,
e онова, което e изградено на обратния (противоположния) принцип на the IRs -
тоз’ absofuckinlutely evil принцип е принципа of the DICTATOR(ship)! Absolutely!

Yes, и толкова по-голяма e разликата/НЕравенството, lovely Josephine,
между their дела на ПЛЪТТА, НА ИКОНОМИКАТА И НА (РАЗ)УМА!
And yes, толкова по-голяма, lovely Jos, и the “gap” b/n the различните “classes”! OK?
And yes, всекиму своето, според…какво, а? Не, lovely Jos, никой нищо не ти дължи!

So, do remember, lovely Josephine,
that you do not, not, not,
дължиш unconditionally никому
[не дължиш no other adult human]
(a part of) your love,
(a part of) your благо(дарност),
your friendship or anything else;
and no one owes you anything! OK?
All stuffs are (to be) earned, deserved -
by every individual, every day! OK?
Всекиму според способностите си!

So, tell me, lovely Jos, колко способна си ти?
Разбира се, ти (вече) знаеш, че a (wo)man(‘s character), lovely Jos, се really определя от…
… от her/his own (етична) (dis)honesty, ведно със…
… her/his own (in)efficient/(im)practical action/effort, & (un)successful achievement/резултат!
So, tell me, lovely Josephine, do you want [and can you really be(come)] a real (wo)man, a hero?
So, do forget, lovely Jos, about the (harmful irrationality of)  мистицизъм – the delusional (dream)!
 

So, don’t be stupid, don’t be dumb, lovely Jos,
to be(come) (още една of many) мистична женска – 
as the (BG) (lost & confused) majority of ppl, 
защото in this way не можеш ever да бъдеш a truly (successful &) happy human!

 

 

 

 

 

            Автократизъм & диктатура:
                                   Feudalism [Монархизъм],
                                   (интер) (национал-)Социализъм,
                                   Welfare/Warfare State [ Капиталсоциализъм],
                                   (any kind of) религионизъм
            or лесей феър; how about some лесей феър?
            According to the law of Nature
                                   или against (the natural law of) Бог/Аллах/Буда/Исус/Мохамед nature?
            Тези 6 категории, lovely Josephine,
            могат да бъдат разглеждани
            както на всяко местно (национално),
            така и на регионално (Европейско, Азиатско, Арабско, Световно...) равнище,
                        според разреза,
                        който ни интересува в някакъв контекст и предпоставките на някаква тема;
            the socio-economic status is different for the different nations (and раси);
            the socio-economic status,
                        other things being equal,
            is (извън домейна на мошеничеството) essentially the result/function of the ppl’s consistent rationality (т.е. morality & practicality) (in thought, motivation and action),
                        а не, не, не the other way around.
            Количеството хора в дадена категория
            зависи от общото благосъстояние на нацията (сбора от всички индивиди),
            ала винаги щом една нация е по-бедна в икономически контекст,
            то (the quantity, по стълбата up & through the Strata)
                              намалява (НЕлинейно, в логаритмична степен и посока)
                        от основата на пирамидата/долу (широките маси),
                        през средата (средните равнища) й,
                        до върха/горе (tiny малцинство);
            колкото една нация е по-богата (поради това, че е more free, in terms of economic (and political) свободи (& ИП)), lovely Jos,
            в такава степен е и по-по-най-голямо количеството на хората изграждащи the stratum of (low-middle-uper) middle “class” (“B” сегмента).
            „C” категорията [stratum], lovely Jos,
            e винаги най-малоброен quantitatively, no matter of the (type of) socio-economic system.
            Във всяко едно равнище/layer/stratum на тази социално-икономическа пирамида/Strata,
                        обаче,
            има (objectively се намират) различни in terms of  интелектуални способности (and capacity) & (функционално) образование хора.

            Всяка от тези 6 социалн(о-икономическ)и категории/layers, lovely Josephine,
               консумира различни (както по количество) (релативни)
               shares от (текущото)
            материално богатство („баницата“, която с времето нараства като количество & качество)
               на нацията (включително като се отчита и redistribution of the wealth, through сошъл engineering schemes).
            Още по-важното е,
            че всяка от тези 6 категории,
                         in fact,
            произвежда и има различен (икономически & social) принос (както по количество, така и по качество)
               в (ефективността на)
            the [really sacred!] production process  of (innovating and)
            creating value and (cost-efficently)
            materializing it into profit (in real terms) (,както и в количеството на плащаните данъци).

Коя ли от социалните категории
            и за какъв обем ли е отговорна - за производството и респективно за консумацията от брутния икономически продукт на нацията, а (how about the poor)?
            Вечният въпрос, lovely Jos,
            с който няколко типа групи опитват да плашат плашливите, (интелектуално) лековерните, откровените глупаци
            и податливите на
            идеолого-социална bad/evil/”класова“/етатистка/populist пропаганда:
                        как изглежда разслоението [the economic gap!] между отделните социални категории в едно свободно общество.
            Дали и ако „да“, до  колко
            са бели и/или черни душите на всеки един индивид от всяка една от тези 6 категории, а?
            A до колко има и хора със grey souls/morality/mentality в различните layers of the Strata/пирамидата?
            Отговорите на зададените въпроси в този абзац, lovely Jos,
            са еднозначно ясни и фактологично-истинни,
            за всяко едно развито free-enterprise общество!
                        [the objective отговора го давам в 2 други теми, ала тук накратко:
                              black, white and grey и няма (rational нужда от някакъв си) друг цвят;
                              във всяко равнище in the social Strata има и black, и white, и grey типажи хора, lovely Josephine,
                              ала the common denominator във всичките равнища of this pyramid/Strata, е, че always
                              най-голямо, in nominal & percentage terms,
                              е количеството of the greyish (in terms of  morality

                                                                               i.e. mixed, confused, middle-of-the-roaders, inconsistent in thought & action) people,

                                                           които live by (консенсусно, pragmatic, дипломатично, смирено, жертоготовно, „neutrality approach & толерантно“)

                                                           огъването или направо чупенето of the rational (т.е. морални и практични) values/principles (т.е. селтакис compromisers, second handed конформисти or seltakis conformists),

                                                           ала това е very лоша новина, защото е фундамента на произвеждане на D&D модел (of chaotic социално-икономическо destruction), както на индивидуално, така и на социално равнище!].
            Така или иначе, обаче,
            всеки индивид от всяко social равнище, lovely Josephine,
            се опитва (целта е, стремежа му е)
               да прескочи в по-горно равнище [to a higher in-status position; higer quality of life(style)],
            а не да „изпадне” в предходно такова и да се декласира (по-)надолу (to a lesser status position)
            по социално-икономическата Стълба!  (no matter какво/как говори един или друг човек, about “the material/money world” vs “the духовния“, видиш ли?)
            Да, лъвли Jos,
            нагоре по Стълбата, wishfully/dellusionally really up!

Къде [done] с много работа, с (rational) акъл, с високо (functional, real) образование, със здраво/hard work doing и последователно (productive) трудене,

къде по-лек(инк)о,

къде с поетично  (или не толкова) ‘дигане на крака (това е толкоз патетично!),
            или пък със force & fraud политики, с произвеждане на (манталитет на) зависимост & конформизъм/consumerism/favouritism, злоба, хейтърство и завист ...

            нюанси, разни...
            или въпрос на някакъв си subjectivist’s морал & етатистко-мистико-субективистични ценности/principles.

            Борба (съгласно -the класовите idea(l)s of- Маркс или как), а?
            Саможертва - това е толкоз просто & логично;
                        ма, ‘kво тук -ти да видиш- значи някаква си (раз)личност, а?!
            Each honest man,

            according to the extend of his needs capabilities: abilities/capacity & practical effort; до толкова трябва и може да консумира/benefit-ва (,защото толкова his efforts are worth), but no more! Реалити на менталитито.

Примери:

Повечето от (the normal, outside категорията на мошениците/измамниците,) хората (about 80%) (Omg, a?!),

            които работят for (are being employed)
               in the публичния сектор, lovely Jos,
                        са (in fact, put objectively themselves) в категорията на the (some of them are very addictive) compromising adaptors (& collaborators, клиентелисти),
                        абсорбирани by (и вниманието им е essentially насочено към; REacting on)

                        the (too) local/immediate (новини, събития, plannings и обстоятелства)
                                   things/situations,

                        no matter дали иде реч за an (държавно/данъкоплатски/public финансиран) academic човек, (държавно/данъкоплатски/public финансиран) доктор or (high, mid, low level) чиновник;

            the rest of them - са в средната класа (about 19%) или заможни (about 1%).
                        The public sector (most of the people in it),

                        Omg,

                        оh Alice,

            irrationally/f(reaking) wants, falsely justifies [& supports] and negatively loves
                        to absofreakinlutely centralize, plan, regulate and control (i.e. to intervene, уелферистки да субсидира/протек-ционизъм & преразпределя)

                              all (и най-вече the private/real value generating sector; manage other people’s (earned) money),

                        all the lives of the ppl

                              т.е. in a уелферистичен НЕпрактичен manner (и чрез комунално мислене)

                              да създава/слага (не, не, не values, ами lots and lots of, все повече и най-различни in shape, space/location and form,)

                              рестрикции/регулации upon предприемачеството (private sector; онова, което създава над 97% of the real productive value/power),
                                   които (все повече, все по-непосилно и нагло НЕсправедливо) да натоварват, затрудняват и пречат
                                   i.e. to burden & consume (and if така, както днес, продължава the bad/evil trend for още няколко десетилетия, то this trend can severely diminish or even destroy)
                                            жизнената сила/power/energy of the читавото/производителното/доброто/успешното/креативното/(the true, автентично)капиталистическото - онова, което може да практично създава real стойност.
                        Уелферизмът [Сошъл Liberalism, капиталсоциализъм] [и масата на the many зависими ppl]
                                   съпортва (thte coersive) изземването на голяма част от доходите на the истински читавото/успешното/productive, lovely Josephine,
                                   за да бъдат безплатно [FOC]
                                   redistributed (по-)социално „справедливо“

                        към „онеправданите“,

                        към (по-)нямащите, НЕпроизвеждащите (real) value

                        т.е.
                                   към онези, които консумират повече отколкото produce.
                                   Oh, that (сошъл-economic system of the демократичен) уелферизъм,
                                   oh, these (“сошъл justice/отговорни”) redistributionists,

                        oh, that wrong morality (that runs the world today, under the wrong principle of the Социалната Държава - which is морално, икономически и intellectually истински unsustainable, защото) -
                                   these, because irrational, in the longer run,

                        always produce the D&D модела! (of destruction, unsatisfaction/dissatisfaction, insecurity, non peace of mind and worrying/мъка/pain/voidness)

Повечето от (the normal, outside категорията на force & fraud мошениците & pseudo businessmen)
            предприемачите (about 65%),
            които work for (or operate their own businesses) in the private сектор, lovely Josephine,
            са (in fact, objectively put themselves) в категорията на the middle “class”,

            абсорбирани by (и вниманието им е essentially насочено към; acting on) the mid-range planning & acting (of their businesses/life) (on новини, събития и обстоятелства) things/situations;
            the rest of them - сa заможни (about 25%) или ceiling rich (up to 10%).

Във всяко от these три [шест] levels/категории/kind (of abilities/excellences) of the socio-economic Strata, lovely Jos,
            човек,

            който се намира на кое и да е от тези равнища,

can/could & should

act и achieve успешни резултати/achievements по рационален начин
                        i.e. independently, morally & practically,

            съответстващо, of course, (на способностите, капацитета, практичността, skills/qualities и възможностите) of всяко конкретно стъпало/хоризонт/ниво/layer/stratum

т.е. по вертикала of the социално-икономическата Стълбата/Strata, lovely Jos,
            са разположени/стратифицирани различните равнища/kind of the "awards for excellence/success/achievement" -
                        всяко стъпало е качествено различно!
            In a horizontal level of the Strata/Стълбата, lovely Jos,
                        it [all] is really a matter of DEGREE, not of KIND (както е за различните layers)
                        т.е.  всяко от тези 3 [6] стъпала (of different of a kind abilities, капацитет & умения)
            има some хора (about 20% of all the peole in a horizontal stratum),
                        които се справят перфектно/EXCELlently/блестящо,

            за съответното равнище/стъпало,
            usually achieving very high results, within this horizontal level („улучвайки, usually, право в десятката“);

повечето/мнозинството от хората,
                        within a horizontal равнище/стъпало,
            се справят на average ниво, на едно добро ниво, като постигат average резултати (Good for them people!);

the rest of the people (about 20%),
            по-често пъти постигат under-average резултати,
            характерни (за способностите, капацитета, възможностите на) съответното равнище/стъпало.

В този контекст, хората от различните равнища, lovely Josephine,
should not да се сравняват (да си го, in a negative meaning, мерят) един с другиго,
защото if they do,
човека, който се objectively се намира на по-ниско равнище will either be hurt by the other, that stand on a higher равнище or ще се самонарани, or both.

Има, разбира се, хора, lovely Jos,
които са with a [(un)deserved, (un)earned] very high social-economic status,
ала са същевременно и irrational фуклювци (,а някои са и absolute високо нарцистични assholes, които злоумишлено дразнят “the inferior”, като те фалшиво се feel & изживяват ас „the superior” (hu)man).

Now then,
all other things being equal,
човек,
            no matter кой от 3 [6]-те социално-икономически статусти (currently) притежава,
should самоуважава себе си и да се гордее,
if постига добри или високи резултати, за съответното ниво, in the longer run;
kakто и винаги да се ambitiously стреми objectively & rationally да прескочи в по-горна категория, на по-високо стъпало, of the Strata!
            [Смирненски was wrong, lovely Josephine,
               listen to his wrong motivations and his хейтърско-реваншистки conclusions, the “class” struggle and “the bad class” of “the wealthy & the дяволски unhuman” people; upper(bad) and lower(good) “class” и the clashing класово-антагонистичните им opposite цели; Истината, обаче, is nothing of the kind, ала, че просто има/exist (some) rational & (все още, much more of the) irrational mindsets/етики/идеологии, които, in fact,
               произвеждат и съотвените either рационални (obejetively smart, moral and practical) or ирационални (black/паразитиращи & greyish/ломформистки as a tendancy) “класи“ хора, in their (objectively smart, grey or black type of) (i.e. rational or irrational) motivations, thoughts, actions, interests, values/principles/methods, goals and social constructs/ideals! That’s all, folks! There are no dialectically opposed “classes”, there are objectively, морални и practically можещи & НЕзависими или неможещи/неискащи & зависими хора]

Социално-икономическата Strata (пирамидата of abilities/капацитет)
            e 3D+time
            i.e. 4D репрезентация of the Integrated Health Status’s three components, situated in time, lovely Josephine,

based on the objective standard/principle of (оцеляването)
                        sustaining а human organism/life, in динамиката на body, thought and action.
            Този стандарт/принцип, lovely Jos,
            е винаги universally the same (rationally seen)
               for all human organisms,
            ала ясно identifies/projects/differentiates
            the трите/шесте levels (stratum/прослойки) of abilities [, капацитет] & практичност of every human being.

 

****************

Средната “класа”
[oh, that wrong idea of марксисто-ленинската класова struggle & класови „врагове“ …
политическо (и идеологическо) разделяне of the ppl into 2 антагонистични групи]

 

            Средното на „средната класа” (класа, а?), lovely Jos,
               е само наименованието й.
            Тя е „the working class hero/”геният”“ на обществото. Ала не, не, не средното му аритметично! Самоиздържащите се [и самонаетите] хора, намиращи се in the middle of the Strata, between по-заможните и по-бедните слоеве хора, in a nation/регион.

Средната класа в БГ

Малка „буржоазна” (буржоазна, а? ИсМат, ДиаМат, а?) историйка, lovely Josephine,
            за 3 or 4-членно middle “class” домакинство,
            стандарт и качество на живот
                        чрез 3333 (1.5 oz AU, for the lower-middle) – 4444 (2.0 oz AU, middle-middle) – 5555 (2.5 oz AU, upper-middle) лева (+- 30% за) месечен доход per BG домакинство
            (‘2006-2008, in terms of структурата & ценовото равнище/information на the spendings) (the standard, as well as the quality of life for the average middle-class домакинство is (rapidly) falling down after 2008) :

·       1 или 2 (semi-)new auto(s) на лизинг (малка и/или среден клас автобомил);

·       покупка на най-големия им (most expensive, personal, life’s) актив –недвижимо: къща/апартамент– чрез ипотека за 15-30 години (+ евентуално some type of (селска) вила/втори „дом“);

·       почивка 1 или 2 пъти годишно; уикенди, понякога – тук-там;

·       3-4 мобилни телефони;

·       2-4 пъти месечно ((semi-)фамилно) ресторант, гости, туризъм, спорт или други (common) забавления;

·       1- 2 пъти месечно други забавления (- за мама и тати);

·       може би 1 или 2 х ЧУ (или друго „елитно” училище) = амбиция за добро образование за децата;

·       малко кеш налични спестявания - лични средства, ability to save (about 5%-10% of годишните си доходи на домакинството), in the long run;

·       видим за околните, по ясни външни белези social статус над категория  “зависими” & „работари“;

·       свободен (и здрав) дух;

·       „прилично” (фамилно) облекло;

 

Това няма нищо общо, lovely Josephine,
с деклариран средностатистически разполагаем доход на „средното БГ” домакинство (и отчетен, някак си, от НСИ, който е в пъти по-нисък).
Всеки за себе си, според собствената си (ir0rational разтегливост & еластичност на понятието „средна класа” (lower, middle,upper),
може да прави корекция в по-горното, lovely Jos,
           но в рамките на приемлива грешка до +-33%!  
           И не, lovely Jos,
           не мисля, че БГ НСИ може да бъде по-точното мерило, защото making rational conclusions, based on обективната действителност е винаги най-доброто, really достоверното!
Кой в BG попада в категорията „средна класа” ? С тези числа и активи, отнесени към a unit of индивид...? Колко на брой домакинства, от всичките в БГ?
Анджък,
баш това е проблемъТ на БГ society after 1989 – много малка по численост средна „класа” (in fact, прослойка), както и дефинитивно да използваме смисъла на това понятие (при подходящи/right критерии, merits & предпоставки). Small quantity of people (that possess good or higher quality lifestyle). БГ средната класа е really твърде бедна и твърде малка when compared to (тази of) the much, much richer (EU) club!
Не са (as this scial-economic layer/stratum of people can, should & ought to be, (much) повече от)
не, не, днес не са 40% - 60% от всички домакинства (the Welfare State, или?),
           не днес!
                       (за huge разлика от годините преди „9-ти“ of the соц революцията1944,
                             когато самоиздържащите се & самонаетите са били 85%-90% of all the people/домакинства in the BG nation
                             т.е, много, много широка прослойка in the social-economic Strata)
           За беда (и щети) на всички ни, at large!
Но, lovely Jos,
ще станат...някога, may be, (само и единствено!)
ako и когато заменим сега действащите (bad/wrong; blackish & greish) values [принципи] с истински рационални такива!
           Надявам се,
           ако mentality [of the many] се change, lovely Jos,
           и ПринципъТ на индивидуалните права (и НЕнасилието)
           се приложи успешно, във всички области (except за изборите за управленци на Държавата т.е. в public politics).
           Защото инак – кофти и за дълго и преди всичко за мнозинството of the people, from the BG nation.

 

Забележка1:
Когато говорим за (annual) доходи, lovely Jos,
           не е от толкова голямо значение да говорим за номиналните им стойностни изражения, за някакъв времеви период (както мнозинството хора постоянно го правят). Важното & правилното е
           мерната единица за формиране или сравнение на доходите
           да бъде реалната (паритета на) покупателната способност за подходящо подбрана „кошница” от 50-70 потребявани стоки (различна за различните социални категории) за определен времеви период. Повишаването или намаляването на доходите, в дългосрочен план, е функция от първо - степента на свободата & functunally образоваността за (rational & effective) действия на частния капитал & конкурентноспособността на labor, спрямо, съотнесени към държавната намеса и прилагането на принуда в икономиката, второ - от обема на производството и производителността му, отнесен към единица индивид от населението и трето - от (the predominat morality values/principles, които произвеждат идеите, визията и the practicality of the) mentality-то на „обществото”. Така или иначе, в дългосрочен план - никой не може да получава, потребява или преразпределя повече богатство & доходи от колкото е произвел! Може (краткосрочно!), ала не трябва, защото малко по-късно -абсолютно задължително и без никакво изключение- ще си плати всичко, в едно с всичките натрупани & жестоки „наказателни” лихви - в материален, емоционален, интелектуален и психологически (личностен & социален) контекст.

Note 2:
В контекста на настоящата тема и тази sub-тема за кофтито/гаднярското, тъпото/посредственото и умното/готиното “копеле” , lovely Jos,
           нека да дам пример за това, че, все още, the neo(after 1989) (post-сошълistic)
BG обществото се състои,
                       [поради наследството на близкото си минало (насадени надълбоко ideas, практики, методология на мислене):
                             too many people притежаващи too local/wrong morality/манталитет, които произвеждат too посредствени/НЕ(толкова)добри (moral, political, economic, social) results]
           в голямото си мнозинство, (което, of course, че самото то си earn/deserve-ва живота който живее, Господарите, които го управляват)
от кофти & тъпи (мислещи за себе си, обаче, като за enough рационални/разумни т.е. за достатъчно морални и практични) копелета. Баси!
Гадните/кофтейшън (hungry for power socio/psycho-патични) копелета, lovely Jos,
always използват,
           като средство,
тъпите копелета (,които сравнително еФтино, съзнателно, наивно-emotionally & лесно се конформират & корумпират, usually с парите на the poor thing данъкоплатеца, рапределяни & яко открадвани от кофтейшън копелетата!)
              за да (се домогнат до и)
              узурпират (полит, а следователно поради the methodology of the democracy сошъл system и Правителствената/executive, Съдебно-право-справедливост-раздавателнаъьюята & икономическата т.е. банко-олигархичната) власт;
властта се захранва, by the кофтито & тъпото (i.e. the irrational) копеле.
Сред really огромното множество/домейна
              тъпите (НЕдобре/НЕлогично/non-objectively ризънинг, ала инак, казват им простодушно добри)
           копелета [the (активно гласуващото) majority от БГ населението], lovely Josephine,
съществуват very large под-множества/domains (of substantial social groups),
като например,
компактна маса от малообразовани „български турци“
           [most of them, lovely Jos,
              са много трудолюбиви & работливи, lower “working class heroes”,
              ала които very страхливо & very чинно, in their big majority, компактно & дисциплинирано къm the (етно-)group гласуват за една BG (етно) партия,
              която философски,
                             ала very кофтейшън корумпирано, още в името си,
              говори за liberty & права, като същевременно ги маргинализира и държи в подчинение/slavery];
голяма маса от малограмотни „български цигани/роми“
           [most of them, lovely Jos,
              са много бедни, много мързеливи, много нечистоплътни, primitives, нагли, много dishonest, агресивни (groupish) пияндета & (основно, на дребно) мошеници, ала at large, under “working class heroes”),
              които pragmatically продават (кланово-картелно организирани т.е. groupishly & еФтино) гласовете си на (основно, на центриски & по-leftish) партии];
immense маса от (functionally НЕпрактични & НЕкомпетентни) (зависими & посредствени)
хора (които преди 1989г. са били > 35-39 годишни, а днес вече са)
на 55+ & пенсионери
           [about 3 millions of them ppl!
              Most of them, lovely Jos,
              са образУвани & възпитани (т.е. близо 4 десетилетия, too long a time, отглеждани)
                   into the утопично-щетиносещи ideas и практики of the БГ (интер-)соц machine
              of the old/traditional & НЕпрактичната/НЕчитавата НРБ/РСО етика/манталитет of too local (селтакис, провинциално, интелектуално-лековерно/глуповато) (methodology of) thinking,
              which вече, на биологично-харуерно ниво of the brain,
              се е НЕобратимо transformed into their конформистка и/или паразитна CULTURE/манталитет;
              the former соц type of “working class heroes”/proletariat & (the oldest и най-НЕпродуктивна), lovely Jos,
                   that are a part of the today’s “working class heroes”;
              в тази huge маса от хора с по-старични/traditional разбирания за values/principles, lovely Jos,
              попадат и huge part of the teachers/преподаватели of all БГ образователни нива и равнища,
              попадат и други разни кофтейшън копелета,
              които (срещу некой си и друг пробит лев/долар/евро/рубла) здраво държат в ръцете си почти всичко живо от the main stream intelegencia/intellectual медиатори & журналисти,
              които трябва за пред (mass) публиката да го играят/talk НЕзависими,
              ала in fact, lovely Josephone,
                   са чиата проба конформирали/съглашателствали се послушковци,
              са трайкащи си (doing консенсуси) compromisers (middle-of-the-roaders),
              they’ve become (hello, hello!) comfortably numb,
              (, които често се чудят, НЕстоплят, can't explain, защо се чувстват down, insecure, stuck & hurt, not really knowing peace of mind, (отдалечавайки се, in time, от their (American, Russian, Marxian) dream,) enjoyment & (complete) happiness - until all are gone)
              срещу (по)даряването/уреждането
              на някой и друг (другарски, държавен/ЕС) ресурс/лев/участие в проект/клатикурска job/заплата, usually in the public sector т.е. разплащано от БГ/ЕС данъкоплатеца]  

 

************************

 

 

 

(privately) Rich people vs business people/free маркет предприемачите

[Важно е, lovely Josephine,
да learn to make the обективно & рационално distinction
b/n these two categories! OK?]

 

 

 

John V. Denson: “Many businessmen and bankers believe in private enterprise but do not believe in free enterprise”

[private enterprise could/might be не само really good characteristic, but например фашистки, както economics при Хитлер -
всъщност groupthink, doublethink & doublespeak богат “elite” of етатисти & лобисти i.e. state-cartel банко-олигархията;
free enterprise е always good - лесей феър free market economics/предприемачите,
правещи бизнес основан само на the 3 main principles of the free market:
production & trade of values (чрез co-op) между free ppl  т.е. productivity & voluntary/free/unregulated exchange of values between ppl]

 

 

Трябва да изясня позицията си, lovely Josephine,
           че

in the first place,
аз не съм просто pro богатите (нито пък  pro наемния труд),
аз не съм адвокат (и няма никога да бъда адвокат) на богатите просто като такива (as such; to just like/love the rich for being wealthy),
           като „класа“ социално-икономическа прослойка, (която някои казват била предопределена да управлява!, което е non-sense),
ала съм защитник на –
           „за“ свободния бизнес,
           pro free предпиемачество/producers,
           based (само) на (НЕприкосновеността на)
           частната собственост, free market (contracting, co-op and competition)
& резултати,
           ЗАСЛУЖЕНО & СПРАВЕДЛИВО,
постигани от (profit producing) противоречиви
              предприемчиви, ambitious, (методично) последователни, hardworking и contradicting
рационални хора,
           independent people,
които absolutely имат(!) морално право – на това to свободно profit as much as they want & wish,
           основано на истински: (economic & political) свобода and техните реални способности, капацитет, рационалност & възможности. \

In the second place, lovely Jos,
аз с огромно отвращение
           отричам [и не, не, не обичам] онези (private) (usually big) „бизнесмени“ (, which in fact, give the истинския capitalist/предприемача a bad name!),
           които са забогатели, lovely Jos,
           чрез мошеничество,
           чрез lack of (moral & intellectual) integrity и/или
           чрез dishonest лобизъм/конформизъм & паразитизъм от всякакъв вид и естество,
най-вече,
най-НЕморалното е онова,
което стана печално обществено известно като „държавни и политически приятелски обръчи”,
към които много/повечето от заможните, богатите и мега богатите (big business) „бизнесмени“/CEO’s
           днес,
           за мое съжаление,
           objectively принадлежат (т.е. мошениците, измамниците),

защото the политико-икономическият (EU, BG) м-о-д-е-л/paradigm (of сошъл демокрация, Социалната (walfare) Държава, collectivism),
           избиран и произвеждан от the (БГ,ЕС) status quo (елита & мнозинството),
           е тотално сбъркан & вреден (именно в ущърб най-вече на същото това мнозинство).
Тези absofreakinlutely нагли и НЕморални „бизнесмени“,
           принадлежащи към & около тези дебелашки „обръчи”,
са всъщност откровени мошеници, lovely Jos,
забогатели не чрез honest competition & practicality на свободния пазар,
ами чрез лукавство, хитруване, мошеничество и приложена (by политическо/държавно покровителство & съпорт на) безскрупулна force, принуда, рекет и безнравственост (а не дължащо се на objective техни skills, abilities & практичност).

Всеки,
който изкарва НЕзаслужено [dishonesty] (или чрез принуда, не според способностите си) (част от) богатството, lovely Jos,
си принадлежи към категорията на (сивите вълци конформисти и/или  към тази на) мошениците-паразити,
           без значение на неговия ген, пол, background, характер, образованост, думи които говори,
           или пък the degree of his интелигентност,
           as well as, his социално-икономически статус.

Аз, lovely Jos,
съм не, не, не просто pro бизнеса,
а pro истинският market предприемач,
който разчита само и единствено на себе си (независимост),
           на своята рационалност,
           на своите таланти, способности и капацитет (vs полит-лобист „бизнесмена“)
              за да make-ва profit [value, benefits], in the long run.

В същото време, lovely Jos,

менталитито, shape-вано от колективистично-субективистично-мистичния морал,
absofreakinlutely традиционно налага
           мразенето [& отричането] на заможните, богатите (и мега богатите) & предприемачите – като група, като едно общо цяло, като врагът;

под един знаменател са поставени, lovely Jos,
всички честни маркет-предприемачи &
всички мошеници.

Този морал упорито внушава,
че „за да profit една група, то друга трябва да загуби“,
че „някой за да спечели от една сделка, другия трябва да загуби“,
че разлика НЕ може да бъде правена! Баси!

Ала, всъщност, lovely Jos,
и може, и трябва
да се really прави разлика,
да се ясно differentiate-ва!
Това е ключът към тази популярна заблуда,
която умишлено цели да направи  (на емоционално-интуитивно & психологическо ниво) НЕразличими,
всъщност, коренно различни, антагонистично противоположни категории –
           тази на рационалният & честен предприемач и другата (антиподът й) – на мошеникa.
Смесването into oneness на тези две категории е онова, което днес определя негативното отношение на мнозинството към бизнеса – моторът на успеха & просперитета за всяка социална система, на всяка нация или регион.

Правенето на бизнес,
           сделката,
е voluntary exchange of values,
от който и двете страни,
           both,
really profit, като gain-ват различни за всеки стойности. Обмяна на (различни по степен и тегловен приоритет) ценности между различни хора. Механизмът, който движи светa към просперитет/progress & peace.

Онзи,
който гледа на забогатяването (и парите),
като (nна) цел сама по себе си, lovely Josephine,
е със at root сбъркан (and chaotic) начин на мислене,
           безпринципен начин, unfair & unjust, the democratic feudalism of oligopoly & bankocracy!

Money (sound money, real money) са само и единствено – средство (за разплащане, storing of value и за задоволяване & обмен на positive емоции и wishes, in a beneficial/profitable (win-win; mutual) way),
което,
           обаче,
не може само по себе си да ти бъде шофьор,
возещ те по пътя на щастието, което всъщност е смисълът на човешкият живот!
Следователно,
онзи който приема парите като самоцел,
           като ултимативна задача,
би загубил основният смисъл на собственият си живот,
следователно,
обективно няма как да бъде щастлив (защото не разбира какво е joy & happiness (знае как да се безпринципно съглашатества & конформира), ала в такъв случай въобще е meanegless да си отговори на въпроса как е възможно, с какви средства може да бъде хепинеса постигнато).
В този контекст,
богатството не е (гаранция за) (постигане на) щастие,
нито пък изобщо може да направи такъв човек морален in thought & action! (ала, в повечето случаи, wealth може да make a human practical in (biz) action (not in thought), for a long run).
Обратното е (if човек, разбира богатството, като цел сама за себе си, вместо средство към the (objectively) ultimate цел: being healthily happy)!  
Такъв ирационален човек би бил изпълнен с (непреодолими & clashing) крещящи противоречия,
           от чието (loudly & високо честотно) пискане не може да смисли и разбере (въпреки богатството си, което в този случай е worthless),
           и които противоречия, lovely Jos,
           упражняват (за)силен и постоянно-растящ натиск върху ума му & emotions,
което пък започва да произвежда:  
           безпокойство, несигурност, болка, неудовлетворение и (го избива студената пот на) страх! (дори  ужас) (което го тласка към практикуване на идейно-moral, intellectual, икономически: greyish конформизъм или blackish паразитизъм) (а,  радостта & усмивката са  все по-малко налични, ала заменени от stress & депресия – the soul’s заболяване, апатичната чума на съвременният човек)

Богатството и парите,
           обаче,
когато са заслужено изкарани/earned/deserved/produced  и основани на the objective способностите на човек 
           –а hallmark of honor, rationality (morality & practicality) & high самоуважение–
по принцип, lovely Jos,
           –без значение от равнището на социалната категория–
са really възможност и предпоставка,  
           ДОБРО средство улесняващо,
рационалното (и интелигентно, и гордо, и правилния пример за) търсене на щастието & self-esteem,
ала търсенето е absolutely необходимо (true изискване е!), lovely Josephine,
да бъде фундирано на
обективна и рационалna етика и ценности - за конкретен индивид! [, а не на социалния детерминизъм или социалния дарвинизъм]
OK?   

 

 

 

Как в едно общество да определим колко „струваме“,
как и дали (не) се справяме в живота си?

 

 

It’s really the few (of the ppl) (the best) that really change the world/civilization (to progress)!

Повечето хора, lovely Josehine,
избират като норма/merit за оценка на успеваемост или НЕуспеваемост за собственият им живот, самочувствие и самоуважение на базата за това как техните връстници го правят (copy-paste, imitate).
Например,
сравняват годишните доходите които изкарват, социалният си статус, (материалните) активи, които притежават
за да evaluate-ват колко „струват“ и как те are doing in life. Ползват метода на сравнение, съпоставят (преди всичко с материалните/икономическите и по-малко с intellectual) ценностите си с тези на другите, спрямо social standard (, а не толкова quality of life) на другите (in the list of ranking). Ала социалните сравнения не са само фискалнo-икономически; човек не, не, не се обуславя само от economic context. Те имат (should, ought to be отчетена) и психологична компонента, която често пъти е (and ought to be) много по-важна & по-силна в общият социален контекст на тази тема.

Да, ние хората сме социално-рационални животни, lovely Jos,
ала този факт въобще не означава, че е нужно да бъдем сошъл метафизици/Дарвинисти!
Защото не бихме могли, по този начин, да постигнем щастието си. НЕвъзможно е, ако се държим така.
Това е голям проблем в обществото.
Твърде много хора формират и базира мненията и разбиранията си за тяхната самооценка на тяхното relative социално положение в процеса на сравнението.
И твърде много се judge-ват и justify-ват като достойни & worthy, само ако другите „дадат съгласието си“ (за такава оценка). Те всъщност приоритизират и се синхронизират с (ir)rational ценностите на другите,
като същевременно пренебрегват to автентично derive собствени ценности.
Мнозинството поставя на по-високо място, на по-привилегировано място, lovely Jos,
мненията и beliefs на другите хора –
           поставят го над фактологичната действителност (изкривяват я, без дори да осъзнават, че го правят),
           която всъщност трябва да бъде единственият арбитър на истинност, автентичност & стойност
           т.е. the (only rational) standard (of value, of objective value)!

Каквато и да е the worth of този термин като психологическа компонента,
истината е, че

ние хората,
           преди всичко друго,
           сме отделни/самостоятелни/автономни индивиди,
           morally persistent animals! (които are able to, които се primary ръководят & motivated от собствените си (ir)rational codes of moralities и гонят да постигат (и)рационално целите/results си!)
Различни индивиди, lovely Josephine,
           biologically very, very much сходни functionally,
ала с (very) различни способности, умения, capacity, ambition и интереси.

Ние хората живеем нашия собствен индивидуален живот, щастливи или нещастни, в себе си.
В крайна сметка,
           in a free country,
нашият собствен живот е такъв какъвто е (базиран на собствените ни free (НЕ)волеви избори, решения и действия – rational or irrational),
а не е по начина, по който другите мислят за нас!
Човек should not, ought to not да зависи от оценката на другите до състояние на обсебеност на социалният си статус (наглите нарциси и паразитите always do!),
но ако някой разчита на такава социална метафизика,
то(гава) единствените стандарти of (his) values,
           които би ползвал,
биха били,
           Omg,
„по природа социални”.
А не трябва да бъде така, защото това е НЕистина, non-objective.
The truth is
че ние хората, lovely Josephine,
можем и трябва да бъдем НЕколебливи, НЕлутащи се и objective, когато се самооценяваме & compare-ваме,
защото сме различни индивидуалности и идентичности (характери, entities!),
които съществуват в реалността,
които не трябва to conform & да робуват на публичното/мажоритарното/„експертното“/„елитарното“ (или пък на миноритарното) мнение/предпочитание, менталити & култура.

 Ние хората,
сами/independently трябва да rationally умеем (to be able, to have acquired skills)
да формираме и приоритизираме собствените си ценности & предпочитания и
да правим избори и извършваме действия съгласно тях, съобразени с реалността - колкото (умеем), толкова.
А човешката психология не, не, не е някаква си
           rationalization или
           „безнадеждна каша“ или
           детерминистично (по хегелиански, по марксистко-ленински, по комуналному) конфликтно-диалектична,
ако разбира се,
           today,
обективно принадлежим към the domain of разумно-рационалните хора!

Целта ни should да бъде не само въпрос на „голо“ съревнование с някого за нечий си социален статус,
           (О, колко често съм го наблюдавал –не по ТВ-то, а сред my (ex-) приятели и познати и непознати– през последния half a century!)
а целта, lovely Jos,
е да (можем да) бъдем продуктивни, амбициозни & последователни, longterm (успешни),
заради себе си (and the ppl & things that we автентично & съзнателно value).
Тогава,
собствения/personal/private/individual ни self-esteem ще ни мотивира в добри и лоши времена,
като се really стремим гордо и достойно,
           according to our needs abilities/capacity/practicality/productiveness,
да осъществяваме собствените си рационални ценности чрез влагане на (the best we can) усилия в нашата собствена work.

Ние хората, lovely Josephine,
should/ought to/трябва morally да judge-ваме и evaluate-ваме (objectively джъстифайваме) нашите социални отношения с една и съща валута/tool,
           in an objective way,
consistently using objective method(ology),
въз основа на начина, по който те
           –социалните контакти и общуване/communication–
са ни от полза/valuable, а не безполезни; рационални или ирационални.
Инак – няма да имаме никакъв objective (moral and intellectual) стандарт, за нищо.
А без стандарт, lovely Josephine,
неминуемо настъпва анархия, disorientation и хаос
           т.е. дисинтегритет,
           ( анти-savings, malinvestment & overconsumption характерни of the социализирания D&D model (of the unsustainable spendings, boom & bursts), supported by политици, Правителство, Парламент, лобисти, чиновници и централните банкери)
което е worrying, suffering, pain, badness, evil
т.е. настъпва the culture of (религиозно-мистичен и/или социално-secular) subjectivism.
Затова, lovely Jos,
           именно заради това,
трябва да разчитаме и смисляме реалността,
а не да прилагаме или да се подчиняваме на
           социална/religionist инженерия, или
           социален/religionist детерминизъм, или
           социален дарвинизъм, или
           сошъл contracting, или (национал-)
              социален утопизъм: протекционализъм, интервенционализъм и национализиране на private property or breaking private contracting.
За съжаление,
           обаче, (БГ, post)
комуналното мислене & doing
           (на БГ нацията,
              съпортвано от  фатална самонадеяност & войнствена (икономическа) НЕкомпетентност/НЕпрактичност
              of мнозинството от партиите, бюрокрацията, main stream медиите, селтакиса и academic общност)
е все още твърде силно,
а с него,
           of course,
вървят в пакет и кейнсианските“solutions”
           на всякакви (европейски, национални) държавни (economic)
              projects, дотации, субсидии, помощи, компенсации и подобни програмни extensions (of the соц/популист/corrupt манталитета),
които са винаги добре (, ала лековерно) приемани от (социал-democratic) мнозинството of the зависимите, работарите & the working-class (, Омггг, heroes) voters.

Не, не, не променяй себе си, lovely Josephine,
           за да просто можели
           –казват и съветват някои–
другите хора да ви харесват!
Бъди true, lovely Josephine,
           на субективистичните
           собствените си ирационални
           rational (т.е. морални и практични) ценности и принципите си (основани на objective ризънинг);
не живей според очакванията и/или исканията на други хора (Society, Държава, group),
ами live заради себе си!
Силните (spiritual and psychological) хора [characters], lovely Josephine,
не се страхуват да приемат, практикуват и произнесат, че каквото е, то е! Това именно е тяхната сила (, която всеки комунално мислещ човек dislike-ва).
И yes, of course,
всеки (жив човек, в живия живот, в реалността)
е център на вселената (си),
сам за себе си,
an end in himself  
т.е.
           всеки е really отговорен за собствените си (и)рационални избори, doings и (making of) happiness
i.e.
           първичната, the primary сила на self-отговорността & self-making
i.e.
           self-awareness. And истински knowing себе си.

No one else (сошъл, партиен or религиозен by nature), lovely Josephine,
is coming to save you (or your nation/region);
there’s no good (мистични) Saviours/Бащици/месии, in reality;
           (, ала има мноого замаскирали се психо/социо-патични (кандидат-)диктатори/комисари/групи,
              които absofreakinlutely нагло и дебелашки, без никаква свян и срам,
              се фалшиво представят, пред по-лековерните morally & intellectually хора, за такива)
it’s all about acquiring,
           на personal равнище,
автентични ценности & рационални принципи,
с които сам, почтено, honestly, as an independent individual, lovely Jos,
да си здраво earn/deserve/happen щастието си;
тогава,
           в социален контекст,
когато има налична критичната по необходимост маса of such ppl,
тогава в степента на нейното количество,
в тази именно степен и [the ppl of] обществото/нацията & Държавата
са free, civil and prosperous! (, а не, както е днес: all държавни/public institutions, партийни активисти, банкери и лобисти да работят against, във вреда на гражданина)
Just grasp that, lovely Jos,
motivate yourself and solve your problems. Това е самоуважението. Това е което си.
Прави го дръзко, достойно и гордо,
           everyday,
не се ever самонаранявай & самоунижавай,
защото никой друг,
           освен ти самия,
няма да се грижи за теб и твоя си живот!
           [ох, тази вредна комунална morality/mentality/mindset/идеология,
              която yesterday насадена, ала и днес все още владее душите,
              основно, на мнозинството of the elder/older BG ppl;
              е, винаги ще има, of course,
              и едно малко количество от the younger ppl (keep it as small as possible, чрез убеждаване, примери и пропаганда),
              които също ще бъдат заблудени от някоя от инверсните moralities/mindsets и съответстващата й вредна/утопична/irrational идеология.]
           Do it, волево!

Yes, lovely Jos,
it ain’t, не е нито simple, нито easy!
           Tell everybody what you think, ала think first.
           Do it purposely, contexually and rationally; anchor your thinking in reality, in the real world, into objectivity.

А, да, lovely Jos,
и още нещо -
           селтакис хора (както и good/smart/practical characters)
              do really exist/има на всяко едно от трите/шесте равнища (of different layers of abilities, капацитет и умения)
           in the (БГ/ЕС) социално-икономическата Strata!
           Yes, of course!
           За щастие (and because of уменията) на RR ppl,
           them (социал-) (икономически) (psychological) seltakis/конформакис/паразитакис,
           usually, си личат още от далеч.
                       [watch it,
                             beware - the селтакиса/конформакиса do not like, they хейтват/4Z-ват независимите & (много) успешните/ефективните хора;
                             they like-ват комуналното мислене, ала никога не работят
                             {не се и personally жертват, макар, че много „хуманно & социално“ говорят и обилно дават примери/съвети за („необходимостта от) точно обратното}
                             in fact/practice, за the public/common good;
                             they, the seltakis,
                             belong to категорията of инверсните…moralities/характери/guys]
Set yourself free from селтакиса [конформакиса, паразитакиса] - these are all real ирационалитакиси! OK?

На всяко равнище of the socio-economic Strata,
с изключение на the poorest of the poor категорията (в световен мащаб),
хората could and should be истински healthily happy;
на всяко равнище of the Strata - a human could really be unhappy;
според the capacity of their own (level of productive in IHS terms)
                       (нон-)обективни (cardinal, core, fundamental, rational)
                       values/principles, abilitites, skills & ризънинг;
колкото по-висок IHStatus a human can objectively achieve, lovely Jos,
           the higher равнището in the Strata of успех, flourishing/growth and happiness,
което този човек has reached.

 

 

 

-END-

 

 

 

 

PS

Пазар на луксозни продукти/марки.

“Luxury” social status – the “C” category.

 

 

 

               Преди няколко дни (june’2010) поканих на обяд в „Капитана” един приятел (is he really, a?), набор мой, с който се познаваме от няколко десетилетия и чийто бизнес е мега успешен. Не се бяхме виждали от 2-3 месеца, както обикновено (over 2-3 hours lunch).
            Та,
            обменихме мисли за туй онуй, кой как е, к’ва е хавата, к‘во е международното положение и прочее.
            Докато пийвахме студено чилийско бяло вино и замезвахме разни морски животинки и суши (той ядеше с охота и very лакомо много сурова риба & oysters) ме покани скоро да видя новопостроената му „супер луксозна & голяма къща“, в която след няколко дни щял да се нанася. Разказа ми за френските полюлей и контакти, които бил купил. „Изръсил се доста мангизи“ за картините на Майстора и други известни български художници, чиито картини ще красят стените на новата му къща. Е, поговорихме и за бизнеса, и общо за кризата, и за жени, и за това, че (вече) (много)  искал да се ожени и да има деца (и бил „страшно НЕспасяемо влюбен“… до степен, която „и той самия не вярвал, че изобщо може да съществува“, НЕщастно влюбен в една very, very much younger girl, която, обаче, от месеци опити за ухажвания  „не му отвръщала подобаващо на любовта“ и той много се ядосваше и…чат-пат, жадно и често отпивайки от чашата, клатеше глава и казваше „хмммм, а, бе, ооо, ще я оправя аз нея….тя к‘во си мисли…стотици жени съм имал аз…“).
            Този мой приятел много обича луксозните стоки, in almost all context. То, всеки нормален човек ги харесва и много хора искат да могат да ги притежават, но понеже са свиканали вътрешно с мисълта, че не могат да си ги позволят - се задоволяват с нещо „по възможностите си” (или малко над).  Хората изпитват удовлетворение, наслада, радост и дори щастие, когато си купуват нещо (, което те perceive as) готино (и/или модерно, and some people и/или модно). Искат да го правят, но днес поради кризата се (с неохота) "учат на ново" да консумират прагматично практично, as rationally as it should always be: според чергата (си), each outside according to his needs чергата си.

            Замислих се, че пазарите на луксозни стоки/марки винаги са ми били интересни. Колко страдат тези пазари в тази криза? Дали толкова, колкото пазарите на масовите стоки? Повече? По-малко?
            Какво може да накара един (very) богат човек да се въздържи от покупка на един часовник Philip Patek, или на един много луксозен автомобил, или да не се храни в скъп ресторант, да се откаже от покупка на примиум апартамент или къща – да се лиши от някоя и друга скъпа играчка (bringing him a sense of 2U’s)? Кризата?
            Well, продуктите на пазарите на луксозни стоки са много силно диференцирани.  Те са съвсем ясно позиционирани и имат една единствена таргет група – “C” богатите. Те не са ориентирани към „народа и фолка”, за да му продават „народна кола”, „народна къща”, „народно нещо си”.  Oh, that folk! Техният целеви сегмент е много тесен, например, като брой потенциални клиенти отнесени към общия брой хора на земята (или в едно общество). Но, в същото време е несравнимо по-широк от който да било бранш за масови стоки, ако се визуализира и съотнесе към огромните фискални възможности на малко на брой богати хора и милиардите, към ту броят хора със ниски или средни финансови възможности. Един (objectively) (very, very much) богат човек, като Бил Гейтс, например, притежава повече активи и финансов ресурс от, Omg, този на всички българи взети заедно т.е. Гейтс е по-тежък от всички българи взети заедно! Много е дебел, бе, брей?!

            Луксозните стоки маркират принадлежност и идентичност, те са пазар на „социален статус” – “luxury” social status. Поне за Света като цяло, за БГ е малко по-различно. Както винаги. Ние, македонците и зимбабвийците сме трите absolutely уникални нации на тази планета, пък и в цялата Слънчева галактика, поне! Бау! Пръстенът с 88-каратов диамант не е украшение, скъпата кола не е моторно превозно средство (за придвижване), луксозният часовник не е уред за показване на времето. Всичко е средство за изразяване на индивида, средство за определяне на неговия... социален статус. Всичко е (false or true) социално-икономически статус. Омггг! Самото консумиране на (real) лукс е (едновременно и удоволствие, и удовлетвореност, и) социален статус. Размерът на печалбата от бизнес, активите, къщите, офисите, частните училища, образованието, плазмите... са (достижения на) социално-икономически статус (of a human/society/region).
            Когато човек загуби възможността на консумира и притежава луксозни стоки (защото е загубил/разрушил his productive abilities/capacities/skills да произвежда/accumulate печалба/capital/income), той губи/reduce/regress „социалния” си статус! Декласира се, not liking it, автоматично в по-ниска социално-икономическа категория, защото (в БГ/ЕУ) живее в (mixed economics) капитализъм/уелферизъм – „антагонистично-класово” общество, по Маркс & Ленин; друго си (беше при) соца, а?! Бау! Където всички бяхме равни; равни в бедността ни, в НЕспободата ни, в комуналността ни (in action, а пък за мнозинството БГ хора и in brainwashed thought & комуналното morality).
            Успешен (higher) социален статус е (силно) желано нещо by huge majority of (БГ) ppl, ала (само) на повърхността (наужким) е презрян и мразен от това същото мнозинство. Защо това двуличие? Защо това масово двуличие, което поражда конфликт, irrationalities? Защото е наличен today, все още post социалистически, post НРБ,
            сбъркан/confused/irrational колективистичен/лицемерен/задкулисен/corrupt морал,
            който определя в голяма степен комуналното менталити на мнозинството. По същия начин и по същата причина мнозинството мрази предприемачеството (и especially заможните & богатите предприемачи), което, like it or not, believe it or not, е гръбнака на всяко благоденствие, благосъстояние и благополучие. Менталитито на (комуналното in thought, motivations and actions мнозинство в) БГ ppl:
            Искаш нещо си, и понеже не можеш (нямаш достатъчно възможности, капацитет, practicality и необходимите способности) да го имаш или да заслужиш да станеш част от него - злобно го отричаш, мразиш го, ненавиждаш го, яко го освиркваш & оплюваш/abuse, виниш го за твоята „злочеста и несправедлива съдба”, яростно го атакуваш и винаги се стремиш, колективизираш/комунизираш/групираш се сплотено, за да можеш (о, само, ако ти падне удобен случай) да му навредиш, да го ощастиливиш painfully ощетиш и/или унижиш!  
            Такива kinds of хора неусетно се превръщат или в селтакис (клюкар), или в съвсем обикновени мрънкачи, бърборковци и дърдорковци (негативисти- скептици) - за което от двете им стигнат възможностите; често се самокласират (в огромната им част) в социална категория „А”; lol. Човек не се отказва доброволно от добър социален статус. Човек не се отказва доброволно от консумирането на лукс и/или (по-)луксозни стоки. Стреми се ( до време, де!) да се изкачва up по стълбичката на социалния статус, а не да изпадне едно (или няколко) стъпала down.  Това е причината да считам клиентите на луксозния пазар за лоялни, сравнени с клиентите на НЕлуксозния пазар.
            Отгоре на всичко, пазара на луксозни стоки може да бъде ( в криза) (много) (силно) еластичен към своите клиети, с цел да ги запази като клиенти. Защо? Не защо иска да ги задържи като клиенти, а каква е причината да има възможност да бъде еластичен? Защото пазара на луксозни стоки може (когато е необходимо) да си позволи разкоша да (на)прави големи дискаунти (поради висока номинална стойност начислена печалба) . Този пазар е еластичен само когато знае и е сигурен, че клиентът е само временно притеснен финансово.  Чух преди няколко месеца, че една къща в САЩ, която дълго време се била оферирала за продажба на цена 9 милиона долара, се е продала за под 2 милиона USD! Ех, тази финансово-икономическа криза – of the Great Recession’08!
            Масовите стоки (точно както масовите street hookers) нямат лоялни клиенти, при кризи веднага си личи. Клиентите на масовия пазар, при кризи, просто се пренасочват към (още) по-евтин „аналогичен“ продукт. Дори, когато е с (малко) по-ниско качество. A matter of (a kind/degree of) възможности.
            В крайна сметка, решенията за consumption на икономически заможните/богатите хора, пробиват, правят възможно „оцеляването и free market налагането (чрез radically decreasing the price, in time) на една или друга стока/услуга, която става и все по-възможна и за все по-голяма част от хората in the широките слоеве of the Strata. Това е the естествената social role of the заможните/богатите равнища in the Strata -  предпочитанията на заможните/богатите ppl (because of the unequal & free society), действат (initially) като proxy/пълномощник [of the (near) future] за тези ppl от по-широките слоеве, които по-късно могат да започнат да консумират (вече) не толкова скъпия (т.е. вече достъпен и за тях) продукт.

край

ПС

мутри

mutri 2

мутри 3

 

            БГ мутрите и тяхните мутреси са с компроментиран социален статус. Макар да са (били) някакъв консуматор на лукс, поради измислен и обстоятелствен (историко-времеви) начин на натрупване на богатство, те си остават само купувачи (днес вече, не са "лоялни клиенти" на луксозния пазар) – именно поради компромата.  Те са консуматори на чалга продукти. Рязкото забогатяване на тъпи примитиви (фукане, показност, парвенющина, горделивщина) приключва ЗАКОНОМЕРНО/objectively с рязко обедняване или фалит (wealth destruction).

************************

            Луксозните стоки (their producers & managers), понякога съм виждал да правят глупостта и вземат, че пуснат някоя „луксозна” серия за масовия потребител... И бъркат, според мен. Клиентите на луксозните стоки/марки са като общност – те добре занаят защо са избрали и какво харесват в любимата си марка. И ако им предложиш нещо „модерно и полу-луксозно“, те просто ще те изоставят. Хората от най-високият социален статус не желаят да притежават неща, които могат да видят на ръката или в джоба на всички останали. А, няма, не съществува понятие - масова луксозна стока. (Колкото и да чувам понякога, определен тип хора да говорят за това, че съществува. Други са причините за тяхното поведение.)

************************

            В БГ трудно и с условности може да се говори за пазар на луксозни стоки, но все пак...

************************

      Една баба гледа състезание по надбягване и пита внука си - Тези що бегат? Внука обяснява - Ми първия ще вземе награда 100 000 евро.

                  Integrated Health Status, IHS

 

PS: About
             THE (EVIL марксистко-ленинската ДЕСПОТИЧНА (IRRATIONAL!) ВИЗИЯ/IDEOLOGY за) the Pyramid/idea of “the Great Ablities & NO, NO, NO Losers”, баси?!
             [МАРКСисткият мистичен принцип “ОТ ВСЕКИ СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ МУ, НА ВСЕКИ СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ/НУЖДИТЕ МУ”, LOVELY JOS,
              VS
             Е ТОЧНО THE OPPOSITE НА the rationality-based (справедлив!) principle: “ВСЕКИМУ НЕГОВОТО,СПОРЕД THE INDIVIDUAL УМЕНИЯ & ПОСТИЖЕНИЯ!”
             Yes, тоталитаризма на MARXiSM (& ALTRUiSM) учи, че НУЖДИТЕ НА ОБЩОТО/ПЛЕМЕТО трябва да се задоволяват via SACRIFICiNG THE SELF/ЛИЧНОТО!]
                   
                            
                        MISES SAYS:
                        “(The RED version of) СОЦИАЛИЗМЪТ IS ALL ABOUT THE ABOLITION OF RATIONAL ECONOMY.”
                        AND WELCOMING THE IRRATIONAL (=PRIMITIVE) ECONOMY!
                        MARX(iSM) absoFREAKinlutely (ЗЛОвредно, по мистичному) НАСТОЯВА, баси:
                              “ABOLISH THE FREE MARKET (BASED ON PRIVATE PROPERTY) & INSTEAD…
                        do build a (tribalism-based) COLLECTIVism (= СОЦИАЛиЗЪМ, КОМУНиЗЪМ)!” DICTATORship, О’мфг!
                                           
               “It is absolutely НЕсправедливо & ЕГОистично (…дори SINFUL!…приглася any religion!) TO (ЯКО!) PROFIT & TO ACCUMULATE (PRIVATE) CAPITAL & WEALTH,
                                             
            АКО THE (God of) SOCIETY/STATE IS NOT, NOT going to REdistribute it … and NOT, NOT use it FOR THE GREATER/public/common GOODness!” – ПРоповядват МИСТИЦИте!
                     
                     
                     
                     
                     
                     
                          
                          
                        
                
                                                           ЗА THE ABSOFREAKINLUTELY (ИЗМИСЛЕНИЯ) BROTHER(ISM) – ПРОПОВЯДВАН ОТ THE (СОЦ) FATHER(ISM)!
                       
               
            Ох, тоз’ absolutely EVIL (very old религиозен) PRINCIPLE (the 100% State redistributionism done by 100% State-God despotism), lovely Josephine,
            който Маркс(изма през 19-ти век просто заимства от религиозния МИСТИЦИЗЪМ и просто) Е-М-У-Л-И-Р-А (като произвежда идеологията of COMMUNE+ism),а именно:
               
               
            ПРИНЦИП на (100%) (GOD-State) (RE)DISTRIBUTION(ISM) = (100%) EGALIT(АРИЗЪМ) = (100%) STAT(ISM) = (100%) ЕТАТИЗЪМ! THAT’S EVIL, UNTRUTH!
            This absofreakinlutely EVIL принцип of Marx(ism) = red version of hard СОЦиализъм, lovely Jos, беше (на 100%) прилага в СССР и в България много десетилетия, баси!
            И РЕЗУЛТАТИТЕ произвеждани от ТОЗ’ evil ПРИНЦИП са absolutely ясни! Е, баси!
               
          [Oh, that absofreakinlutely wrong & harmful M-L premise -
          it’s all about (ÉGALITÉ MACHINE of) COLLECTIVism,
          based on evil етиката of (self-sacrificial) АЛТРУИЗЪМ!]
             
    

I am NOT a MARX(-LENIN)ISM-BASED (= MYSTIC) персона! NOT at all!
I am NOT a religious (= mystic) персона, NOT at all! Why is that a fact?
Because, lovely Jos, any (dogma of a version of) MYSTIC(ism) is STUPID(ism)!

Аз, lovely Jos, НЕ съм МИСТИК-ФАНТАСМАГОРИК, аз съм атеист-РЕАЛИСТ.
I, lovely Jos, do NOT care about (other people’s) RELIGIONS & MYSTICISM!
I do NOT care about other people’s (IRRATIONALITY-based) BELIEFS & systems.
Всеки човек МОЖЕ (и нека!) ДА (по)ВЯРВА в каквото ИСКА, но да НЕ, НЕ ПРИНУЖДАВА (= налага на) ДРУГиго
да (вярва &) ДЕЙСТВА (be regulated) according to the(se) MYSTIC(ism-based) ВЯРВАНИЯ! OK? Get that, lovely Jos?
ВСЕКИМУ НЕГОВОТО is the one & only RATIONAL(ity-based) ПРИНЦИП НА СПРАВЕДЛИВОСТТА! Absolutely!]
MARXISM-LENINISM IS ALL, ALL, ABSOFREAKINLUTELY ALL ABOUT (THE EVIL USE OF) IRRATIONALITY!

MASTERING & SELLING, LOVELY JOSEPHINE,
ALL KINDS OF BAD (МИСТИЧНИ) ДОКТРИНИ,
[THAT ARE ALL BASED ON A “GOD” & HIS WILL]
BY NOT (USING) TRUE (HUMAN) RATIONALITY,
BUT (USING) THE (DICTATE OF) EMOTIONALISM
AND ITS LOGICALLY FALSE (MANY) NARRATIVES!


THAT’S THE TRULY BAD/EVIL WORLD, LOVELY JOS,
OF ANY VERSION OF (НЕ)РЕЛИГИОЗЕН МИСТИЦИЗЪМ,
КОЙТО ВИНАГИ РИСУВА/ПРОДАВА (THE IDEA OF) РАЙ,
[ИДЕЯТА ЗА REDEMPTION & СПАСЕНИЕТО НА THE HUMAN(ITY)]
I am redeemed, but not with silver;
I am bought, but not with gold;
Bought with a price—…,
Precious price of love untold.
ВЕДНО С (THE IDEA OF) ВРАГА (& HIS EVIL ВЯРВАНИЯ)!

            It’s all about the РЕЛИГИОЗНАТА absolute “истина” (фантасмагоричен наратив), lovely Josephine,
                                   
            ПРЕФОРМАТИРАНА И ПРЕОБРАЗУВАНА (преоблечена в нови дрехи) into МАРКСИСТКА “истина” (фантасмагоричен наратив), баси!
                                                                                                         
            Yes, that’s (IN PRINCIPLE) the same-same МИСТИЧНАТА (UNTRUE) доктрина, която НЕ отговаря на реалността! Absolutely! Е, баси!

   
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА НАПРАВИШ ХОРАТА REALLY EQUAL
Е ЧРЕЗ (ПРИЛАГАНЕ НА THE EVIL) STATE’S FORCE (TERRORism) =
BY THE USE OF VIOLENT STATE’S POWER/СИЛА = ANTI FREEDOM =
THAT IS THE ABSOFUCKINLUTELY ЗЛОВРЕДЕН СВЯТ НА COMMUN/СОЦИАЛ-ISM,
КОЙТО И ПРЕДИ 1989, И ДНЕС, LOVELY JOS, СЕ ПРОПАГАНДИРА ОТ МАРКСИЗМА!
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН TO END EQUALITY IS BY ENDING FREEDOM = MARX(ISM)
ИЛИ ЧРЕЗ УСТАНОВЯВАНЕ НА THE RELIGIONIST STATE = ТЕОКРАЦИЯ! Е, БАСИ, А?!
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН TO END EQUALITY IS BY ENDING FREEDOM = BY APPLYING


THE ABSOFREAKINLUTELY EVIL VERSION OF МИСТИЦИЗЪМ, УТОПИЗЪМ = ДИСТОПИЗЪМ!

OF THE GOD(DESS) – OF (ÉGALITÉ) COLLECTIVISM:

COMMON GOOD BEFORE INDIVIDUAL GOOD!
ОБЩОТО БЛАГО Е НАД ИНДИВИДУАЛНОТО!
ТОВА Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ (EVIL) С-Т-А-Н-Д-А-Р-Т…
PROMOTING THE EVIL ЛОЗУНГА “ЗА ОБЩО/COLLECTIVE БЛАГО”,
 
VIA USING THE ALTRUIST PRINCIPLE OF SACRIFICING THE INDIVIDUAL (SELF)!

 
ВСЕКИ (МОРАЛЕН) ОЛИГОФРЕН СЪПОРТВА ТОЗ’ CODE!

ВСЕКИ МИСТИК ПРОМОТИРА ТОЗ’ CODE (OF DEATH)!

  
МАРКС(ИЗМЪТ) НЕ, НЕ, НЕ Е НÁУЧЕН, LOVELY JOS, А Е SCIENCE FICTION, IS UTOPISM!
THE EVIL M-L  СОЦ(ИАЛНАТА) УТОПИЯ ВИНАГИ ВОДИ ДО РАЗРУШИТЕЛНА ДИСТОПИЯ!
MARXISM IS AN ABSOLUTELY E-V-I-L IDEA, A TOTALITARIANISM-BASED IDEOLOGY!

   
 
ОХ, ТАЗ’ ABSOFREAKINLUTELY, LOVELY JOS, EMOTIONALISTIC GUIDING SYSEM! БАСИ!
ТОВА, LOVELY JOSEPHINE, Е THE UTOPIAN СВЕТА НА СОШЪЛ(ISTIC) МИСТИЦИЗЪМ!
[In the irrational (corrupt) minds на мистиците, lovely Josephine, света се състои от ГРУПИ от хора,
които изграждат their ГРУПОВИ/CLASS (взаимо)ОТНОШЕНИЯ (връзки, взаимодействия), баси!
OH, THAT “CLASS+IFICATION СЪЗНАНИЕ” = THE BASIS, LOVELY JOS,
 
OF THE LEFTISH МАРКСИСТКА ВЕРСИЯ НА THE ABSOLUTE (EVIL) STUPID(ISM)!


 
Imagine NO POSSESSIONS
[Imagine NO private property]
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A BROTHERHOOD of man!
[Imagine, can you really imagine, lovely Josephine,
a TRULY FREE society without a market economy,
NO possessions, NO greed, and only the good(ness of) Brotherhoodness!
And all the people, lovely Jos, SHARING all the (material & spiritual) stuffs…in peace!]
 
 
                         
                 
        
SO, НЕКА ДА ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ THE MYSTICISM          
OF THE BROTHERISM & SISTERHOODNESS, A?!         

                
                      
                      
                                           
                    

      

Фантасмагоричното (code of) мислене and
[its evoked] emotionalism i.e. UNreasoning.
Това е култ(урат)а of UNreality, НЕреализъм!
Това е култ(урат)а of mysticism, COLLECTIVism!

Oт всекиго според способностите,
на всекиму според потребностите.
THE MARX(IAN) REDISTRIBUTION(ISM).
Oh, that absofreakinlutely EVIL(ness of) Marx(ism)!
 
 
 


 
Тез’ МАРКСИСТИ-МИСТИЦИ (because absolutely irrational), lovely Jos,
CANNOT really COMPREHEND the (absolutely) objective ПРИНЦИП,
че колкото THE MORE powerful a Government (of a State) , 
толкова THE LESS free are хората на таз’ нация (region)!
 
[Oh, that absofreakinlutely wrong & harmful M-L premise -
it’s all about (ÉGALITÉ MACHINE of) collectivism,
based on evil етиката of (self-sacrificial) АЛТРУИЗЪМ!]




Ох, таз’ (evil) Goddess of THE ÉGALITÉ (machine)!
FROM UTOPIA TO DISTOPIA!
 
  
OF THE (RED HARDCORE VERSION OF) TOTALITARIANISM, OF THE (DOCTRINE OF) STUPID(ISM)!
 
******
So, let me now, lovely Josephine,
show you (THE GREAT book of Ayn Rand)
THE RIGHT (ANTI-SOCIALIST) PRINCIPLE –
OF REAL СВОБОДА & ANTI-DICTATOR(SHIP):
 
 
 
 
 

Айн Ранд

(Откъс от романа “АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ”, публикуван в сборника “За новия интелектуалец”, Издателска къща МаК, София 2008)

Това е историята на случилото се в компанията за двигатели "Туентиът сенчъри" – където горецитираният лозунг е приложен на практика – такава, каквато я разказва от един от оцелелите.

– Ами, имаше нещо, което се случи в промишления комбинат, където работих двадесет години. Беше, когато старецът почина и нещата поеха наследниците му. Бяха трима – двама сина и дъщеря – и представиха нов план за управление на предприятието. Позволиха ни също да го гласуваме и всички – почти всички – гласуваха "за". Не знаехме. Мислехме го за добър. Не, и това не е вярно. Смятахме, че от нас се очаква да го мислим за добър. Планът беше, всеки в заводите на комбинaта да работи според способностите си, но да му се плаща според потребностите. [...]

– Гласувахме за оня план на голямо събрание, на което присъствахме всички – шестте хиляди души, работещи в комбинaта. Наследниците на Старнес произнесоха дълги речи за плана и не ни беше много ясно, но никой не попита нищо. Никой от нас не знаеше как точно ще заработи плана, но всеки си мислеше, че другият до него знае. А ако някой е имал съмнения, се е почувствал гузен и си е държал устата затворена – защото те намекнаха, че ако някой се противопоставя на плана, то той има сърце на детеубиец и не е достоен човек. Казаха ни, че планът ще осъществи благороден идеал. Е, откъде можехме да предполагаме другояче? Не бяхме ли го слушали през целия си живот – от нашите родители, учители, министри, във всеки вестник, който някога бяхме прочели, във всеки филм и всяка публична реч? Не бяха ли ни казвали винаги, че това е честно и справедливо? Е, добре, може и да има някакво извинение за това, което направихме на събранието. Независимо от всичко гласувахме за плана – и това, което получихме, ще да ни е било писано така. Вижте, госпожо, ние сме един вид белязани, тези от нас, които преживяхме четирите години на този план в заводите на "Туентиът сенчъри". Какво ли трябва да представлява адът? Злото – абсолютното, разголено, подхилкващо се зло, нали? Ами, това е, което видяхме и помогнахме да се направи – и мисля, че сме прокълнати, всеки един от нас, и може би никога няма да получим прошка. [...]

– Знаете ли как работеше този план и какво стори на хората? Това е като да се мъчиш да наливаш вода в резервоар с тръба на дъното, през която тя изтича по-бързо, отколкото ти наливаш, а всяка донесена кофа, разширява тръбата с няколко сантиметра, и колкото по-усърдно работиш, толкова повече се изисква от теб, и ти издържаш да вадиш с въже кофите по четиридесет часа седмично, после по четиридесет и осем, после по петдесет и шест –
                              за вечерята на съседа,
                              за операцията на жена му,
                              за дребната шарка на детето му,
                              за инвалидната количка на майка му,
                              за риза на вуйчо му,
                              за образованието на племенника му,
                              за бебето в съседната къща,
                              за още нероденото бебе,
                              за всички навсякъде около теб,
                              за всичко, което им се полага да получат – от пелените до зъбните протези,
               а на теб ти се полага да работиш от изгрев до залез,
                              месец след месец,
                              година след година,
                              без да си видял защо си се бъхтил,
                              без да съзираш занапред нищо друго освен чуждите развлечения, през целия си живот,
                              без надежда,
                              без край. [...]
               ОТ ВСЕКИ СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ МУ, НА ВСЕКИ СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ (НУЖДИТЕ) МУ. [...]

– НИЕ всички сме ЕДНО ГОЛЯМА СЕМЕЙСТВО, ни казваха, всички заедно участваме в това.
               Но не всички издържаха да работят с ацетиленова горелка по десет часа на ден – заедно, нито пък получаваха болки в стомаха заедно.
 Каква е нечията способност и коя от нечиите потребности стоеше на първо място? Когато всичко е в една обща паница, не можеш да оставиш който и да е сам да решава какви са собствените му нужди, нали така? Сториш ли го, той може да заяви, че се нуждае от яхта, и щом чувствата му са всичко, по което се съди, би могъл дори да го докаже. Защо не? Ако не е правилно аз да притежавам кола, докато от работа не стигна до болничното легло, заработвайки кола за всеки безделник и гол дивак по света, защо да не може той да си поиска от мен и яхта, щом още имам способността да не съм припаднал? Не? Не можел? Тогава защо може да иска аз да си пия кафето без сметана, докато дневната му не бъде преизмазана? [...] Добре, де... Ами, нали все пак беше решено, че никой няма право сам да оценява собствените си нужди и способности. Гласувахме за това. Да, госпожо, гласувахме за това два пъти годишно на открито събрание. Как другояче можеше да се направи? Интересува ли Ви какво се случваше на такова събрание? Трябваше ни само едно събрание, за да открием, че сме се превърнали в просяци – скапани, хленчещи, подсмърчащи просяци, всички ние, защото никой не можеше да си поиска надницата като своя заслужена заплата, той нямаше права и заплата, трудът му не му принадлежеше, той принадлежеше на "семейството" и то не му дължеше нищо в замяна,
               а единствените претенции, които имаше, бяха неговите "потребности" – затова трябваше да проси публично, за да получи подпомагане за нуждите си, като някакъв гаден муфтаджия, изброявайки всичките си тревоги и мъки чак до закърпените си гащи и настинките на жена си, с надеждата, че "семейството" ще му подхвърли милостиня. Трябваше да изтъква страданията си, защото именно страданията, а не работата, бяха станали нещото, което се цени – така че всичко се превърна в надпревара между шест хиляди просяци, всеки претендиращ, че неговата нужда е по-страшна от тази на брат му. Как другояче можеше да се направи? Можете ли да отгатнете какво се случи, какъв вид хора си кротуваха, обзети от срам, и какъв вид се измъкнаха с джакпота?

– Но това не беше всичко. На същото събрание открихме и нещо друго. През това първо полугодие производството на заводите беше спаднало с 40 процента, затова беше решено, че някой не е допринасял "според способностите". Кой? Как можеш да кажеш? "Семейството" гласува и за това. Гласуваха кои са най-добрите хора и им беше присъдено да работят извънредно всяка вечер през следващите 6 месеца. Извънреден труд без заплащане – защото НЕ ти се плаща по договореност, НЕ ти се плаща и според труда, а единствено СПОРЕД НУЖДИТЕ ти.

– Трябва ли да Ви казвам какво се случи след това и в какви същества започнахме да се превръщаме, всички ние, които преди това носихме в себе си човешкото? Каквато и способност да имахме, започнахме да я крием, да забавяме темпото и да дебнем като ястреби дали не работим по-бързо или по-добре от някой наш събрат. Какво друго можехме да сторим, щом знаехме, че дадем ли всичко от себе си за "семейството", ще получим не благодарности или награди, а наказание? Знаехме, че за всеки гадняр, съсипал партида двигатели и вкарал компанията в разноски – било от небрежност, нали нямаше нужда да се старае, било заради пълна некомпетентност – ще трябва да плащаме ние със своите нощи и своите неделни дни. Затова полагахме всички усилия да не ни бива.

– Имаше едно младо момче, което в самото начало беше изпълнено с възторг от благородния идеал, лъчезарно хлапе без образование, но с чудесна глава на раменете си. През първата година измисли технология, която можеше да икономиса хиляди човекочаса. Даде я на "семейството", не поиска нищо за нея, не че можеше да се иска нещо, но за него това си беше в реда на нещата. Каза, че било в името на идеала. Но когато се озова гласуван за един от най-способните и му бяха присъдени нощни смени, защото не получавахме достатъчно от него; той престана да си блъска главата и започна да си затваря устата. Можете да се обзаложите, че през втората година не го осениха никакви идеи.

– Какво беше онова, което винаги ни казваха за жестоката конкуренция в преследването на печалба, където всеки се надпреварва да е по-полезен от колегата си? Жестока, нали? Добре де, да бяха видели какво е, когато всички трябваше да се конкурираме кой да свърши работата възможно най-лошо. Няма по-сигурен начин да съсипете човек от това да го докарате до положение, в което стремежът му е да не свърши нищо по най-добрия възможен начин; състояние, в което ден след ден се бори да работи лошо. Това ще го довърши по-бързо от пиенето, от бездействието или ако си изкарва прехраната с въоръжени грабежи. Но на нас тогава не ни оставаше нищо друго, освен да се преструваме на напълно непригодни. Обвинението, от което се бояхме най-много, беше да не бъдем заподозрени в някаква способност. Способността беше нещо като наложена ипотека, която никога не можеш да изплатиш.
               А и заради какво да работим?
               Знаеш си, че минималната оскъдна надница ще ти бъде дадена във всеки случай, работил или не – наричаше се "дажба за жилище и изхранване", – а над това подаяние нямаш шанс да получиш нищо, колкото и усърдно да опитваш. Не можеше да разчиташ да си купиш нов костюм догодина – можеха да ти дадат "дажба за облекло", а можеше и да не ти дадат, съобразно това дали някой не си е счупил крака, не се нуждае от операция или не е народил още бебета. А ако няма достатъчно пари за нов костюм за всеки, тогава и ти не можеш да получиш за себе си.

– Имаше един мъж, който цял живот беше работил здраво, защото винаги беше искал да изучи сина си в университет. E, момчето завърши гимназия през втората година от плана, но "семейството" не даде на бащата никаква "дажба" за университета. Казаха, че синът му не може да отиде да следва, докато няма достатъчно за може да бъде изпратен да следва синът на всеки – и че първо трябва да изучим всички деца на всеки в гимназията, а дори и за това нямахме достатъчно. Бащата почина на следващата година при сбиване с ножове в бара, сби се с някого без особена причина – такива сбивания бяха започнали да се случват между нас постоянно.

– Освен това имаше един възрастен човечец, вдовец без семейство, който си имаше хоби: грамофонни плочи. Струва ми се, това беше всичко, което някога бе получил от живота. В старото време понякога гладуваше за да си купи някоя нова плача с класическа музика. Е, добре, не му дадоха никаква "дажба" за плочи – било "личен лукс". Но на същото събрание беше гласувано на Мили Буш, нечия дъщеря, обикновено, грозновато, осемгодишно дете, да се отпуснат чифт златни шини за изкривените й зъби – това било "медицинска нужда", защото психологът на персонала бил заявил, че бедното момиче щяло да получи комплекс за малоценност, ако зъбите й не бъдат изправени. Заради всичко това възрастният човечец, който обичаше музиката, се пропи. Една нощ, залитайки по улицата, зърнал Мили Буш, размахал юмруци и й избил зъбите. Всичките до един.

– Пиенето, разбира се, беше онова, с което всички се захващахме – повече или по-малко. Не питайте как намирахме пари за него. Когато всички свестни развлечения са забранени, има винаги начини да си доставиш от гадните. Няма да разбиеш бакалницата по тъмно и няма да пребъркваш джобовете на колегите си, за да си купиш класически симфонии или риболовни такъми, но ако искаш да си набавиш смрадлива пиячка и да забравиш – тогава го правиш. Риболовни такъми? Ловджийски пушки? Фотоапарати? Хобита? "Дажба за забавление" нямаше за никого. "Забавленията" бяха първото нещо, което премахнаха. Нали се очаква да те е срам да се противопоставиш, когато някой поиска да се откажеш от нещо, ако това нещо ти доставя удоволствие? Дори нашите "тютюневи дажби" бяха орязани до два пакета цигари на месец – защото, както ни казаха, парите трябвало да отидат във фонда за мляко за бебетата. БЕБЕТАТА БЯХА ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, чието производство НЕ СПАДАШЕ, А СЕ ПОВИШИ И ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА РАСТЕ – предполагам, че защото хората нямаше какво друго да правят, а и защото нямаше нужда от предпазливост – бебето не беше бреме за тях, а за "семейството". Фактически, най-удобният начин да получиш повишение и да отдъхнеш за кратко, беше "бебешката дажба". Или това, или някакво сериозно заболяване.

– Много бързо разбрахме до къде ще се докарат нещата. Всеки, които се опиташе да играе почтено, сам се лишаваше от всичко. Той загубваше вкус към удоволствията, изпитваше голяма неохота да пуши за пет пари тютюн или да дъвче дъвка, защото се безпокоеше, че някой друг се нуждае повече от тези дребни пари. Срамуваше се заради всяка изядена хапка, чудейки се чии изнурителни нощи на извънредна работа са платили за нея, знаейки, че храната не е негова по право, отчаяно желаейки той да бъде измамения, вместо да мами, да бъде по-скоро пияница, отколкото кръвопиец. Той не искаше да се задомява, не искаше да праща у дома помощ на роднини, не искаше да е в тежест на "семейството". Освен това, ако му беше останало някакво чувство за отговорност, той не можеше да се задоми или да се реши да има деца; щом не можеше да прави планове за нищо, не можеше да обещава нищо, не можеше да разчита на нищо. Затова пък некадърните и безотговорните гледаха на това като на атлетическо състезание. Отглеждаха деца, правеха бебе на всяко момиче, домъкваха от цялата страна всеки за нищо негоден роднина, който имаха, всяка неомъжена бременна сестра, за да получат допълнителна "дажба поради нетрудоспособност", страдаха от повече болести, отколкото някой лекар би могъл да опровергае, съсипваха дрехите си, мебелите си, домовете си – какво значение имаше, по дяволите нали "семейството" плащаше! Изнамериха повече НАЧИНА ДА ИЗПАДНАТ "В НУЖДА", отколкото останалите от нас можеха дори да си представят – развиха специално умение за това и то беше единствената способност, която те имаха.

– Бог да ни е на помощ, госпожо! Разбирате ли това, което ние разбрахме? Разбрахме, че ни е даден закон, по който да живеем, наричаха го морален закон, който НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ГО СПАЗВАТ, ЗА ТОВА, ЧЕ ГО СПАЗВАТ. Колкото повече се стараеш да живееш според него, толкова повече страдаш; КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГО МАМИШ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА НАГРАДА ПОЛУЧАВАШ. Почтеността ти е като инструмент, оставен на произвола на чуждата непочтеност. ПОЧТЕНИТЕ ПЛАЩАТ, НЕПОЧТЕНИТЕ ПРИБИРАТ. ПОЧТЕНИТЕ ГУБЯТ, НЕПОЧТЕНИТЕ ПЕЧЕЛЯТ. Колко дълго може човек да остане добър под властта на такъв закон за доброто? Бяхме група от доста порядъчни хора, когато всичко се започна. Нямаше много използвачи сред нас. Умеехме си работата и се гордеехме с нея, и работехме за най-доброто предприятие в страната, където старият Старнес не наемаше нещо друго освен цвета на работната сила в страната. След първата година под управлението на новия план сред нас не беше останал НИТО ЕДИН честен човек. Това беше злото, някакво ужасяващо пъклено зло, с което проповедниците те плашат, но никога не си смятал, че ще го срещнеш приживе. Не защото планът даде кураж на няколко негодници, а защото превърна почтени хора в негодници и нищо друго не можеше да направи, а пък се наричаше МОРАЛЕН ИДЕАЛ!

– В името на какво се очакваше да ни се работи? В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА НИ КЪМ НАШИТЕ БРАТЯ? Какви братя? В името на скитниците, мародерите и крадците, които виждахме навсякъде около себе си? А дали те мамеха или просто си бяха некадърни, дали беше неохота или неспособност – каква разлика имаше това за нас? Ако щяхме да сме зависими доживотно от нивото на тяхната непригодност, престорена или действителна, още колко дълго щяхме да си даваме зор? Нямаше начин да знаем какви са им способностите, не можехме да контролираме потребностите им – всичко на всичко знаехме, че сме товарни животни, които сляпо напрягат сетни сили в някакво място – наполовина болница, наполовина двор на кланица, някакво място, където всичко е движено единствено от нетрудоспособността, бедствията и болестите; бяхме като зверове, пратени там да оказват помощ, защото някой си е избрал да посочи, че нечия си потребност била някаква си.

– Любов към нашите братя? Именно тогава за първи път в живота си се научихме да мразим братята си. Започнахме да ги мразим за всяка хапка, която преглъщат, за всяко дребно удоволствие, на което се радват, един – заради новата му риза, друг – заради новата шапка на жена му, заради екскурзията със семейството, заради боядисването на къщата – всяко едно нещо беше взето от нас, беше платено от нашите лишения, нашето отричане, нашето гладуване. Започнахме да се шпионираме един друг, всеки с надеждата да хване другите в лъжа относно потребностите им и така да им отреже "дажбите" на следващото събрание. Започнаха да се появяват доносници, които осведомяха за хората, докладваха, ако някой в неделя е ял със семейството си контрабандна пуйка, най-вероятно платена чрез хазарт. Започнахме да се месим в живота на другите. Провокирахме семейни разправии, за да бъдат изхвърлени нечии роднини. Видехме ли, че някой мъж е започнал сериозна връзка с момиче, правехме живота му ужасен. Разтрогнахме много годежи. Не искахме никой да се жени, не искахме да храним още гърла.

– В по-предишните времена празнувахме, когато на някой му се роди бебе, давахме кой каквото може за да му помогнем за сметката в болницата, ако се случеше в момента да е притеснен. А сега, ако се родеше бебе, по цели седмици не им говорехме на родителите. Бебетата бяха за нас онова, което са скакалците за фермерите. Навремето помагахме, ако някой имаше тежка болест в семейството. Сега – ами... ще ви разкажа само един случай. Става дума за майката на един човек, с който бяхме заедно от петдесет години. Тя беше симпатична стара дама, весела и проницателна, знаеше малките имена на всички ни и всички я обичахме – е, бяхме я обичали преди. Един ден тя се подхлъзна на стълбите към мазето, падна и си счупи бедрото. Знаехме какво означава това на нейната възраст. Лекарят на персонала каза, че трябвало да бъде изпратена в болницата в града за скъпо и много продължително лечение. Възрастната госпожа почина в нощта преди заминаването си за града. Не, не знам дали е била убита. Никой не каза такова нещо. Никой не би посмял да говори за това. Но знам, че аз – и никога няма да го забравя – аз също се бях хващал да желая смъртта й. Такива – да ни прости Господ – бяха братството ни, сигурността и изобилието, които се очакваше планът да ни осигури.

– Имаше ли причина целият този ужас да бъде проповядван от някого? Имаше ли някой, който да извлича облага от това? Имаше. Наследниците на Старнес. Надявам се, няма да ми напомните, че те жертваха цяло състояние, за да ни прехвърлят предприятието като подарък. И ние бяхме подведени от това. Да, те ни дадоха комбинaта. Но те имаха изгода, госпожо, зависи каква е целта, която преследваш. А това, към което се стремяха наследниците на Старнес, не можеше да се купи с всичките пари на света. Парите са твърде чисти и невинни за такава нещо.

– Ерик Старнес, най-младият, беше мекотело, на което не му стискаше да преследва каквато и да било цел въобще. Уреди си да го изберат с гласуване за директор на Отдела за връзки с обществеността, който не се занимаваше с нищо, като се изключи, че имаше персонал за невършенето на нищото, така че не му се налагаше да виси в офиса. Заплащането, което получаваше – е, ни бих го нарекъл "заплащане", на никого не се "плащаше" – подаянието, което му беше гласувано, беше доста скромно – около 10 пъти повече от това, което аз вземах, а то не беше кой знае какво. На Ерик не му пукаше за парите – не знаеше какво да прави с тях. Повечето време висеше при нас, парадирайки колко е дружелюбен и демократичен. Изглежда искаше да бъде обичан. Начинът, по който кръстосваше насам натам, трябваше да ни напомня, че той ни е дал предприятието. Не можехме да го търпим.

– Джералд Старнес ни беше производствен директор. Така и не узнахме колко си присвоява – какво е било подаянието за него. Ще е нужен екип от счетоводители за да го изчислят и екип от инженери за да проследят как се е изливало – пряко и по заобиколен път – в офиса му. Никаква част не беше предназначена за него самия – всичко беше за разходите на компанията. Джералд имаше три коли, четири секретарки, пет телефона и даваше приеми с шампанско и чер хайвер, каквито никой магнат в страната не можеше да се позволи, ако беше честен данъкоплатец. Той похарчи за една година повече пари, отколкото беше чистата печалба на баща му през последните две години от живота му. На една полица в офиса на Джералд видяхме натрупани петдесет кила списания – да, петдесет кила, измерихме ги, – пълни с истории за нашия комбинат и нашия благороден план, с огромни снимки на Джералд Старнес, наричан велик социален кръстоносец. Джералд обичаше да идва нощем в цеховете, в строго официално облекло, с лъскави, големи колкото 5-центова монета диаманти на копчетата за ръкавели и с пура, от която тръскаше пепел навсякъде. Всеки долнопробен самохвалко, който парадира единствено с парите си, е достатъчно неприятен – само че той не се стеснява, че парите са си негови, и можеш свободно да го зяпаш, колкото си искаш, макар че най-често не искаш. Но когато гадно копеле като Джералд Старнес прави представление и не спира ДА ДЕКЛАМИРА,
                              че не го е грижа за материалното богатство,
                              че само служи на "семейството"(братството),
                              че цялото изобилие не е за него самия, а заради нас и ЗА ОБЩОТО БЛАГО, |
                              защото се налагало да се пази престижа на компанията и на благородния план в очите на обществото – именно тогава се научаваш да мразиш такова същество, както не си мразил нищо човешко.

– Но сестра му Айви беше още по-лоша. Тя наистина не се интересуваше от материалното богатство. Помощите, които получаваше, не бяха по-големи от нашите, ходеше с протрити ниски обувки и блузки-шемизетки – просто за да покаже колко е самоотвержена. Беше ни директор по разпределянето. Тя отговаряше за нашите потребности. Именно тя ни държеше за гушата. Разбира се, изискваше се разпределението да се решава чрез гласуване – какъвто е гласът на Народа. Но когато гласът на народа представлява шест хиляди виещи гласа, които се опитват да вземат решение без критерий, без съгласуваност или основание, когато играта е без правила и всеки може да поиска какво ли не, но няма право на нищо, когато всеки има власт над живота на всички, но не и над своя собствен – тогава се оказва, както и всъщност стана, че гласът на народа е Айви Старнес.

Към края на втората година се отказахме от преструвките за "семейни събрания" – в името на "производствената ефективност и икономията на време" (едно събрание продължаваше десет дни) – и всички претенции за потребности просто се изпращаха в офиса на г-ца Старнес. Не, не се изпращаха. Трябваше да бъдат предадени лично на нея от всеки молител. После тя съставяше разпределителен списък, който ни прочиташе, за да го одобрим чрез гласуване на събрание, което продължаваше три четвърти час. Ние гласувахме одобрението. Дневният ред предвиждаше десетминутно обсъждане и възражения. Не правехме възражения. Вече си имахме обица на ухото. Никой не можеше да подели доходите от заводите между хиляди хора, без да разполага с някакво мерило за качествата им. Нейното мерило беше подлизурството. Самоотверженост ли? Навремето баща й, при всичките си пари, нямаше шанс да му се размине, ако говори с най-мизерния си чистач по начина, по който тя разговаряше с най-висококвалифицираните ни работници и жените им. Имаше светли очи, който изглеждаха безизразни, студени и бездушни. А ако някога сте искали да видите чистото зло, трябваше да видите как пробляскваха очите й, когато наблюдаваше някакъв работник, осмелил се да й възрази веднъж, който току-що беше чул името си в списъка на неполучаващите нищо като минимално подпомагане. И ако можехте да го видите, щяхте да разберете истинския мотив на всяко лице, което някога е прокламирало лозунга: "От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите".

– Това е цялата тайна. Отначало не спирах да се чудя как е възможно образовани, културни, известни хора от целия свят да направят толкова голяма грешка и да проповядват за справедливо нещо наистина отвратително, когато петминутно замисляне щеше да им покаже какво ще стане, ако някой се опита да приложи на практика проповядваното от тях. Сега знам, че не са го направили поради някаква заблуда. Грешки от такава величина никога не се допускат неволно. Ако хората се хванат на въдицата за някаква налудничава щуротия, а няма как да я накарат да проработи, нито пък имат разумно обяснение за избора си, то това е защото имат причина, която не искат да кажат. А и ние не бяхме толкова невинни, когато гласувахме за този план на първото събрание. Не го направихме просто защото сме повярвали на изтърканите сладки приказки, с които бяхме засипани. Имахме друга причина, но сладките приказки ни помогнаха да я скрием от съседите, пък и от себе си. Сладките приказки ни дадоха шанс да пробутаме за добродетел нещо, което са срамувахме да признаем пред себе си. Нямаше човек, който да не гласува с мисълта, че при така направена организация на нещата, той ще се добере до печалбата на по-способните от него. Нямаше човек, който да е достатъчно богат и умен, за да не смята, че някой друг е по-богат и по-умен и че този план му дява дял от богатството и ума на по-добрия от него. Но докато мислеше, че ще получи неприпечелени облаги от човека над себе си, той забравяше за човека под себе си, който също щеше да получи незаслужени облаги. Той забравяше за всички по-нискостоящи от него, които щяха да се втурнат да го изсмукват, точно както той се надяваше да изсмуква по-вишестоящите от него. Работникът, комуто се нравеше идеята, че неговата потребност му дава правото на лимузина като на шефа му, забравяше, че всички скитници и просяци на земята ще дойдат да хленчат, че техните нуждите им дават право на хладилник като неговия. Това беше истинският ни мотив, когато гласувахме – такава е истината, но не ни се щеше да мислим за нея и колкото по-малко ни харесваше, толкова по-високо крещяхме за любовта си към ОБЩОТО БЛАГО.

– Е, получихме, каквото поискахме. Но докато осъзнаем какво бяхме поискали, вече беше твърде късно. Бяхме хванати в капан и нямаше къде да отидем. Най-добрите сред нас напуснаха комбинaта още през първата седмица на плана. Загубихме най-добрите си инженери, началници, майстори и най-висококвалифицираните работници. Човекът със самоуважение не се оставя да го превърнат в дойна крава. Някой способни момчета се опитаха да търпят, но не беше за дълго. Продължавахме да губим хората си, те продължаваха да бягат от заводите като от чума – докато останаха само хората с потребности, но нямаше вече никой със способности.

– А малцината от нас, които все още ставахме за нещо, но не напуснахме, го направихме, понеже бяхме свързани с комбинaта от твърде дълго. Преди никой никога не напускаше "Туентиът сенчъри" и някак си не можехме да повярваме, че това време е безвъзвратно отминало. А не след дълго вече не можехме да напуснем, защото никой работодател нямаше да ни вземе – за което не мога да ги упреквам. Никой не искаше да има работа с нас по никакъв повод – нито една порядъчна личност или компания. Всички магазинчета, в които пазарувахме, започнаха бързо да се преместват извън Старнесвил – докато не остана нищо друго освен барове, комарджийски свърталища и мошеници, които ни продаваха боклуци на спекулативни цени. Подаянията, които получавахме, ставаха все по-малки, но жизнените разходи се качваха. Списъкът на нуждаещите се в комбинaта се удължаваше, но списъкът на неговите клиенти се свиваше. Имаше все по-малко и по-малко приходи за поделяне между все повече и повече хора. Навремето се говореше, че търговската марка "Туентиът сенчъри" върху двигателите е силна като знака за каратите върху златото. Не знам какво са си мислели наследниците на Старнес, ако въобще са мислили, но предполагам, че като всички съставители на СОЦИАЛНИ ПЛАНОВЕ, а и както диваците, са смятали, че търговската марка е вълшебен печат, който действа посредством нещо като магична сила и който ще ги поддържа богати, както беше поддържала баща им. Е, когато клиентите ни започнаха да забелязват, че никога не доставяме поръчката навреме и че всеки произведен двигател си има някакъв дефект – вълшебният печат започна да върши точно обратното: хората не приемаха и даром двигател с марката "Туентиът сенчъри". Стигнахме дотам, че единствените ни клиенти бяха хора, които никога не си плащаха сметките, а и нямаха намерение да ги платят. Но Джералд Старнес, опиянен от собствената си популярност, стана надменен и обикаляше с вид на морално превъзходство, настоявайки бизнесмените да правят поръчки при нас, не защото нашите двигатели са добри, а защото имаме крещяща нужда от тези поръчки.

– По това време вече всеки селски полуидиот можеше да види онова, което цели поколения професори се преструваха, че не забелязват. Каква полза можеше да има от нашата нужда за една електроцентрала, когато генераторите й спряха заради дефектните ни двигатели? Как можеше да е полезна на пациента, останал на операционната маса, когато електрическото осветление спря? Как можеше да е полезна на пътниците в самолета, когато двигателят му отказа във въздуха? И ако купуваха продукцията ни не заради качеството й, а заради нашата нужда, това ли е доброто, правилното, моралното нещо, което да направим за собственика на онази електроцентрала, за хирурга в онази болница или за производителя на онзи самолет?

– И все пак това беше етичният закон, който професорите, ЛИДЕРИТЕ И МИСЛИТЕЛИТЕ бяха искали да установят навсякъде по земята. Щом направи това в едно-едничко градче, където всички се познавахме, ще искаш ли да мислите какво би сторил в световен мащаб? Ще искаш ли да си представиш какво би било, ако трябва да живееш и да работиш, зависим от всяко бедствие и всеки уж болен симулант по цялото земно кълбо? Да работиш и винаги, когато някой някъде се издъни, ти да трябва да компенсираш. Да работиш – без шанс да се издигнеш, а храната ти, дрехите ти, домът ти и развлеченията ти да зависят от всеки измамник, от всеки настанал глад, от всяка заразна епидемия навсякъде по света. Да работиш без шанс за допълнителна дажба, докато камбоджанците бъдат нахранени, а патагонците – изучени в колежи. Да работиш за празен чек, държан от всяко новородено същество, от хора, които никога няма видиш, чиито потребности никога няма да узнаеш, чиито способности или лентяйство, или немарливост, или мошеничество няма как да опознаеш и за които нямаш право да питаш – просто да работи, да работиш и да оставиш на Айвита и Джералдовци по света да решат чии стомах ще консумира усилията, мечтите и дните на твоя живот. Да се приема това за етичен закон? Това – за морален идеал?

– Е, опитахме го и ни беше за урок. Агонията ни продължи четири години от първото до последното събрание и завърши по единствения възможен начин – с ФАЛИТ. На последното ни събрание Айви Старнес се опита да се държи доста нагло. Направи едно кратко, злобно и хапливо изказване, че ПЛАНЪТ Е ПРОПАДНАЛ,
               защото останалата част от страната не го е приела,
               една-едничка общност не можела да успее, насред един егоистичен и алчен свят,
               и че планът бил благороден идеал, но човешката природа не била достатъчно добра за него.
Едно младо момче – същото, което беше наказано, че ни даде полезната си идея през първата година – стана и докато всички седяхме утихнали,
закрачи право към Айви Старнес на трибуната. Нищо не каза. Заплю я в лицето. Това беше краят на благородния план и на "Туентиът сенчъри".

 

Превод: Анелия Ерменкова