Philosophers. Economists.

A tribute to a genius and a few very smart, very intelligent, very innovative and rational people

Гениални откриватели на  обективни true & huge интелектуални ideas, на безпрецедентно голям scale, рационално и справедливо обосновани се раждат на няколко века - един. Тези гении винаги, мнооого дългосрочно и мнооого безпардонно, ирационално, са отричани, тенденциозно хулени, завистливо обругавани, субективистично коментирани, лошо и злонамерено етикирани и бичувани ( и не рядко физически малтретирани и унищожавани) от огрооомното мнозинство (и от невежите, и от интелигентно образованите, и от академичните интелектуалци), ала зад тяхните идеи застават малко, но от класа - интелигентни последователи, които поддържат и доразвиват (aла, не да „преоткриват” или пренаписват фундаментът!) тяхните схващания на системно ниво, съпортват живи тяхните цялостно & всеобхватно интегрирани идеи. Такива гениални хора, в пълният и дълбок смисъл на понятието интелектуални иноватори, за последните 2500 години са около десетима, а тяхните truely intelectual followers - по няколко хиляди each. Същото, в някаква по-ниска степен, важи и за онези иноватори - откриватели на иновативни идеи в някаква конкретна област на когнетивното познание (гении в конкретна област), които са само няколко хиляди, а тяхните последователи са милиони, докато ползващите тяхните открития - милиарди хора.

Да имаш правилните идеи и принципи не е равнозначно на greatness и те въобще, other things being equal, не водят, по необходимост, до greatness . В повечето случаи, в повечето време това не е правилото. Greatness означава truly exceptional иноваторство, най-често касаещо една конкретна област, сравнено на фона на обикновеното, нормалното, обичайното, the day by day практичното или с дори много интелигентното в същата област. Примери за greatness са Alexander the Great, Айнщайн (creative greatness). Ала greatness може да означава и негативно, лошо, дори тотално корумпираното - in terms of thinking - Сталин, Хитлер, Мао са примери за great зло - greatness of the bad. А, the bad винаги носи вреда, а great bad idea носи вреда на милиони хора.

Така или иначе, greatness не може да се преподава в училище или в университета, като дисциплина, защото възможно е да се преподават правилни методи и методики, ала не е възможно да се „преподава” или to be learned - иновативното мислене (at root) или индивидуалната креативност - this is a specific property of the individuality of a individ, of one’s mind rational capabilities. Other things being equal, по правило, както е възможно да произвеждаш добре нещо, ала да не можеш да продаваш добре това нещо, така е възможно да имаш правилните идеи и принципи, които да бъдат прилагани чрез обективни методи, ала да не можеш цялостно и всеобхватно по unique & creative & rational начин да ги интегрираш добродетелно в единно систематизирано знание на твоят ум, за да бъде извършен unprecedented breakthrough. Тогава, това е обикновеното, нормалното.

Five people са truly huge, truely innovative философи за всички времена - ПАКМА-та на човешката гордост и възхищение. Huuuge гении! Трима от тях са в тяхната цялост - погрешни, а единият от тези трима е huuugely грешен. Ала един от петимата е unique & beautiful human mind. Направо обективен & изумителен & иновативен ТИТАН на процеса на смисляне! Необходим велик първооткривател, който просто да отвори очите на обикновените хора за да могат да провидят на изведнъж, от изведнъж, щрак. И след това, след мимолетното прозрение (схващане, grasp the reality) от даден човек, вече, този човек провижда реалността, която е изплувала & освободена - тогава, вече, интелектуално този човек да може да я смисли с възможностите на разума си. Нахлува вече, увереността, все по и по увереността се натрупва, превръща се във сигурността на добро самочувствие, което е „скритата” форма на самоуважението - „I can. I am able to, because it is. I know it, for fact”. Настъпва вътрешно-емоционално състояние на peace of mind - спокойствието, в мир със себе си самият. Както процесът на научаване да (про)караш колело - ей, така, изведнъж го grasp-ваш процесът и придобиваш умението; като на игра, по време на самата игра.

Двайсетима са великаните в икономическата мисъл.

Има хиляди гении-откриватели в някаква конкретна област, който са огромно богатство за всички хора - Айнщайн, Нютон, Менделеев, Джеймс Уат, Александър Бел, Пастьор, Марко Поло, Колумб, Дарвин, Фройд (само за откриване на процеса на психоанализата- съпротивата на отричането), Коперник, Бийтълс, Фреди Мъркюри, Наполеон, радио и ТВ и компютър и интернет създателите, и по-голямата част от НЕполитическите нобелисти.

В света, в който живеем днес, доминиращите интелектуални идеи и техните фундаментални принципи са погрешни, за съжаление. Other things being equal, не е необходимо да притежаваш обективно-рационални разбирания & убеждения за да разпознаеш & смислиш добрите интелектуални идеи, ако някой ти ги презентира по достатъчно подходящ начин (ала време консумиращо е и изискващо дългосрочни & постоянни усилия). В същото време, обаче, today, мнозинството хора са brainwashed или догматично заслепени с помощта на масовите инфо канали, по които тече wrong и заблуждаващо разума info, aла хората почти automatically приемат с (интелектуална) лековерност, без questioning and reasoning, това инфо; огромната част от мнозинството живеят в „Матрицата” на собственото си невежество, the ignorance и заблудата на субективизма, като се отрича обективната действителност (фактологичното инфо) - „Всичко и всеки е субективно - въпрос на (субективна) гледна точка!”. Това, обаче, е проблем на провинциалния манталитет, на една цяла обществена култура, която е създадена като среда, а не е проблем на човешката природа (както често някой тенденциозно се опитва да го представи). All you need is to be honest (към последователността на фактите, а не към твоите wishes) and not totally нарцистичен and not totally brainwashed - просто choose to think. И тогава, може и да можеш обективно да разпознаеш (да идентифицираш рационално фактите), онова което виждаш и смисляш (да прогледнеш) - за да имаш дългосрочно peace of mind. Ала, да знаеш човеко, че ако choose да се смисляш и споделиш с другите онова, което твоят разум е успял да смисли, то , другите, мнозинството, ще те наричат как-ли-не, ще се кикотят като надменни кокетки, ще ти предричат „уверено” какво-ли-не бъдеще - ала, същевременно те, живеейки в миналото си, объркани & давещи се в тяхната ирационалност и невежество с много противоречия - разбира се, че в дългосрочен план, всеки един от тях разплаща цената на заблудите, рационализирани от неговият мързелив и разфокусиран ум. Смисляй се, човеко - готино е, невероятно готино и полезно. Струва си всяко усилие. Бъди откривател на самият себе си. The more, the better - for your own self. Отсвири менталитито на мнозинството in the name of: the search of your own happiness, enjoy it рационално - the right way. Because you are only alive a short time and it would be totally irrational to waste it.

Кое може да направи човекът свободен?

Ще се изразя религиозно метафорично (ала да помним, че догматичната faith е evil, защото е анти-разума) „И истината ще ви направи свободни.” -(Евангелието от Йоан 8:32) т.е., че истината, само истината и нищо друго освен осъзнатата и смислената истинност (фактологичното инфо) - е доброто за човека или може да лекува болният, заблуденият, заразеният (ирационалният) ум.

Действителността е, тя съществува независимо и сама за себе си, е основният абсолют, е фактите (планетите, пространството, предметите, растенията, животните, човекът): е базисната фактологична обективност. Следователно обективното съществува т.е. действителността съществува (фактологично) извън и независимо от човешкото съзнание: действителността е обективното. Животът на човек, по необходимост, е най-високата ценност. Следователно: Всичко, което помага обективно на човек да to be, да оцелее, да е жив, да запази живота си е доброто, правилната обективна ценност; всичко, което пречи на човек да оцелее е - лошото, неправилната и НЕобективна ценност (анти-ценност). Следователно знаем, че обективното е инстинното (фактологичното). Следователно можем обективно, истинно, да знаем (да различим) кое е добро и кое лошо! Следователно е възможно да придобиваме (и прилагаме рационално) НЕсубективистично знание (обективно, базирано на действителността, истинно, а не субективистично (основано на нечие си съзнание или wish, или faith)). Следователно, обективно знание съществува и то е истинно и за да може човек да оцелява добре (физически, психологически и социално) трябва, по необходимост, да се базира на това знание т.е. да се субективно, чрез своят разум и интелект, основава на НЕсубективистичното.

През 20 век, когато и аз съм роден ...

http://mises.org/daily/5653/What-Makes-Ideas-Different

[To Free or Freeze (1972)]

The dictionary defines plagiarism: "to take and pass off as one's own (the ideas, writings, etc. of another)."

At first blush, the plagiarist appears to be a despicable cad — nothing less than a thief. But perhaps this is too hasty a judgment.

What makes plagiarism a vice is knowingly to pass off as one's own the ideas and writings of another, that is, to make a liar of self. For it is easily demonstrable that practically every idea we espouse and pass off as our own is unknowingly taken from others. Indeed, were this not the case, that is, were we to traffic exclusively in our own original ideas and writings — ideas never thought of by anyone else before — communication would come to a near halt. A few observations on this point:

· Originality is nothing but judicious imitation. The most original writers borrowed one from another. The instruction we find in books is like fire. We fetch it from our neighbors, kindle it at home, communicate it to others, and it becomes the property of all.

· One couldn't carry on life comfortably without a little blindness to the fact that everything has been said better than we can put it ourselves.

· People are always talking about originality; but what do they mean? As soon as we are born the world begins to work upon us; and this goes on to the end. And, after all, what can we call our own except energy, strength, and will? If I could give an account of all that l owe to great predecessors and contemporaries, there would be but a small balance in my favor.

· Originality is simply a pair of fresh eyes.

· If we can advance propositions both true and new, these are our own by right of discovery; and if we can repeat what is old, more briefly and brightly than others, this also becomes our own, by right of conquest.

· It is almost impossible for anyone who reads much, and reflects a good deal, to be able, on every occasion, to determine whether a thought was another's or his own. I have several times quoted sentences out of my own writings, in aid of my own arguments, in conversation, thinking that I was supporting them by some better authority!

· Those writers who lie on the watch for novelty can have little hope of greatness; for great things cannot have escaped former observation.

· It is not strange that remembered ideas should often take advantage of the crowd of thoughts and smuggle themselves in as original. Honest thinkers are always stealing unconsciously from each other. Our minds are full of waifs and strays which we think our own. Innocent plagiarism turns up everywhere. Literature is full of coincidences. There are thoughts always abroad in the air which it takes more wit to avoid than to hit upon.

· Plagiarists have, at least, the merit of preservation.

The background of these nine observations has an interesting instruction for us. Upon deciding to explore this topic, I turned to The Dictionary of Thought, selecting the quotations which more or less squared with my own thinking on originality and plagiarism, opinions I believed to have been more or less my own. Not one of these observations am I aware of having read before. Now, had I not discovered what others had written and had I put these same thoughts in my own phrasing, I would have been unknowingly taking from others. Not a thing wrong with that — nothing, whatsoever; it would have had "at least the merit of preservation." On the other hand, suppose that after discovering these observations I had used the exact phrasing and claimed them as my own! What a liar! Such a tactic would have done no harm to those authors who live only in our memory and no offense to my readers. Just self-injury!

Finding the original of a given idea probably is not possible. For instance, in October 1970 a book of mine was published entitled Talking to Myself. Some months later, the celebrated Pearl Bailey's Talking to Myself was announced. It is a reasonable certainty that neither of us took the title from the other; it simply occurred to both of us at the same time. Such is the synchronistic nature of ideas occurring to different minds simultaneously. The record is studded with examples. The Swiss psychiatrist, Carl Jung, wrote a book on this phenomenon: Synchronicity.

Equally phenomenal is the way in which ideas develop. We hear or read an idea new to us. It insinuates itself into the subconscious or some womb of the mind, goes through a period of gestation for days, weeks, or years and, if it does not die in embryo, emerges as one's very own — an "original." I have been able to identify such "originals" in my own experience, the gestation periods ranging from six months to thirty years.

There is, in fact, no way to fasten ownership claims to an idea, which is spiritual, as we do with material things — copyright laws and legal jargon to the contrary notwithstanding. Might as well try to draw property lines around a cloud or a wish or a dream or Creation. Ideas are forever in a state of fusion and/or flux, and they defy any precise earmarking.

One might conclude that this evaluation is at odds with the free-market, private-ownership way of life which, of course, lays stress on the profit motive — and, quite properly. This, however, is to gloss over the fact that there are two kinds of profit: psychic and monetary, the former being no less a motivator of creative action than the latter. And no less rewarding!

Robert Louis Stevenson gave us this aphorism: "I take my milk from many cows but I make my own butter." And I do precisely the same, my "butter" being a nonprescriptive philosophy: no man-concocted restraints against the release of creative energy.

Do I resent the taking and using of my ideas by others? To the contrary, the more others adopt them the greater is my satisfaction: psychic profit. Suppose my ideas on liberty were so widely accepted by others that freedom might prevail as our way of life. I would prefer this above all the dollars in Christendom. And as for credit, I couldn't care less. Personal fame is of small consequence in contrast with individual liberty and equal opportunity for all, even from the standpoint of pure self-interest. I fare well precisely because others do.

$30$27

"Might as well try to draw property lines around a cloud …"

And speaking of fare, one of my hobbies is cooking. I have taken my milk from many cows — culinary artists — but now and then "ad lib," adding a spice or herb or a touch of this and that which imparts gastronomic novelty. When an appreciative guest expresses a desire for the recipe, it is given with the greatest of pleasure; never withheld as my monopoly. First, there is a psychic profit in this giving, sufficient unto itself. And, second, should I dine at that other person's table, his or her best fare will be served to me.

The same principle of exchange and sharing elevates ideas just as it improves the quality of food. The more I share ideas with others, the more and better are my own, and the better are the ones offered to me. This is the process of putting the best foot forward.

Ideas come from we know not where; they are of a spiritual nature. When we receive and understand them they are ours or, perhaps, it would be more accurate to say we are theirs. In any event, good ideas are not to be put in storage but are to be shared — as freely given as received.

Leonard E. Read was the founder of the Foundation for Economic Education — the first modern libertarian think tank in the United States — and was largely responsible for the revival of the liberal tradition in post–World War II America. Mises.org will be putting all of his books online for free. See them all here. See Leonard Read's article archives.

This article appears as chapter 18 in To Free or Freeze (1972).

Философията Морал, ценности, принципи Ирационалният човек Second handed way of life Кръвта вода не става