ЗА НРБ – THE (ЗЛОВРЕДНОТО) SCHOOL
OF SOVIET БРАТСТВО(ТО), SOVIET(ISM).
ОХ, ТОЗ’ РАДИКАЛЕН BG Е(ГА)ЛИТАРИЗЪМ!
ДОМЕЙН
НА РАДИКАЛНИ
СОЦ МИСТИЦИ,
КОИТО
ИЗПОВЯДВАТ, LOVELY JOSEPHINE,
ДОКТРИНАТА OF THE 100% (BIG BRO)
STUPIDISM!
OF
THE RED (COLLECTIVE) BARBARISM -
THE MOST SICK VERSION OF STATISM,
ПО-ПО-НАЙ-EVIL DICKTATOR(SHIP)S!
THE
GREATEST (EVER) ТЕРОРИСТИ, ТИРАНИ!
Of (bloody аферата) СОЦиализъм (& its
derivatives).
Of the (red hardcore
version of СОЦиалism:) InterNatSoc!
Фиаското (of изграждането
на) (the drug of) Сошълist State!
OF THE TRULY HUGE EVIL – НА 20-ТИ ВЕК:
ДИКТАТУРАТА НА НАЦИОНАЛИСТИТЕ,
НА THE интер-национал-СОЦИАЛИСТИ!
За червената
(БКП) ОЛИГ(арх)ОФРЕНИЯ!
Желязната ръка на (egalite) Държавата:
„ред и дисциплина“ поддържан от (a) Party-God,
в
името на ОБЩОто благо(денствие) of (На)рода!
[Социализмът е (социално-икономическа система на) НЕсвобода
и НЕпазарна икономика. И затова
социализмът, lovely Josephine, is always a failing State! It always fails именно
защото е НЕпрактичен!
А всяка НЕпрактична (НЕпродуктивна) система, lovely
Josephine,
е НЕспособна да решава индивидуалните потребности на хората!
В крайна сметка цялата (coercive) система фалира; както и
навсякъде другаде,
където “хепи соца беше победил”. Тотален (loud) провал, all over the world!
И това е естествения край
на всяка Социалистическа (тоталитарна)
Държава!]
Of the red (СССР) version of социализъм.
Of НРБ, Народна Ре(с)публика България!
[Of
the „икономика в интерес на хората“!
Of the „(раз)умното
invest/харчене на народните
пари“!
Of the Социалистическата
100% държавна икономика,
based
on the evil
Marxian concept, lovely Josephine,
за the
absofreakinlutely 100% socialized
собственост
върху (капиталовите)
means of производство, баси,
която всички знаем
как завършва (, нали?), all over the
world,
въпреки
dumb опитите за „фирменизация“ by the July’s пленум!
The July’s пленум на БКП не можа да
произведe July
morning?!
[the good “summer-like” living in Рая.]
Защото
идеята,
the very idea, lovely Jos,
„Една
Соц Държава – две economic системи!“
(каквато и днес е при Китайската
КомПартия)
и
преди, и сега, може да работи, lovely Jos,
ONLY в
главите
на the
(hard & soft) левичарите!
СОЦиализмът (по Маркс) не работи! It always
fails!
Socialism does not work, in the longer run!
[Но
никога
не, не, не забравяй, lovely Josephine,
че за EVER absofreakinlutely
(mystical) влак/idea
си има absofuckinlutely (dumb) пътници/followers!]
Днес huge majority
of държавите, lovely Jos,
all over the world, имат mixed икономики.,
because of the huge съпротивата на SJWs!]
Of народно-демократичната държава (НРБ) BG!
Of (НРБ)
SSоциалистическа
България: 1944-1989!
ОХ, ТАЗИ ЛА ГРАНДЕ
НАРОДНА („ХУМАНИТАРНА”) ДЕМОКРАЦИЯ!
ОХ, ТАЗИ ВЕЛИКА ГЛУПОСТ - ЗА
„НАРОДНИТЕ/ОБЩИТЕ ПАРИ“, БАСИ!
НРБ – част от the really evil empire of the СССР!
Ох,
тази Руска (a hungry for power) имперщина (&
днес дори)!
За the
evil (соц) идеологията, философия!
За мотивацията of the (great) омразата!
[the eternal
омразата
на
левичарите, lovely
Josephine,
съгласно
марксистко-ленинската ideology,
към
the
private
property! Баси!
А
следователно и към the
productive (& the rich) ppl
т.е.
към ИЗТОЧНИКЪТ на богатството/благоденствие,
т.е. омраза към the Engine of (individual & social) progress!
Yes. it’s all about hatred
of the good for being the good!]
Of големите
соц мистици и their мистификации!
Of
the absofreakinlutely селтакис (НРБ) политиците,
които
обещаваха (соц) Раят (в близкото
бъдеще),
които
си (absofreakinlutely
wrongly)
мислеха, omfg,
че
са (били) very интелектуално (& морално) smart!
Of
the dumb (идеологически,
философски lost) people!
The dumb ppl и днес развъждат these dumb
idea(l)s!
Винаги ще има dumb (мистични; confused)
хора;
forever
(ще има dumb хора indoctrinated with идеологията на) Тато!
So,
beware, be aware of the dumb ppl,
lovely Josephine!
ЗА (THE EVIL) СОЦИАЛ
ИДЕОЛОГИЯТА (ПО МАРКС)!
При the égalité
системата of РСО-то
на НРБ, lovely Josephine,
при соц
режима на polit НЕсвобода & НЕсвободна икономика,
именно номенклат(ик)урните
кадри на ЦК на КомПартията,
ведно с Всесилните (вождът на и) членове of
ПолитБюрото,
бяха реално най-големите (morally & intellectually) боклуци,
бяха really
най-големите (evil) ideological пропагандисти,
на диктатурата на (the „good“ кастата на) пролетариата,
the biggest (moral & intellectual) конформисти & паразити,
най-големите bloody вредители на морала & икономиката,
които най-много се НЕзаслужено
лично облагодетелсваха!
И БГ соц наследството, е „след нас е огромен потоп“! Баси!
ТОВА, lovely Josephine, (беш)е Злото в чистата си форма!
Злото, което и днес, за съжаление и беда на the honest ppl,
продължава да се репродуцира по
един или
друг начин!
Злото е зло! Доброто – добро! Две различни неща!
Злото е зло! То (иска да) УБИВА доброто! Absolutely!
Злото притежава САМО отрицателни
качества, lovely Josephine,
и се състои, е изградено, само от all negative определения! Yes!
Yes, злото е истински НИХИЛИСТИЧНО чудовище:
иска, стреми се (съзнателно) to
destroy real values! Yes!
А не, не, не, lovely Josephine, the wrong (East religion) идея of:
и как, ти да видиш, във всеки човек, система,
конструкт,
имало (ПО РАВНО 50%) както от едното, така и от другото!
Е, баси! Баси истисни evil
stupidism!
So, don’t you ever let that evil stupidism, lovely
Josephine,
да проникне в съзнанието ти! Защото инак – ще го изяде,
така както БАВНОТО и ПЛАВНОТО загряване на водата
сготвя жабата, lovely
Joss, без тя да се усети или против(опостав)и!
Защото социализмът, lovely Josephine, is UNsustainable & UNjustifiable! It doesn’t work!
Морално, интелектуално и икономически UNsustainable & UNjustifiable! It cannot work!
ИСТОРИЯТА ГО ДОКАЗВА – НЕ САМО В 20-ТИ ВЕК,
НО ДОРИ И В 21-ВИ ВЕК!
OF
THE END OF (НРБ) СОЦА,
СССР-изма!
ЗА THE ABSOLUTE (TOTAL) FAILURE
OF ИДЕ(ОЛОГИ)ЯТА НА (MARXIAN) СОЦИАЛИЗМА!
ДОКЛАДЪТ, ЧРЕЗ КОЙТО БКП ABSOFUCKINLUTELY ПРИЗНАВА МОРАЛНИЯ, ПОЛИТИЧЕСКИ И
ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗПАД НА СОЦИАЛИЗМА В БГ
И КОЙТО ПОКАЗВА ABSOFREAKINLUTELY ТЕЖКОТО НАСЛЕДСТВО (ИПОТЕКА), КОЯТО КОМПАРТИЯТА ОСТАВА НА
БЪЛГАРИТЕ ДА ИЗПЛАЩАТ!
Доклад "За състоянието на
страната, Партията и непосредствените задачи."
Петър
Младенов описва (в
доклада си) краха на Социалистическа Държава България
На
11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда
Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад
"За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи."
Докладът описва the total катастрофата на социалистическа България и
управлението на Живков.
Пълният текст на Доклада (ето какво наследство ни остави НРБ соца):
Другарки
и другари,
Ето последствията от прилагането на 45г.
Развито Социалистическо Общестсво:
Измина
един месец от Ноемврийския
пленум
на ЦК на Българската комунистическа партия.
Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той
изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на
допуснатите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска
нация.
И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем същината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се ситуация.
У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази
реакция е напълно обяснима.
Изминаха няколко десетилетия от
победата на
СОЦиалистическата
революция,
която откри пред
България широк простор за обществен, икономически
и духовен прогрес,
за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля
наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе
бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха тежки социални язви.
Народна република България получи най-сетне истинска международна сигурност.
Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би влязъл в
противоречие с историческата истина.
Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност
пред народа
като управляваща Партия и като Централен Комитет,
ако не видим, че през последните години страната навлезе в период
на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и
стагнация в своето цялостно развитие.
Когато говорим за сериозна кризисна ситуация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:
– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,
– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към партията.
Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до това положение и кой е виновен?
Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се направи едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многобройни обективни и субективни причини за създалото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателното заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаденото трудно положение в България сред нашето общество има пълно единодушие.
Става дума за сталинския модел,
който в нашите условия придоби специфично български национални
черти.
Що се отнася до осмислянето, до възприятието на този извод, смятам, че и в партията, и в обществото е нормално да има дискусии, различия и нюанси. Всеки бе (по своему) съпричастен към системата, по своему търсеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе.
Това
се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап.
Бившето ръководство формираше екипи, създаваше
"концепции". От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване
на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната
смяна на кадрите, трескави реорганизации следваха една след друга. Някои
твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка
резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.
И така
главната причина за създалото се положение
бе неизживяната сталинска административно-командна система,
монополът на
властта, фактическият тотален (партиен, държавен) контрол върху (средствата за) производството и разпределението,
намиращ се в ръцете на бюрократичната
върхушка. А нейна основна грижа бе не
преодоляването на кризисните явления, а запазването на господствуващите позиции
във всеки сектор на обществения живот.
В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена
обстановка, сходна с феодалното управление.
Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира
властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески
характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те
получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им
позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат
произвол, да манипулират основни обществени институции.
Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи основите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и репресивен антураж.
"Научните кадри" на предишното ръководство се опитваха
да оправдаят проблемите с "грешките" на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското общество, което не било дорасло
за социалистическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на
субективния фактор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и
неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса.
Сред ръководството, по чието време се допускаха различните
неуспехи,
а ако трябва да бъдем
честни, нека ги наречем провали,
бяхме
и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас.
Това ръководство бе единодушно избирано на редица партийни
конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика.
Нашето чистилище може да бъде само оповестяването
на истината, на цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е
как можа
да се случи така,
че четиридесет и пет години след социалистическата революция ние да изпаднем в днешната
обществена стагнация?
Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който
неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои
съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински търсим
отговор на въпросите и решения за стабилизация в политически и икономически
план.
Другари,
Направените дотук тежки констатации и обвинения ще "увиснат
във въздуха", ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение,
ако ние не разкрием
реалистична и правдива картина
за състоянието на икономиката, държавата и КомПартията.
Обективната оценка на социално-икономическото състояние на
страната
трябва да започнем с извода,
че предишното ръководство ни оставя в наследство
един прогресиращ икономически спад.
Първо. Очертава се силно спадане на темповете на икономическия растеж.
Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо
увеличаване на вътрешния и външния дълг на страната и на инфлацията, може
да се направи изводът, че
по същество през последните години
не само че няма никакъв икономически ръст,
а напротив,
има рязко връщане назад.
Второ. Появиха се и се задълбочават някои остри диспропорции в икономиката.
Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните производствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.
Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Производството на редица стоки през последните няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всичко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.
Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата "пропаст" между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Така например за периода след 1980 г. паричните доходи на населението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се увеличат с още 1,8 млрд. лева!
Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.
Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикриват некадърност в управлението, неефективни инвестиции, нискокачествен и лошо организиран труд.
ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ
ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И
ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА
БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ.
КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА
МНОГО ГОДИНИ НАРЕД
БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ
ДЕФИЦИТ.
ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН
РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..
Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ
СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО
КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА.
БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА
НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА
ДОЛАРА.
ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ
ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА
НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА,
КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.
Особено неблагоприятно е, че нарастването на задълженията става на
фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване
на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ
направление.
Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните
постъпления в свободно конвертируема валута.
САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ,
ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА 4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.
Ако не променим нещата,
над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат
изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част
от прираста на националния доход.
Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълженията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.
Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои
случаи и за
абсолютно намаляване на ефективността
и конкурентоспособността на българската икономика.
В основата на тази заплашителна тенденция
лежат
сериозни инвестиционни грешки през
последните две десетилетия.
Същевременно трябва да отбележим, че
ние сериозно изостанахме в технологичната област, в качеството
на стоките и тяхната надеждност.
Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.
Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?
Преди всичко трябва да напомним, че
началото на сегашните трудности на страната датира
още отпреди 15–20 години,
но те особено се изостриха през последните две петилетки.
През целия този период независимо от
решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива
на екстензивна основа при непрекъснато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни
ресурси.
Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на основните фондове, в увеличаването на размера на незавършеното строителство, в намаляването на общата ефективност на производството.
Благодарение на специфичната икономическа ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развитието на икономиката. Ние не използвахме обаче пълноценно тези възможности.
Направените през същия период погрешни
инвестиции не доведоха и не можеха да доведат до позитивно развитие на
икономиката.
Именно през тези години бяха изградени мощности,
които днес не дават нито печалба, нито валута,
но затова пък тежат като воденичен камък на
шията на националната икономика.
Става дума за обекти, които издържа цялото общество.
Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир,
който е силно нерентабилен, струва
на бюджета над 1,2 млрд. лева.
Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на химическите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомерна зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а оттук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.
Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблемите на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.
И така, не можем да не си дадем ясна сметка,
че основната причина за натрупалите се деформации и кризисни явления
се корени в самата същност и механизмите
на командно-административната система за управление.
Не е случайно,
че практически всички социалистически страни
се изправиха пред еднакви или сходни
проблеми в икономическата и в социалната област.
Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище.
За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения.
Суперцентрализацията на икономическата власт доведе
до необосновани инвестиционни решения,
до произволно определяне на плановите темпове на растеж,
до непрекъснат административен натиск върху всички елементи на
икономическата система и
създаването на послушен апарат от ръководни стопански кадри.
Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено
искаме да посочим голямата лична отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян
Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев.
Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години,
когато преднамерено се провеждаше линия на
замазване на съществуващото положение и отсрочване на
решаването на наболелите проблеми
по пътя на увеличаването на външните и
вътрешните задължения на страната.
Тази политика с основание може да бъде наречена "след мен –
потоп".
По такъв начин българският народ получава в наследство от
досегашния режим една тежка ипотека.
Волунтаризмът в сферата на икономиката се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и необосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необмислени реорганизации, в абсурдната практика на безкрайни промени на регулиращите стопанската дейност нормативни документи.
Напълно бе пренебрегната ролята на Народното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.
Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговорност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси [АПК]
в началото на 70-те години фактически
доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на село.
Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със "затихващи функции".
Главният показател за оценка на работата беше т. нар. "среден добив от единица обработваема площ". Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство.
От традиционен износител
България стана ежегоден вносител
на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански
стоки за стотици милиони долари.
Интензивната миграция от селото към града
създаде големи социални проблеми и най-важното —
откъсна структурата на българската икономика от естествените й
природно-климатични условия,
унищожи традиции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни
производствени звена засегна най-чувствително производството на хранителни
стоки, търговията и общественото хранене, създаде сериозни проблеми в бита и
начина на живот на хората.
Не дадоха очакваните резултати
и многото опити в страната през последните десетилетия
за икономически реформи.
Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха немалко правилни замисли и
начинания, че имаше стремеж към демократизиране на икономическия живот. Тези
опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те
години не засегнаха нарастващото одържавяване
на икономиката и режима на лична
власт.
Ето защо произтичащите от тях практически промени се оказаха крайно ограничени и недостатъчни. Бюрократичната върхушка се боеше да не навредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните икономически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.
Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една
главна особеност
на икономическата политика на системата.
Това не бе политика, обърната към човека.
Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности,
нея я движеха други пружини и мотиви.
Дълбоко вредоносен бе
користният интерес на "началниците" на икономиката
да се докарат пред висшето ръководство с изпълнение и преизпълнение
на плана, с "пробивни" идеи и стратегии. Създадоха се условия за
подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. "Нагоре"
вървеше лъжлива информация, надолу — завишени възнаграждения за мълчание и
съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа.
Държейки с желязна ръка
крана на разпределението,
административно-командната система откри път за различни извращения.
Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и класово отношение.
Произволът с механизма на разпределението доведе до
противопоставяне
и съзнателно разпалване на антагонизъм
между различни групи като работници и селяни, работници и
интелигенция.
Тези извращения убиваха вярата у много хора, пораждаха у тях
безверие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място
на потребителско отношение към живота.
Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на "икономика в сянка", за най-различни мафии.
Свръхцентрализираният механизъм за планиране
опорочаваше естествените връзки между социалните
групи.
Контактите между производители и потребители се контролираха от
центъра и не благоприятствуваха здравословното развитие на стопанството и
търговията. Спъваше се създаването на коригиращи механизми, на механизми за
саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско
общество.
Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден
градуса на социалното напрежение.
Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост.
Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и
ценни стоки като
телевизори,
перални,
хладилници,
автомобили. Като прибавим редица други липси на стоки за широко
потребление и послушаме какво се говори по многолюдните опашки,
можем ясно да си представим тежката
психологическа атмосфера.
Дори в последно време, когато бяха утвърдени радикални виждания за създаването на социалистическа пазарна икономика (това е оксиморон!-б.м.) и на фирмена организация, носителите на командно-административната система не сложиха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти новообразуваните фирми бяха изградени по административен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по традиционния път. Създаването на фирмите се използва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на трудовите колективи. За сметка на това се засилиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равнище, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до минимум.
И нещо много важно:
икономиката на командите "от горе",
гигантските проекти,
липсата на достатъчно демокрация и гласност,
невежеството и егоистичните интереси на
административно-бюрократичния апарат
бяха на път да унищожат прекрасната българска природа. Нашите плодородни полета
са напоени с химикали, нашите бистри води
са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове
направо е опасен за здравето. Разбира
се, за редица от острите екологични проблеми на страната има и външни причини.
Но главното е, че у нас е налице екологическа криза, борбата с която не търпи
отлагане нито ден, нито час.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние."
Петър
Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.
КЪМ [THE RED, КОМ]ПАРТИЯТА!
by a Coward
Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен
път.
Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки
знамена!
Свети с червеното
си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка
си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой
достоен син.
Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът с които
те покри —
аз знам,
аз вярвам, че си права,
когато
съгрешиш дори!
Yes,
I believe in you,
yes I believe
you are always right!
Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.
Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!
… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!
[Баси, а?!]
Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой
войник.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Край
Е, баси! Баси! Баси!
---------------------
END
---------------------
---------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
PS
Петър Младенов, in December of 1989, чете Докладът [of the state of the БГ nation] .
ОХ, ТЕЗИ СОЦИАЛИСТИ!
ИРАЦИОНАЛИСТИ! СОЦИОПАТИ, КОИТО ДИРИЖИРАХА БГ ПРЕХОДА!
---------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
През
2000г. Народното Събрание прие (осакатен!)
Закон за обявяване на (БГ; НРБ) комунистическия
режим за престъпен,
full of твърда/strong риторика и soft/weak действия],
lovely Josephine,
чрез indoctrinating the
minds of the majority of
(масовите,
„малките“) БГ ppl,
като се приобщят към
[целуват ръка на] the BG religiosity! Unite,
unite…
and воистина [БКП’s ideas] се absofrekinlutely възкресоха [into БСП’s такива]!
Ох, този БГ КОЛЕКТИВизъм, НРБ-изъм!
PS
За прехода
от (the evil) хардлайнерския (red; РСО) социализъм [“демократичен” социализъм i.e. тоталитаризъм of the (ЦК на) БКП = червената олигархия]
към (the toxic) пост-социализъм of the Сошъл(ized) Държавата!
Ведно
с промяната името (но не и evil ideological същността!) на КомПартията!
От КомПартия към СоцПартия! От (тъмно) red (hard) към (a version of) розов (soft) СОЦиализъм!
В “новата” (стара) Партия, lovely Josephine,
forever ще има борба между тези две (антагонистично непримирими opposing) крила:
(тъмно-червените) ХАРДЛАЙНЕРИ (orthodox marxist) vs (розовичките) СОШЪЛ-ДЕМОКРАТИ (“реформатори”)!
Трябва да (можеш rationally да) разбереш, lovely Josephine,
че
(the old) ЧЕРВЕНАТА ОЛИГАРХИЯ, omfg,
не, не, не няма да позволят на БСП (докато силните
фигури на таз’ red
олигофрения не си отидат по естествен път)
да се трансформира в истинска СОЦИАЛ-ДЕМОКРАТИЧЕСКА партия! Absolutely!
Защо,
а?
Защото, lovely Josephine, ЛУСТРАЦИЯТА и ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА в БГ (както и в Русия, too!) не, не, не се really състоя! Е, баси!
Затова НАЦИОНАЛ(ssocial)ИСТИЧЕСКИТЕ (tribal, primitive, патрEотарски) ИМПУЛСИ, lovely Josephine,
на
старото (мислене, говорене & действие) на дейците на БКП [стария марксистк(о-ленинск)и
наратив] ведно с
(копнежа
на) носталгиците,
ЩЕ СЕ absofuckinlutely ПРЕНЕСЕ (с помощта на П@тинска Русия) into the new (neo-commuist) БСП – като post-СОЦ
(TOXIC) EXTENSION! Е, баси!
Преходът, lovely Josephine,
от [РазвитоСоцОбщество] реален социализъм (тотално misallocation of capital
and total egalitaristic impoverishment)
не, не, не към капитализъм,
а
към (сошъл) демокрация [capitalсошълism],
в БГ (за разлика, например от Полша,
Словакия)
е really post-сошълist (банко-олигархичен, мутирал socialistic’s) extension (of the past/old morality; evil ideology);
това е най-важната
характеристика на БГ big промяната after 1989! Баси!
Пост-сошълисткият преход, lovely Josephine,
е базиран на (pro социалистическата, в идеологически контекст)
Сошъл(ized) Държавата, определена by the ОСНОВНИЯТ ни закон -
(Луканово-Лиловата Сошълized) Конституция of BG, 1991!
БГ ДОМ(ЕЙН)ЪТ (=ИЗВОРЪТ) НА THE (EVIL) IRRATIONALITY:
ЗЛ(ОВРЕДН)И ДЕБИЛИ,
СЪР!
АГРЕСИВНИ
ПРОСТАЦИ, СЪР!
БГ КОМУН/СОЦИАЛ-ИСТИЧЕСКАТА
ПРОСТОТИЯ!
THE ABSOFREAKINLUTELY EVIL ПРОСТАЩИНАТА!
Yes, БГ ПРЕХОДЪТ (НИ) Е
БАЗИРАН на pro-сошълистка Конституция,
навместо да бъдат извършени, lovely Jos,
real декомунизация1, real лустрация2 и real приватизация3! Е, баси!
Кофти конституция, установяваща кофти принципи!
Oh, that social-fic(a)tion на БГ Държавата,
done (брилятно) by the really много опитните БКП (БСП)
политици-идеолози, интелектуалци!
[затова и резултатите ни,
за 20 години, съвсем логично, са такива, каквито са, каквито сме си изработили
и сме си заслужили:
НЕдостиг, бедност, ниска производителност,
икономика на услугите (не толкова на реалния сектор: индустрия, селско
стопанство),
ниска конкурентноспособност, корупционна
среда, нефункционираща правораздавателна система,
ужасно политиканстване от всички партийни
централи и т.н.
Затова и БГ MEDIA & ОБРАЗОВАНИЕТО (и НАУКАТА), lovely Josephine, e absofreakinlutely full of SOCIAL-FICATION principles!
Yes, кофти, но факт! и БГ MEDIA & ОБРАЗОВАНИЕТО (и НАУКАТА) се нуждаят all от ДЕ-СОШЪЛ-FICATION!
Но,
това е много, много труден и дълъг процес, защото the EGALITE MEDIA (& преподаватели) преобладават EVERYWHERE!
Етатизъм!]
За (the evil) „Столетницата”!
За
преименуването на (the red hardcore СССР-истката) БКП в БСП (розовите), 12 април 1990г.
Разбира се няма,
няма, няма, lovely
Josephine,
не съществуват, in the reality, бивши (червеношийкови) HARDCORE левичари! Remember that!
Левичарите,
особено the
hardcore такива,
са forever
ла гранде (coersive) tribal populists
i.e. морално и
интелектуално dishonest хора! Форевър Перник, Перник форевър!
Няколко
месеца след болшевишкия преврат within the КомПартията, lovely Josephine,
the ла гранде BG inter-национал-социалистите (съгласно премъдрите
указанията на Лилов и Луканов)
се absofreakinlutely трансформираха в (сошъл) „прогресисти”,
баси?!
Of the red Партията – of “the
oppressed class”!
Of the ла гранде червените (уж) revolutionists!
Of властта “на (all the НРБ)
гражданите”, ти да видиш, баси!
Of the (Motherhoodness of) absofreakinlutely emotionalized популизъм!
Of (one Партията на)
властта “в името на Народа”, ти да видиш, баси!
Of the evil idea(l)s! Of the SSocial(ro)bot evil morons! Of the great dishonesty!
Of the (Майката
& Бащата на) сошълбот-ification
of (БГ) политическата (национал-болшевишка) плутокрация i.e. Corporatism!
За преименуването (но не и промяна на the evil & двуличен характер)
на Партията „на малкия (трудов
соц) човек” БКП
[по the irrational теорията
of Marx за “малкия човек”, градящ с
неговата “малка правда”, под ла гранде „мъдрото”
ръководство на Партията-Слънце,
the „сияйния (РСО)
социализъм с човешко лице”! Големите
(партийни) човеци се яко грижат за (проблемите на) малкия човек
от Народа, баси!]
в (лицемерната) БСП партия
- на „на (по-)обикновения
(& older & по-провинциално in thinking) (weak) човек”!
[Viva ла комунизъм, Viva ла социализъм! The dumb (и absofreakinlutely bloody щети
носещ i.e. evil moral) narrative, lovely Josephine,
based onto an absofreakinlutely tribalistic & SSocial(ro)bot (етичен, polit-economic) Стандарт! Oh, that (much вреден) mysticism!]
Асен Игнатов: Под чужд флаг
ДОМ(ЕЙН)ЪТ (=ИЗВОРЪТ) НА IRRATIONALITY, СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА
ПРОСТОТИЯ!
THE IRRATIONAL IS
THE TRIBAL(istic) AND
THE TRIBAL(istic)
IS THE IRRATIONAL!
[Всеки, който ЛАЙКВА и(ли) СЪПОРТВА the IRrational is
ALSO an IRrational human.]
За the EVIL (М-Л) ИДЕЙНИТЕ
основи (и политиката)
на БКП/БСП!
БГ комунистите (след 1989, вече
социалисти), като едни истински
ФАШИЗОИДНИ КРЕАТУРИ, ВИНАГИ
(опитват да) CREATE-ват
НАЦИОНАЛИЗЪМ (фантасмагоричен
патриотаризъм), lovely Jos,
единствено и само за да могат НЯКАК СИ да (опитат да) оправдаят
(основно с образа на ВЪНШНИЯ ЗЪЛ
ВРАГ, който иска to eliminate Родината)
absoFREAKinlutely ДЕБИЛните си ФАТАЛНИ грешки,
правени
през периода 1944-1989, които тотал(итар)но ФАЛИРАХА
България -
в МОРАЛен, идеологически, политически, икономически
контекст!
За
преименуването на БКП в БСП
Асен Игнатов, 12 април 1990г.
Тоталитарната БКП
се преименува в too
авторитарната БСП!
Ох, тоз’ (red) mysticism:
of
achieving комунизъм
(via ДИКТАТура of socialism)!
“Да, диктат(урка) (си) трябва!
Кое’ си требе, оно си требе!
ВЕРВАЙТЕ НИ!
За вашето добро е!”
БРП --> БКП --> БСП
“So, ДНЕС,
after кофти (за the red believers) годината 1989,
БЪДИ ABSOLUTELY ЛОЯЛЕН
НА СТОЛЕТНИЦАТА -
ТАКАВА КАКВАТО Е,
[ИНАК, ТЯ НИКОГА,
НЯМА ДА ТИ ПРОСТИ!]
ЗАЩОТО ТЯ Е ВЕЛИКА
ДОРИ И КОГАТО ГРЕШИ!”
НАПРЕД ДРУГАР(К)И СМЕЛО,
ДА БРАНИМ НАШЕТО ВЕЛИКО ДЕЛО!
THE UTOPIA (FAITHISM) IN
POWER -
THE WORLD OF HARD (M-L) ÉGALITÉ!
OF THE EVILNESS OF EQUALITARIANISM!
АЗ СЪМ (В) БСП (since 1990) –
НОВАТА ПАРТИЯ, OF СОЦА!
БСП, БСП, БСП – ПОБЕДА!
ДА ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ,
ЖИВЕЙ БСП-то, ПЕС-истите:
НОВОТО (БГ) ЛЕВИЧАРСТВО!
АМИН, ДАЙ БОЖЕ, A?! БАСИ!
НАПРЕД НАРОДЕ,
аванти пополус,
avanti POPULISM,
бандер роса, бандера роса…
…НАПРЕД КЪМ (НОВИЯ)
СОЦ ДЕМОКРАТИЗЪМ,
СОЦ СПРАВЕДЛИВОСТ,
SOFT ЕГАЛИТАРИЗЪМААА!
ЗА НОВАТА ПАРТИЯ (БСП),
КОЯТО FOREVER ЩЕ БЪДЕ:
НА ПЕНСИОНЕРИТЕ,
НА НОСТАЛГИЦИТЕ,
НА НЕПРАКТИЧНИТЕ,
НА THE (MAJORITY OF
THE CULTURE OF)
LOSERS,
НА THE ECONOMIC (NETTO) PARASITES!
ABSOLUTELY!
ЗА КОМУНИСТИТЕ, КОИТО МУТИРАХА В СОЦИАЛИСТИ!
Като някогашните пирати и като
днешните контрабандисти комунистите все по-често започват да плуват под
чужд флаг. И по-точно: те свалят виненочервения
ленински стяг
,
за да издигнат на негово място светлочервеното социалистическо
знаме.
Заплашително свитият ротфронтовски юмрук 
се отпуска, разтваря и чудодейно се превръща в протегната ръка,
избледняват очертанията на сърпа & чука 
и пред смаяната публика разцъфва социалистическата роза. 
Много комунистически партии
вече промениха името си и никак не е чудно,
ако и българските комунисти последват техния пример и
нарекат себе си „социалисти”.
Действителните социалисти, хората, платили за своите убеждения скъпата цена на затворите и лагерите, явно не са подозирали колко много „съмишленици” всъщност те са имали. По някакви неподозирани причини те, тези неподозирани „социалисти”, не са разкривали душата си, но ето, оказва се, че те са все пак социалисти, че се стремят към „демократичния социализъм”, към нищо друго.
А фактът, че днешният „социалист”, наричащ тогава себе си комунист, е бил тогава директор на затвора, а друг социалист, който не само сега, но и тогава се е наричал социалист, е бил затворник, че единият е репресиран, а другият – репресиращ? Това явно е малко семантично недоразумение. Да забравим миналото и да си подадем ръка – всички ние, които принадлежим на „демократичната левица”.
Какво „идеологическо падение” от
гледна точка на стриктната комунистическа ортодоксия!
Къде изчезна вредата от „социалреформизма”?
Нали демократичните социалисти бяха само коварни „предатели на пролетарската
кауза”, нали те бяха „агенти на буржоазията в
работническото движение”?
Нали една от най-големите заслуги на
Ленин се състоеше в това,
че той замени „научно неточния”, а на всичко отгоре и
„компрометиран” термин
„социалдемократ” (мека китка
– бележката моя) с точния марксистки термин „комунист” (хардлайнер
левичар, марксист, – бележката моя)?
Така поне беше написано във всички учебници по марксизъм-ленинизъм
и партийна история.
Защо тогава комунистите са готови да извървят обратния път, да се преклонят пред една традиция и приемат едно име, за които техният Ленин не намираше достатъчно гневни думи?
Разбира се, новопокръстените привърженици на „демократичния социализъм” издигат новия си флаг по принуда, по силата на горчивата необходимост.
Банкрутът на комунистическите идеи и на комунистическата действителност е толкова оглушителен, той проличава с такава чисто физическа убедителност, че с изключение на малцина идеологически динозаври повечето комунисти разбраха, че единствената възможност да се спаси нещо, да се запази нещо, е партията да представи себе си не за онова, което тя е.
Всъщност, едва ли има по-голямо наказание за комунистическото движение от това, че успехът му ще бъде толкова по-голям – или по-точно неуспехът му ще бъде толкова по-малък – колкото по-малко хората могат да го разпознаят като комунистическо. Някакъв плюс може да се регистрира само под чуждо име, под чуждо знаме, с открадната програма.
Политическият маскарад не е от вчера. Той е връстник на политическия живот, на политиката изобщо. Но той може да означава две неща: или че онзи, който си е поставил маска, само крие истинското си лице и при подходящ случай ще захвърли маската или пък че той всъщност няма никакво собствено лице, а само … маски. Какъв е нашият случай?
Между комунистите, които днес шумно оповестяват новото си верую, има цинични „реалисти”, за които е важно само едно: властта. За да остане на власт, такъв човек е готов, без да му мигне окото, да стане и монархист. За него публичното деклариране на някакви убеждения е въпрос не на идеи, а на политическа техника.
Но, разбира се, има и макиавелисти,
които в съответствие с Лениновия морал смятат всяко
средство за добро, ако то служи на „великата” цел. Защо
привидно да не се откажем дори от себе си, ако това ни позволява по-късно
отново да овладеем положението?
Ще се наречем и социалисти, и
какви ли още не, 
докато
премине бурята. А после – после ние знаем да разговаряме и на друг език. После
ние ще се справим с „дребнобуржоазната мътилка” и „контрареволюцията”. Да не би
да сме без опит в това отношение?
Прикритият сталинист чака своя реванш, чака своя час, за да се разправи жестоко с новата демократична обществена система, чиито зародиши вече са налице.
А пък опортюнистът и приспособленецът без собствени идеи и собствено лице, разбира се, не ще предприеме нещо против тази система, докато съотношението на силите е благоприятно за нея. Но той е в състояние да отрови със своето вътрешно безразличие, с користта и цинизма си и най-демократичното общество, а и, разбира се, пръв ще го напусне в трудни моменти.
Но няма ли и между комунистите, оповестили своята нова ориентация, хора, които са преживели дълбока вътрешна еволюция и наистина изповядват „демократичния социализъм” без задни мисли, продиктувани от коварната ленинска „тактика” или от обикновено приспособленство? Разбира се, че има. Но тогава логиката на живота им налага да направят и последния извод – да напуснат тази партия.
12 април 1990 година
ЗА ABSOFREAKINLUTELY
РЕТРОГРАДНАТА ПАРТИЯ – БСП:
THE ABSOFUCKINLUTELY ДЕРИВАТНАТА
ПАРТИЯ НА БКП.
И ДВЕТЕ, РАЗБИРА СЕ, LOVELY
JOSEPHINE,
СА (СЪЩНОСТНО!) ЕМОЦИОНАЛИЗИРАНИ КЪМ BIG BROTHER!
И ДВЕТЕ, РАЗБИРА СЕ, LOVELY JOSEPHINE,
“WORK
FOR ИНТЕРЕСА/БЛАГОТО НА
НАРОДА!”, БАСИ,
А?!
(бел. 14-тият извънреден конгрес
на БКП, състоял се от 30 януари до 2 февруари 1990 г.,
се обявява за възприемане на ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ като ОСНОВНА
ИДЕОЛОГИЯ и предлага смяна на името на
партията.
След вътрешнопартиен референдум, проведен на 3 април 1990 г.,
в който участват 726 000 партийни членове, от които 629 522, или
86,71%, подкрепят промяната на името,
Българската комунистическа партия [БКП]
се преименува в Българска социалистическа партия [БСП].
Новата партия е регистрирана в Софийски градски съд на 10 април
1990 година.)
PS
Доклад на Генералният Секретар на БКП, другарят Петър Младенов,
"За
състоянието на страната, Партията и непосредствените задачи." 1989г.
На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков,
се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад
"За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи."
Докладът описва the total катастрофата на Социалистическа България и
управлението на Живков. http://www.robzor.com/rhouse/pmladeno...
Асен Игнатов е роден през 1935 г. в Шумен. Следва философия в Софийския университет, по-късно започва работа като асистент по формална логика в СУ „Климент Охридски“. Философската антропология е главна цел на философските му занимания.
През 1968 г. издава книга с есета „Тъга и порив по епохата“, която предизвиква политически скандал. Обвинен е в „ревизионизъм” и покушение срещу идеологическите устои на комунистическия режим.
Уволнен е от Софийския университет и книгата му е забранена. Поставен в изолация, той взема решение да емигрира от България.
След една научна конференция в Брюксел през 1972 г. остава в чужбина и поема тежкия път на политически емигрант. Животът му в България поставя отпечатък върху неговото творчество.
Започва работа като научен сътрудник в Католическия университет в Льовен, по-късно живее в Германия. Защитава докторат на тема „Хайдегер и философската антропология“. От 1980 до 1988 г. живее в град Кьолн, като наред с научната си работа е редактор в българския отдел на радио „Дойче Веле”.
Асен Игнатов е научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и изнася лекции като частен доцент във висшето философско училище „Академия Густав Зийверт“ в Шварцвалд, федерална провинция Баден-Вюртемберг. Автор е на над 150 публикации и 9 книги. Умира през 2003 г. в Германия.
Източник: вестник „Демокрация”;
_________________
___________________________________
________________________________________________________
PS
THE (тъмните) SHADOWS (the dark наследството т.е. последствието) of the BG (соц, НРБ) past monstrosity!
Последната
(бивша) Компартия в ЕС
С просто
око се вижда, lovely
Josephine,
че поради биологичните принципи of the objective reality,
днешната БСП
(ведно с всичките dumb (indoctrinated) наследници на висши номенклатурни членове на ЦК на БКП, натоварени с absofreakinlutely dumb & dangerous идеологическия багаж на предците си)
се (бързо) стопява - със скоростта на половин човешки живот!
Със затихващи функции е и dumb картината на the ла гранде (циничната ideology of) комунистическия Рай (,която съществува само в главите на the older BG ppl-носталгици)
Тази кофти (very цинична
и very вредна) партия (на лошото, на
сбърканото, на liars & thieves), lovely Josephine,
becase of the really absofuckinlutely confused morality (& evil соц идея/narrative),
не, не, не е
привлекателна за (БГ) младите! И това е за доброто – на всички truly rational (BG, EU) ppl!
Dumb idea(l)s, lovely Josephine,
produce dumb moralities,
produce dumb cultures,
produce dumb narratives!
Yes, it’s all about, lovely Josephine,
the
калпавия морален (& интелектуален) standard!
И (следователно) калпав (i.e. égalité) наратив.
Да, старата майка
на БСП е (absofuckinlutely evil the red coercive идеологията на) БКП:
на интер-национал-социалистите (InterNatSoc) т.е.
болшевиките
i.e. today’s дрОгарите!
Да, БСП е последната [оцеляла след 1989, баси, because декомунизацията [ и лустрацията] в БГ не, не, не се състоя] бивша КомПартия в Европейският Съюз!
А това води до (все повече) повишаване
на доверието в (the ppl of)
България
и до (achieving) все по-добър (по-висок) стандарт (и качество) на живот – за всички truly productive (non-SJW’s, non-parasites) BG (mostly <50 years of age) ppl!
Да, настоящето, lovely Josephine,
става със
всяко (изминало) десетилетие все по-добро
– за the truly
working (efficient effort
applying) people!
Да, БСП, не трябва никога вече, lovely Josephine,
да бъдат допуснати до властта; трябва да naturally затихват все повече! Инак – много кофти за all (the really productive) BG ppl!
_________________
___________________________________
________________________________________________________
History
of communism & socialism.
[Една история за bloody диктатура, баси!]
THE COLLECTIVISTS-SOCIALISTS
HISTORY MAKERS
Of
the ugliness! Of the true evilness!
За (mystical) “магьосничество и the magicians”!
[Of building
of an utopic tower, lovely Josephine,
основана на absofreakinlutely great irrationality.
Of the “polar star” of all мистиците, wizards.
Oh,
oh, oh, ohhhh!]
(Фалшивото, НЕчестното) НЕпрактичното, lovely
Josephine, always fails.
Oh, those confused minds, based onto their absolutely confused moralities!
За (mystical) магьосничество и the magicians!
Фалш, лицемерие и НЕпрактичност. Failure.
Всяка лъжа, an irrationality, a dishonesty, always fails;
всяка
философия, based on
irrationality, always fails;
всяка идеология,, based on irrationality, always fails!
Защото it is INcoherent with the (objective) reality!
All the radically irrational ppl, lovely Jos,
живеят (тъпо) in (домейна на) дистопия,
based on (dumb) идея of а Great мистичен Wizard!
Ох, тези фалшиви, НЕчестни и НЕпрактични хора!
They always fail, in the long-term! Oh, those confused minds!
It’s all based onto absofreakinlutely confused (subversive) morality!
За (mystical) магьосничество и the magicians!
Фалш, лицемерие и НЕпрактичност. Failure.
Всяка лъжа, an irrationality, a dishonesty, always fails;
всяка
философия, based on
irrationality, always fails;
всяка идеология,, based on irrationality, always fails!
Защото it is INcoherent with the (objective) reality!
All the radically irrational ppl, lovely Jos,
живеят (тъпо) in (домейна на) дистопия,
based on (dumb) идея of а Great мистичен Wizard!
Ох, тези фалшиви, НЕчестни и НЕпрактични хора!
They always fail, in the long-term! Oh, those
confused minds!
It’s all based onto absofreakinlutely confused (subversive) morality!
_____________________________________
Ох, този социализъм! Ох, those (соц) wizards!
Plato is the
(ancient) Father of (all) the collectivism!
Жан-Жак (the Първият God-Father of
collectivism) in terms of ideas
is just the absofreakinlutely opposite to those of Aristotle & John Locke!
Ох, този социализъм!
Ох, those
(соц) wizards!
Ох, този социализъм!
Ох, those
(соц) wizards!
Ох, този социализъм!
Ох, those
(соц) wizards!
Ох, този социализъм!
Ох, those
(соц) wizards!
Ох, тоз НРБ-изъм, ох, това развито социалистическо общество!
[Погледни им физиономиите, lovely Jos! How do these ppl
look? Карикатури!]
Ох, този социализъм!
Ох, those
(соц) wizards!
Казва Генсека Петър Младенов на другарите си:
"Сред ръководството, по чието време се допускаха различните неуспехи,
а ако трябва да бъдем честни,
нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите,
или по-голяма част от нас.
Това ръководство бе единодушно избирано на редица партийни конгреси, получаваше
от тях одобрение за своята политика.
Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на
цялата истина.
Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така,
че четиридесет и пет години след Социалистическата Революция ние да изпаднем в днешната
обществена стагнация?
Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре,
ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид,
ако истински търсим отговор на въпросите и решения за стабилизация
в политически и икономически план."
Така започна, lovely
Josephine, БГ преходът (ни),
за съжаление,
[заради absofreakinlutely тежкото наследство, завещано от БКП!]
от the absofuckinlutely тоталитаризъм of the Социалистическата Държава
към олигархичната капиталсоциалистическа Сошъл (egalitarian) Държава!
_________________
___________________________________
________________________________________________________
THE 21 CENTURY СОШЪЛISM!
(ведно с венецуализъм, кубизъм,
северокореизъм, путинизъм и китаизъм)
[There are three
(3) versions of (домейна) socialism-
the leftish ideology of collectivism:
the (hardcore ) InterNatSoc, NatSoc &
the (softcore) Welfarism,
Interventionism, Прогресивизъм.]
***
____________________________
___________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
___________________________________________________
____________________________
________________________________________________________________
___________________________________________________
____________________________
За THE (indoctrinated) IRRATIONALITY, lovely
Josephine,
of the МОРАЛа (& the КУЛТуратА)
of the (today’s BG, Russian, Chinese, religiosity-based) SAVOUR(ISM), баси!
It is all based on the
(доктрината на) КОЛЕКТИВизъм, (faith-based) МИСТИЦИЗЪМ,
егалитаризъм!
Ох, тоз’ EVIL (hardcore or softer version of) (the INTERVENTIONism of) Statism, STUPIDism, НЕсвобода!
The
evil psychology of
(all forms of)
collectivism!
Of THE
IRRATIONAL people.
За ПСИХОлогия на ТЪ(Л)ПИТЕ.
За (БГ) ТЪПотата и(ли) ЗЛОбата.
Ох, тоз’ EVIL свят на МИСТИЦИ:
living not, not based on (РАЗ)УМ,
but within the perceptual bubble
of emotionalized
& romanticized
PSYCHE/психология of UNreality!
Но това, lovely Josephine, е EVIL(NESS),
това е тъпа и ЗЛА
визия за света и живота,
това е the EVIL МОРАЛ (&
EVIL КУЛТУРА) -
носи ВРЕДИ и ЩЕТИ на huge majority of
(BG) ppl!
[Това, таз‘ ПРОСТотия, която е mixed
със ЗЛОба,
смесена е с huge RESENTment
& (wish for) РЕВАНШизъм,
absofreakinlutely продължава, lovely
Josephine,
да СЕ СЛУЧВА и ДНЕС ДОРИ – в 21-ви век, баси:
ВИЖ как/колко НЕрационално ГЛАСуват почти
ПОЛОВИНата
от всички БГ хора – те (си) ИСКАТ и
ТЪРСЯТ „СпасителяТ“,
при това „Great Спасител“ с твърда ръка: авторитарист(че),
диктатор(че)!
THE GREAT(EST) MESSIAHS!
THE GREAT(EST) SAVIOURS!
OH, THAT GREAT ПОВЕЛЯ/ВОЛЯ НА THE
WISE(ST) ГОСПОДА(РЯТ)!
OH, THAT GREAT(EST) МИ(С)ТИЧЕН СПАСИТЕЛ-WIZARD, БАСИ!
OH, THAT КОЛЕКТИВИСТИЧЕН МОДЕЛ: ВИНАГИ НОВ СПАСИТЕЛ!
Oh, that (evil MORALity/КУЛТура of) SAVIOUR(ism), баси!
Е, баси! Това е КУЛТ(урата) на BG КОЛЕКТИВИЗ-Ъ-МА,
преди всичко на (по-)старичките носталгици, но не само!
Това също(то), можеш много,
много ясно, lovely Josephine,
да го rationally виждаш и в Русия, Китай, theocracy,
etc.]
ОХ, ТАЗ‘ РАЦИОНАЛНА СЛЕПОТА!
ОХ, ТЕЗ‘ РАЦИОНАЛНО
СЛЕПИ ХОРА!
Психо(епистемо)логия
на ГЛУПОСТта,
dumbness! И ЗЛОбата!
Ох, таз‘ индоктринация! Rational
blindness.
It’s all about moving away from реалността1,
it’s all about moving away from democracy2,
moving far,
far away from the real свобода3!
It’s the domain of (the blue
pill of) НЕсвобода,
of the wishful (emotional) мислене и действие!
Oh, that INTELlectual indoctrination, BLINDness!
Това е a total SELF-ABUSE of
a (wo)man’s MIND!
