Грешки и компромиси

 

Аристотел: Всекиму е присъщо да греши, но само глупака/irrationalist упорства в грешката.”

 

Dale Turner:

“It is the highest form of self-respect to admit our errors and mistakes and make amends for them.

To make a mistake is only an error in judgment, but to adhere to it when it is discovered shows infirmity of character.”

 

Francois de La Rochefoucauld: “Everyone complains of his memory, and nobody complains of his judgment.”

 

 

RR: “Ние Хомо Сапиенса, we all make some/many (personal)(big) mistakes/ирационалности и we’ve suffured/изстрадваме in our life, for making those mistakes.

Всичко на този свят, всяко (individual and in social контекст) действие/политика се (раз)плаща. От кого?
This by itself is an objective & rational
истински principle.”   

 

Queen: “Teo torriatte konomama iko

Aisuruhito yo

Shizukana yoi ni

Hikario tomoshi

Itoshiki oshieo idaki”

 

 

        Действителността сама по себе си, lovely Josephine,
            не,
не, не може да греши. The (independent, the one and only) reality cannot go wrong, ever; not even once in timeless.
            Because it is, the standard
(of all things, but no nothings).

            Truth/reality is (objectively) knowable - not by faith, but only by an истински rational mind!

            Грешка, lovely Jos,
            означава отклонение от
(the one and only; absolute; objective) истината/reality!

Всички humans правим грешки (по причинно-следствената верига на логичността, при интерпретиране или анализиране на едни и същи факти по кофти начин) (errors in relationship to what?; needs to be measured against .. the standard).
            Човек има право,
            може,
            и
разбира се, че допуска грешки. That's OK.
            Грешка не е мръсна дума, it is a part of human nature –
затова е НЕвъзможно без тази дума.
            Паметта
(а не само judgement-а) на човека, разбира се, че също допуска грешки. Това е част от неговата същност, това е атрибут на негова природа/съзнание;
           
ала стремежа
            на практичния човек,
            на рационалния човек,
            на разумния човек, lovely Jos,
            следва да бъде
:
            цената разплащана за грешката да бъде приемлива, възможното по-ниска
, when negative!
            Oh, yes, lovely Josephine,
           
всяка грешка си има цена (негативно последствие),
            която трябва да се разплати;
            правилното
in principle,
            моралното
            е да бъде разплатена от този, който е допуснал грешката. Absolutely!
            Всеки рационален човек
           
has an incredible capacity for understanding and correcting (his) errors, by the rational standard of value!
           
Ирационалният човек - не, не, не,
           
защото притежава и се ръководи от an irrational morality!
            OK? Lessons learned?

 

[Така както при някакъв генно наследен  проблем,

в ДНК молекулата има сбъркана „информация“/структура,  което създава грешка на молекулярно ниво (primary, фундаментално, принципно ниво) в организма, където е възникнала тази нерегулярност/неупорядъчност

 –наличие на грешен/wrong/сбъркан ген- 

така,  по същия начин и в същата степен  на концептуално ниво,

важи същият принцип за правене от човек на когнитивна грешка, грешка от незнание.

Скоро, обаче, рационалния човешки ум, като прилага обективни принципи, които той  has observed, universally смислил & rationally unfolded 

(подобно на процеса, случващ се всеки път, когато човек изкачи висок планински връх, пред когото се разкрива/unfold-ва  -пред съзнанието му; само и единствено пред ума на рационално мислещо животно- се отваря , ширва & разпростира  една beautiful, fantastic, гранд fulfilling, energizing, упорядъчна, piece of mind establishing, joy произвеждаща, objective & практична,  mountain view) 

 ще започне чрез практичността на scientific methodology  да коригира и генно заложени грешки/аномалии/изкривявания, “грешки” причинени от (objective матрицата на) природата; Природата, обаче, не може да създава грешки, защото тя просто е.]

 

 

Of (doing) mistakes - it’s a (real) част от човешката природна същност.
[Ала този факт въобще не означава, че we ought to be скептици, lovely Jos! Такива каквито са (БГ) мнозинството.]

 


Leonard Peikoff (“May be you are wrong”): “Fallibility
does not make knowledge impossible. Knowledge is what makes possible the discovery of fallibility.
“Doubting without a basis is the equivalent of — is indeed a form of — asserting without a basis. Both procedures, being arbitrary, are disqualified by the very nature of human cognition. In reason, certainty must precede doubt, just as a grasp of truth must precede the detection of error. To establish a claim to knowledge, what one must do is to prove an idea positively, on the basis of the full context of evidence available; i.e., a man must prove that he is right. It is not incumbent on anyone — nor is it possible — to prove that he is not wrong, when no evidence of error has been offered.”

 

            Грешките, lovely Josephine,
            са неосъзнато (и често пъти автоматизирано и навично) действие,
           
ирационално действие,
           
отклонение от (фактологичната) истина (the ideal state) - грешки от разсеяност, от незнание или от нелогичност. Слепотата на НЕвнимание, на НЕфокусиране - когато човек не (може да) концентрира/фокусира ума си върху налични факти, пропуска факти, или няма (когнитивни) знания да „види” факти. Такива грешки, lovely Jos, не са порок или беда; причиняват щета, ала не, не, не причиняват мъка. Те са
           
извън полето на морала,
           
следователно са невинни грешки.
            Такива
грешки,
            възникнали между двама
(или повече) истински (раз)умни,
            добре образовани
и интелигентни хора, които (са избрали рационално и смислено да) имат сходни ценностни системи и принципи т.е. сходни етични норми -
                                    се корегират, и то не много трудно -
връщат се them ppl обратно по веригата на логичността, проверяват и update-ват фактите и предпоставките си, намират (къде, в какво се състои и чия е) грешката (identify and learn from it).
            Но,
            трябва
           
волево & бързо да искаш и да really можеш (be able) по собствено убеждение (след като осъзнаеш, че си сбъркал, сгрешил)
               
да признаеш пред другия,
            че си really сгрешил и ако сте приятели да кажеш
                                    „Sorry
френд, my mistake, извърших ирационално действие. I am (terribly) sorry. - това е моралното, това е рационално-разумно поведение на личността.
                                    И другият then отговаря
                                    „Oh, it's OK. Never mind, we are friends and share and exchange сходни objective values/principles!”  
            Тогава, lovely Jos,
            всичко е ясно и просто - и грешката е бързо и лесно откорегирана
(или премълчано откорегирана)! Няма проблем, няма драма, няма hard feelings и терзания на коншънса/съвеста - защото не са свръх-субективисти или свръх-ирационалисти, които просто сляпо държат на своето си (макар и сбъркано) мнение.

*


 
{Пример: Един човек пръв започва да обижда с изключително лоши думи (и по много груб, вулгарен, absolutely просташки начин) друг човек (и съпругата му), които са на общ купон, в среда на други общи приятели (и техните деца)!}
           
Ала, когато един истински виновен човек (bad behavior), lovely Jos,
           
който се е (яко) издънил, ала същевременно (безпринципно, лицемерно) упорито казва/твърди:
                                   
"Е, ми, това съм аз?! Такъв съм, какъвто съм, просто такъв е начина ми на мислене, не мога по друг! Толкоз! Приемете ме такъв какъвто съм, не искам и не мога да се променям! Не искам и да знам друго! Интересите ми са пожертвани, щом не е изпълнено и задоволено от някой другиго, мое искане, желание, каприз или прищявка – ето защо моите приятели са длъжни да се отзовават на моите нужди, необходимости, (чествания, годишнини?!) и искания. That’s what friends are for, aren’t they! Инак- въобще не са ми никакви приятели!  Няма обективни ценности  и принципи, няма и не може да има абсолюти в човешките choices, решения & действия; затова приемам всичко лично, защото животът е сложен и има само моите – субективно-прагматични  ценности & цели и само моето си  мерило! И за всеки другиго е същото -  така, по този субективен начин. Всичко е субективно, за всекиго – неговата си истина, неговата си правда!"


           
- това вече (No, no, no - you are not! You всъщност have many possibilities and choices!)
               
се превръща, lovely Jos,
            във въпрос на
(нежелание to истински correct one’s mistake, а следователно на морална НЕ)справедливост (, основна ценност от Кодексът на рационалния морал),
            която е маскирана
и потъпквана от –принудата– чрез заблудата на личностно безпокойство, разстройство или невроза, чрез субективистичният морал осъществяван от мнозинството, днес.

            Виновният, lovely Jos,
           
не намира, че
            е in fact направил
(шибана и субективистичнана) грешка;
            не
осъзнава (не иска да обсъжда дори, с потърпевшата страна) и следователно не може и да допусне, че е сгрешил;
            очевидно има
коренно/фундаментално различна personal философия от другия човек когото е (тежко и вулгарно) обидил и (достойнството му и самоуважението му) наранил.
            Виновният,
            колкото повече НЕ смисля
 волево със своят разум, толкова повече прави (дори елементарни) грешки (които преди дори не е правил или се е прикривал!),
            изпитва безпокойство, несигурност и страх от
действителността (която отрича).
            Предал се е
(in fact предал е преди всичко себе си, потъпкал е самоуважението си),  
           
преборен е от ирационалното си поведение [и/или характер];
            оставил се е да го носи течението
, като drift-ва в някаква си float-вана посока - много тъпо е самозаличил основното си оръжие в своя живот - разума, собствения си разум!
            Необходимо е, lovely Josephine,
            да се (на)учим да правим разлика
            между
            грешка
в познанието
           
и
            грешка в
етичната норма (Кодексът; морала ни, our own character)! These are absofuckinlutely different stuff!
            Една грешка в познанието
            НЕ е
непременно недостатък, може (и често трябва) да бъде простена, нормално е -
                                    ала САМО при условие, че
                                    човека, който я е допуснал
                                    е готов да я
                                    бързо поправи
рационално и подобаващо;
                                    което
(вече) е въпрос на съзнателен избор, собствена воля, рационален разум + необходимост от наличие на  рационален Кодекс (на разума, ризънинга)!

 

 

About (the process/method of) (moral) compromising  - the irrationality (in thought, motivation and action в живота) of the majority of the (BG/EU) ppl

 

            Ако грешката, lovely Josephine, е в основна етична норма
            фундаментална,
в полето на морала, (или в цялостна етична система),

 то тогава,

 тези двама хора (допусналия грешка и другия),
            нямат really сходни
/съмишленически (обективни) ценности системи & принципи -
                                    или са се unconsciously заблуждавали,
                                    или съзнателно са се прикривали,
                                    че имат фундаменталнo, принципнo
(философска или интелектуална; или both) сходство в разбиранията си.
            Когато грешката
            не е на познавателно равнище,
            а в някое от основните ценности на Кодекса,
            –грешка в етично-моралната система–
            то,
            това, lovely Jos,
            е мега грешка на принципно
(фундаментално) ниво - дори could be антиподност на базисни ценности и добродетели!
           
If you do not know and understand fundamentals, then you are wrong (doing); it is easy to be irrational. Тогава:

            Виновният. Такъв човек, lovely Jos,
            е
НЕсправедлив,
           
е real НЕблагодарник,
            е
usually (силно) нарцистична натура,
           
не е разумно-рационален човек или пък е придобил псих(ичн)оепистемологични отклонения от предишният си "аз" (ако въобще е бил разумен в някакъв времеви период или въобще е имал достатъчно обхватни познания по темата що е рационален морал).  
            Ако човек
            не е усвоил
(за някакъв time frame) достатъчно висока степен на концептуално развитие на индивидуалната си мисловност;
            ако се откаже
(доброволно) да усъвършенства  непрекъснато the process of мисленето си в принципи;
            ако не може рационално, справедливо, истинно, фактологино и ЕФЕКТИВНО да избира, решава и действа -
            then той в добрият случай

           
e средностатистическият индивид (или се е декласирал в тази група на мнозинството). Което е ниска топка с ниска летва. Ниска (или недетерминирана, или  хаотична, или анархична) цел. Oh, that irrational morality!
            Такъв човек, lovely Josephine,
            в по-напреднал стадий,
            е (absolutely
логично)
            р
азколебан (cannot recognize, identify, understand and be in peace with)
            за
the real
           
смисъла на собствения си живот  (of основните си ценности и принципи);
            започва да се лута
            точно като свободен електрон,
            да си задава Хамлетовски въпроси
без да може да намира (обективни и смислени) отговори,  
            да се
(само)емоционализира силно и безпричинно,  
            да изпада
(в по-късен етап от живота си) в чести депресии/неврози -
            да извършва
(множество) НЕнормални действия т.е. ирационални -
                                    без да
really съзнава, че
            причината за състоянието му
            е
            той самият  т.е. неговият
(объркан) собствен (раз)ум, character & lifestyle!
           
Такъв човек
            е ирационален
(се е сам превърнал в такъв)
            и всеки и всичко могат да му влияят
(вкл. собствените му прищявки и настроения);  
            част от тълпата е
            или
пък вълк-скитник-единак,
            независимо от материалното му благосъстояние;
            рано или късно
, lovely Jos, такъв човек спира да харесва всяка  работа, която работи - тя му носи НЕудовлетворение, безспокойствие, напрежение, стрес, увеличава невротичното му разстройство;
            работата
(му) се превръща се в тягосно задължение и кошмарно (принудително, no voluntary, non-joyful)  усилие - just for the (need of) money или just (obeying, conforming to and) servicing his own money/assets т.е. гледа на парите като цел, but not средство, and затова такъв човек cannot, doesn’t know what, doesn’t understand how да си доставя joy!

 

            Същността, lovely Josephine,
            на ирационалния човек
(who is unable to distinguish objective from subjective, right from wrong, friends from enemies)
            е да бъде винаги
(параноично)
           
подозрителен и мнителен към всичко и всеки, НЕдобронамерен, клюкар,
            защото не разполага с
            никакви обективни репери, никакви обективни абсолюти
i.e. standards;
           
такъв човек „мисли“ винаги
           
да не се прекара,  
            да не "потъне"
,
            да бъде консенусно-
pragmatic;  
            да бъде стиснат, скръндза;  
            "вижда" конспирации във всичко, особено в такива свързани с
(НЕнегови потоци на) пари;
            има
(прикривано) желание
            да "участва в обществения живот, в политиката,
за доброто на други хора, а не заради него самия,
            защото
, ти да видиш, той се бил вече "доказал" ",
            ала всъщност
,
            защото
            това
е
            неговото естествено поле за изява
(полит-предприемач; полит-общественик, псевдо)a collectivist/statist;
            болезността му към това да бъде "на всяка цена оценен от другите, защото е голем" и ако може същевременно да „свърши некой биСнес
с общественото/властовото си положение. Такъв човек, по правило, създава своето материално благосъстояние, като
            основно участва в
чужди проекти и без да има собствено значимо финансово участие,
           
като прилага много absofuckinlutely компенсираща активност.
            С времето, lovely Jos,
           
без обективните репери на принципите на действителността,  

            ирационалният човек  
            се озлобява
(особено към хората, не толкова към животните)
            и се агресира
(или престава да се прикрива),
            опитва по всякакъв
(съзнателен и подсъзнателен) начин да заблуждава или манипулира други хора
                                    превръща се в такъв character, каквито са му ценностите/принципите:
                                    а
compromiser,
                                    с провинциално
/too local  мислене, изпечен конформист или безпринципен лобист!
            Готов е
(само да му се отдаде възможност) да се превърне в насилник,

            готов е за началник-тоталитарист
            на Обществото,
            на
групата - чувства се мноо‘ голем и НЕразбран т.е. в капан е - the trap of irrationality, based on fake стандарти (of moral values i.e. етики)!
            Здраво-ирационалният човек
, lovely Josephine,
            не е придобил
            или
            е in principle загубил
            почти всички аспекти на човешката си рационална
морална същност - свежда и самоограничава живота си до необходимите примитиви и потребности - храна, вино, секс и TV.
           
Ирационалният човек
            не може да бъде в мир със себе си;

           
не може да доставя joy на ума си и следователно
           
не може да изпитва регулярни и дълговременни положителни емоции и чувства!
            Той е глух, много трудно чува за
real principles/values; обикновено (s)he’s an emotionalist - води се от сърцето си, а не от (раз)ума си.

***

 

Свръх-ирационалност. Зло.
            От философията е известно, че
            НИКОЙ човек
            НЕ може да преживее моментът,
            в който сам се признава за непоправимо
зло:  подобно признание може да бъде последвано само от умопомрачение или самоубийство. За да избегне такова признание, за да го отрече - ирационалният човек
                                    е готов да преиначава, да увърта, да лъже, да говори много високо, да се самозаблуждава, да се самоунижава и какво ли още не -
            само и само
            да не, не, не
(на)прави този извод!
            В мнозинството случай
            тази защитна и автоматизирана система на
human, успява да предотврати фатален изход, ала изключително трудно (не напълно) може да възстанови самочувствието и самоуважениетому. Psychology.

*******

 

 

            Зависимият  (идейно, материално, идеологически, религиозно, по расов или по друг съществен признак),
            също както и НЕсвободният човек
,
            е винаги

           
ирационален на индивидуално ниво човек - по своята същност.
            Мнозинството от хората
, чиято професия е свързана в областта на изкуството и културата, за съжаление,
            са
ирационални
           
по отношение на своите действия, най-вече към самите себе си - поне за времето на техният живот.
            Интелектуалците
(но не огромното множество псевдо-интелектуалци), lovely Josephine,
           
които винаги са миноритарното малцинство,
            имат изключително важна
мисия сред хората -
                                    да разясняват и показват
епистемологичните магистрали на обективната действителност и на необходимостта от рационална човешката същност;
                                    да формират и повдигат равнището на идейно-концептуалното мислене на човека;
                                    да валидират и настройват обективността на връзката метафизика-епистемология-етика-политика.

            Ала БГ
интелктуалеца  
            има
(е придобил, основно по наследството of his past)
               
an irrational (собствена) философия; той е НЕпрактичен човек, конформист, идейно-политически и/или икономически (essentially за парите на БГ/ЕС данъкоплатеца!) лобист-redistributionist.
            Рационалният човек, lovely Josephine,
            е
двигателят
           
на прогреса,
            на
новото;
            рационалният бизнесмен
(ала НЕмошеникът)
            е
мотора
           
на иновативните идеали & идеи & благосъстоянието на нашата планета,
            макар, че, lovely Jos,

           
огромното мнозинство НЕпредприемчиви и/или НЕпрактични ppl
            се опитват
            да го
            притискат, насилват, рекетират и
            да упражняват
сила върху него, по всякакъв начин и със всякакви средства! (Е, ли па Държавата, Правителството, Политиците, Лобистите, Синдикати ... и вся осталная сволач)


           
[
                Рационалният и ирационалният човек са разглеждани ИЗВЪН случайността within Природата, разбира се;
(извън "шанса", извън "тотото", извън непредсказуемостта , извън каприза на природата) - която реално (също) е част и really съществува в действителността; например it’s possible да се спечели от lotto, да бъде унаследено wealth, да find absolutely случайно..нещо си, etc. А, също така и в контекста ouside the домейн of мошеничеството (крадци, рекетьори, бандити, измамници, нечестници, нечестивци и държавно-политическо покровителство/„предприемачество”)
               
]
Рационалният човек
е
consistently волеви & ризънable
(in his thought, motivation, priority and по-по-най-вече action) човек,
които practically
produces and exchange-ва his values със други ppl, by the right way/method -
                                    in the name of
God/Gov/Народа/common good/Родината/something higher and more than
                                    his own life/joy
(in terms of achieving the higher the better personal равнище of HIS, разбира се, to the best of his actualized способности & капацитет).
Да, lovely Jos,
рационалния човек (стриктно, твърдо, НЕпоколебимо, based on his obektiwni & рационални убеждения)
really изпълнява his own/individual/private ултимативна цел, която има (to honestly & fully do/fulfill) тук на Земята, в the реалността -
                                    to be really successful & to be really happy in his own lifetime
т.е.
                                   
to earn/produce thyself
                                    a
(really) happy successful life (of his own false истинска identity of an жива entity…to be as longer as really possible…be not gone)! При това прави го really красиво & НЕзависимо!

*


           
Възможно ли е живота на такъв -an irrational- човек (здраво- или свръх-ирационален) да продължи нормално?
            Да
, lovely Josephine,
            възможно е да бъде вярно, че "животът продължава, въпреки всичко, нали? ".
            Поне метафизически -
мнозинството хора го практикуват (повечето от тях - цял живот).  
            По-важното, обаче,

            е
            как
            "продължава и върви" животът на такъв човек? Какво би било качеството на живота на такъв човек, на най-близките му хора; какъв би бил
стандартът му; какво би било психическо-здравословното състояние на ума му; емоционалния и енергиен стату.
           
Всеки (упражнен физически или психологически) натиск, lovely Jos,
           
е вреден за човешкото съзнание. Може да бъде и НЕпоправимо (дори фатално) вреден! Дърво, без стабилни корени е неустойчиво, проблемно дърво - съгласно природата.
            В природата,
            където няма движение, то има застой, има заблатяване -
            така е и с мисловността на човека
. (така е и със семейството на човек, така е и с бизнеса на човек, така е и с приятелите на човек, така е и в „Обществото”)
            Ако в природата, основното океанско течение
(диагонала Австралия - Северен полюс) спре  -
            то животът на Земята
            ще се
заблати (само за няколко години) и тотално ще изчезне (за едно-две десетилетия);
            ще свърши и ще бъде обективно невъзможна всякаква форма на живот, докато
(ако тук на Земята) отново не започнат и непрекъсват движението на океанските течения. Единен кръговрат, който е витално необходим за да съществува живот, въобще.
            Така е и с the human.
           
Ако това се случи, това е началото на краят - загниването е "връчено предизвестие" за ускорен възпалителен процес в природната същност у човек, който ако не се лекува о'време и с подходящи знания и средства може да стигне до фатален (за индивида) край, дори и за кратък времеви период; дори на много "жизнен, як и здрав" организъм.
            Затова
, ложелъ Йосепхине,
           
не трябва да се отказваме от непрекъснато и постоянно усъвършенстване на процеса/method на мисленето си, да го валидираме и донастройваме - обективно. Докато сме really живи и really здрави.
            За да сме
истински живи и истнски здрави,
            за да
(можем да) оцелеем - възможно по-дълго време и better!
            За да сме really шик - удовлетворени
(от себе си и живота който сами и свободно сме избрали да водим)
               
и да изпитваме удоволствия, първопричина за усещане на (one’s own) щастие. Смисълът  на живота (ни)!
            Yes,
рационалното носи огромна вероятност за това. Ирационалното – обратното. Really.


*****


           
Компромисите (моралните), lovely Josephine,
            за разлика от грешките, са absolutely друга бира! Compromisers
са compromisers.
           
Компромисите
            са любимото оръжие на
консенсус-прагматиците,
            which типаж хора, днес, в социално-икономическата система в която живеем,
            се считат by the traditional morality
            за “the good” пример!
 Баси!
           
И ако някой, lovely Josephine,
            нарече няког
о прагматичен (или прагматично-гъвкав, или прагматично-адаптивен, или социално-консенсусно-толерантен, прагматично-консенсусно-флексибилен…oh, (s)he’s много adaptive/пробивен човек?! Баси! They really don’t know anything about теорията на Дарвин - cannot о-б-е-к-т-и-в-н-о grasp, recognize, identify and смислят its essential idea, камо ли to р-а-ц-и-о-н-а-л-н-о understand it!)
               
това
            се счита
            за похвала за този някого,
            за
(персонален) успех/achievement for that някого,
           
за good/positive черта от характера на този някого! Баси!
            It’s
всъщност
            compromising
/конформистко-parasicitc зависимост - това развива такъв човек, като част от характера/поведението/lifestyle си! OK, lovely Jos? Get it?

            Compromising, lovely Josephine, е
           
коренно различна тема.
            Те -компромисите-  
            са съзнателно
,
            осъзнато
действие of one’s character & personality!
           
Отричане на факти, отричане на истината - заблуда, ирационалното (, което contradicts the facts of reality и следователно е вредно за човешкият живот).
            Отричане на
разума, като се ползват именно средствата (способностите) на разума.

            Хората радушно, lovely Josephine,
            са приели
            един популярен постулат,
            превърнали са го в аксиома и изключително често го употребяват в положителен смисъл
(и го прилагат): "Човек трябва да прави компромиси, разбира се! Трябва да толерира компромиси! Ми, компромисите са една необходимост в сложния човешки живот!"
            Добре, де, какви компромиси?
            С кое да прави компромиси? С каква цел да толерира компромиси?
            Как справедливо to compromise и да отхвърли валиден & правилен морален принцип?
            В полза на доброто
(рационалното) или лошото (ирационалното), или нейде (да се движим) по средата (ех, тази golden среда)?
            Дали като прави компромиси човек, лошото ще му се размине, longterm? Или ще се увеличи многократно, в пъти - ще се (тихомълком) превърне в сбъркан & bad principle
(в цялото общество)? Дали човек може consistently да живее с компромиси (а, не с обективни принципи) и да (иска да) бъде щастлив?
            Other things being equal, lovely Josephine,
            разумно-рационалният човек,
            когато прави choices и извършва действия
            не, не, не трябва да прави компромиси със своите
основни етико-морални принципи!
            Вредно би било за него - ако, разбира се, въобще има изграден, систематизиран и приоритизиран кодекс от такива
(рационални и обективни) ценности.
            Кодексът
, lovely Jose,
            е
морала на всеки човек. Неговата идентификация и неговото самоуважение.
            Кодексът
            направлява всичките му
                                    избори, решения и действия,
            ала мнозинството, обаче, нарича разумно-рационалният човек
                                    "краен", "радикален",
                                    "авторитарен", „нетолерантен”, "агресивен", “preacher”,
                                    „винаги отстоявал и не се отказвал от тезите си”,
                                    “прави се на умен” и с какви ли не още множество други епитети и етикети.
            Защо?
            Защото такъв човек , lovely Josephine,
            защитава и е последователен в
            интегритета на основните си принципи,
            обективно извлечени от ценностите на собствения му разумно-рационален кодекс!
            Онези хора,
            които употребяват онези епитети по отношение на разумно-рационален човек,
            нямат никаква концепция за обективност & рационалност no
отношение на values т.е. принадлежат към една от другите 3+ етики (или едновременно към няколко), а обвиненията им са отражение на вътрешното им psyche-емоционален status.
            Типичният шаблон на поведение
            е този
            на сърдит или ядосан субективист с рационализиращо-корумпиран и неработещ логически процес на смисляне - откъснат от фактите. За онези хора интелектуална дискусия е непонятна и те „щото немат нерви” обикновенно я прескачат и щедро заливат сетивата си със
small talk,
            ала същевременно разплащат цената за лакмуса си, онази икономическо-социалната на която живота непрекъснато ги опровергава и ги остава с тръпчиво усещане за заник.
            Не е възможно, обаче,
lovely Jos,
           
да удавиш фактите от реалността
            в глупостта или ирационалността (си),
            когато (за)губиш стойностните неща от твоя си живот, нали?! Просто щото си избрал да латерничиш или да се кикотиш, ала не и да се смисляш и да осъзнаваш смисълТа на твоя живот, далеч преди to come to an end.
            Безинтересно нещо е мнозинството, или? Нещо като аналогия
(ала само аналогия, която само и единствено да онагледи и улесни възприятието на идеята за принципи!) на „10-те Божи заповеди” в Библията при Християнството (философия), ама неговите си заповеди (принципи) а не нечий си други, на съзнанието на човека ( ала не на подсъзнанието; то затова се нарича п-о-д съзнание - отговорно е за повечето емоции, за интуитивното, за прищявките, за капризите, за началните (необработените) възприятия. Посъзнанието е съвкупност от автоматизирани и присъщо-необходимите "екстри" на човек, (по аналогия със съвременните автомобили; ала тази съвкупност е мега много повече като количество, качество и степен на сложност, на неговия  разум, на неговото смисляне - концептуално развитие и равнище.)
            Other things being equal,
            когато между двама
(или групи) свободни и независими хора
            няма достатъчна сходимост на техните индивидуални kодекси
(по основните им принципи),
            то тогава тези хора са коренно различни! Най-вероятно непреодолимо различни т.е. интегритета на интересите им са противоречиви и несъвместими.
            При наличие на много различни основни принципи и различен интегритет на интереси между дадени хора
(или групи) -
            НЕ е възможно,
            не е необходимо,
            не е изобщо нужно,
            ала вредно е
            да комуникират
(регулярно) помежду си,
            защото
            резултатите от подобна комуникация биха били НЕдобри и биха носили
(сериозни) негативи за самите "общуващите" хора. Нема никакъв смисъл в това!  
            Не разумно е, ирационално е. Negalivig
е!
            Мъка е,
            а мъката
, lovely Jos, носи вреда или злини! Пак ли: "Боже, колко много мъка има по този свят, Боже!"
            Единственият принцип, lovely Jos,
            който трябва да се спазва между такива хора, които живеят в едно общество
            е този за
            НЕнасилие, осъществяван чрез спазване на индивидуалните права на всеки индивид, независимо към коя
(социална) група принадлежи и независимо какви са му разбиранията.
            Когато между двама
(или повече) свободни и разумни хора
            е налична достатъчна степен на сходимост на техните индивидуални kодекси
(по основните им personal принципи),
            то тези хора са доброволно - съмишленици. Общуването и комуникацията между съмишлениците им
            носи голяма полза,
            носи им удовлетворение; удоволствие от социалното им общуване, дори съмишлениците изпитват необходимост от такова общуване
(по най-различни теми). Защото се развиват и усъвършенстват - СМИСЛЯТ се все повече и повече, все по-положително. Това трупа още повече опит, материално ("битие") и духовно ("съзнание") благосъстояние към наличното им. Живеят нормално, спокойно и оптимално придвидимо - наслаждават се на живота си благородно и гордо, наслаждават се на разумната си човешка същност и следователно на собствените си достижения. Приятели са. Ако имат и повечко лично благосъстояние - рахат са! Истински свободни са. Happy са, защото experience-ват рационално животите си.

            Разумно-рационалният човек
            няма необходимост
            от много съмишленици, напротив - няколко са повече от достатъчно за един човешки живот. Ако пък случайно част от съмишлениците са и от една кръв - това е почти недостижимото; вечна любов, вечна тръпка, beautiful life.

 

***

Сътрудничество & коопериране

(как разумно-рационален човек може really да живее в ирационално/UNhappy общество)

 

            Хората живеем в обща и смесена социална среда (различни социални групи),
            в която има мнозинство от ирационални и малцинство от рационални индивиди
– които да имат нормални умения да изразяват ясно и точно/stricktly мислите, идеите, ценностите и принципите си (understandings).

Индивидите имат различни разбирания, цели и убеждения
            и трябва
(честно и справедливо)
               
да се борят за реализирането им,
            според възможностите
, капацитетите, потенциалите и способностите си. И така обективно трябва да бъде, стремеж към actualizing (as best as possible) one’s own potentials, as an adult.
            Същевременно
хората,
            по необходимост,
            трябва да си сътрудничат & кооперират - за да могат по-лесно, по-ефективно, по-евтино и по-добре да оцелеят
(по отношение на разделението на труда, производство, дистрибуция, логистика, инфраструктура и интегриране на капитал), за да постигат различните си цели в търсене на индивидуалното си щастие и да реализират социално-обществените си общи цели.

Колкото по-обемна, широкомащабна и по-отдалечена във времето е една (колективна) цел (дневен ред),
            толкова по-малък е реално броят на индивидите, които биха се съгласили да работят реално
(като влагат пропорционално ресурси & усилия - всеотдайно, последователно, регулярно, ефективно и дългосрочно) за такава цел/project. И обратното също е вярно -
            колкото по-малка и краткосрочна е целта,
            толкова по-голям е този брой хора, който биха се съгласили да работят по различни и много проекти.
            За това, аз мисля, lovely Jos,
            че аd hoc проекти
            са рационални и ефективни
            ако се прилагат в обществената практиката
(ала чрез изцяло private property принципа и спазването на ИП!)
               
и трябва точно такива adhoc projects
           
да се прилагат много масово и много регулярно - narrow обхватни, предварително ясно дефинирани по съдържание, метод, обхват и времетраене, които изискват само explicit-но и конкретно, консенсусно & доброволно съгласие (без dropping the context, the essence of) - на хората които участват за постигане на някои конкретни и специфични цели, където при такава организация силно намалява вероятността за (широк) сблъсък или (непреодолим) конфликт (главно морално-идеологически).

Това, според мен,
            е правилният
           
модел на сътрудничеството
            за постигане на обществени цели, на принципа на свободната частна конкуренция
, (privately!) самофинансиращи се & (privately!) самоиздържащи се, между различните хора с различните си интереси от различни социални категории, спазващи принципа на индивидуалните права, в едно свободно & рационално/разумно мислещо и действащо общество, в социално-икономически (и политически!) план. Основно: дребни, малки, по-големички, средно големи adhoc projects („Клубове по интереси”). За обществените: здравеопазване, образование, инфраструктура, паркове, recreation & увеселителни места, транспорт  и всичко друго обществено. Тогава, това вече е добродетелно и доброволно сътрудничество & коопериране за реализиране на обществени и социални цели.

***

 

Морални принципи и интегритетна принципност

 

            Мнозинството хора, винаги са убедени, че човек трябва да бъде толерантен към всичко -
            да толерира идеите, разбиранията, действията, ценностите
/принципите на други хора. Хората, поне на думи, се надпреварват да изтъкват, че участват и живеят в някакво състезание за „Шампион по толерантност”.
            Е, всъщност, lovely Josephine,
            е обратното, ама карай, нали?
Или?
            Tрябва да помним без whatsoever психологизиране, lovely Jos, че
            “половин принцип = безпринципност = противоречие =  самозалъгване = ирационалност
,
            както
и че
            доброто и справедливо извира само и единствено от фактите т.е.
                                    от from
(identifying, recognizing & understanding) обективните ценности (,които са последица от обективната истинност) т.е.
            оther things being equal,
            в областта на морала,
            който направи
(толерира) компромис с лошото (по отношение на интегритета на моралните си принципи),
            то лошото, lovely Jos,
            ще
(винаги try to) се възползва от компромисът
            и ще печели
(именно от него)!
            Kойто направи компромис, с основен принцип,
            то той самият
            ще пострада и ще си навреди,
            а ирационалното ще спечели и ще бъде утвърдено,
            защото, lovely Jos,
            ирационалното може да бъде и дългосрочно
wicked - интелектуално и методически, като се инжектира в public домейна и тогава се превърне в култура!
            Културата на един масов манталитет -
            това вече е лоша и опасна зараза,
            която е дълговременнен социален disинтегритет, dysfunctionality,
            и се лекува, if at all,
            с много болка & усилия & последователност
(на introduce-ване на базови морални принципи)
            и с много десетилетия!
            Ала и един убиец, lovely Jos,

            също има базови морални принципи, нали?
            Както и Ленин, и Сталин, и Хитлер, и Мао, и Брежнев, и големите религиозни водачи, пък и повечето нашенски политици & управляващи ни, от близкото и далечното ни минало,
            именно които създават и налагат
                                    общия климат,
                                   
culture
                                    и среда
(за последващи действия) - морална,  интелектуална, политическа, социална и икономическа.  
            Ако, обаче, някой каже, че
            идеите
            не трябва да
се evaluate-ват & judge-ват morally по отношение на техните причини, цели и въздействия,
            а по тяхната „
kindness & красота”
            или че трябва absofuckinlutely (equally) да се толерират,

           
то тогава, lovely Jos,

            защо и как могат да бъдат evaluate-ват & judge-ват морално действията на някой човек? И от кого?
            Една негативна интелектуална идея
(която също има основни принципи),
            превърната в манталитет на мислене, [както всички really образовани знаем от историята]
            носи absofuckinlutely
            несравнимо много повече вреди, щети, разруха, трагедии и мъки on a mass scale,
            отколкото кое и да е действие извършено от кой да е лидер
(както е и днес крайният резултат на световната финансово-икономическа криза)!
            Ето защо, lovely Jos,
            нищо и никой
            не трябва да оставя извън justice’s domain-а на морала - това, ако се случва би било толериране на онова, което е вредно да бъде толерирано! Вредно on a mass scale.
Psychopathology е, на вместо правилно relationship между волевия човешки разум, логиката, рационално и добро съществуване. Интелектуалните идей must (публично) да се evaluate-ват - първо морално и след това политически и икономически!

            Не трябва, lovely Jos,
            да believe,
            на някакви си everyday’s морализатори
(отнесени от вихъра на масовката или тълпата),
            че всичко, в полето на морала,
            е (правилно да бъде) субективно - въпрос на нечия си гледна точка,
            защото това би било отричане и отказ от действителността, а следователно избиране на
НЕистинността & НЕсправедливостта като основна норма на морала, а следователно и в живота ни. За да може да оцелее човекът, с много по-малко невротизиране, му е необходимо обективно разумно-рационално мислене и безкомпромисно отношение към основните морални принципи на другите! Инак,  е приемане на (и днес действащата у нас) колективистичната система „наш човек”: нашето момче е доброто момче, и не трябва да бъдем „НЕсправедливи”, като го сравняваме & оценяваме в конкуренция с всички други, защото то ни е лоялно момчето, а трябва да бъдем  fair и по-толерантни към момчето, като просто не го judgе-ваме (morally) чак пък толкова много-много; и anyway, who are you to know, anyhow?!
            Един разумен човек, lovely Josephine,
            е възможно
            да се "превърне" в ирационален човек
:
                                    ако не се смисля консистентно,
                                    ако не се really усъвършенства и не интегрира рационално & objectively знанията
(lessons) си;
                                    ако не си е формирал
(най-късно до зрялата си възраст of 33) необходимия обективен kодекс от приоритизирани ценности.
            Обратният процес, lovely Josephine
            също

            е възможен,
            но e
            мега по-труден,
            мега по-сложен,
            изисква мега усилия,

            а от една определена възраст насетне - обективно невъзможен!
            Следователно,
            колкото по-рано в зрялата възраст изберем да формираме kодексът,
            колкото по-рано изберем да бъдем независими, свободни и разумно-рационални хора,
            толкова, lovely Jos,
            по-добре - за нас самите!
            Оther things being equal, разбира се, ако са налични:
                                    достатъчен real интелект,
                                    достатъчно real познания,
                                    достатъчно really силно желание, ambition и дълговременна упоритост
(и интегритет) of полаганите усилия.
            Това, lovely Josephine,
            е избор,
            който всеки може волево да
(ризънably) направи или да НЕнаправи. {До} Колкото може, (до) толкова! Така и really става/happens на практика. Yes!
            По
the achieved резултатите, lovely Jos,
           
ще (можеш да) (раз)познаеш if a (hu)man is rational or not (съвсем)!
            ОК?

 

КРАЙ

PS

Don’t be селтакис; don’t be stupid;
don’t be
консенсусно-прагматична („adaptable” &толерантна“);
be
(real)
lovely! OK, разкошна Жос?
Be with висок IHS статус, be not gone!
Earn it
- to the best of thyself(‘s actualized способности)! To истински be
                                                                                   a successful/flourishing happy (living) entity,
тук на Земята, обективно within thyself Strata;
                                                                                  
to rationally enjoy thyself/life, the right method/way i.e.
do it
anyway(s) you (really) like it, as long as  it’s really/обективно the irrational way i.e. within the rational домейн! Just do it.
Learn
(objectively from) the (your own) lessons, рационално! Integrate it & carry on. OK?

Teo Torriatte!

 

 

 

социални категории, the Strata