Планинарство
сред природата on Earth - част от the big Universe
(The mountain is a place, where one can focus and concentrate - to have a dialog
with himself, to think and enjoy his own thoughts )
Айнщайн : “Откриването на нова теория е като
изкачването на планина,
когато пред погледа се откриват нови и все по-необятни гледки/панорама.”
Аз
вярвам, че е много, very much (физически,
spiritually and интелектуално)
полезно
за всеки човек, да actively
практикува ходене в планината (communicating with Nature; туризъм), at least 2-3
пъти месечно, all his life. This is
getting back to nature lifestyle; начин на живот, a relax, който
пречиства от многото натрупвани напрежения, стрес и простотии (от
живот in an
irrational/субективистична среда),
спомага to get rid of a lot of bad thing that irrational society is doing to us (to our human nature; когато social/group/collectivized values яко
се опитват да корумпират/конформират our rational & objective/natural principles/values/мнения/предпочитания/предпоставки ),
ала същевременно те зарежда със will, will for life power, will for applying of hard & efficient/effective
efforts (vs useless
effortless action), will for successes & enjoyment in your lifetime.
Когато един човек е в процес на изкачване на един набелязан от него връх
в планината (поставена цел), той
полага усилие, труди се, прилага волята си, поти се уморено, но ако е и truly разумен
преценява (рационално evaluate-ва, justify-ва
& judge-ва) силите си и фактите от реалността - докъде може сам да се изкачи, и от къде на
сетне, би било неразумно или дори вредно за него да продължи (все по-)нагоре.
Той -разумно-рационалният човек- сам планира, по пътя към целта си и обратното
завръщане, за което също има необходимост & нужда от достатъчно (физическа
и psyche) енергия и сили.
Такъв
човек има амбицията и желание, иска волево да достигне/постигне целта си –
върхът. Работи (passionately & упорито) за това. Ежеседмично,
зима или лете – всеки ден, всеки час както се казва, защото когато човек се е идилично синхронизирал (в хармонично
съзвучие) с природата, то планината, процеса на изкачване и слизане е едно joyful преживяване,
an experience, a fulfillment; постепенно се
превръща във lifestyle.
***
Колкото
по-стръмна (и дълга) е пътеката към върха, толкова по-трудна е борбата на
изкачващия се човек с умората, която изпитва. По пътеката към върха, човек е
разумно-необходимо сам да прецени и наложи равномерно и постоянно темпо, като
избира такава пътека, която да орговаря на неговите реални способности - за да
бъде по-безопасно, по-сигурно, по-лесно, по-рационално и по-полезно усилието на
трудът, което влага, както и да бъде възможно по-нисък разходът му на енергия
(рационална ефективност и по-висока производителност). Важно, of crutial importance е този човек да
може не само да направи избор на маршрута, ала на първо място правилно да evaluate-ва
сезонът & времето (природното) & други обстоятелства и събития, които
избира за изкачването на върхът (да е научен да държи сметка, в пълният
контекст на неговото планирано начинание, което вече е въпрос на знания & опит, които формират
концепцията за (всеобхватна) предвидимост
- да можеш да виждаш нещата не само, които се виждат (с просто око и в краткосрочен
план), ала и да „виждаш” онези, които (все още) не се виждат. В противен случай
(надценявайки или подценявайки факти & предпоставки) - заблудата, следователно ирационалността, следователно вредата (за
този човек) са неизбежните последствия и той ще има да се чуди и мае от къде са
му дошли, ей тъй, из невиделицата - ще повтаря многократно и на себе си, и пред
другите, че „никой не можеше да го предвиди” или „карай да върви - всяко зло за
добро” или „ бял кахър, малкият дявол - важното
е да сме живи и здрави” или „such is life” - все
опити за избелване на гузната си съвест, опити за самооправдание &
самоуспокоение, опити за отричане на обективното и в крайна сметка - отказ да
поеме (както трябва - смело и честно) отговорността за ирационалните си избори
& действия.)
По пътят
му нагоре устремен към много нови хоризонти, той
от време на време, just за един
момент,
за няколко минути, или някакъв период от време – той си отпочива (отмества за кратко време концентрацията/focusing
от целеустремената си визия, като се deliberately отдава
на мига на това свое съществуване за experiencing joy
от
умората) сред тишината и чистотата на природата. Това са моментите, през които той усеща сладката умора от
междинното преодоляване на изпълненото с изпитания на волята и физиката процес
на (обективно изморителното) изкачване – вдишва & experience-ва чувството на успешното положено усилие: междинeн завършек. През тези моменти той
разглежда природата, observe-ва (& listens to, усеща) упорядъчността
й, смисля я, любува я, и изпитва
чувство на peace of mind,
удоволствие & удовлетворение & подреденост – една междинна почивка, по пътя
му нагоре. A moment of rest (pausing, making a pause,
taking a break), който
момент му харесва, през който, човекът „зарежда гориво” необходимо за постигане
на (още) по-далечната му цел. Тогава той изживява този красив момент, преживява великолепие, което идва след
сериозно положени усилия и преодоляване на трудности за които е разходвал много
лична физическа (& psyche) енергия. Изпитва природната joy
– един момент на pleasure & удовлетворение от, и любов за/към -
живота. Experience-ва (красотата на) собственият си живот. И
отново (волево) продължава изкачването (си) нагоре, към върха/целта.
(Колкото по-високи са рационалните (objective) ценности на РР човек, толкова по-трудна е борбата (необходимите
усилия на неговия труд), която той фокусирано, упорито и последователно води за
осъществяването им, като се съобразява със собствените си рационални способности, capacity, знания, опит & предвидимост. Постига цел,
поставя си нова по-висока, когато и нея достигне, вече си е формирал следващата
нова цел - още по-висока, по пътя му нагоре. Между отделните
си цели, след постигане на текущата такава, разумно-рационалният човек има
нужда от време на време: от един момент,
няколко часове, няколко дни, или някакъв период от време -
междинeн завършек - през който той
joyfully да experience усещането & чувството на неговата успешно
финализирана (текуща) цел - the sence of living in the Universe, където негови
рационални ценности могат да бъдат постигани успешно. A moment of rest, ценност сама по
себе си, който му доставя огромно pleasure & удовлетворение,
през който момент, той обективно смисля достижението си и същевременно „зарежда
гориво” необходимо му за постигане на някаква следваща по-далечна цел, да
продължи напред и нагоре. Тогава той изживява
този красив период, любува го, experience-ва гордостта,
която заслужено идва след сериозно положени усилия и преодоляване на трудности
за които целеустремено и фокусирано е разходвал много лична интегрирана енергия
и може да си каже: „Радвам се, I enjoy че осъществих
успешно, този междинен завършек в моят живот. Готино е. Сам, voluntary, със собствени умения и способности си го изработих. Заслужих си го честно & справедливо.” Трудна, ала сладка е the class борбата!
Важността на that experience, в този период от време е не толкова какво този човек observe & научава от that experience, a в самия факт, че го (passionately) истински изживява!
Истински experience-ва a period of pleasure & joy
& satisfaction - a peaceful
moment of love for the fact of (his)
existence! Experience-ва a sense of (his) готин life - тук и сега, на Земята.)
***
Когато
финално успее да изкачи най-после върхът
– о, тогава пред него се разкрива фантастична гледка, уникално великолепна
панорама на истинската природата, могъществото й - такава каквато е, a sight of beauty and greatness which motivates most (normal)
humans.
Чувството, което нахлува и го
изпълва всеобхватно е едновременно: на гордост, pleasure,
удовлетворение, възхищение & the peace of his човешки ум, насред the beauty & the
greatness of Природата. Такова
уникално преживяване, което трае с минути (или с часове), е жизнерадостният
факт на изживяването на този факт, чрез
положени усилия – успешното достигане на целта. Чувство за сигурност и на увереност, в целеустременият процес на извършване на
работа. Чувство за достойнство & за self ID (божествено,
религиозно, delusional
истинско, knowledgeable) смисляне, сред
голямата Природа - на самоуважение. Интензивно истинско
happiness.
(A full-time разумно-рационален човек може да избере да продължи да
осъществява рационалните си ценности и цели, нагоре и напред. Да транслира the meaning of that experience, в по-нанатъшно реализиране into the курса на неговият живот; or може да направи рационален choice да спре, до тук.
Каквото, обаче, и да реши, неговите действия&work остават изцяло intact, едно единно цяло
интегрирано само във себе си - един факт, един реализиран факт в Природата,
както един фар на сушата, който сигнализира посоката на моряците по корабите в
морето. Чувство за сигурност и на увереност, в целеустременият процес на извършване на работа. Чувство на
достойнство & за self ID смисляне, сред голямата Природа - на самоуважението.
Интензивно истинско happiness.)
***
Така е и при обратното
спускане надолу, макар че цялата структура & мускулите
на краката се натоварват много повече от сърцето и умората все повече и повече
се (болезнено) усеща и (нацяло) чувства.
Ала и по пътят нагоре & при слизането надолу - разумът на този човек излезнал дръзко в планината трябва (да може, to be able and to have the capacity!) рационално да
evaluate-ва
& действа, инак - ще се заблуди
или ще се изгуби, някъде сред упорядъчността на великолепната Природа (особено
ако действа on faith, on a wish, on a whim,
бабаитски или емоционално-инстинктивно).
А това вече може (сериозно) да му навреди. Понякога НЕпоправимо - тогава
ходенето в планината е unhappiness, откровенна тъпотия и би било лишено,
губи всякакъв обективен & рационален смисъл, за този човек.
PS
Това, което в метафизиката е
обективността на фактологичната материя,
в епистемологията е
методологично-интегрираната познаваемост,
в human областта
е (функция от М&Е)
·
Етиката, моралният кодекс - йерархична (систематизирана
& рационална) ценност - дефиниращ:
o
Politics - идеали,
идеология, закони - устройство на Държава & власт;
o
Икономика -
практическата организация на средствата за оцеляване и развитие дефинирани by politics; competitive choices & действия на индивидите за максимално ефективно,
постоянно и ever changing pre-локиране на ресурси с цел
производство & trade, създаване на принадена стойност, резултативна
печалба & увеличаване на capital;
o
Естетика -
интегрираният финален резултат -култура &
среда & менталити- от Политика & Икономика;
Четирите,
основани на естествен (истински rational)
self-interest & the индивидуалните права
- социология, психология, сексология - т.е. НЕконформистката ленинска,
соц
истинска/real/non-regulated/non-controlled/non-distributive правда
на ДДТ-то: “Справедливостта е известна величина, тя е непоклатима и
неизменна, objective & rational. Тя не
може да бъде нито повече, нито по-малко.” Нула или
единица, true of false, факт или НЕфакт, вярно или wrong.
Диалектика (по
Хегел, по Маркс, а? Или? Ех, these диалектики!)
на
„Нула & Единица”.
ДДТ (DDT) е
интегрираното триединство на:
1.
Дух: (способностите
на) разума (to think
consistently wishfully rationally,
идеалистично или материалистично
logically, мистично
objectively,
on an impulse in cognitive
principles чрез
applying the right methodology!)
2.
Душа, (под-)съзнание:
(psycho)емоционален статус
3.
Тяло: материя